Р Е
Ш Е Н
И Е №260850
гр. Пловдив,25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в публично
заседание на двадесет и пети юни,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 200/21г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано
е по въззивна жалба на „Банка ДСК“АД,ЕИК-********* против решение №
261191/06.11.20г.,постановено по гр. дело № 2763/19г.по описа на ПдРС,15-ти
гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че ЕТ„***–93–Г.К.“,ЕИК-*********,със
седалище гр.Пловдив не дължи на „Банка ДСК“
ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Московска“ № 19,сумата от
9887,35лв.неизплатена главница,дължима по изпълнителен лист от
21.03.2014г.,издаден по ч.гр.д. № 1444/2014г. по описа на РС- Пловдив, 19-ти
граждански състав,сумата от 1542,60лв.лихва,както и сумата от 262,04лв.-
разноски,за събиране на които суми е образувано изп. дело № 28/2015 г. по описа
на ЧСИ Ангел Ангелаков с рег. № 825, с район на действие – Окръжен съд–Пловдив,поради погасяване на вземанията по
изпълнителния лист в хода на принудителното изпълнение, в това число, чрез
плащане на банкова гаранция с реф. № 590/760/068 от 04.12.2008г.,издадена от
„Българска банка за развитие“АД.
Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение.Претендират се
направените по делото в настоящото производство разноски за
юрск.възнаграждение.
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна-ЕТ„***–93–Г.К.“,ЕИК-*********,чрез процесуалния представител адв.Кр.Р.,с който се
изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени аргументи.Претендират се
разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения,приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
легитимирана да обжалва решението страна
срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
По
делото не се спори,а и са представени доказателства в тази насока,че на
20.06.2007г.между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „***–93–В. К.“,ЕИК-********* е сключен
Договор за кредит № 2/20.06.2007г.,по силата на който на едноличния търговец е
отпуснат кредит в размер на сумата от 49 210 лв., с краен срок за погасяване –
20.06.2014г. Съгласно посоченото в Раздел І, чл. 2 от договора, кредитът се
предоставя като стандартен, по реда и условията за предоставяне и обезпечаване
на кредити по Проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“.Кредитът е
обезпечен с парично обезпечение в размер на 70%,предоставено от Министерство на
труда и социалната политика.Безспорно е също,че на 06.07.13г.В. К. е починал и
търговското предприятие е прехвърлено на Г.Д.К. в качеството ѝ на
наследник по реда на чл.60,ал.2 от ТЗ.Не се спори също,че кредитът не е бил
обслужван регулярно,поради което е обявен за предсрочно изискуем на 21.01.14г.
На 12.09.2007г. е сключен и договор за залог на движими вещи
по Закона за особените залози, по силата на който за обезпечаване вземането на
банката по договор за кредит от 20.06.2007г.,е учреден особен залог по реда на
ЗОЗ върху следните движими вещи: товарен автомобил „Волво“ FX
12, с регистрационен № *** и полуремарке „Зомер“ SP240PR,с регистрационен № ****.
По
делото е представен Рамков договор за реда и условията за предоставяне и
обезпечаване на кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ от
02.06.2006г.,по силата на който банката отправя искане, а МТСП поема ангажимент
от подписване на договора да обезпечава пред банката отпуснати от нея кредити
по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“,като с Анекс № 1 към рамковия
договор МТСП поема ангажимент да обезпечава отпуснати от банката
кредити по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ с размер до
50 000 лева. По силата на Гаранционно споразумение от
20.11.2000г.,сключено между МТСП, „Българска банка за развитие“ АД и „Банка
ДСК“ ЕАД, „ББР“ АД поема функциите на МТСП,включително функциите по
обезпечаване/гарантиране на кредитите, предоставени от банката в рамките на
проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“.Съгласно чл. 39 от същото, „Банка
ДСК“ ЕАД се задължава, след получаване на плащане по гаранции, да положи всички
усилия на добър търговец за събиране на сумите, дължими от длъжници и от трети
задължени лица, както и да започне и
приключи успешно и в разумни срокове процедура по принудително изпълнение,по
реализиране предоставените от длъжниците обезпечения,съгласно задълженията,които
е поела по договора за процесуално представителство.Съгл.чл.41 гарантиращата
банка възлага на ответника да организира извършването на всички необходими
правни и фактически действия във връзка с успешното събиране на дълговете по
изискуемите кредити, платени от гарантиращата банка съобразно сключения между
страните договор за процесуално представителство.Съгласно чл.42 гарантиращата
банка изготвя необходимата документация за конституирането й в образуваното
производство по принудително изпълнение.
