О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 21.05.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр.
дело № 3608 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274
и сл. вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, вх. №
3295/06.03.2020 г. по описа на ЧСИ М. Ц., депозирана от И.К.А., ЕГН **********, против насочване на
изпълнението по изпълнително дело № 20128400400988 по описа на ЧСИ М. Ц.срещу
имот, който се явява според жалбоподателя, единствено семейно жилище, а именно
- апартамент № 5, с адрес ж.к. "*****,
бивш блок № 8-10-12. Следващото оплакване се изразява в отстраняването на
жалбоподателя от имота при твърдения за ненадлежно уведомяване за изпълнението.
Оспорва се отказа на ЧСИ да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, без да е посочен конкретен акт на съдебния изпълнител, както и
разноските по изпълнението като цяло, без да са посочени конкретни такива.
Във връзка с оплакванията на жалбоподателката за
отстраняването ѝ от имота, са изложени твърдения за извършен въвод в
описания имот на 28.02.2020 г., на купувача С.Г.П., за който въвод не била
известявана и не присъствала на самата процедура. Изложени са подробни
съображения за нередовното връчване на призовки и съобщения по изпълнителното
дело, тъй като настоящият адрес на жалбоподателката от 15.05.2017 г. до
02.03.2020 г., се намирал във Великобритания.
По отношение на оплакванията за насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, са изложени
съображения за недействителност на учредената ипотека върху процесния имот.
Жалбоподателката твърди още, че не ѝ е давана
възможност да оспори разпределението на разноските като цяло, както и във
връзка с постъпилата сума от публичната продан на имота, като сочи, че
разпределянето на сумата, включително по отношение на разноските за ЧСИ, било
неясно. Счита, че преди да извърши въвода във владение на купувача, ЧСИ Ц.следвало
да я запознае с разпределението на сумите от публичната продан и да ѝ
предостави възможност да го оспори.
Предвид изложеното моли съда да отмени извършения на
28.02.2020 г. въвод във владение, да спре изпълнителните действия по
изпълнително дело № 20128400400988 по описа на ЧСИ М. Ц.до окончателното
решаване на гр. дело №2558/2019 г. по описа на СРС, 45-ти състав, както и съдът
да ѝ предостави възможност да се запознае с разноските по изпълнителното
производство, респективно да ги оспори по надлежния ред.
Взискателят
по изпълнителното дело – „Обединена българска банка“ АД, не е депозирал писмени
възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.
Длъжникът
по изпълнителното дело - З.Т.А. е депозирал писмено становище, с което поддържа
изложеното в жалбата .
Купувачът
от публичната продан – С.Г.П., е депозирал писмени възражения, в които излага
подробни съображения за недопустимост и неоснователност на депозираната жалба.
Частен
съдебен изпълнител М. Ц., подробно в представените мотиви, е изложила съображения
за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и
мотивите на частен съдебен изпълнител М. Ц., прие следното:
Изпълнителното
дело № № 20128400400988 е образувано по молба на „С.“ ЕАД (чийто настоящ
правоприемник е „Обединена българска банка“ АД) въз основа на изпълнителен лист
от 26.09.2012 г. на СРС, 62 с-в по гр. д. № 44444/2012 г., с който длъжниците З.Т.А.,
М.С.И., Д. С.К., „М.” ЕООД и „Бутилираща компания Р.” ООД са осъдени да
заплатят на кредитора солидарно следните суми - 193 596.17 евро –
главница, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2012 г. до изпращане на
вземането, договорна лихва в размер на 3 974.58 евро за периода 21.05.2012
г. – 19.08.2012, наказателна лихва в размер на 4 523.41 евро за периода от
21.06.2012 г. до 19.09.2012 г. и 12 307.86 лв. разноски по делото.
По изпълнителното дело, в периода 10.06.2019 г.-10.07.2019
г., е била насрочена публична продан на апартамент № 5, с идентификатор
68134.4089.392.3.5, находящ се в гр. София, ж.к. **********, собственост на З.Т.А.
и И.К.А., при начална цена от 100 800 лв. Видно от приложения на лист 16, том I
от изпълнителното дело нотариален акт от 27.01.2012 г., процесният имот е бил
ипотекиран в полза на „С.“ ЕАД, а жалбоподателката И.А. се явява ипотекарен
длъжник.
На 14.11.2019 г. по изп. дело № 20128400400988 е
присъединен взискателя „Е.П.В.“ ООД с вземане в размер на 56 008.13 лв.
срещу длъжника „М.” ЕООД.
С протокол от 11.07.2019 г. за обявяване на
наддавателни предложения са отворени постъпилите три наддавателни предложения,
като за купувач е обявен С.Г.П., предложил най-високата цена в размер на
105 707 лв.
След внасяне на остатъка от цената от обявения купувач
С.Г.П., ЧСИ Ц.е изготвила Постановление за възлагане
на недвижим имот от 30.07.2019 г.
Срещу изготвеното постановление за възлагане са
подадени три жалби от длъжниците З. Т. А., „МС Б.“ ООД и И.К.А., които са
оставени без уважение с Решение от 14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 11215/2019 г. на Софийски градски
съд, IV-Д с-в, на която дата Постановлението
за възлагане е влязло в сила.
След искане от страна на купувача С.Г.П., ЧСИ Ц.е
насрочила въвод във владение в придобития от публичната продан имот. Последният
се е състоял на 28.02.2020 г. съгласно изготвен протокол за въвод във владение
на недвижим имот на основание чл. 498 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
становището по нея, както и мотивите на частен съдебен изпълнител М.П., прие
следното:
На първо място следва да се посочи, че лицето, което е
ипотекирало за обезпечение на чужд дълг свой имот (т. нар. ипотекарен длъжник),
има същите права като длъжника по изпълнителното производство, когато
изпълнението бъде насочено срещу ипотекираното имущество. Това положение следва
от предвидената в закона възможност ипотекарният длъжник да може да получи
пълна защита, включително да може да упражни защитните права, които има
главният длъжника (чл. 151 ЗЗД), когато изпълнението е насочено върху неговото
имущество, ипотекирано за чуждо задължение, поради което в този случай той има
качеството на длъжник в изпълнителното производство (така т. 2 от ТР № 4/2019
г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, доколкото изпълнението в случая е насочено
към ипотекирания от жалбоподателката И.А. имот, то тя има качеството на длъжник
в изпълнителното производство, а не на трето лице.
Разглежданата жалба е насочена основно против
извършения на 28.02.2020 г. въвод във владение на
продадения на публичната продан недвижим имот – апартамент. По отношение на
жалбата в тази ѝ част съдът намира следното:
На длъжника, като страна в изпълнителния процес, е
предоставена правната възможност да обжалва посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни действия при ограничаване възможността за оспорването им до
визираните в тези норми нарушения. Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 3 ГПК, длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител,
изразяващи се в отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, която разпоредба цитира
и самият жалбоподател, като едновременно с това обаче излага твърдения за
оспорване на извършения въвод във владение. Това действие не е измежду
визираните в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като обжалването му не е предвидено и
в други специални норми на ГПК (чл. 463 ГПК, чл. 503, ал. 2 вр. с чл. 502 ГПК,
чл. 521, ал. 3 ГПК). Хипотезата на отстраняването на длъжника от имота, поради
това, че не е уведомен надлежно за въвода, като подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.3 ГПК, е налице единствено при въвод
на кредитора във владение, осъществен по реда на глава 47 от ГПК – в този
смисъл и Определение № 253 от 19.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 228/2010
г., IV г. о.
В приложното поле на действието по чл. 435, ал. 2, т.
3 ГПК не се включва въводът на купувач от публична продан във владение, тъй
като той е изключен с изричната разпоредба на чл. 498 ГПК, а именно за въвод,
попадащ в приложното поле на чл.498 от ГПК се касае в настоящия случай.
Съгласно нормата на чл.498 от ГПК, въводът на купувача на публична продан се
извършва срещу всяко лице, което се намира в имота - както длъжникът, така и
трето лице - чл.498, ал.2 ГПК, а
евентуалният път за защита на тези лица е само по общия исков ред - изр. 2 на
чл. 498, ал. 2 ГПК. В конкретния случай от доказателствата по приложеното копие
на изпълнителното дело се установява, че постановлението за възлагане на
процесния недвижим имот в полза обявения за купувач наддавач в проведената
публичната продан е влязло в сила на 14.11.2019 г., вписано е на 05.12.2019 г.
и спрямо извършения на 28.02.2020 г. въвод във владение, с оглед специалната
разпоредба на чл. 498, ал. 2 ГПК, е недопустима друга защита, освен тази по
исков ред.
