Решение по дело №11196/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 697
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100111196
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

                                                       гр.София,24.01.2020г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9  ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември 21 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

                      при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11196/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                    Предявеният иск  е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

                     Ищецът твърди в ИМ, че на 28.09.2016 г. като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Тойота Ленд Круизер“, с рег. № ******, управляван от Л.К.В.и движещ се по път І-Е79 пострадал при пътен инцидент, за който вина имал водачът управлявал колата с несъобразена с пътните условия скорост. В резултат на  инцидента получил: контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на предмишницата и на ръката, вдясно, лезия на 4-5 сухожилия на пръстите. Претърпял операция за лечение на последиците от описаните травми. Изпитвал силни болки, световъртеж, бил неработоспособен. Имал затруднение в движението на горния десен крайник и се налагало помощ от близките. Бил изнервен и раздразнителен. Отправил пред ответника извънсъдебна претенция за обезщетение, която била уважена частично в размер на 8 400 лв, които  му били изплатени. Претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на исковата сума, ведно с лихва от 28.09.2016 г.  до окончателното  й изплащане. Претендира разноски.

          Ответникът оспорва исковете по основание и размер. По отношение на търпените болки и страдания, вследствие на телесните увреди, прави възражение за съпричиняване поради лошото им лечение. Претендира разноски.

          Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна:

           Според приложения протокол за ПТП водачът на л.а. „Тойота Ленд Круизер“, с рег. № ******, се е движел с несъобразена скорост по път І-Е79 и при завой загубил контрол над управляваното возило и се блъснал в еластична предпазна ограда. В резултат на удара пострадал ищеца,който се возел на предна дясна седалка.

           От заключението на САТЕ изготвена от в.л. П.  е видно, че  л.а. „Тойота“ с прикачено ремарке и наличен върху него товар е участвал в произшествие, настъпило в тъмната част на денонщието на път Е-79 при км. 103+500 на пътно платно с ширина 6,10 м, разделено от единична прекъсната линия на две пътни ленти без вертикална пътна сигнализация. Преди произшествието автомобилът се е движел с 95-96 км./ч. По време на пътуването водачът изменил посоката на движение рязко надясно, а впоследствие наляво, което довело до завъртане на целия автомобил като се има предвид, че пространственото му завъртане се обуславяло и от наличието на ремарке и товар на него. Настъпило преобръщането му, а ремаркето продължило да се движи по инерция. Внезапното изменение посоката на движение не е вследствие техническа повреда, а на субективна причина. Поради това предотвратяването на произшествието било възможно при правилно въздействие върху кормилната уредба.

 

          Видно от медицинската документация ищецът бил приет в ХО на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД гр. Монтана  по повод травма в областта на главата след ПТП-то с оплакване от главоболие и световъртеж, придружени с болки в главата, врата и десен горен крайник. При прегледа била констатирана голяма контузна рана на главата темпоропариетално вдясно и голяма разкъсно-контузна рана в областта на 4 и 5-ти пръст на дясната ръка. В периода на лечението от 28.09.2016 г. до 03.10.2016 г., била извършена оперативна манипулация: ревизия на раните, шев на сухожилията, хемостаза и превръзка. Впоследствие ищецът бил настанен в Първа частна МБАЛ – Враца ЕООД от 14.12.2016 г. до 21.12.2016 г. за лечение и рехабилитация поради оплаквания от болки и скованост в десните лакетна и гривнена стави, тръпнене, слабост и ограничени движения на четвърти и пети пръсти на дясната ръка, затрудняващи самообслужването. След проведеното лечение лекарите установили отзвучаване на болките и увеличаване възможността на активните движения в засегнатите стави. Според Амбулаторен лист за преглед от специалист № 627/27.03.2017 г. дясната ръка е с намалена мускулна способност, а нейните 4 и 5 пръст са с дефицит на екстензията. Ищецът е пролежал  и в МБАЛ-Вива Медика гр. Враца, където на 15.06.2017 г. му е била извършена неурорафия.