На
28.11.2008г.между „ББР“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД е сключено Споразумение,неразделна
част от Рамковия договор,в което е уговорено, че предоставените от МТСП парични
обезпечения се заменят с банкови гаранции от „БРР“ АД.От приложената по делото
Гаранция Реф. № 590/760/068 от 04.12.2008г.се установява,че „ББР“ АД е
предоставила в полза на ответника банкова гаранция в общ размер на сумата от
27 979 114,72лв., като е посочено, че гаранцията е валидна до погасяването
на всички кредити,посочени в приложение към гаранцията.В рамките на банковата
гаранция е включен и договор за кредит от 20.06.2007г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ЕТ „***– 93–В. К.“,ЕИК-*********,видно от приложение към Гаранция
Реф. № 590/760/068 от 04.12.2008г.
По
делото е приложен и договор за процесуално представителство от
28.11.2008г.,съгласно който „ББР“ АД, в качеството на доверител, възлага на
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на довереник,да организира извършването на
предприемане на действия по реализиране на обезпечението по установения в ГПК и
ЗОЗ ред за окончателното удовлетворяване на доверителя по издадения в полза на
довереника изпълнителен лист срещу кредитополучателя.Съгласно чл.2 от договора,
довереникът се задължава да изпълни поръчката от свое име и за сметка на
доверителя.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. №
1444/2014г. по описа на ПдРС, 19-ти гр. с., по което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
е издадена Заповед № 982 от 31.01.2014г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу ЕТ „***–93–Г.К.“,ЕИК- *********, за сумата от 12 059,99
лв. – главница; 627,98лв. – редовна лихва за периода
25.03.2013г.–30.01.2014г.;414,23лв.–санкционираща лихва за периода
25.03.2013г.–30.01.2014г.,дължими по Договор за кредит № 2 от
20.06.2007г.,обезпечен с особен залог на ДМА по Договор за особен залог от
12.09.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2014г.до
изплащане на вземането и разноски.
Въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК,ответното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист от 21.03.2014г. за посочените в заповедта суми и е образувало
изп. д. № 28/2015г.по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков,рег. № 826,с район на
действие Окръжен съд–Пловдив с молба от 28.01.2015г.
По
посоченото изпълнително дело са предприети редица изпълнителни действия,
включително насрочване и осъществяване на публична продан на движимите
вещи,предмет на договора за залог на
дв.вещи от 12.09.07г.и извършване на разпределения на постъпилите от проданта
суми.
С
писмо от 09.01.2018г.съдебният изпълнител е уведомил взискателя, че остатъкът
по кредита по изп. д. № 28/2015 г., е както следва: 8441,99лв. – главница и
2370,77лв. – законна лихва. От издаденото от ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826,
удостоверение с изх. № 322/11.01.2018г.се установява,че остатъкът от
задължението на ЕТ „*** – 93 – Г.К.“ по изп. д. № 28/2015 г., е в общ размер на
11 659,34лв., формирано както следва: 8441,99 лв.–главница; 2373,11лв.–законна лихва; 420лв. – такси по ТТР
към ЗЧСИ и 424,24 лв. – т.26 по ТТР към ЗЧСИ.От протокол за извършено
разпределение от 16.01.2018г.е видно,че на 15.01.2018г.ЕТ „***–93–Г.К.“ е
извършил плащане в размер на сумата от 2500 лв., от която сума на взискателя е
преведена сумата от 1922,42лв.С молба с вх. № 4205/01.08.2018г.взискателят е
уведомил съдебния изпълнител, че актуалният размер на задължението по кредита
към дата 30.07.2018г. е: главница в размер на сумата от 8441,99 лв. и законна
лихва в размер на 922,04 лв. или общо дължимата сума е в размер на 9364,03 лв.