Ето защо, жалбата в частта ѝ, с която се
обжалват действията на действие на ЧСИ Ц.- въвод във владение на третото лице -
купувач по публичната продан върху процесния имот поради отстраняване на
длъжника от имота, като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на обжалването на отказа на съдебния
изпълнител да спре изпълнението, съдът намира следното:
Както вече бе изтъкнато допустимите за обжалване
действия на съдебния изпълнител и активно процесуално легитимираните лица, са
изрично посочени в процесуалния закон, следвайки принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да
атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Жалбоподателката посочва, че многократно е искала от съдебния изпълнител да
спре принудителното изпълнение, а в настоящата жалба не се посочва нито
конкретно отправена молба до ЧСИ Ц., нито конкретен отказ на съдебния
изпълнител да спре изпълнението. В кориците на изпълнителното дело липсва
изрична молба от длъжника, отправена до съдебния изпълнител за спиране на
изпълнителното производство, съотв. липсва обективиран отказ на съдебния
изпълнител да спре производството. Едва след произнасянето на ЧСИ с нарочен акт
по жалбата, имаща характер на молба за спиране на принудителното изпълнение,
неговият акт ще подлежи на обжалване с жалба пред Софийски градски съд, след
надлежното му връчване на страните. В този смисъл не е налице акт, който да
подлежи на обжалване, а за длъжника не е възникнало правото на жалба.
Досежно оспорването на разноските по изпълнението,
жалбоподателката счита, че са налице нарушения от страна на съдебния
изпълнител, изразяващи се в невъзможност да се запознае и оспори
разпределението на разноските от извършена публична продан, като последното не
е посочено конкретно. В същото време е отправеното искане до съда за
предоставянето на възможност на жалбоподателката да се запознае с разноските по
изпълнителното дело, съответно да ги оспори. В чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично
е регламентирана възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител
относно разноските по изпълнението в рамките на производството по чл. 435, ал.
2 ГПК. Настоящият състав намира, че твърденията, изложени в жалбата не
обосновават правопораждащия юридически състав на правото на жалба, от една
страна поради липсата на конкретизиране на обжалваем акт на съдебния
изпълнител, в който да са определени разноски по изпълнението, а от друга
страна – поради отправеното искане до съда, което не е в правомощията му.
Жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство има право и възможност да
се запознае с всеки акт на съдебния изпълнител (с молба отправено до съдебния
изпълнител), с който той се произнася по задължението му за разноски по
изпълнението, от който момент започва да тече преклузивният седемдневен срок за
обжалването му, с посочване на конкретни нарушения.
В разглежданата жалба е наведено оплакване за
несеквестируемост на недвижимия имот, върху който ЧСИ е насочил изпълнението,
макар че жалбоподателят не излага твърдения по същество. Правният интерес от
поддържане на това възражение съществува до момента, в който е възможно да се
осуети преминаването на собствеността, съответно фактическата власт върху
имота, върху различно от длъжника лице. В рамките на изпълнителното
производство, респективно в рамките на реализиране на конкретен изпълнителен
способ, този момент е влизане в сила на постановлението за възлагане, тъй като
съдебният изпълнител не може да оттегли това постановление. В този смисъл са и
разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №2/2013 по тълкувателно
дело №2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е посочено, че постановлението
за възлагане не може да се обжалва поради несеквестируемост
на продадената вещ, като за длъжника съществува възможността да обжалва
разпределението на основание несеквестируемост на продадената вещ. Предвид
изложеното и наличието на необжалвано разпределение и влязло в сила
постановление за възлагане, то за жалбоподателката липсва правен интерес от
позоваване на несеквестируемост. Това оплакване може да бъде основание за
ангажиране на отговорността на ЧСИ за всички преки и непосредствени вреди от
провеждането на изпълнение върху
несеквестируемо имущество, но не и до отмяна на действия на ЧСИ по вече
приключилия изпълнителен способ – осребряване на недвижима вещ. Следователно
жалбата и в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отправено е искане до съда да спре изпълнителните
действия по изп. д. № 20128400400988/2012 г. до окончателното решаване на гр.
д. 2558/2019 г. по описа на СРС, 45-ти състав, което според твърденията на
жалбоподателката има предмет действителността на учредената върху имота сделка.
Предвид обстоятелството, че съдът намери, че подадената жалба е недопустима и
ще следва да се остави без разглеждане, без уважение, като неоснователно, ще
следва да се остави искането за спиране
на изпълнението по чл. 438 ГПК. За яснота следва да се посочи, че спиране на
изпълнението като обезпечителна мярка по време на висящ исков процес, може да
бъде поискано от ищеца от съда, пред който делото е висящо във всяко положение
на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство – чл.
389 ГПК, но висящото исково производство не може да бъде основание за спиране
на изпълнението от съда, разглеждащ жалба срещу действия на съдебен изпълнител
в производството по чл. 435 ГПК.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА, вх. № 3295/06.03.2020 г. по описа на ЧСИ М. Ц.,
депозирана от И.К.А., ЕГН **********, в която се иска отмяна на извършения на
28.02.2020 г. въвод във владение на продадения на публичната продан недвижим
имот – апартамент № 5, с адрес: ж.к. "*****, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в жалбата искане по чл. 438 ГПК за постановяване спиране
действията по изпълнението.
Определението,
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.