         Според СМЕ на в. л. д-р  Н.  извършила и личен преглед на ищеца, същият е получил: контузия на главата с разкъсно-контузна рана слепоочно-теменно вдясно; мозъчно сътресение; контузия на дясната предмишница с голямо разкъсно-контузна рана и лезия на сухожилията на четвърти и пети пръст. Така описаните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Контузията на главата и мозъчното сътресение са квалифицирани като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нараняванията на пръстите са предизвикали трайно затруднение движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Не всички наранявания са излекувани след първата оперативна интервенция, поради това през юни е извършена нова, след която възстановителния период е бил 1-2 месеца. Към момента на експертизата пострадалият все още имал оплаквания от изтръпване и чувствителност в пръстите при влошаване на времето и физическо натоварване. Нормалният възстановителен период при такива травми е месец и половина – два. Изтръпването на пръстите е поради увреждане на нервите в тях. Не винаги при оперативна интервенция могат да се отстранят всички чужди тела. Д-р Н., сочи, че при ищеца продължителният възстановителен период не е резултат от ненавременно и неправилно проведено лечение в болницата или от неспазване указанията на лекарите по следоперативното лечение. Според в.л. дългото  възстановяване се наложило от наличието на чужди тела в раната и възпалителен процес на обвивката на сухожилието. Чуждите тела, в случая стъкла можели да излизат постепенно с времето или да се капсулират, което предизвиква болка. В с.з.на 08.11.2018 г.  д-р Н.  потвърждава, че при личния преглед е опипала чуждо тяло най вероятно парче стъкло.

          Свидетелят  Н.Д. очевидец на инцидента установява  състоянието на пострадалия, извадил го е от катастрофиралата кола през предното стъкло с рана на главата и на ръката, по-голяма. Знаел, че впоследствие пострадалият се оказал с  травми на ребрата, разкъсвания на дясната ръка, с която си служи в ежедневието и на сухожилията. Оплаквал се пред свидетеля,че чувствал уплаха  и стрес, затворил се в себе си, не искал да управлява камион с платформа, станал неконтактен имал болка в наранените места при промяна на времето и понастоящем, но най-силният им интезинтет бил в рамките на месец. Знаел за преминати две медицински операции (след първата ходел по два пъти седмично на рехабилитация в продължение на месец и половина) и за наличието на стъкла в раната, които с времето излизали. Не можел да се обслужва сам, помагала му приятелката.

          Свидетелят М.Д.  имал непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след изписването от лечебното заведение. Видял разкъсна рана на дясната ръка, която била превързана, ожулвания по главата и чул оплаквания за болки в гръдния кош. За всекидневното си обслужване ищецът получавал помощ от приятелката си, която си взела отпуск по този повод. И понастоящем имал оплаквания свързани с получените рани. Не можел да използва пълноценно пръстите си, от тях все още излизали стъкла. Претърпял операции. Отбягвал разговори за инцидента, затворил се в себе си, изпитвал страх да управлява камион с платформа, но не и лека кола.

          По делото е безспорно, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил л.а. „Тойота Ленд Круизер“ с рег. № ******, действаща по време на инцидента (валидна от 20.09.2016 г. до 20.10.2016 г.).

                     Ищецът е предявил претенция на 19.12.2016 г. пред ответника за обезщетяването на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Ответникът я уважил в размер на 8 400 лв. които му изплатил.

                      По иска по чл. 432, ал.1 КЗ

                     Законът е дал възможност на увреденото лице да предяви иск пряко срещу застрахователя. За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя следва да се установят две групи факти. От една страна наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в качеството му на застрахован. От друга страна следва да се установи в кумулативност наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД –виновно извършено от деликвента   противоправно деяние, от което да са настъпили  в причинно следствена връзка вреди за пострадалия.   

                       Съгласно нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Въведеното задължение в чл. 498, ал.1 КЗ увреденото лице да отправи писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ е изпълнено от ищеца. Не се спори,че по образуваната пред застрахователя щета е извършено плащане в размер на 8 400 лв.

                        От събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. Ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Тойота Ленд Круизер“, с рег. № ****** движещ се с 95-96 км./ч. през тъмната част от денонощието по път І-Е 79. На км. 103+500 водачът Л.К.В.без видима причина е завъртял волана в дясна посока, навлязъл в лентата за насрещно движение и впоследствие отново завъртял волана наляво в опит да върне возилото в неговата лента. От тези резки движения се достигнало до завъртане, което довело до преобръщане на колата.В резултат  на злополуката  ищецът бил изваден през счупеното предно стъкло. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна бе да проведе пълно обратно доказване с ангажиране съответни доказателства за липсата й. Такива не бяха представени по делото. Излизането от правилната траектория на движение не е било следствие на техническа причина или на препятствие на пътя, а на субективното поведение на водача. Именно той е упражнил такова въздействие върху кормилната уредба, което е довело до резки отклонения и последвалото преобръщане. Установи се, че от това преобръщане  ищецът е претърпял описаните по горе увреждания на главата и дясната ръка. Лечението било в  продължителен период от време в чието начало пострадалият е трябвало да бъде подпомаган в ежедневните си нужди от приятелката си. И понастоящем той търпи вреди в областта на 4 и 5 пръст (изтръпване на пръстите, болки при промяна на времето и вдигане на тежко). Претърпял две оперативни интервенции. Ето защо съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен.