От отбелязванията, извършени от съдебния изпълнител по изп. д. № 28/2015 г.,
върху изпълнителния лист от 21.03.2014г.се установява,че на взискателя са
преведени следните суми: 1654,38 лв. – на 18.12.2015 г.; 638,54 лв. – на
18.12.2015 г. /такси и разноски ТТРЗЧСИ/; 1952,11 лв. – на 04.12.2017 г.; 647,89 лв. – 04.12.2017 г. /такси и разноски
ТТРЗЧСИ/; 1922,42 лв. – на 16.01.2018 г., както и сумата от 577,58 лв. на
16.01.2018 г. /такси и разноски ТТРЗЧСИ/.
От
приложеното по делото писмо от ответника до ищеца на л.13 от първоинст.дело се
установява, че „ББР“АД е погасила по кредита сумата от 8441,99 лв., като
остатъкът по кредита към дата 05.09.2018г., е в размер на сумата от 9450,80лв.,
от които 8441,99лв.–главница и 1008,81лв.–законна лихва.
От
писмо,изходящо от ответното дружество и адресирано до Отдел „Кредитна
администрация на бизнес клиенти на ББР е видно,че за кредитополучател ЕТ
„***–93–В. К.“, следва да се погаси сумата от 8441,99 лв.,представляваща 70% от
остатъчната стойност на главницата по изискуем кредит,предоставен в рамките на
проект ГФМК, обезпечен /гарантиран с потфейлна гаранция от „ББР“ АД,рег. №
590/760/068 от 04.12.2008г. и на основание чл.32 от Гаранционното
споразумение/. От приложената по делото вноска бележка се установява, че на
14.04.2014г., „ББР“АД е превело на ответното дружество сумата от 8441,99 лв.,с
посочено основание на плащане–пл.г. 590/760/068 – ЕТ Д. 93 В. К., Г. К..
От
изготвеното и прието заключение на ССЕ
се установява,че за погасяване на задълженията по договор за кредит от
20.06.2007г., от ЕТ „*** – 93 – В. К.“ са постъпили по сметка на „Банка ДСК“
ЕАД и суми, които са преведени от „ББР“ АД като гарант по гаранционно
споразумение от 2008г. за покриване задълженията по посочения договор за кредит
в размер на 62 921,68лв.,от които 47 037,36лв.главница; 13 758,49 лв.лихва;
2125,83 лв. такса управление.Към датата на образуване на изп.д.№
28/2015г.–28.01.2015г., и предвид извършените до този момент плащания,общият размер
на непогасените суми по договора за кредит е в размер на 3906,13 лв., от който:
2172,64лв.–главница; 1166,49лв.–лихва;55лв.разноски;512лв. – юрисконсултско
възнаграждение.Тези суми са погасени по
изпълнителното дело въз основа на принудително изпълнение.
От
обясненията на вещото лице,дадени в съд.заседание на 06.10.20г.се констатира,че
има разлика между информацията за погасяванията по кредита, която е дадена от
банката на длъжника и това, което се намира в досието на банката,като се
установило, че по делото са представени други документи от банката.Вещото лице
при изготвяне на заключението си е съобразило документите,представени по
делото,предоставени от банката и на длъжника. Заявлението на вещото лице в
о.с.з.е,че съобразно представените по делото документи,сумите към „Банка ДСК“
са изцяло издължени.
Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка първостепенният съд е стигнал
до следните правни изводи:
Приел е,че погасяването на вземането е настъпило освен
чрез извършеното на 14.04.2014г.плащане на банковата гаранция,учредена от
„Българска банка за развитие“ АД,също и чрез извършени в хода на образуваното
въз основа на изпълнителния лист от 21.03.2014 г., изпълнително дело №
28/2015г.по описа на ЧСИ Ангелаков, плащания,като се позовава на ССЕ,която
изцяло кредитира.
