№ 1143
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100456 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищцата Й. С. К. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпило е писмено становище с вх. № 12750/05.05.2025 г. от адв. Д.
М., пълномощник на ищцата, с което моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие. Поддържа изцяло депозираната ИМ и приложените към нея
доказателства, оспорва ОИМ. В случай, че от ответната страна не се
предоставят изисканите справки моли да се приложи разпоредбата на чл. 161
от ГПК. В условията на евентуалност моли да се допусне ССчЕ, като
въпросите към вещото лице са инкорпорирани в становището. Изразява
становище по съществото на спора и във връзка със сторените по делото
разноски. Към становището е приложен Списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, Договор за правна защита и съдействие и Удостоверение за регистрация
по ДДС.
Ответникът „К.“ ООД - редовно призован, не изпращат законов или
процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
1
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищцата е страна по
индивидуален договор за потребителски кредит Номер
OL00092479/13.02.2024 г., сключен с К. ЕООД. Съгласно Договора за кредит
К.дателят се задължава да предостави на К.получателя кредит в размер на 300
лева. Съгласно индивидуален договор за потребителски кредит Номер
OL00092479/13.02.2024 г. ГПР по кредита е в размер на 0%, а ГЛП в размер
също на 0% , при срок на кредита от 30 дни. В индивидуален договор за
потребителски кредит Номер OL00092479/13.02.2024 г. е регламентирано и
заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 70 лева.
Твърди се, че ищцата е била добросъвестна като на 10.05.2024 г., е
заплатила сумата от 421.66 лева, по процесния договор. С тази сума от 421.66
лева тя погасява сумата от 300 лева главница, 70 лева за такса експресно
разглеждане и 51.66 лева допълнителни начисления.
Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
При условията на евентуалност считат, че клаузата за такса експресно
разглеждане от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени
при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Твърди се, че процесният договор сключен с К. ЕООД безспорно има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г.). Същевременно,
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от
ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи
служебно и при незаявено от наша страна основание за нищожност на
договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г
2
по т. д. № 1050/2011г на II т о. на ВКС), и когато е налице неравноправна
клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на
ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т дело № 3686/2014г на ВКС, I т.о.).
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото
въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по
повод формата и съдържанието на сключените между потребител и К.р
договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Твърди се, че процесния договор е недействителен на специалните
основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ Номер
OL00092479 / 13.02.2024г. е посочен ГПР-0%., както и годишен лихвен
процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок
за кредита, или е променлив.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в индивидуален договор за потребителски кредит номер
ol00092479 / 13.02.2024г. е посочено, че ГПР- 0. Липсва обаче, каквото и да е
3
уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият
годишен лихвен процент 0%, не е ясно как точно се съдържат и как се
изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата, е поставена в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на К.получателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския
договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Това е установено и в трайната практика на
съдилищата в страната: Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г., на
Окръжен съд П., VI състав, Решение № 1561 от 30.11/2016г., по гр.д.№
2355/2016г, на Окръжен съд П., VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г., по
гр.д.№ 499/2017г., на Окръжен съд П., VII състав, Решение № 336 от
13.03/2018г., по гр.д.№ 3025/2017г., на Окръжен съд П., VI състав.
В чл. 11, ал. 1, т 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В нашият случаи
имаме погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т 11 от
ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава
невъзможност за подзащитния ми да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква
база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност
на договора за паричен заем. В този смисъл е и трайната практика на: Решение
№ 526 от 02.05/2017г., по гр. д.№ 393/2017г., на Окръжен съд П., VIII състав,
Решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на Окръжен съд П., VI
състав.
Твърди се, че в процесния договор е уговорена такса експресно
4
разглеждане, поради явната и нищожност и фактически се дължи не за такса
разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
К.ра.
Фактически не се касае за дължима такса за разглеждане, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за К.ра, освен лихвата.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата
разглеждане, която като такса разглеждане е нищожна, а реално е сигурна
печалба за К.ра. Следователно годишният лихвен процент няма да е 0 %,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 281 лева, формално уговорено като такса разглеждане. Нарушен
е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент,
което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да
участва и сумата от 70 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради
което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР
да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради
невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от К.ра в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер
на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща
неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1т. 10 от ЗПК.
В тази насока е последователната и непротиворечива практика на
5
съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем сключени с
фирми за бързи кредити предвиждащи подобни неустойка, в тази връзка
съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка/такса експресно
разглждане, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде
включена в ГЛП и ГПР, обективирана в: Решение № 989 от 13.09.2021 г. по гр.
д. № 2998/ 2021 г. на Районен съд - Бургас , Решение № 260428 от 10.09.2021 г.
по гр. д. № 1512 / 2021 г. на III състав на Районен съд - Враца, Решение №
261804 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 15292 / 2020 г. на I състав на Районен съд -
П., Решение № 260526 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1241 / 2020 г. на XX състав
на Районен съд - Бургас, Решение № 55 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 2525/2019
г. на III състав на Районен съд - Враца, Решение № 260860 от 14.12.2020 г. по
гр. д. № 10195 / 2019 г. на XXXVI състав и много други.
В условията на евентуалност се твърди, че клаузата от процесния
договор предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 70
лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗПК, както и по
чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, като съображенията за това са следните:
На първо място, възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът не допуска К.рът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга договора предвиждаща заплащането
на еднократна такса в размер на 281 лева, като чрез същата се води до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК е в явно противоречие с
чл.10а от ЗПК.
На следващо място, в правната доктрина и съдебна практика безспорно
се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №
5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения,
6
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която
е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде
отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на К.ра.
В допълнение, клаузата за такса за разглеждане от договора е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй
като сумата която се претендира чрез нея се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза от процесния договор предвиждаща
заплащането на еднократна такса в размер на 281 лева е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на К.ра, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на К.способността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната
клауза предвиждаща заплащането на еднократна такса, в полза на К.ра се
уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на
отпуснатия кредит. По този начин, клаузата предвиждаща заплащането на
7
допълнителна услуга е неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй
като същита е необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза
е да доведе до неоснователно обогатяване на К.дателя за сметка на
К.получателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с
още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от
17.04.2018 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и
практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.
№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд П. по
в.гр.д.№ 324/2018г.
На следващо място, претендираната такса е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Твърди се, че така
уговорената клауза за такса разглеждане от договора, не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. В този смисъл е и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Също така имаме и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т 9 от ДР на
ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквато е клаузата за заплащане на еднократна такса В тази
насока е и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-
618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в него практика.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме, че
индивидуален договор за потребителски кредит Номер
8
OL00092479/13.02.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност
ще моля съда да приеме, че клаузата за такса експресно разглеждане от
индивидуален договор за потребителски кредит Номер
OL00092479/13.02.2024г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Моли се съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да осъди К. ЕООД да
заплати на ищцата, сумата от 121.66 лева, недължимо платена по
недействителен индивидуален договор за потребителски кредит Номер
OL00092479/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в
условията на евентуалност ще моля съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
осъди К. ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 70 лева, недължимо платена
такса за разглеждане по индивидуален договор за потребителски кредит
Номер OL00092479/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и
не са ангажирани доказателства.
ПРЕДЯВЕНИ СА УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл. 22
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит № ОL00092479/13.02.2024 г. и при условията на
евентуалност за прогласяване нищожност на клауза за такса за експресно
разглеждане от договор за потребителски кредит № ОL00092479/13.02.2024 г.
и при условията на обективно кумулативно съединяване ОСЪДИТЕЛЕН ИСК
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 121.66 лв. недължимо
платена по недействителен договор за потребителски кредит №
ОL00092479/13.02.2024г., а при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 лв. недължимо платена такса за
разглеждане по договор за потребителски кредит № ОL00092479/13.02.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
9
правата си.
СЪДЪТ счита, че изготвения днес по делото проекто-доклад ще следва
да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ счита за основателно направеното искане от ищцовата страна за
допускане на ССчЕ по делото, тъй като ответникът не е подал писмен отговор,
поради което не са налице факти и обстоятелства ненуждаещи се от доказване.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените въпроси от ищцовата страна в писмено становище с
вх. № 12750/05.05.2025 г., както и на въпроса поставен от съда, а именно да
определи как е формиран ГПР, какви компоненти са включени в него и какво
би било ГПР, ако съдържа уговорената между страните неустойка?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице НАЗНАЧАВА за вещото лице по делото Б. С.
Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300
лева, платими първоначално от бюджетните средства на съда.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, С УКАЗАНИЕ за представяне на
заключението най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно
заседание и представяне на Справка-декларация по чл. 23, ал. 2 от НАРЕДБА
№ Н-1 от 14.02.2023 г. на МП за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
За изготвяне и изслушване на ССчЕ по делото, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 14.07.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. С. Д., с горепосочените указания.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото депозираните от ищцовата
страна Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и
10
съдействие и Удостоверение за регистрация по ДДС.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11