№ 38795
гр. С., 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110116499 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК ...., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), п. к. 1527, представлявано от
управителя Я.Б.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника му юр. Й.М.. Процесуалните
представители на заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против Г. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС) за сумата от 747,92 лв. (седемстотин четиридесет и
седем лева и деветдесет и две стотинки), от която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда –
29.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 112,80 лв. (сто и дванадесет лева
и осемдесет стотинки) – договорна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 29.06.2021 г. и в)
35,12 лв. (тридесет и пет лева и дванадесет стотинки) – законна лихва за периода от
30.06.2021 г. до 22.03.2022 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лв. (двеста двадесет и
пет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за паричен заем № 5630979, сключен на 25.08.2020 г. между
(ФИРМА) и Г. Д. Д., съгласно който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 600
лв., която Г.Д. се е задължила да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 22
двуседмични вноски. С договор за цесия от 02.09.2021 г. (ФИРМА) е прехвърлило
вземанията си към Г.Д. по договора за кредит на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на (ФИРМА) – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – според справката за постоянен и настоящ адрес, настоящият
адрес на длъжника, който има качеството на потребител, е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Й.М.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) – С.
против Г.Д..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над
посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна,
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017
г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния
размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на
възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид ниския материален интерес не
настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.
Съдът счита, че на заявителя не следва да бъде определяно самостоятелно възнаграждение
за подготовка на документи за завеждане на дело. Разпоредбата на чл. 13 от НЗПП дефинира
размери на възнаграждения за юридическа дейност, която не е свързана с процесуално
представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. При водене на
съдебни производства възнаграждението за съответния вид дело включва и дейността по
неговата подготовка. Още повече, че с оглед характера на заповедното производство, по-
голямата част от юридическата работа за заявителя е изготвянето на заявлението и
окомплектоването на придружаващите го документи. В този смисъл, съдът приема, че на
заявителя следва да бъде определено възнаграждение само по реда на чл. 26 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)“ ., ЕИК ...., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), п. к. 1527, представлявано от управителя Я.Б.Я., ЕГН ********** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Г. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес в (АДРЕС) за сумата от 747,92 лв. (седемстотин четиридесет и седем
лева и деветдесет и две стотинки), дължима въз основа на договор за паричен заем №
5630979, сключен на 25.08.2020 г. между (ФИРМА) и Г. Д. Д. и договор за цесия от
02.09.2021 г., от която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, б) 112,80 лв. (сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки) –
договорна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 29.06.2021 г. и в) 35,12 лв. (тридесет и пет
лева и дванадесет стотинки) – законна лихва за периода от 30.06.2021 г. до 22.03.2022 г.,
както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направените от
заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3