Намерил е за неоснователно възражението на ответното
дружество досежно материалноправната му легитимация като кредитор на ищеца,за
което е изложил подробни съображения,споделени напълно и от настоящата
инстанция.
Установява
се по делото от представените писмени доказателства и изготвената ССЕ,че част от дълга–сумата от 8441,99лв.,е
погасена чрез изплащане на банкова гаранция, учредена от трето за спора лице –
„Българска банка за развитие“ АД.Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЗД
гарантът,погасил част от дълга,може да встъпи в правата на кредитора по
договора за кредит и да претендира всичко, което е платил, от длъжника.Правилен
е извода на ПдРС,че в случая единствено „ББР“ АД като трето лице,изплатило част
от дълга, може да търси платеното от ищеца и да се легитимира като кредитор въз
основа на разпоредбата на чл.74 от ЗЗД, но не и ответникът,спрямо когото дългът
е погасен и който е удовлетворен изцяло. Нито гаранционното споразумение,нито
договорът за процесуално представителство от 28.11.2008г.могат да легитимират
ответното дружество като кредитор на ищеца след погасяване на
дълга.Гаранционното споразумение в частта му на раздел VI действително има характер на
договор за поръчка по см.на чл.280 от ЗЗД,по силата на който третото лице– „Българска
банка за развитие“ АД възлага на ответника да извършва определени правни
действия по принудително изпълнение от негово име и за негова сметка (чл. 41 от
споразумението).Така установеният мандат между страните по споразумението
определя материалните правоотношения между тях съгласно разпоредбата на
чл.292,ал.2 от ЗЗД.Но така възложеният мандат не може да породи процесуално
правоотношение.От една страна,в изпълнителното производство страни са лицата,от
чието име и срещу които се води делото.От друга страна материалноправното
упълномощаване няма за последица създаването на процесуална
правоспособност,доколкото не създава собствени права на пълномощника и по
материалното право.Така с оглед мандата,произтичащ от договора за процесуално
представителство от 28.11.2008г. доверителят / „ББР“ АД/ е имал правото и
възможността да упълномощи надлежен процесуален представител,който да предяви
защитата на материалното право от името на доверителя,който е негов
действителен носител,след извършеното плащане с вносна бележка от
14.04.2014г.Тогава, ако ищецът не е погасил задължението си по процесния
изпълнителен лист, то кредитор няма да е ответното дружество,което вече се е
удовлетворило изцяло по договора за кредит,а третото за настоящия спор лице –
„Българска банка за развитие“ АД,което е заплатило сумата от 8 441,99лв. и по
този начин се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор до размера на
посочената сума.
В допълнение правилно
районният съд е отбелязал,че въз основа на договора за процесуално
представителство от 28.11.08г.третото лице „Българска банка за развитие“ АД,би
могло да придобие качеството на взискател по изпълнителното дело,а ответникът –
само да го представлява и извършва процесуалноправни действия от негово име,но
не може да търси удовлетворение по договора за кредит за себе си,каквото е
фактическото положение към настоящия момент.Това е така,защото „Банка ДСК“ АД
все още има качеството на взискател по изпълнителното дело и от материалите по
същото се налага извода,че банката продължава да търси парично удовлетворение
за себе си, въпреки че дължимите суми към нея са погасени изцяло.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира
за правилни изводите на първостепенния съд за основателност и доказаност на
предявените искови претенции,поради което атакуваното съдебно решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор,въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна претендираните от последната
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1060лв.с ДДС съгласно представения ДПЗС и списък на
разноските,които са заплатени изцяло в брой.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 261191/06.11.20г.,постановено по гр. дело № 2763/19г.по описа на ПдРС,15-ти
гр.с.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД,ЕИК-*********, със седалище гр. София
да заплати на ЕТ „***–93–Г.К.“,ЕИК-*********,със седалище гр. Пловдив сумата от
1060 /хиляда и шестдесет/лв.разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно на осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: