Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ- 7 година 26.02.2021 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА
въззивно
гражданско дело номер 54 по описа за 2021 година,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е пред БОС по
повод въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-*********
,със седалище и адрес на управление гр.София,СО,район Люлин,бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от изпълнителния
директор Д Б Б,чрез юрисконсулт И Н Н подадена против Решение №260022 от
15.10.2020г.,постановено по гр.д.№646/2019г.по описа на КРС, В ЧАСТТА,с която
съдът е ОТХВЪРЛИЛ ПРЕДЯВЕНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл.422 ГПК
вр.с чл.415 ГПК за установяване по отношение на ответника А.Я.А. с ЕГН-**********
***,че същият дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с
ЕИК-********* следните суми: претендирана главница над уважения размер 2343.31
лева до претендирания размер от 9186.83 лева и лихва за забава над уважения
размер от 47.67 лева до претендирания размер от 212.78 лева,за периода от
21.06.2017г.до 01.11.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/,за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№1222/2018г.по описа на КРС.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за необоснованост и
неправилност на решението на БРС.На първо място се сочи,че съдът не се е
произнесъл по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове,макар
да е отхвърлил частично установителните.Въззивникът прави довод,че е налице
различие в правопораждащите факти и петитума на установителния и осъдителния
искове,тъй като с установителния иск се твърди настъпване на предсрочната
изискуемост в момент преди подаване на заявлението ,а с осъдителния иск се
твърди настъпване на предсрочната изискуемост с връчването на преписа от
исковата молба.Действително,основанието е едно и също- договор за кредит,но за
ищеца не е без значение дали поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
съдът ще присъди само падежиралите вноски или ще вземе предвид уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост в хода на процеса и ще присъди непадежирали
вноски по кредита до края на срока на договора.В ТР №8/2017г.по т.д.№8/2017г.на
ОСГТК на ВКС се приема,че предсрочната изискуемост по договор за кредит променя
изискуемостта на вноските ,които не са подлежали на изпълнение преди датата на
вземането .Вноските по кредита,с падеж,преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост са вноските,станали предсрочно изискуеми са
вземания,възникнали на едно и също основание-договора за кредит.По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията по чл.422 ал.1 ГПК.В това ТР не е изследван въпросът
може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да се извърши чрез
връчване на препис от исковата молба по чл.422 ГПК с приложеното към нея
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това
факт,който трябва да бъде съобразен от съда по чл.235 ал.3 ГПК.Въззивникът
счита,че доколкото този въпрос не е обсъждан в посоченото ТР №8/2017г.,то
следва да намери приложение разрешението,дадено в т.9 на ТР №4 от
18.06.2014г.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК,в което е прието,че съдът следва да вземе
предвид всички факти,които са от значение за спорното право ,настъпили след
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене.Счита,че в настоящото
производство този факт е уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост
посредством връчване на препис от исковата молба.Позовава се и на Решение по
т.д.№57/2012г.на ВКС,първо т.о. Според въззивника не са налице пречки за
съединяването на установителния и осъдителния искове,като съобразно
разрешението,дадено в Решение по т.д.№193/2018г.на ВКС,ТК условието за
разглеждане на осъдителните искове,съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по чл.422 ГПК е отхвърлянето на установителните искове
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение,а в този случай се въвежда ново
обстоятелство- уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката
за настъпила предсрочна изискуемост с исковата молба.На следващо място се
изтъква,че районният съд е кредитирал уведомяването на ответника за цесията
чрез ЧСИ Таня Маджарова,но не се е произнесъл за уведомяването за настъпилата
предсрочна изискуемост по този начин,въпреки,че на гърба на приложеното към
исковата молба уведомително писмо за цесия № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1949507 от
09.07.2018г.е изразено волеизявлението на ищеца за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.Съгласно трайната съдебна практика ,ако към исковата молба
по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия,същото уведомление,достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба,съставлява надлежно съобщаване на цесията ,съгласно
чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД,прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт
от значение за спорното право.Въззивникът счита,че длъжникът е уведомен за
извършената цесия преди подаване на заявлението,респ.преди подаване на исковата
молба.Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит,при предприетия
начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от
страна на получателя.Независимо от това,в конкретния случай,кредиторът е
положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането,като в този смисъл въззивникът
се позовава на Решение по т.д.№601/2014г.на І т.о.на ВКС.Развити са подробни
правни доводи относно значението на уведомяването на длъжника за извършената
цесия и правните последици от това за длъжника- той може да възразява успешно
за липсата на уведомяване,само ако едновременно с това твърди,че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице към момента на
уведомяването,като се позовава на съдебна практика на ВКС.Сочи,че в случая
ответникът по делото не е направил такова възражение.Направен е анализ на
съдебна практика относно приложението на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД в различни
хипотези.Въззивникът посочва,че в настоящия случай ответникът не е бил намерен
на посочения от него към момента на сключването на договора адрес,поради което
на основание чл.47 ал.6 ГПК му е бил назначен особен представител,който е
получил исковата молба с всички приложения към нея,включително и уведомителното
писмо за извършената цесия ,като добросъвестно е подал писмен отговор и е
направил правоизключващи възражения,с което правата на длъжника са били изцяло
охранени.Прави се довод,че ако се приеме,че в този случай длъжникът не е
надлежно уведомен за извършената цесия,означава,че му се дава възможност да черпи
права от собственото си неправомерно поведение ,а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство
,което противоречи на принципа за равенство на страните пред закона,закрепен в
чл.9 ГПК.Излагат се правни доводи в подкрепа на становището,че особен
представител,назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански
процес,провеждан по общия ред,действащ в защита на интересите на ответника под
прекия надзор на съда,може надлежно да получава материалноправни изявления от
ищеца,свързани със съществуващото между страните правоотношение,в това число и
уведомяване за извършена цесия,като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.Позовава
се на съдебна практика на окръжни съдилища по този въпрос.Въззивникът счита,че
следва да се вземе предвид,че разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото
,че връчването на представител се смята за лично връчване,без законът да
разграничава дали се касае за упълномощен представител или представител по
силата на акт на съда.И в двата случая осъщественото връчване на представител
следва да се счита за лично връчване,при което следва да се приеме,че
ответникът е уведомен за извършената цесия. Намира за погрешно да се счита,че
цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор,поради това,че
уведомлението за цесия не е получено от длъжника.За прехвърляне на право по
силата на договор за цесия е необходимо постигане на съгласие по съществените условия
между цедента и цесионера,а цедираният длъжник не участва в договора и неговото
съгласие не е необходим елемент на договора за цесия.Той само бива уведомяван
за извършеното прехвърляне,за да знае кому да престира.Развити са подробни
правни съображения относно действието на цесията спрямо длъжника и спрямо
третите лица,като се сочи,че липсата на уведомяване на длъжника не прави
цесията недействителна,нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор.Въпросното уведомление не е елемент от договора за цесия,чл.99
ал.3 и ал.4 ЗЗД са въведени в интерес на цесионера и третите лица,единствено и
само като гаранция длъжникът да не извърши плащане към цедента,към когото вече
няма задължение.В заключение се прави извод,че уведомяването за цесия и за
предсрочна изискуемост на вземането,връчено на особен представител на ответника
е признат начин за уведомяване на длъжника.В жалбата се сочи,че връчването на
книжата към исковата молба на ответника е било извършено редовно по реда на
чл.47 ал.1 и ал.5 ГПК,това връчване предхожда назначаването на особен
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата от особения
представител не засяга редовността на връчването. В подкрепа на това становище
се позовава на съдебна практика на ОС-гр.Пловдив.Въззивникът моли БОС да отмени
решението на КРС в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част,като неправилно и незаконосъобразно
и да уважи исковата претенция в тази и част.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Препис от
въззиввата жалба е връчен на въззиваемия А.Я.А. чрез особения му представител-
адв. Гергана Проданова,която е подала писмен отговор в законоустановения срок.
В отговора на първо място обръща внимание на правомощията на особения
представител,като сочи,че съдебната практика приема за допустимо връчване на
уведомления за цесия и предсрочна изискуемост като приложения към искова молба
.В случая обаче връчване на длъжника,респ.на негов пълномощник няма,той не е
бил намерен на адреса и е призован чрез фикцията на чл.47 ал.5 ГПК.Процесуалното
представителство на ответника по настоящото дело се осъществява от особен
представител по чл.47 ал.6 ГПК,който упражнява обаче само процесуалните права
на страната.Особеният представител не е пълномощник на страната и той е извън
материалното правоотношение между представляваното от него лице и кредитора.Той
не е упълномощен да извършва каквито и да било действия,свързани с предмета на
делото,нито касаещи материалното правоотношение,осъществяването на неговото
представителство включва само съдопроизводствените действия.По горните
съображения счита,че връчването на уведомление за цесия или за предсрочна
изискуемост със съдебните книжа на особения представител на длъжника-ответник
не поражда материалноправната последица.Надлежното уведомяване има материалноправно
действие и то не може да се породи чрез връчването на особения
представител,който няма представителна власт в материалното правоотношение на
страните.С оглед изпълнение на задължението не е ирелевантно на кого ще се
връчи уведомлението.Особеният представител не може да заяви материалноправни
възражения,тъй като е извън това правоотношение и не е упълномощен от
длъжника,поради което той не може да направи възражение за евентуално плащане
на целия или на част от дълга на стария кредитор от името на длъжника,респ.-да
докаже такова.Поради това по делото въобще не може да се установи безспорно,че
претендираното задължение не е погасено.Такова пълно и пряко доказване
особеният представител не може да проведе,поради липсваща връзка с
длъжника,поради което не е без значение кой и кога е уведомен за цесията или
предсрочната изискуемост.Развити са правни доводи относно настъпването на
предсрочната изискуемост,анализирани са клаузи от процесния договор за
кредит,като се прави извод,че съгласно чл.12 ал.2 б.А от ОУ е предвидено чрез
изявлението на кредитора договорът да се превърне от срочен в безсрочен и
кредиторът да го прекрати,което дава възможност да се иска незабавно изпълнение
на задължението,но това представлява изменение на договора,което може да се извършва
само по взаимно съгласие на страните,съгласно чл.20 а от ЗЗД ,щом не са налице
предвидените хипотези в закона,а именно изричната разпоредба на чл.71 ЗЗД и доколкото няма изрично уговорени клаузи
в договора как следва да се процедира в случаите при изгубен контакт между
страните.Съобразно чл.12 ал.3 от ОУ ,уведомяването на длъжника представлява
елемент от фактическия състав,без който предсрочната изискуемост не може да
настъпи.По делото няма представено доказателство,чрез което изрично да се
установи,че е достигнало до въззиваемия-ответник волеизявление за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.Приложени са уведомителни писма единствено за
извършено прехвърляне на вземане/цесия ,в които липсва конкретизация относно
елементите на забава- за кои задължения-главница,лихви,разноски и/или вноски се
отнася същата.А и това е задължение на кредитодателя,което не е изпълнил,а
цесионерът-ищец има пълномощно относно цедента само да го уведоми за
извършената цесия. Освен това,предвид създадената между страните облигационна
обвързаност,ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.13 от ДР
на ЗЗП,предоставена му е в качеството му на физическо лице финансова
услуга-разрешен и усвоен потребителски кредит.В отговора се сочи,че процесното
вземане се основава на неравноправна клауза,тъй като договорът е сключен при
ОУ.Процесният договор е сключен от кредитен посредник,който по смисъла на пар.9
от ДР на ЗПК е физическо или юридическо лице,което не действа като кредитор и
което при извършване на своята търговска и професионална дейност срещу
заплащане в парична или друга форма на икономическо възнаграждение,уговорена в
договора.В тежест на ищеца е да докаже,че е подписан индивидуален договор,като
например действително ли е уговорена равноправно от страните,така както е
записано в чл.6 ал.1 б.Г от ОУ фиксираната надбавка или е наложена
едностранно.Предвид служебното задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договорите,въззиваемата страна моли съдът да изследва
приложените договор за потребителски кредит и ОУ.Относно непроизнасянето на
районния съд по предявените осъдителни искове се излага становище,че след като
съдът е уважил макар и частично предявените положителни установителни искове,не
дължи произнасяне по осъдителните.Съдът е съобразил решението си с т.1 от ТР
№8/2017г. от 02.04.2019г.на ОСГТК на ВКС,присъждайки падежиралите
вноски.Въззиваемата страна моли да се потвърди решението на КРС като правилно и
законосъобразно.Няма доказателствени искания.
В
съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено, не изпраща
представител.
