РЕШЕНИЕ
№ 22395
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110123927 по описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.
439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от И. С. К. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи 1/3 част от сумите по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр. дело №
2152/2011 г., 83 с-в на CPC, издаден срещу неговата наследодателка ПК.а, а именно:
1099,92 лева – главница по изп. лист; 366,45 лева – присъдените с изп. лист съдебни
разноски и законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2006 г. до
19.01.2011 г., 1653.82 лева законна лихва върху главницата по изп. лист за минал
период от време от 25.02.2011 г. до 04.04.2025 г., както и законната лихва върху
главницата след дата 04.04.2025 г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ до
окончателното изплащане на главницата. Счита, че вземанията са погасени поради
изтекла погасителна давност, а в условията на евентуалност, че наследственият му дял
от 1/3 не е правилно изчислен.
Твърди се, че ищецът е наследник на длъжника по изпълнителния лист - ПК.а,
както и че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № . Това изпълнително дело било прекратено на 30.08.2021 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК при констатирано последно извършено изпълнително действие на
дата 11.06.2015 г. Сочи, че на 08.10.2021 г. неговата наследодателка Пенка К.а е
1
починала, като нейни наследници по закон са останали съпругът й С. и двамата й
синове - И. С. К. и К С. К.. Твърди, че на 15.04.2025 г. е получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 74792/04.04.2025 г. на ЧСИ В от която се установявало, че пред
същата е образувано изп. дело № въз основа на молба от взискателя „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* за събиране на вземането по процесния изпълнителен
лист, като И. К. бил конституиран като длъжник в качеството му на наследник на П
К.а на основание чл. 429 ГПК. Сочи, че процесният изпълнителен лист от дата
10.01.2014 г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2011 г. по ч. гр. дело № 2151/2011 г. по описа на
СРС, 83 с-в, като след стабилизиране на заповедта, погасителната давност за
установените в нея вземания е 5 години. Счита, че по време на висящността на
първото изпълнително дело давност не е текла до 26.06.2015 г., откогато е обявено за
загубило сила г. и от който момент е започнала да тече погасителната давност за
вземането. Намира, че в случая давността за вземането е изтекла, като сочи, че
считано от 11.06.2015 г., за когато съдебният изпълнител е приел, че е налице последно
извършено изпълнително действие, не са предприемани други такива в продължение
на срок от 2 години, поради което изпълнителното действие е прекратено по право.
Сочи, че от 11.06.2015 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, в който не
са предприемани други изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде признато за
установено в отношенията му с ответника, че не дължи процесните суми, предмет на
издадения изпълнителен лист поради погасяване на задължението по давност, а в
условията на евентуалност поради неправилно определяне на наследствения му дял от
1/3 част. Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Прави
подробно изложение относно института на давността, като намира, че в случая е
приложим общият, 5-годишен давностен срок. Сочи, че по процесното изпълнително
дело били предприемани изпълнителни действия, които са водили до прекъсване на
давността, като понастоящем не е изтекла. Счита, че за прекъсването на давността е от
значение дали съответното изпълнително действие е поискано от взискателя, като е без
значение дали е извършено от съдебния изпълнител. Сочи, че след настъпване смъртта
на Пенка И.ова К.а давност не е текла до конституирането на нейните наследници.
Сочи, че давност не е текла и в периода на обявено извънредно положение в страната
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
2
и правна страна следното:
По предявения главен иск:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже: 1/ че е наследник на П И. К.а, както и каква е частта от
наследствените му права; 2/ че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по
процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр.
дело № 2152/2011 г., 83 с-в на CPC; 2/ че е образувано изпълнително дело № , а след
неговото прекратяване - изпълнително дело № / че ищецът е наследник по закон на
длъжника по изпълнителния лист П
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по
делото се явява обстоятелствата дали вземанията са погасени по давност.
Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч.гр.дело
2152/2011 г. по описа на СРС, 83 състав, същият е издаден въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Давността за вземането се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението - в този
смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на
заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на
процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване
изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсната с депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото не се доказва оспорените вземания по изпълнителния лист да са
установени със съдебно решение. В изпълнителния лист е отразено, че е налице
3
заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. По делото няма представени
доказателства за датата, на която е била връчена заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.дело № 2152/2011 г. на СРС, респ. на коя дата е изтекъл срокът за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо, съдът приема, че ако
изпълнителният лист е издаден на първия ден след влизането на заповедта за
изпълнение в законна сила, то последният възможен момент, в който е изтекъл срокът
за възражение е на 09.01.2014 г.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава XXXVII от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд -
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г. на III ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на III ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на II ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по
4
реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния
срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното
производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен
впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията.
Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва
да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение (с изтичане на
двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият
давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото
спиране или прекъсване.
Както се посочи по-горе, заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 2152/2011 г., СРС е
влязла в законна сила най-късно на 09.01.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с
оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г.
на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали в случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност с оглед вида на вземането, или се прилага
петгодишната погасителна давност, независимо, че вземането е установено със
заповед за изпълнение, а не със съдебно решение. По така поставения въпрос съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание
и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
5
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение №
3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 и сл. ГПК.
В процесния случай вземанията по издадения изпълнителен лист от 10.01.2014 г.
са установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело 2152/2011 г. по описа на СРС. Заповедта за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е
налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок /приложим в процесния случай/,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 от ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени с определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на
чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Извън иска по чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се
ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Ето защо,
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за
изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение,
издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по
арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
от ГПК /в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г.
на II т. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, IV
г. о./. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК.
Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване на искове - чл. 252 от ГПК (отм.), чл. 254 от
ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение на парично задължение се получава крайният ефект именно
на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. В този
смисъл е константната практика на съдилищата - така напр. решение № 261588 от
10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.; решение № 261568 от 10.05.2022 г. на
6
СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение № 261440 от 28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9262/2020 г. и др.
С оглед приетото от съда по отношение на момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на които е издаден изпълнителния лист от
10.01.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 2152/2011 г., то изтеклият до посочената дата
давностен срок не може да бъде релевиран от ищеца като основание за недължимост в
настоящото производство, като следва да се извърши преценка дали считано от
10.01.2014 г. са изминали пет години, без да са настъпили обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. В случая видно от приложеното към настоящото дело копие
от изп. дело № се установява, че взискателят по изпълнителния лист от 10.01.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. 2152/2011 г. от СРС, 83 с-в, „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал молба пред ЧСИ на 30.04.2015 г. за образуване на изпълнително
производство, с която е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
проучи имущественото състояние на длъжника, да извършва справки, както и да
определи начина на изпълнението. Въз основа на депозираната молба е образувано
изпълнително дело №
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК се посочва кои изпълнителни действия прекъсват
теченето на давностния срок – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С оглед
възприетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно за периода от образуване на изпълнително дело № 1655/2015 г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов на 30.04.2015 г. до 26.06.2015 г. давност за вземанията по
изпълнителен лист от 10.01.2014 г. не е текла.
7
Спорен между страните е въпросът дали поискването на изпълнително действие
от взискателя води до прекъсване на погасителната давност, или до това може да
доведе единствено успешното му извършване. Според задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС,
искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва
давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от
бездействие на кредитора. Според приетото от ОСГТК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Посоченото тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД е допълнено и изяснено с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. дело № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че за прекъсване на
давността водещо значение има искането на кредитора -взискател, като дори когато
исканото изпълнителното действие не е проведено, давността се прекъсва, ако
непредприемането на действието се отдава на причини, независещи от кредитора и се
поддържа, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може сам да извърши исканото изпълнително действие, а съдебният
изпълнител е задължен да действа, поради което образуването на изпълнително дело е
правно-административен почин на съдебния изпълнител и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от
действията на кредитора. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че води
до прекъсване на давността само молба, в която е посочен начинът на изпълнение,
включително и когато първоначалната й нередовност е поправена, поради което
върнатата поради неотстраняване на нередовностите молба на взискателя не прекъсва
давността. Посочено е също, че молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и
ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Видно от данните по делото, по образуваното изпълнително дело № с район на
действие СГС, съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия – налагане
на запор по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД (25.05.2015 г.) и вписване на възбрана
на имота на ищцата (11.06.2015 г.), като посочените изпълнителни действия са
извършени преди 26.06.2015 г., когато давността така или иначе не е текла при наличие
на висящ изпълнителен процес.
След 26.06.2015 г. давността тече на общо основание, като се прекъсва с
извършването или с надлежното поискване пред съдебния изпълнител от страна на
взискателя на всяко изпълнително действие срещу длъжника, като след него започва
да тече нов 5-годишен давностен срок. Видно от материалите по изп. дело с район на
8
действие СГС, на 20.11.2019 г. взискателят е поискал извършване на справки в НАП за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и насрочване на опис
на движимите вещи, собственост на длъжника, с което искане за извършване на
изпълнителни действия давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна
давност /л. 75 от ИД/. Установява се, че с Постановление на съдебния изпълнител от
30.08.2021 г. изп. дело № 1655/2015 г. г. по описа на ЧСИ е прекратено на осн. чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и е постановено вдигане на наложените обезпечителни мерки /л. 77 от
ИД/. На 15.01.2025 г. изпълнителният лист в оригинал е върнат на взискателя с
двустранно подписан протокол /л. 97 от ИД/.
На 15.01.2025 г. с нова молба и с приложен процесния изпълнителен лист от
10.01.2014 г., е поискано от взискателя образуване на ново изпълнително дело срещу
длъжника по изпълнителния лист Па и е поискано извършване на изпълнителни
действия срещу длъжника, въз основа на което е образувано изп. дело 160/2015 г. по
описа на ЧСИ . В хода на изпълнителното дело е установено, че длъжникът по
издадения изпълнителния лист ПК.а е починала на 08.10.2021 г., поради което с
Постановление от 16.01.2025 г. съдебният изпълнител е спряла изпълнителното дело
на осн. чл.432, ал.1, т.3 ГПК, вр. с чл. 229, ал.1, т.2 ГПК и е изискано удостоверение за
наследници и справка в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство. С
молба от 25.03.2025 г. от страна на взискателя е поискано конституиране като длъжник
по изпълнителното дело на всички законни наследници на починалия длъжник и
извършване на справки за банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху
тях. С Разпореждане от 04.04.2025 г. на съдебния изпълнител В е разпоредено
конституиране на С., И. С. К. и К С. К., на осн. чл. 429, ал. 2 ГПК като длъжници по
изпълнителното дело в качеството им на наследници по закон на Па. Със запорни
съобщения от 04.04.2025 г. е поискано последователно налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника И. С. К. в „Юробанк България“ АД, „Токуда банк“ АД
и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Ответникът поддържа, че от момента на смъртта на длъжника по изпълнителния
лист Па до конституирането на наследниците по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК давността е
спряла да тече.
Въз основа на представените доказателства и в частност – на удостоверение за
наследници (л. 8 по настоящото дело), се установява, че длъжникът по изпълнителния
лист Пе починала на 08.10.2021 г. Настоящият съдебен състав споделя трайната
съдебна практика и доктрина, че със смъртта на длъжника се спира и изпълнителното
производство по силата на закона, при което закономерна последица от спиране на
производството по делото, на осн. чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира
течението на всички процесуални срокове. Трайната съдебна практика (Решение №
4959 от 30.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 4294/2025 г., Решение № 6285 от
9
20.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 8396/2025 г., Решение № 2871 от 12.05.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 6916/2024 г., Решение № 294 от 23.10.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
504/2025 г.) споделя становището, че в случая не е нужен нарочен акт на съдебния
изпълнител, тъй като спирането настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното
производство, но неговият акт има само декларативно действие и констатира вече
настъпило по силата на закона спиране на делото. Съдът обаче намира за необходимо
да подчертае, че спиране на изпълнително дело може да има само при вече валидно
образувано или висящо изпълнително дело към датата на смъртта на длъжника по
изпълнителния лист. Само при наличие на образувано и висящо изпълнително дело
същото може да бъде спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 229, ал. 2, т. 2 ГПК и
съответно да се приложи и разпоредбата на чл. 61 ГПК. Не може да се приеме, че е
възможно да се спре изпълнително дело, което не е образувано или е вече прекратено
към момента на настъпване на съответния юридически факт, обуславящ спирането на
делото. Следва да се посочи, че погасителната давност е санкция за бездействие на
кредитора, който, имайки възможност не предприема действия, за да защити и
изпълни принудително своето право, при което санкцията се изразява, че след
изтичане на законово определен срок субективното право на кредитора се погасява и
става негодно за принудително изпълнение и за защита чрез подаване на иск. Поради
това законни основания за спиране на давността, каквото е основанието по чл. 61 ГПК,
вр. с чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК, са налице само когато носителят на правото няма
възможност да осъществи принудително или да защити правото си. В процесния
случай, към 30.08.2021 г. изп. дело № е прекратено на осн. чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление на съдебния изпълнител, а длъжникът по изпълнителния лист П И.ова
К.а е починала на 08.10.2021 г. Към датата на смъртта на длъжника по ИЛ не е имало
висящо изпълнително дело, което да бъде спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. В
периода от прекратяване на първото изп. дело № – 30.08.2021 г., до 15.01.2025 г., на
която дата взискателят е подал молба за извършване на изп. действия срещу длъжника,
с която е образувал ново изпълнително дело № г., кредиторът по изпълнителния лист
„Топлофикация София“ ЕАД не е проявявал активност и не е искал извършване на
нови изпълнителни действия, поради което и не се установява давността по
изпълнителния лист от 10.01.2014 г. да е била спирана поради активност на взискателя.
Както се посочи, последното действие, което прекъсва давността по изп. дело е
молба от 20.11.2019 г. от взискателя, с която е направено искане за налагане на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника, която прекъсва давността и от която
започва да тече нова 5-годишна давност. По направеното от ответника възражение, че
давностният срок е бил спрял да тече по време на обявеното в страната извънредно
положение с ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съдът намира
следното: Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
10
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. /ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти /каквито са страните по делото. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.),
според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради
което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно
процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, считано от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, който период следва да се вземе предвид. С
отчитане на срока, през който давността е била спряна поради извънредното
положение, се налага извод, че 5-годишният давностен срок след последното
прекъсване на давността, изтича на 27.01.2025 г. Молбата за образуване на ново
изпълнително дело по описа на ЧСИ Виолета Матова е подадена на 15.01.2025 г.
(преди изтичане на давностния срок), като с нея е поискано извършването на
изпълнителни действия, макар и срещу починалия длъжник Пенка К.а. Съдът споделя
съдебната практика, изразена в Определение № 1540 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д.
№ 473/2025 г., I т. о. и Решение № 4555 от 21.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
6430/2019 г., съгласно която при подаване на молба за образуване на изпълнително
дело срещу длъжник, които е починал преди подаване на молбата, след като в хода на
изпълнителното по указания на съдебния изпълнител недостатъкът е поправен,
давността се прекъсва. Ето защо, с подаване на молбата от взискателя на 15.01.2025 г.
давността отново е прекъсната и е започнала да тече нова 5-година давност, която е
спряна до конституиране на наследниците на длъжника с постановление на съдебния
изпълнител от 04.04.2025 г. С конституиране на наследниците по реда на чл. 429, ал. 2
ГПК дългът по изпълнителния лист се разделя между наследниците, като всеки
наследник отговаря разделно за своя дял, при което давността се прекъсва и спира
поотделно за всеки наследник. С налагане на 3 бр. запори по банкова сметка на ищеца
И. К. от 04.04.2025 г. давността отново е прекъсната по отношение на него.
Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство
давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла
в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен
установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде
отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IVг.о. на ВКС. Ето защо съдът
съобразява налице ли е изтекъл срок на погасителна давност до образуване на
11
настоящото исково дело, като стигна до извод, че в случая вземането не е погасено
поради изтекъл давностен срок, поради което предявеният отрицателен установителен
иск за погасяване по давност на сумите по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр.
дело № 2152/2011 г., СРС, 83 с-в, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения евентуален иск:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявения главен иск, поради
което се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявеното в
условията на евентуалност основание, а именно, че наследственият дял на ищеца е
неправилно като 1/3 част от наследството на неговата наследодателка.
Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 74792/04.04.2025 г. по изп.
д. 160/2025 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова размерът на наследствената квота на
длъжника, определен от съдебния изпълнител, е 1/3 от задълженията по
изпълнителния лист от 10.01.2014 г. срещу неговия наследодател П К.а. Видно от
приложено удостоверение за наследници изх. № РОК21-УГ01-6374/1/ 26.10.2021 г. (л.
8 по делото), се установява, че Пенка Илиева К.а, починала на 08.10.2021 г., е оставила
следните наследници: С К. – съпруг, И. С. К. – син и КС. К. – син.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете от
наследственото имущество, а съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН всеки наследник отговаря за
задълженията, включени в наследството, съобразно наследствените си дялове.
Следователно ищецът като низходящ от 1 степен /дете на починалата длъжница/,
следва да отговаря за 1/3 част от задълженията по изпълнителния лист, поради което
съдът намира, че съдебният изпълнител правилно е определил наследствения дял, с
който отговаря длъжника по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК, а оплакванията на ищеца в
тази насока са неоснователни. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
твърденият от ищеца дял от 1/6 от наследството в посочената хипотеза се отнася само
за вещи и вещни права – съпружеска имуществена общност, при прекратяването й при
смърт на един от съпрузите. В тези случаи наследствените квоти на децата на
наследодателя и преживелия съпруг отново са равни (чл. 9, ал. 1 ЗН), но дяловете в
съсобствеността са различни, тъй като приживе единият съпруг е имал 1/2 ид.ч. от
вещта или вещното право, която получава в дял след прекратяване на бездяловата
СИО, а за останалата 1/2 ид. ч. наследява по посоченото правило, заедно с децата на
починалия съпруг, всяко от което получава по 1/6 ид.ч. от вещта или вещното право в
режим СИО, а делът на преживелия съпруг е 2/3 ид.ч.
Предвид посоченото, искът по чл. 439 ГПК се явява неоснователен и на
предявеното евентуално основание, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква единствено
за ответника, като на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
12
заплащането на правна помощ в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от
200,00 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. К., ЕГН ********** срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи следните суми поради погасяването им
по давност, както и поради неправилното определяне на наследствения му дял, а
именно: 1/3 част от сумите по изпълнителен лист от 10.01.2014 г. по ч. гр. дело № г.,
83 с-в на CPC, издаден срещу неговата наследодателка П.а, а именно: 1099,92 лева –
главница по изп. лист; 366,45 лева – присъдените с изп. лист съдебни разноски и
законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2006 г. до 19.01.2011 г.,
1653,82 лева законна лихва върху главницата по изп. лист за минал период от време от
25.02.2011 г. до 04.04.2025 г., както и законната лихва върху главницата след дата
04.04.2025 г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК И. С. К., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13