                         По отношение размера на обезщетението съдът взе предвид: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Справедливостта не е абстрактна категория и не се основава на субективните разбирания на решаващия. Трябва да бъдат взети предвид всички доказателства  и обстоятелства. Съдът предвид видът на травмите в две категории: на главата – главоболие и сътресение и на дясната ръка – прорезна рана и увреждане на 4 и 5 пръст. Нараняванията на главата са излекувани и последиците от нараняването на това място са отшумели. Продължителен бил обаче периодът на възстановяване пръстите на ръката. Основните неудобства са болка и изтръпване и невъзможност за пълното й разтягане и пълноценно ползване. Според СМЕ състоянието на двата пръста се подобрява, но бавно поради необходимостта всички чужди тела (в случая стъкла) да излязат на повърхността. Предвид това съдът намира, че справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 20 000 лв. Искът в останалата част до претендирания размер от 41 600 лева е завишен и следва да бъде отхвърлен.

                       По делото е безспорно, че ответникът е изплатил на пострадалия обезщетение в размер на 8 400 лв. Ето защо присъдената сума следва да бъде намалена с изплатената до размера на 11 400 лева.

                        По възражението за съпричиняване:

                        Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, се свежда до твърдението, че лечението на ищеца е лошо проведено и той не е спазил лекарските предписания. От приетата по делото СМЕ е видно, че спецификата на нараняванията на двата пръста не предполага бързото им възстановяване. От приложените медицински документи се установява, че ищецът се е подлагал на необходимите манипулации, провеждал рехабилитация, редовно е посещавал лечебни заведения.

                        По отношение лихвата за забава:             

                        Отговорността на застрахователя за плащане законната лихва върху дължимото обезщетение  при пряко предявена претенция по реда на чл. 380 КЗ е установена в чл. 397 КЗ. От една страна претенцията е предявена на 19.12.2016 г. С оглед факта, че застрахователят е поискал  и личен преглед от ортопед-траватолог, то доказателствата за извършването му са представени на  31.03.2017 г. на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ съдът намира, че лихвата следва да се присъди, считано от 31.03.2017 г.

                        По отношение на разноските:

                       При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

                        Ищецът е освободен от внасяне ДТ, но е платил депозити за свидетели общо 60 лева.С оглед уважената част от иска, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК  следва да му се присъди  сумата  16, 52 лева

                        Адвокат С.Ч.претендира адвокатско възнаграждение от 2 133,60 лв. с ДДС на осн. чл. 38,ал.2 ЗА. С оглед уважената част от иска му се следва сумата  990 лева. Съдът счита за неоснователно  искането за присъждане ДДС върху така определеното възнаграждение, тъй като ДДС-то е косвен данък, който се изчислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС.

                        Ответникът съгласно списъка е направил разноски 225 лв. депозит за в.л. и за свидетел и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска му се следва сумата 163,35 лв., претендира и юриск.възнваграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК което съдът определя на 150 лв.  или общо следва да се присъди сумата 315,35 лева, която да се изплати от ищеца.

                       Ответникът следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК  ДТ - 456 лв. и  депозити за вещи лица 325 лв.  или общо сумата 781 лева.

                      Водим от горното съдът

                                           Р   Е   Ш   И   :

                     ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес адв. Е.П. *** на осн. чл. 432, ал.1 КЗ сумата 11 400 лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на ПТП на 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.03.2017 г. до окончателното й изплащане и на осн.чл.78,ал.1 ГПК  сумата 16, 52 лева, разноски по делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над     11 400  лева до 41 400 лева.

                      ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. С.Ч., САК, гр. София, ул. „******,  на основание чл. 38,ал.2 ЗА сумата от 990 лева - адвокатско възнаграждение.

                      ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата  781 лева – ДТ и разноски по делото.    

                      ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК сумата  от 315,35  лева – разноски и юриск.възнаграждение.

                     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

                                                                                                 СЪДИЯ: