Р Е Ш Е Н И Е
№262266/14.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2564 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от С.Ц.Д., ЕГН **********о*** срещу „Б. В.Г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ул.„П.”№ 5 за осъждане на ответника да заплати сумата от 1626,88 лева представляваща частичен иск от общия
претендиран размер на задължението от
2474,05 лева (съобразно
допуснато изменение на предявеният иск в о.с.з. проведено на 18.05.2021г.), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка
„М.“, модел „*****“, рег. №
*******, съставляващи покрит
риск по застраховка
„К.С.“, клауза „Пълно каско“ обективиран в полица № *****************/30.04.2020г.,ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 19.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.
405, ал.1 КЗ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните се намират обвързани
по силата на застрахователно правоотношение по повод договор
за застраховка „К.С.“, клауза „Пълно каско“
обективиран в полица № *****************/30.04.2020г.
На 09.02.2021г. ищецът
констатирал, че автомобила предмет на договора за застраховка
е с увреден преден капак, за което
уведомил ответника. Била образувана застрахователна преписка№51-04000-00470/21/09.02.2021г., по която на ищецът
било изплатено обезщетение в размер на 693,41 лева. Твърди
се, че общата
стойност необходима за отстраняване на щетата възлиза на 3167,46 лева, поради което
и след приспадане на вече заплатеното обезщетение, размера на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2474,05 лева, от които
частично предявява иск за сумата
от 10 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се оспорва,
че страните са валидно обвързани по силата на договор
за застраховка „К.С.“, клауза „Пълно каско“
обективиран в полица № *****************/30.04.2020г.,
както и че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 693,41 лева, за което
обстоятелство е образувана застрахователна преписка
№51-04000-00470/21/09.02.2021г. Оспорва предявеният иск, като счита, че
посочената от ищеца сума от
3167,46 лева необходима за отстраняване
на причиненото увреждане е прекомерно висока. Счита, че действителната
стойност на застрахователното
обезщетение възлиза в размер на вече изплатените на ищеца 693,41 лева. Излага възражения,
като посочва, че обезщетението, което е изплатено е съобразено с методологията за изчисляване на парични обезщетения посочена в договора за застраховка, както и съобразно възрастта на автомобила.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото договор за
застраховка „К.С.“ , оформена в ЗП № *****************/30.04.2020г., с период на валидност
30.04.2020г.-29.04.2021г., по която е застраховано МПС марка „М.“, модел „*****“, рег. № *******.
Представено по делото е
свидетелство за регистрация Първа – част № *********/08.01.2019г. от което се
установява, че собственик на л.а. марка „М.“, модел „*****“, рег. № ******* е ищецът.
Представена е опис по претенция №
51-0400-00470/09.02.2021г., от която се установява, че по отношение на л.а. марка „М.“, модел „*****“,
рег. № ******* е определена за извършване ремонтна дейност на
преден капак при лека деформация на елемента, при определено боядисване с
основен цвят боя.
Изготвен е доклад по щета № ***************/10.02.2021г.,
с която е определено обезщетение в размер на 693,41 лева.
Представени са общи условия по
застраховка „К.С.“.
Изготвено е заключение по съдебно
– автотехническа експертиза на в.л.А.В.. В
експертното заключение се посочва, че
увреждането на процесното МПС касае повреждане на преден капак, което увреждане
се изразява в деформация и нарушено лаково покритие. Изчислителната стойност за
отстраняване на нанесените вреди по автомобила, в състояние което е бил към
преди датата на увреждането по средно пазарни цени,които са определени към
датата на увреждането възлизат на 2320,29 лева, от която стойността на
увредената резервна част възлиза на 1881,09 лева. При определяне на
възстановителната стойност на вредите, които са изчислени по най – ниски
пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, експерта
посочва , че същото възлиза на общо 1707,54 лева, от която стойността на капака
като резервна част възлиза на 1393,14 лева.
В този размер от 1707,54 лева възлиза и възстановителната стойност за
отстраняване нанесените увреждания при използване на алтернативни части,
съответно ремонтни дейности в сервизи извън официалния за марката сервиз. В
открито съдебно заседание при изслушване на заключението експерта посочва, че
увредения преден капак на застрахования МПС е оригинална част на автомобила.
Като тази своя констатация експерта осъществява съобразно огледа на частта,
която е извършил.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От анализа на представените по
делото писмени доказателства съдът приема, че собственият на ищеца л.а. марка „М.“, модел „*****“,
рег. № ******* е обект на застраховка „К.С.“, оформена
в ЗП № *****************/30.04.2020г.,
с период на валидност 30.04.2020г.-29.04.2021г. Не се оспорва между страните,
че е настъпило застрахователно събитие във връзка с увреждане на застрахованото
имущество, като и че ответникът в качеството му на застраховател по сключената
застраховка е изпратил на застрахованото лице сумата от 693,41 лева –
обезщетение на нанесените увреждания на автомобила. Предмет на спора по
същество е размера на дължимото застрахователно обезщетение, което се дължи от
застрахователя. В тази насока в отговора на исковата си молба, ответникът
посочва, че за настъпилото застрахователно събитие е определил и изплатил
застрахователно обезщетение, което покрива размера на нанесената вреда. Счита,
че при определяне на застрахователното обезщетение е правилно приложена
методологията, която е приета в Общите условия в договора за застраховка, при
която е отчетена възрастта на застрахованото МПС към момента на реализиране на
застрахователното събитие.
В раздел ІV, т.1 от Общите
условия по Застраховка „К.С.“, застрахователя е предвидил, че застрахователното
обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредения
детайл, като при МПС на възраст над 7 до 18 години, калкулацията се извършва
при отчитане на цената на новите части съгласно пазарните или каталожните цени
на оригинални части за съответната марка с прилагане на коефициент на
овехтяване 0,3, но не повече от най – ниската пазарна цена. Цената на
бояджийските услуги се определя по цени на застрахователя.
От представените по делото доказателства съдът приема,
че увреденото МПС, което е собственост на ищеца към момента на настъпване на
застрахователното събитие е в експлоатация от 15 години, предвид това че
първата регистрация на същото е осъществена на 02.12.2005г., а
застрахователното събитие е настъпило на 08.02.2021г. Не биват споделяни от
съда възражения от ответника, че при определяне на действителната стойност на
размера необходим за отремонтиране на увредения МПС, следва да бъде приложен
коефициент на овехтяване, съобразно неговата продължителност на експлоатация –
над 15 години към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.); така
и по действащия към момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499
/в сила от 01.01.2016 г./, при настъпване на
застрахователно събитие дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.
400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която, вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго със същото качество.
Задължение на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение в
размер на действителната (пазарна) стойност досежно вредите настъпили за или
върху веща в срока на договора за застраховка, които вреди се явяват покрит
риск по това облигационно правоотношение възникнало между страните. Разпоредбата
на чл.400, ал.2 КЗ задължава застрахователя за заплати възстановителна
стойност, която стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.Константна е съдебната практика, че застрахователното обезщетение следва да
е равно на размер на действително претърпените вреди към датата на настъпване
на застрахователното събитие, при което приложение намира хипотезата на чл.386,
ал.2 КЗ, като в този смисъл и решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение№ 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г. по
т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II т.о. и др./.
От назначената по делото съдебно – автотехническата
експертиза, по която заключение депозира в.л. В., която експертиза се
кредитира,като обективно и компетентно дадена съдът приема, че средно –
пазарната стойност, която е необходима за отстраняване на увреждането на
застрахованото имущество възлиза на 2320,29 лева. Тази стойност е съобразена
към средно – пазарните цени към датата на застрахователното събитие, която
стойност експерта установява посредством осредняване на цената за труд в
няколко сервиза в гр. Варна, при което установява, че към момента на настъпване
на събитието тя възлиза на 30 лева на час. Стойността на увредения детайл
определя на 1881,09 лева. В съдебно заседание при приемане на заключението си
изрично вещото лице посочи, че предоставения му за оглед капак представлява
увредена оригинална за марката част. При
установяване на този релевантен по делото факт, а именно че увредена
оригинална част, то при замяна на същата не следва да бъде осъществявано
остойностяване на същата при цени като за алтернативна част. Изложеното мотивира съдът да приеме, че общата стойност на необходимите
резервна част, труд и материали за възстановяване от увреждането на
застрахованото при ответника МПС възлиза на
2320,29 лева, от която стойност следва да бъде приспаднато заплатеното
от застрахователя обезщетение от 693,41 лева. Така общия размер, който
застрахователя дължи за заплащане на необходимото застрахователно обезщетение
във връзка с настъпилото на 08.02.2021г. застрахователно събитие досежно застрахованото
МПС, което е собственост на ищеца, по
което е образувана щета № ***************/10.02.2021г., възлиза на 1626,88 лева. Искът е предявен в частичен размер на
1626,88 лева от претендираните 2474,05 лева, съобразно допуснатото изменение на
предявеният иск по размер. Съдът установи, че в размер от 1626,88 лева възлиза
дължимото обезщетение, което застрахователя следва да доплати, поради което
претенцията се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Следва
да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 19.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски в размер на
635,08 лева, от които 215 лева съдебно – деловодни разноски и 420 лева
възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство, което се
дължи на процесуалния представител на ищеца. Основана, която бива използвана за
определяне на дължимото възнаграждение за процесуално представителство в полза
на страната, чиято претенция е уважена е цената на иска. В случая и след
допускане изменение на предявеният иск по размер, то същия се счита за предявен
в размер от 1626,88 лева. Съобразно Наредба №1/09.07.2004г. минималното
възнаграждение за процесуално представителство при тази цена на иска възлиза на
343,88 лева, като при начисляване на ДДС върху предоставената адвокатска услуга
минималната стойност на възнаграждението възлиза на 412,65 лева. Съдът счита, че определеното и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство не превишава в значителен обем
минималните определени от наредбата размери, поради което и не следва да бъде
редуцирано. При тези съображения възражението по реда на чл. 78, ал.5 ГПК от
ответника се явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.
В.Г.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.
С., р-н Т., ул.„П.”№ 5 да
заплати на С.Ц.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 1626,88 (хиляда
шестстотин двадесет и шест лева и 88 ст.) лева обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил марка „М.“, модел
„*****“, рег. № *******, съставляващи
покрит риск по застраховка „К.С.“, клауза „Пълно
каско“ обективиран в полица № *****************/30.04.2020г., за което обстоятелство е
образувана щета № ***************/10.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, представляваща частичен иск от
общия претендиран размер на задължението от 2474,05 лева, на осн. чл.
405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Б. В.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т., ул.„П.”№ 5 да
заплати на С.Ц.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 635,08
(шестстотин тридесет и пет лева и 8 ст.) лева, от които
215 лева съдебно – деловодни разноски и 420 лева възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :