№ 5335
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110137320 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ************ срещу ответника **************
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 4682,10 лв., начислено вземане по Кредитно известие- дубликат №
*********/22.12.2023 г., за периода от 23.05.2021 г. до 02.02.2022 г., , кл.
№********** поради липса на основание.
Ищецът ************ твърди, че процесното задължение е било
начислено за недвижим имот, находящ се в ***********************,
************, за който е открит индивидуален партиден и клиентски номер
**********, с титуляр- ************. Твърди, че процесната сграда е
разположена на територия с други такива, наречена „бивш ************“ в
******, наименуван така от дружеството ответник. Сградите, намиращи се в
този имот, не били присъединени с директни самостоятелни връзки към
водопроводните и канализационните системи, поддържани от ответника, а
посредством едно водопроводно отклонение, с монтиран на него един водомер
с клиентски номер **********. Всяка от сградите, вкл. и тази на ищеца,
притежавала собствен индивидуален водомер. Твърди, че ответникът е
начислил процесната сума във връзка с констатиран изтекъл срок за валидност
на метрологична проверка и счупена пломба на индивидуалния водомер на
ищеца, за което бил издаден Контролен лист № ******/22.02.2021 г.
Последният съдържал предписания за отстраняване на констатираните
нередовности в 90-дневен срок. Процесната сума била изчислена на база
„застроен обем“. Твърди се, че общият водомер, обслужващ „особения район“,
бил технически негоден, за което имало постановено съдебно Решение №
****/04.11.2022 г. Следователно данните, отчетени от индивидуалния водомер
на ищеца, не можело да послужат за определяне на разхода на вода. Твърди, че
дори индивидуалният водомер да премине наново през метрологичен контрол
и да бъде пломбиран, пак няма да бъдат правилно отчетени реалните данни за
потребление. Твърди, че впоследствие ищецът е включен като потребител на
питейна вода към нов водопровод, като е подал заявление до ответника за
преустановяване на издаване на сметки. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************** подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. П. И., с който оспорва иска като неоснователен.
Излага твърдения, че данните, отчетени от индивидуалния водомер не се
влияят от изправността, нарушенията при монтаж или липсата изобщо на общ
водомер, респ.- в случай на проблем с общия водомер. Оспорва нарушенията
при общия водомер да обуславят незаконосъобразно начисляване на
индивидуалното потребление. Твърди се, че измерените от общия водомер и
начислени ВиК количества, преминали през водопроводното отклонение,
представляващи общите нужди, са били изцяло сторнирани и не били
претендирани за плащане. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че за
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните
суми, респ.- че е било налице основание за служебно начисляване на
процесните суми за изразходваното количество питейна вода в имота. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Между страните са отделени за безспорни обстоятелства и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на процесния имот за
исковия период, поради което между страните по делото е възникнало
облигационно отношение за доставка на ВиК услуги за процесния имот.
Индивидуалният водомер на ищеца № ******** е бил с изтекъл срок на
метрологична проверка за процесния период и със счупена пломба към
22.02.2021 г. при извършена проверка, поради което е издаден Контролен лист
№ ******/22.02.2021 г. с предписания за отстраняване на констатираните
нередовности в 90-дневен срок, които ищецът не е изпълнил.
Видно от контролен лист № ****** от 22.02.2021 г. при проверка на
22.02.2021 г. на обект, находящ се в ***********************, с титуляр
************ е установено, че водомерът е със счупена пломба и дадено
предписание в срок от 90 дни да се тества или подмени пломбата на водомера.
Между същите страни е налице влязло в сила на 15.08.2023 г. съдебно
решение по т.д. № 1849/2021 г. на СГС, видно от което е признато за
установено, че ************ не дължи на *************** сумата от
29 774,37 лева, начислена във фактура № **********/25.03.2021 г. като цена
за доставени ВиК услуги за имот, находящ се в ***********************,
************, кл. № **********.
От представено по делото кредитно известие дубликат № ********* от
22.12.2023 г. на абонат ************ за обект, находящ се в
***********************, ************ се установява, че начислението на
доставяне на питейна вода в размер на 31 257 м3 на стойност 57613,78 лева с
вкл. ДДС е сторнирано, както и начислената върху тази сума лихва в размер на
13845,16 лева, като общата дължима сума след сторниране е 4682,10 лева.
От приетото по делото като неоспорено от страните по реда на чл. 200
ГПК заключение на СТЕ, което настоящият състав кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че
процесният имот се намира в ******, на ************* – ************, по
която има изграден само уличен водопровод и в него се ползва само услугата -
доставка на вода с питейни качества. За измерване на използваната вода в
имота през 2010 г. е монтиран индивидуален водомер с фабр. № ******** с
метрологична годност до 2020 г. На 22.02.2021 г. при проверка от
представители на оператора е констатирано, че метрологичната му годност е
2
изтекла, а пломбата на водомера е счупена, той е нередовен уред за търговско
измерване, за което е съставен Контролен лист № 0******, който е подписан
от представител на ищеца. Не е извършена метрологичната проверка в
тримесечен срок. Съгласно чл. 34, ал. 5 от наредбата, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 на база 01м3 за
всеки куб. м. застроен обем, като на всеки три месеца тя се увеличава с 1 м3.
Обемът на сградата е отбелязан в съставения констативен лист и е 3 000 м3.
От изложеното е видно, че изразходваното в процесния имот количество вода
за периода от 23.05.2021 г. до 02.02.2022 г. е начислено в размер на 4653,98
лева и не е измервано. Тази стойност отразява начислената ежемесечна
консумация в имота от 300 м3 на основание чл. 39, ал. 5 , т.е. на база по 0,1 м3
за всеки кубичен метър застроен обем, който в случая е 3 000 м3. В него са
приспаднати начислените „общи нужди“ с обем 31257,48м3 на стойност
57613,78 лева , както и 13845,16 лева лихви върху тях съгласно Решение от
04.11.2022 г. на СГС. Вещото лице е установило,че обемът на начислените и
доставените до процесния имот ВиК услуги за периода от 23.05.2021 г. до
22.12.2023 г., претендирани от ищеца на стойност 4682,10 лева по кредитно
известие от 22.12.2023 г. е 2929,23 м3, от които 2524,93 м3 са начислени по
0,1м3 за всеки кубичен метър застроен обем за периода от 23.05.2021 г. до
02.02.2022 г. съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 и 405 м3 по
новомонтирания водомер за период от 03.02.2022 г. до 22.12.2023 г. Вещото
лице констатира, че размерът на задълженията на стойност 4653,98 лева за
периода от 23.05.2021 г. до 02.02.2022 г. е цената на начислението 2524,93 м3
вода. Тя е с 28,12 лева по-малка от претендираната с исковата молба, защото
тази сума е за консумацията по новия водомер и е заплатена от ищеца. При
изслушването в съдебно заседание, вещото лице заявява, че няма как
санкцията от 300 кубика, начислени на месец да се появят като общо
потребление на общия водомер, тъй като това е санкция, а не реален отчет.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сума в размер на 4682,10 лева за периода от 23.05.2021 г. до
02.02.2022 г., начислена с кредитно известие № *********/22.12.2023 г.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ, легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Между страните е безспорно, че ищецът е
собственик на водоснабдения обект. Ето защо съдът приема, че ищецът
притежава качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б.
"а" от ДР на ЗРВКУ.
По отношение на обстоятелствата за количеството потребени ВиК
услуги, съдът приема следното:
Съгласно чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи /по-долу Наредба №4/2004 г./ при сгради - етажна
собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки
потребител поставя индивидуални водомери, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Нормата на чл. 34а, ал. 5 Наредба № 4/2004 г.
предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този
срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6 от
Наредбата, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
3
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0
куб. м за всеки обитател. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател; 3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които
няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на
сграда - за сгради в строеж.