В
съдебно заседание въззиваемият се представлява от особения представител адв.Проданова,която
оспорва въззивната жалба и моли решението на КРС да бъде потвърдено.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение,въззивният съд го
намери за валиден и допустим съдебен акт.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства по
съществото на спора въззивният съд
намери следното:
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
предявило срещу А.Я.А. иск с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ал.1 т.2 ГПК
за установяване дължимостта на вземането на ищеца,за което е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1222/2018г.по описа на КРС- главница
9 186.83 лева,възнаградителна лихва- 853.80 лева,обезщетение за забава-
212.78 лева ,законна лихва върху главницата- от датата на подаване на
заявлението- 01.11.2018г. В заповедта КРС е посочил,че вземанията произтичат от
договор за кредит,обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13,ал.2,б.“а“
от ОУ към договора за кредит,считано от 26.07.2018г./датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/,възнаградителната лихва е за периода
21.06.2017г.-20.03.2018г./датата на прехвърляне на вземането/ ,обезщетението за
забава е за периода от 21.06.2017г.до датата на подаване на заявлението в съда.
В заявлението по чл.410 ГПК заявителят е
посочил,че тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задължението си да заплаща
в срок определените погасителни вноски по кредита, същият е обявен за
предсрочно изискуем,като от страна на заявителя е изпратено уведомление до
кредитополучателя с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1949507 от 09.07.2018г.,с което му е
съобщено,че поради допуснатото просрочие и неплащане на погасителни
вноски,всички вземания са изцяло и предсрочно изискуеми в пълен размер.Посочено
е,че уведомлението е връчено на длъжника
по реда на чл.47 ал.5 ГПК/26.07.2018г./ на 26.07.2018г.чрез залепването му от
длъжностното лице. В заявлението липсва твърдение за настъпила „автоматична“
предсрочна изискуемост, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост е
определена в съответствие с датата,на която е осъществено връчване на уведомлението
от ЧСИ Таня Маджарова- 26.07.2018г. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е
издадена от заповедния съд изцяло в съответствие с параметрите,посочени в
заявлението,включително и датата на
настъпилата предсрочна изискуемост- 26.07.2018г.
В исковата
молба ищецът е претендирал установяване съществуването на вземането по
горепосочената заповед за изпълнение,като отново пространно е изложил
твърденията си относно уведомлението до длъжника относно извършената
цесия.Изложени са и твърдения относно настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането,като е посочено основанието за настъпването и -чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ
на договора за кредит- поради неизпълнение на задълженията на длъжника да
заплаща месечните вноски.Изложени са твърдения,че цесионерът-ищец е изпратил уведомление
до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомително писмо с изх.№
УПЦ/УПИ-С-УКФ/1949507 от 09.07.2018г. ,както и че уведомление е изпратeно и на 28.03.2018г. чрез „Български пощи“ЕАД,но същото се е върнало с
отбелязване,че получателят се е преместил от адреса. Тези твърдения
кореспондират изцяло с твърденията в заявлението по чл.410 ГПК,с изключение на
клаузата от ОУ.
От съдържанието на исковата молба,преценявано
в съвкупност и с твърденията ,изложени в заявлението по чл.410 ГПК въззивният
съд счита,че следва да се заключи,че ищецът е твърдял безпротиворечиво и ясно
от фактическа страна,че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с
връчването на уведомление до него,извършено
с уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1949507 от 09.07.2018г. от ЧСИ Таня
Маджарова при условията на чл.47 ал.5 ГПК на 26.07.2018г. Ищецът е твърдял
обаче,че това уведомяване е било извършено на основание поето от кредитора
договорно задължение по чл.12 ал.2 б.“а“от ОУ. да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението,а не по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, защото е
небанкова финансова институция и в тази връзка задължителното тълкуване в т.18
на ТР №4/2013г.на ОСГТК не намира приложение. Твърдението,че предсрочната
изискуемост следва да се счита за настъпила „автоматично“ е във връзка с правните аргументи за неприложимост
на чл.60 ал.2 ЗКИ и неприложимост на тълкуването по т.18 на ТР №4/2013г.на
ОСГТК,в смисъл,че кредиторът като небанкова финансова институция няма
задължение да обяви настъпилата предсрочна изискуемост въз основа на
разпоредбата на чл.60 ал.2 ЗКИ,но е сторил това на основание договорното си задължение
по чл.12 ал.2 б.“а“ от договора.
