№
…………......
гр.
Варна, ..............................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН И.
и при секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1121/2020 г. на
АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна, подадена чрез ст. юриск. Е.А, срещу Решение № 375 от 02.03.2020 г. по АНД № 603/2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 481153-F509098 от 29.11.2019 г. на Началника на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е необосновано и несъобразено с материалния закон. Според касатора неправилно въззивният съд приема, че в НП не е изрично посочена датата на нарушението, като се настоява, че същата е посочена – 17.09.2019 г., и това е крайната дата, до която лицето е следвало да представи в ТД на НАП Варна изисканите документи, предвид даденият му 7-дневен срок за изпълнение, считано от 10.09.2019 г., и осъщественото бездействие, респ. нарушението е довършено на 17.09.2019 г. Изтъква се и че неправилно ВРС приема, че не е изрично посочено мястото на извършване на нарушението, като се заявява, че изрично е посочено, че в ТД на НАП Варна са били изискани документите и в рамките на определения срок лицето не е представило същите. На следващо място, се твърди, че неправилно ВРС приема и че не ставало ясно за какво точно се ангажира отговорността на лицето и че това водело до невъзможност на нарушителя да разбере за какво е наказан. Касаторът се позовава на подробното описание във въззивната жалба на фактическата обстановка, както и на това, че в НП и в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) описанието на нарушението е достатъчно подробно и ясно изписано, а и е посочена нарушената разпоредба. Искането е да се отмени решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди НП. С писмени бележки касаторът поддържа направените искания, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Д. 2010 ГЛ“ ЕООД не ангажира писмен отговор по касационната жалба, не изразява писмено становище и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заключението на участващия по делото прокурор е за неоснователност на жалбата, като се поддържа, че преценявайки установените по делото факти и събраните доказателства, ВРС е приложил правилно закона, като се пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от страна, участвала в съдебното производство пред ВРС, която има правен интерес от оспорване.
Административният съд, съобразявайки посочените касационните основания, изразените становища на страните, фактите, които се извличат от доказателствата по делото и мотивите на съдебния акт, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Д. 2010 - ГЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 481153-F509098 от 29.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и т. 7, във вр. с чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, на основание чл. 237 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган, а формално АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но впоследствие е предявен и връчен на упълномощен представител. Обоснован е извод, че липсата на мотиви в НП защо наказващият орган приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП.
За да отмени НП, въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.
Районният съд приема, че в НП не се сочи изрично датата на извършване на нарушението – визиран е 7-дневния срок, посочен в искането, както и обстоятелството, че на 17.09.2019 г. не са входирани исканите справки, документи, писмени обяснения, като е посочена и датата 20.09.2019 г., на която е установено, че посочените документи не са постъпили в ТД на НАП, поради което от така описаното в АУАН и в НП не става ясно на коя дата е извършено нарушението. От друга страна, ВРС изследвайки броенето на сроковете по ДОПК, посочва, че предвид искането от 10.09.2019 г., връчено на същата дата, нарушението би било довършено на деня, следващ изтичането на срока, а именно – 18.09.2019 г., а такава дата не фигурира в АУАН и НП.
На следващо място, ВРС приема, че в АУАН и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението, доколкото в АУАН е посочено единствено, че е започната проверка срещу въззивното дружество, без да се съдържат факти и обстоятелства къде и в кой орган е започнала проверката, респ. къде е следвало да се представят изисканите документи.
Изложени са подробни доводи за същественост на процесните допуснати нарушения на процесуалните правила.
Като следващо основание за отмяна на НП, въззивният съд сочи обстоятелството, че изброяването на различни разпоредби от ДОПК, без да се посочи конкретно нарушената разпоредба не прави административното обвинение по-ясно, напротив прави неясна волята на наказващия орган по отношение обстоятелствата на нарушението, респ. не е ясно за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно, като постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен състав. Касационният състав споделя изцяло изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е извършил преценка на релевантните по делото факти, които правилно е извел от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), и ръководейки се от закона е постановил правилен и обоснован съдебен акт.
Правилно ВРС приема, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на НП като незаконосъобразно.
С искането от 10.09.2019 г. (получено на същата дата от наказаното лице) е изискано представяне на документи, т.е. изисква се представянето на въпросните документи до 17.09.2019 г., включително, предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ДОПК, регламентираща начинът за изчисляване на сроковете. На 17.09.2019 г. още не е изтекъл срокът за наказаното дружество да представи изисканите документи, поради което на 17.09.2019 г. още не е налице бездействие. В случая деянието, за което е наказано дружеството, според административнонаказателната разпоредба на чл. 237 от ДОПК не е за бездействие – непредставяне в срок на изискани документи, а за възпрепятстване установяването на всички факти и обстоятелства, касаещи проверката на дружеството по ЗДДС, посредством несвоевременно представяне на необходимите документи. Възпрепятстването на упражняването на правомощията на органите по приходите е налице едва на 18.09.2019 г. - деня, следващ изтичането на процесния в случая 7-дневен за представяне на необходимите документи. Неправилно касаторът твърди, че нарушението е довършено на 17.09.2019 г. След като 17.09.2019 г. е последният ден за изпълнение на задължението за представяне на документи, то на 17.09.2019 г. не е налице нарушението възпрепятстване упражняването на правомощията на органите по приходите, респ. не следва да се приеме, че нарушението е довършено на тази дата.
Предвид вмененото с НП конкретно деяние – възпрепятстване установяването на всички факти и обстоятелства, касаещи проверката на дружеството по ЗДДС, посредством несвоевременно представяне на необходимите документи, касационната инстанция намира, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Според съдържанието на НП проверката на 20.09.2019 г., при която е установено нарушението, е извършена в ТД на НАП Варна, а не както твърди касатора, че е изрично посочено, че представянето на документите е следвало да стане в ТД на НАП Варна. Не е посочено и не е ясно мястото, където е възпрепятстван органът по приходите, включително мястото, където е следвало наказаното дружество да представи въпросните документи.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и препраща към изложените от ВРС мотиви за същественост на допуснатите нарушения на процесуалните правила, а именно по отношение на реквизитите на НП, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липсата на ясно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Неоснователно е твърдението на касатора, че нарушението е описано достатъчно подробно и ясно.
Касационната жалба се явява неоснователна. Решението на районния съд следва да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за неговата отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Предвид изходът на спора, не е налице основание да се присъди на касатора претендираното от него юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 375 от 02.03.2020 г. по АНД № 603/2020 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.