По делото не се оспорва, а се признава, че индивидуалният водомер при
проверка на 22.02.2021 г. е бил със счупена пломба, че е съставен контролния
лист за установяване на нарушението, като същевременно не се установява,
нито се твърди поставеният в имота водомер да е бил подложен на проверка,
респективно, че е бил метрологично годен през процесния период, а
задължението за проверка на индивидуалния водомер съгласно нормативната
уредба е възложено на потребителя (чл.11, ал. 5 от Наредбата, чл. 34а от
Наредбата). Ето защо следва извода, че са налице гореописаните предпоставки
за служебно начисляване на потребление в посочения с кредитното известие
период. Изчислението на служебно начислените суми е извършено в
съответствие с чл.39, ал. 5 от Наредба №4/2004 г. / по данни от СТЕ/, като
заключението на СТЕ не е установило начисление по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата / виж отговор на въпрос I.3 от СТЕ, съгласно който начислените
2524,93м3 са начислени по 0,1м3 за всеки куб.м. застроен обем за периода от
23.05.2021 г. до 02.02.2022 г./, поради което сумите се явяват дължими от
страна на потребителя.
Доводите на ищеца, че данните, отчетени от индивидуалния водомер на
ищеца, не биха могли да послужат за определяне на разхода на вода, доколкото
общият водомер бил технически негоден, настоящият състав намира за
неоснователни. Нормата на чл. 39, ал. 7 от Наредба № 4/2004 г., предвижда, че
при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до
монтирането на общи водомери от оператора изразходваното количество вода
се отчита само по индивидуалните водомери на потребителите, а
изразходваното количество вода от потребителите без монтирани
индивидуални водомери - по реда на ал. 5 и 6 / служебно начисляване/.
Следователно, при липса на общ водомер или неизправен такъв,
изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните водомери.
Идентичен се явява и текста на чл. 25, ал. 9 от общите условия на
***************, съгласно който при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до монтирането на общи водомери от В и К
оператора изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните
водомери на потребителите, а изразходваното количество вода от
потребителите без монтирани индивидуални водомери - по реда на ал. 8 и 10.
Противно на доводите на ищеца за нарушение от страна на ответника на чл.
25, ал. 10 от общите условия, настоящият състав намира, че такова не се
установява, доколкото второто изречение на чл. 25, ал. 10 от общите условия
/Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и
водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава
отчетеното по общия водомер/ се явява неприложимо към чл. 25, ал. 9,
доколкото чл. 25, ал. 9 разглежда различна хипотеза, при която след
водопроводното отклонение няма монтиран общ водомер.
В същия дух е и влязлото в сила съдебно решение между страните,
което приема, че при монтиране на общия водомер в отклонение от
предвидените отстояния от регулационната линия на имота, то задължението
на водоснабдителното дружество продължава да е за доставяне на водата до
границите на имота, но разходите във връзка с теч или други загуби,
4
осъществени между общия водомер и границата на имота ще се поемат от
доставчика. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3, изр. 2 и 3 от
Наредба № 4/2004 г,, съгласно която при необходимост операторът да изгради
за своя сметка водомерна шахта и да монтира водомерния възел извън
границите на имота, отговорността му за предоставяне на услугата
водоснабдяване отново е до регулационната линия на имота на потребителя.
Ето защо санкцията за неработещ общ водомер се състои в понасяне от ВиК
оператора на разходите във връзка с теч или други загуби между общия
водомер и границата на имота на потребителя, но не влече след себе си
освобождаване от отговорност за заплащане на индивидуалното потребление
на потребителя, респективно начисляване на санкционни суми при
неизпълнение на законови разпоредби от страна на потребителя на ВиК
услуги, вкл. чл. 34а от Наредба № 4/2004 г. Ето защо, съдът приема, че искът е
неоснователен.
Право на разноски има ответникът, с оглед изхода на спора, поради което
в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 400 лева за
СТЕ и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. ч.
78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ************, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *************************** срещу
ответника **************, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : ******************************** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да бъде установено, че ************ не дължи на
*************** сумата от 4682,10 лв., начислено вземане по Кредитно
известие- дубликат № *********/22.12.2023 г., за периода от 23.05.2021 г. до
02.02.2022 г. за обект, находящ се в. ******, *******************, кл. №
********** като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *************************** да
заплати на **************, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : ******************************** сумата от 450 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5