Твърденията на ищеца в исковата молба не са
били разбрани правилно от районния съд,но и исковата молба не е била оставена
без движение за внасяне на яснота. КРС не е обсъдил представеното уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост и твърденията на ищеца,че тя е настъпила на
датата,на която ЧСИ Маджарова го е
връчила при условията на чл.47 ал.5 ГПК,които са идентични в заявлението и
исковата молба, а е посочил в мотивите на решението си,че няма да обсъжда това
доказателство,тъй като в исковата молба се твърди настъпване на „автоматична“
предсрочна изискуемост.
Макар да са изцяло правилни и законосъобразни
изложените подробни и правно издържани аргументи от КРС в подкрепа на
становището,че и по отношение на небанковите финансови институции следва да се
прилага чл.60 ал.2 ЗКИ и респективно т.18 на ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС и не
може да се приеме за основателно твърдението за настъпила „автоматична“
предсрочна изискуемост,неправилен е изводът му,че искът следва да се
отхвърли,тъй като не се установява да е настъпила „автоматична“ предсрочна
изискуемост. Това е така,защото ищецът е заявил изрично твърдение,че кредиторът
е изпълнил договорното си задължение да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението /стр.пета на исковата молба,втори
абзац,в черен курсив/,което районният съд не е разгледал и не е обсъдил
представените в тази връзка доказателства. Както в заявлението,така и в
исковата молба ищецът е твърдял,че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща месечните вноски по
кредита и допуснатото просрочие. В заявлението като основание за обявяване на
предсрочната изискуемост е посочен чл.13 от ОУ на договора,а в исковата молба-
чл.12 ал.2 б.“а“ от договора. Видно от съдържанието на ОУ,приети като
доказателство по делото е,че чл.13 регламентира отговорността на поръчителя,а в
чл.12 са уредени последиците от забава в плащанията,както и прекратяването на
кредитното правоотношение.При това положение,относимата към обявяването на предсрочната
изискуемост клауза от ОУ е посочената в исковата молба- чл.12 ал.2
б.“а“,съгласно която кредиторът има право едностранно да прекрати кредитното
правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми ако потребителят е нарушил някоя или всички
разпоредби по договора и ОУ,както и при допуснато просрочие и/или неплащане на
две последователни вноски по кредита/главница и лихви/,при условие,че
допуснатите нарушения и неизпълнения не бъдат отстранени ,просрочените вноски
не бъдат погасени в двуседмичен срок,считано от датата на осъществяване на
нарушението/падежа на погасителната вноска.В чл.12 ал.3 от ОУ е предвидено,че на
потребителя се предоставя допълнителен 15-дневен срок от датата на получаване
на известието за предсрочна изискуемост,в който може да заплати цялото
задължение,а чл.12 ал.4 от ОУ регламентира възможността на кредитора да пристъпи
към принудително изпълнение,при неизпълнение на задължението на потребителя по
чл.12 ал.3 от ОУ. Анализът на горепосочените клаузи от ОУ към процесния договор
за кредит и тълкуването им съобразно правилата на чл.20 ЗЗД налага извод,че съгласно
ОУ при просрочие и неплащане на повече от две месечни вноски по
кредита,кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,като
следва да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,като му изпрати
писмено известие. Неправилни и некореспондиращи със съдържанието на
горепосочените клаузи,а и с твърденията на ищеца в исковата молба и заявлението
по чл.410 ГПК, са изводите на районния съд,че чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ дава
възможност на кредитора да трансформира договора от срочен в безсрочен и
респ.да го прекрати,без за това да бъде уведомен длъжникът.
Вземането по процесния договор за кредит е
прехвърлено със сключен между кредитора по договора - „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 20.03.2018г.
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към рамков
договор от 20.12.2016г. Не се спори и не се твърди,че преди сключването на
договора за цесия,кредиторът „Уникредит Консюмър Файненсинг“ЕАД е
изпращал на длъжника А.Я.А. уведомление
за предсрочна изискуемост на кредита. Това е сторено от цесионера и ищец по настоящото дело „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД първо с Уведомително писмо № УПЦ-П-УКФ/1949507 от 28.03.2018г.,с
което длъжникът се уведомява за извършената цесия,както и че поради просрочие в
плащането на месечни вноски,вземанията по кредита са предсрочно изискуеми в
пълен размер. Това уведомително писмо е изпратено по пощата,като видно от
известието за доставянето му,същото е върнато с отбелязване,че получателят се е
преместил от адреса в гр.Сунгурларе,посочен в договора за кредит. Изпратено е
второ уведомително писмо с № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1949507 от 09.07.2018г.,с което също
се уведомява длъжника за извършената цесия,както и за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита в пълния му размер поради неплащането на
месечните вноски. Това уведомително писмо е връчено редовно чрез ЧСИ Таня Маджарова.
Видно от съдържанието на разписката,изготвена от призовкаря Росен Гетов на
26.07.2018г.,адресатът не е открит на адреса в гр.Сунгурларе. Връчителят е
отбелязал,че е търсил лицето преди месеци,това е трети път,разговарял е с
бившата му съпруга и бившият му тъст,разговарял е и с бившия му шурей Радослав
Илиев и всички заявяват,че не желаят да имат нищо общо с длъжника,а той живее в
гр.Ямбол. Въз основа на тези констатации връчителят е залепил уведомление по
реда на чл.47 ал.5 ГПК на 26.07.2018г.
Предвид гореизложените установени
безспорно по делото факти, въззивният съд намира за неправилен извода на КРС,че
предявеният установителен иск следва да се уважи само до размера на
падежиралите вноски,тъй като ищецът е твърдял настъпила „автоматична“
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора на основание чл.12 ал.2
б.“а“ от ОУ,каквато не е настъпила. Установи се,че заявеното от ищеца основание за настъпила предсрочна изискуемост
действително е чл.12 ал.2 б.“а“ от ОУ,но при заявено твърдение за изпълнение на
договорното задължение на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
поради неплащане на дължими месечни вноски и да го съобщи на длъжника. От
приетата по делото СИЕ се установява,че длъжникът е преустановил плащането на
месечните вноски по кредита,като от 21.06.2017г. не е извършвал плащания и
понастоящем размерът на задълженията му по договора за кредит е в остатъчен размер,съответен
на претендираните от ищеца суми-главница и лихви.
За да бъде уважен предявеният иск в
пълния му размер следва да се установи и дали уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост,извършено заедно с уведомяването за цесията на
26.07.2018г.от ЧСИ Таня Маджарова по реда на чл.47 ал.5 ГПК е редовно.
По отношение на редовното уведомяване за
извършената цесия изрично и ясно КРС е
посочил в мотивите на решението си,че приема съобщаването на цесията за редовно
извършено с връчване на уведомлението от ЧСИ Таня Маджарова по реда на чл.47
ал.5 ГПК- с извършеното залепване на адреса на длъжника,посочен в договора за
кредит. Изложените правни аргументи досежно връчването чрез особен
представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК са за пълнота на изложението,а
не са решаващ мотив. Във въззивната жалба са изложени пространни правни
аргументи относно възможността за уведомяване на длъжника за извършената цесия
с връчването на исковата молба на особения представител, които аргументи
въззивният съд няма да обсъжда,тъй като,както се посочи по-горе, КРС е приел,че
съобщаването на цесията е редовно на друго основание и в тази част въззивната
жалба на практика е лишена от предмет на оспорването.
По отношение на уведомяването за
предсрочната изискуемост,не съществува законна пречка същото да се извърши от
цесионера,няма и договорна клауза в ОУ,която би могла да се тълкува в такъв
смисъл.От момента на сключването на договора за цесия
именно цесионерът встъпва в правата и
задълженията на кредитора по договора за кредит,включително и на правото да
изисква изпълнение на насрещните задължения,поети от длъжника. Изпращането на
съобщения до ответника за обявената предсрочна изискуемост не нарушава по
никакъв начин права и законни интереси
на длъжника, нито пък препятства възможността му да изпълни доброволно или извънсъдебно, за
да избегне воденето на един исков процес. Уведомяването за настъпилата
предсрочна изискуемост е извършено от ищцовото дружество с връчването на
уведомление от ЧСИ Маджарова по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 26.07.2018г. ,като
при съобразяване на срока в разпоредбата,следва да се приеме, че вземанията са станали изискуеми след изтичане на двуседмичния срок,предвиден в
разпоредбата –т.е. до 09.08.2018г.Предсрочната изискуемост следва да се счита
за настъпила от следващата дата,както е заявил и ищецът в исковата си
молба-т.е. на 10.08.2018г. По правния
въпрос досежно възможността за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост
от цесионер е формирана и практика на ВКС,обективирана в решение №
169/17.01.2017 г. по т.д.№ 1272/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
По гореизложените съображения въззивният
съд достигна до извод,че предявеният установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан,в пълния му
претендиран размер.Това налага отмяна на решението на КРС в частта,с която е
отхвърлен искът с правно основание чл.422 ГПК и уважаване на иска и в тази му
част. В заповедта за изпълнение като дата на настъпилата предсрочна изискуемост
е посочена 26.07.2018г.,като не е бил съобразен двуседмичният срок по чл.47 ГПК,след изтичане на който съобщенията се смятат за връчени.Промяната на датата на предсрочната изискуемост не води
до промяна в размера на вземанията,тъй като по отношение на главницата
претенцията е с начало на периода- 21.06.2017г.,възнаградителна лихва се
претендира до 20.03.2018г./т.е.много преди датата на обявяване на предсрочната
изискуемост/,а обезщетението за забава е с начало на периода- 21.06.2017г.и
край на периода- датата на подаване на заявлението в съда.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск КРС не се е произнесъл,като е изложил мотиви,че не
дължи произнасяне,тъй като е уважил частично установителния иск. Предвид
пълното уважаване на установителния иск,въззивният съд не следва да се
произнася по евентуалния осъдителен иск. За пълнота на изложението обаче,
следва да се посочи,че осъдителният иск така предявен е недопустим, тъй като
ищецът не е въвел друго основание,на което претендира вземанията по евентуалния
иск, като дори не се е позовал на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията
си в хода на производството във връзка с осъдителния иск. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което
е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, а в
случая заявеният спорен предмет е бил изцяло един и същ по основание, т. е.
налице е било недопустимо съединяване на исковете,което не е било констатирано
от КРС. В този смисъл е Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г., ІІ
т. о. на ВКС.
Предвид изхода от спора след
въззивното обжалване,на ищеца следва да се присъдят разноските,направени в
заповедното производство в пълния им размер – 279.07 лева,от които КРС е
присъдил 89.30 лева,разноските в първоинстанционното производство в пълния им
размер 1600.02 лева,от които КРС е присъдил 512.01 лева,т.е. допълнително
следва да се присъди на въззивното дружество сумата 189.77 лева разноски в
заповедното производство и сумата 1088.01 лева разноски в първоинстанционното
производство. На въззивното дружество следва да се присъдят и
разноските,направени във въззивното производство,които са в размер на 768.17
лева.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№260022 от 15.10.2020г.,постановено по гр.д.№646/2019г.по описа на КРС, В
ЧАСТТА,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ ПРЕДЯВЕНИЯ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл.422 ГПК вр.с чл.415 ГПК за установяване по отношение на ответника А.Я.А.
с ЕГН-********** ***,че същият дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК-********* следните суми: главница над уважения размер 2343.31 лева до
претендирания размер от 9186.83 лева и лихва за забава над уважения размер от
47.67 лева до претендирания размер от 212.78 лева,за периода от 21.06.2017г.до
01.11.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1222/2018г.по
описа на КРС и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.с чл.415 ГПК по отношение на ответника А.Я.А. с ЕГН-**********
***,че същият дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-*********
следните суми: главница над уважения
размер 2343.31 /две хиляди триста четиридесет и три лева,тридесет и една
стотинки/ лева до размера от 9186.83/девет
хиляди сто осемдесет и шест лева,осемдесет и три стотинки/ лева и лихва за
забава над уважения размер от 47.67/четиридесет и седем лева и шестдесет и
седем стотинки/ лева до размера от 212.78/двеста и дванадесет лева,седемдесет и
осем стотинки/ лева,представляващи неизплатено задължение по договор за
потребителски паричен кредит №1949507,сключен между „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ЕАД и А.Я. Антонов на
14.08.2015г.,обявено за предсрочно изискуемо на 10.08.2018г. на основание чл.12
ал.2 б.“А“ от Общите условия към договора за кредит, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1222/2018г.по
описа на КРС.
ОСЪЖДА А.Я.А. с ЕГН-********** *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК-********* следните разноски: сумата 189.77 лева разноски в заповедното
производство представляваща разликата над уважения размер от 89.30 лева до размера от
279.07 лева; сумата 1088.01
лева разноски в първоинстанционното производство,представляваща разликата над
уважения размер от 512.01 лева до размера 1600.02 лева и сумата 768.17
лева,представляваща разноските по въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: