МОТИВИ към Присъда
№ 260036 по НОХД 2744/2020г. по
описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 27.10.2020г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу А.И.А. с ЕГН ********** за това, че на 28.03.2020 година, в
град Бургас, отнела чужди движими вещи -памучна чанта, с алуминиеви кръгли
дръжки на стойност 6.00 /шест/ лева, ведно с дамски портфейл от изкуствена кожа
на стойност 10.00 /десет/ лева със сумата от 320.00 лева и лична карта,
кредитна карта и банкова карта „Виза“ на името на пострадалата, един брой
метален ключодържател на стойност 3,50 лв /три лева и
0.50 ст/, 1 /един/ брой висулка с буква „В“ с
камъчета на стойност 2,50 /два лева и 0.50 ст/,
1/един/ брой розова пухена топка на стойност 1.00 /един/ лев, 1 /един/ брой
червено сгъваемо швейцарско ножче на стойност 17.00 /седемнадесет / лева, 1
/един / брой малко топче с камъчета/ висулка/ на стойност 1.00 /един/ лев, 3
/три/ броя секретни ключа на стойност 9.00 /девет/ лева, 1 /един/ брой ключ за
касова брава на стойност 13,50 /тринадесет лева и 0.50 ст/
- всички вещи на обща стойност 383,50 /триста осемдесет и три лева и 0.50 ст/ от владението на Б.Ш.-М., гражданка на Федерална
република Германия, с намерение противозаконно да ги присвои , като употребила
за това сила - издърпала чантата от ръката на пострадалата - престъпление по
чл. 198 ал. 1 от НК.
По делото като частен обвинител е конституирана пострадалата Б.Ш.-М..
Същата е конституирана и като граждански ищец за сумата в размер на 383,50
/триста осемдесет и три лева и 0.50 ст/,
представляваща стойността на причинени с деянието вреди.
В разпоредително заседание подсъдимата А.И.А. и нейният защитник
направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено
съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение
по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира,
че наказанието следва да се определи в установения от закона минимум след което
да се намали с една трета. Моли да се приведе в изпълнение наказанието по
предходно осъждане по НОХД № 3526/2019г. по описа на РС Варна. Намира, че е
основателен и доказан предявеният граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец поддържа казаното от прокурора и
изразява желание да не се повторя повече подобно поведение от страна на
подсъдимата.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. Р. счита, че предложеното от прокурора наказание
не е справедливо като счита, че наказание следва да се определи при
предпоставките на чл. 55 НК като в този смисъл сочи за добросъвестно
процесуално поведение на подсъдимата, направила е самопризнания, участвала в
извършването на следствен експеримент, размерът на щетата бил под установения
размер на минималната работна заплата като освен всичко друго деянието било
извършено в изпитателен срок на друго осъждане и след като се присъедини и
останалото наказание следвало да търпи наказание повече от 3 години лишаване от
свобода. Предлага да се определи наказание от една година лишаване от свобода
като заедно с другото осъждане да се образува едно цяло наказание от две години
и половина лишаване от свобода.
Подсъдимата А. се признава за виновна, изразява съжаление и сочи, че
имала желание да възстанови щетите, но не успяла. В последната си дума поддържа
казаното от защитника си, съжалява много.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А.И.А. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр. Сливен, със средно
образование, разведена, осъждана, безработна, с ЕГН **********.
Подсъдимата е родена и адресно регистрирана в гр. Шумен, но заявява, че
живее в село ****************************, заедно с мъж - Р.Л.З.и синовете си -
И. Р.Л.на 13 години и Л. Р.Л.на 6 години.
През месец март 2020 г., подсъдимата пристигнала с влак в град Бургас,
заедно със сина си И., на 13 години. Живеели при познат, но започнала да търси
квартира и по обява намерила подходяща квартира. Така, на 23.03.2020 г., се
срещнала със свид. С.К.С., даваща стаи под наем в
апартамент, състоящ се от три стаи, находящ се в град
********************************************. обяснила на С., че наема стаята за
двама, че е пристигнала в града заедно със сина си, за да гледа някаква стара,
болна жена, но поради наложените епидемиологични мерки, уговорката отпаднала.
Заплатила 40.00 лева първоначално за две нощувки. Свид.
С. по-късно й позвънила и поискала трите й имена и ЕГН, за да състави договор
за наем. Подсъдимата се представила с фалшива самоличност - А.Д.Т.и
продиктувала грешно ЕГН. Договорили се всеки ден да се заплаща за нощувката и
цената паднала на 15 лева.
Тъй като останала без парични средства, на 28.03.2020 година,
подсъдимата решила да вземе чантата на някоя жена. Споделила намерението със
сина си. Изчакали да се стъмни и отишли в центъра на града. Около 20.00 часа,
пред магазин „Билла“ на улица „Александровска“ в гр.
Бургас, видели жена, разхождаща на каишка малко кученце и носеща в едната си
ръка тъмна на цвят чанта от плат. Освен това жената вървяла, помагайки си с
бастун и накуцвала. Това била пострадалата Б.Ш.-М., постоянно пребиваваща в Р.
България и владееща български език. Подсъдимата предложила на сина си да я
проследят. Ш.-М. ***, след това завила вляво, минала покрай църквата „Св.Св. Кирил и Методий“. Подсъдимата и синът й следвали
свидетелката с дистанция около 10 м. Така стигнали до кооперация на ул. „Славянска“
№ 67. На партера на кооперацията се намирал офис на „Общинска банка“ и магазин
„Харна пекарна“. Пострадалата Ш.-М. влязла в двора на
кооперацията и се запътила към входа на жилищната сграда, намиращ се на около
12 м. след входната врата на двора. Тогава подсъдимата сама, с поставена на
главата си качулка и медицинска маска на лицето, влязла в двора, а синът й я
чакал на тротоара пред входната врата на двора. Пострадалата забелязала
влязлата в двора женска фигура, но я помислила за съседка и дори я поздравила.
Осветлението на входа се активирало. След като обаче завила към входа на
кооперацията, обръщайки се видяла, че въпросната женска фигура е на около 50 см
разстояние. Инстинктивно се отдръпнала, помагайки си с бастуна, но в същия
момент подсъдимата нападателно вдигнала дясната си ръка и замахнала
към нея. Ш.-М. ужасно се изплашила и помислила, че ще я прободат с нож.
Подсъдимата със сила дръпнала чантата на пострадалата и успяла да я издърпа,
след което побягнала бързо към изхода на двора на кооперацията. Ш.-М. излязла
на улицата и видяла отдалечаващите се две фигури да бягат в посока улица „Кирил
и Методий“. Синът на А.А. бягал много бързо, а майка
му го следвала също бягайки. Пострадалата викала много силно за помощ: „Помощ !
Ограбиха ме!“, но никой не се притекъл на помощ.
Пострадалата съобщила в 01 РУ - Бургас за извършеното престъпление.
Подробно описала нападателката си: фигура с женско телосложение, с ръст около 170
см, облечена с черни дрехи - черна на цвят шушлекова
грейка с качулка, дълга под кръста и с черна блуза с дълъг ръкав по нея, с
черна долна част на анцуг с бели кантове отстрани на крачолите, обута с черни
обувки. Качулката била вдигната на главата и носила медицинска маска на лицето,
светла на цвят. От качулката се подавала тъмна чуплива коса. Въпреки, че лицето
било с маска, успяла да види от близко разстояние големите тъмни очи на
нападателката си и чупливата й тъмна коса. Описала и другият, който чакал
отпред, пред вратата на двора на кооперацията: висок също около 170 см, но
доста по-слаб; облечен с яке с качулка, също вдигната на главата и също с
медицинска маска на лицето. Якето му било на два цвята, с по-светло на
раменете; обут с тъмни обувки с бели подметки, които видяла, докато бягали.
Отнетата чанта на пострадалата била от памучна материя, черна на цвят,
с алуминиеви кръгли дръжки, гумирани в горната част. В чантата се намирали:
портфейлът й от изкуствена кожа, продълговат, син на цвят, с дължина около 20
см, закопчаващ се с цип, като в него се намирали личната й карта със статут на
постоянно пребиваващ в Р. България, кредитна карта и карта „Виза“, издадени от
„Алианц Банк България“ АД на нейно име, сумата от 320.00 /триста и
двадесет / лева; метален ключодържател с висулка с буквата „В“, обкантена с камъчета и четири броя ключа - три секретни за
обикновен секретен патрон и един за касова брава; розова пухена топка с
диаметър 10 см; червено сгъваемо швейцарско ножче с ножица, пила и тирбушон, с логото
на швейцарското знаме; малко топче с бели камъчета.
След като избягали достатъчно далеч от мястото на извършване на
престъплението, подсъдимата разгледала съдържанието на чантата. Взела парите,
след което изхвърлила чантата и портфейла в контейнер по пътя към квартирата
им. На следващия ден платила с част от парите нощувката, тъй като се разбрали с
хазяйката да й плаща ден за ден. Останалото харчили със сина й за продукти.
По съобщения от пострадалата Ш.-М. случай работили полицаите Дамян Петров
и Тодор Бъчваров, които прегледали охранителните камери в района, от които
двамата придобили представа за извършителите. На 09.04.2020 г., около 20.45
часа забелязали две лица, отговарящи на видяното от записите и съобщеното от
пострадалата описание. Пред Търговски център „Пиргос
стил“, където се помещава магазин „Билла“ на ул. „Александровска“,
полицаите спрели за проверка подсъдимата А.А. и сина
й и ги поканили в 01 РУ- Бургас, за изясняване на случая.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно- оценителна експретиза, стойността на отнетите вещи, описани по-горе,
към датата на извършване на деянието - 28.03.2020 г. е общо 63,50 лв /шестдесет и три лева и петдесет стотинки/. Т. е. общата
стойност на нанесената съставомерна щета е 383,50 лв.
/триста осемдесет и три лева и петдесет стотинки/, които не са възстановени.
Предадените от подсъдимата и сина й дрехи и обувки са били огледани по
реда на НПК, извършено е било разпознаване на предмети, при което свид. Б.Ш. - М. разпознава изцяло дрехите и обувките на
нападателката си - подс. А. и тези на сина й - свид. И. Р. Л.ев. След извършване
на необходимите действия по разследването, въпросните дрехи и обувки са върнати
срещу разписка на притежателите им.
В хода на съдебното производство се установи, че подсъдимата е
многократно осъждана като се установи, че
с присъда по НОХД № 1653/2018г. на РС Шумен в сила от 26.09.2018г. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194 ,
ал. 1 НК, извършено на 14.02.2018г. й е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено
за срок от 3 години;
с присъда по НОХД № 205/2018г. на ОС Силистра в сила от 26.10.2018г. за
престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, извършено на 23.06.2017г. й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца и глоба
в размер на 500 лева като изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години;
с присъда по НОХД № 4624/2018г. на РС Варна в сила от 30.11.2018г. за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 28.12.2017г. й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години;
с присъда по НОХД № 3526/2019г. на РС Варна в сила от 18.12.2019г. за
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 27.12.2017г. й е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца като изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години;
със споразумение по НОХД № 965/2020г. на РС Шумен в сила от
03.06.2020г. за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.4 НК вр.
чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК на
подсъдимата е наложено наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимата А. самопризнания, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите
С.К.С. (л. 45); Б.Ш.-М. (л. 50; л. 54;
л. 55); И. Р.Л.(л. 51); Тодор Стоянов Бъчваров (л.
52); Дамян Младенов Петров (л. 53).
От писмените доказателства: справки за съдимост; протокол за доброволно
предаване (л. 14, л. 16), разписка (л. 15, л. 17); договор за наем (л. 46);
От писмените доказателствени средства:
протокол за оглед на веществени доказателства (л. 18); протокол за разпознаване
на лица и предмети (л. 47-49) протокол за разпознаване на предмети (л.56, л.
57, л. 58, л. 59, л. 60-63); протокол за следствен експеримент (л. 65-71).
От експертизите: съдебно-оценъчна експертиза (л. 39).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата
взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимата. Съдът въз
основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие
за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на подсъдимата.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният
съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички посочени
по-горе доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви и в пълна степен подкрепят самопризнанията на подсъдимата. Следва
да се посочи, че съдът не кредитира извършена техническа експертиза (л. 23 ДП),
тъй като същата е изготвена за
изследване на оптични носители 2 броя DVD-R, марка Verbatim, 120min, 4.7 GB,
марка MAXELL 700 MB 80 min записи от охранителни камери на Община Бургас и от
Общинска Банка АД. Причината за този извод на съда е, че не може да се проследи
способът чрез който са събрани и приобщени по делото оптични носители 2 броя
DVD-R, марка Verbatim, 120min, 4.7 GB, марка MAXELL 700 MB 80 min. Липсва и писмено
доказателство, например протокол за доброволно предаване от Община Бургас или
Общинска банка, поради което съдът намира, че това доказателство не е събрано
по реда предвиден в НПК. След като доказателството не е приобщено по реда на
НПК съдът счита, че не следва да се кредитира и изготвената въз основа на
него експертиза. Въпреки изключването на
това доказателство от материалите по делото са налице достатъчно доказателства,
посочени по-горе, които подкрепят самопризнанията на подсъдимата и са
еднопосочни и непротиворечиви, че тя е извършила деянието, за което е обвинена.
Важно доказателствено значение има направеният
следствен експеримент, чрез който са проверени и уточнени получените от разпита
на подсъдимата и свидетелите данни. Възпроизведен е механизмът на деянието и е
установено съответствие с показанията на свидетелката Ш.-М..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.
По правило престъплението по чл. 198, ал. 1 НК има комплексен обект на
посегателство като с него се засягат обществените отношения, свързани с
нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на собственост или правото
на владение (държане) върху движими вещи, а от друга страна се засягат
обществените отношения, осигуряващи на човека възможност сам да избира поведението
си и да формира свободно волята си. С това престъпление принудата върху
личността на лицето, което има фактическа власт над предмета на престъпление, е
начин, метод, способ за сломяване на съпротивата му срещу отнемането на вещта,
независимо дали такава съпротива е действително оказана, или само възможна.
Изпълнителното деяние на грабежа по чл. 198, ал. 1 НК го характеризира
като типично съставно престъпление. То включва два разнородни, функционално
свързани акта, които поотделно са също престъпни – включва принудата по чл. 143 НК, която е улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи
на кражбата по чл. 194 НК. Те са взаимносвързани и се
осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща цел.
При грабежа по чл. 198, ал. 1 отнемането се предшества или съпътства от
упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство,
метод, начин за отнемане на вещта и за преодоляване на реалната или
предполагаема съпротива на пострадалия. Употребата на физическа сила
представлява упражняване на физическо въздействие върху пострадалия, като в
съдебната практика се приема, че при грабеж насилието може да представлява
както физическо въздействие върху владелеца, така и употреба на сила, насочена
към прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец.
В случая от обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на грабеж чрез активни действия като е вдигнала дясната си ръка и замахнала към М., при което пострадалата се изплашила и
помислила, че ще я прободат с нож, след което със сила дръпнала чантата на
пострадалата, успяла да я издърпа и побягнала, отдалечила се. Подсъдимата е
осъществила от обективна страна грабеж при двете форми на изпълнителното деяние
– сила и заплашване. Съгласно 198, ал. 2 НК под заплашване се разбира
застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице. В случая чрез вдигането на ръка и замахване
към пострадалата подсъдимата е целяла да създаде у пострадалата страх от
непосредствена опасност за здравето и живота й – че ще бъде прободена с нож.
Налице е и втората форма на изпълнителното деяние чрез използване на сила,
подсъдимата е издърпала чантата на Ш.-М. и е прекъснала фактическата власт на
собственика и владелец на вещта като е отнела чантата заедно с намиращите в нея
вещи. С отнемането на вещите и отдалечаване от мястото подсъдимата е установила
своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че чантата и намиращите се в
нея вещи са движими по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимата, тъй като не
притежава правото на собственост върху тях. На следващо място владелецът и
собственик на вещите не е давал съгласие на подсъдимата А. да взема вещите или
да се разпорежда с тях. По тези съображения съдът прие, че подсъдимата е
осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Съгласно Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г.,
Пленум на ВС предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност. В
случая отнетата лична карта, кредитна карта и банкова карта „Виза“ са вещи без
стойност, поради което и съдът оправда подсъдимата за тези вещи.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на
вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им. Този извод следва от нейното поведение -
съзнавала е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си създава у
пострадалата страх от непосредствена опасност за живота и здравето й и чрез
използването на сила прекъсва фактическата власт върху вещта на пострадалата и
установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимата е
искала настъпването на общественоопасните последици
изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и
установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с това подсъдимата е
действала с намерение противозаконно да присвои вещите – т.е. да се разпореди
фактически или юридически с тях, като със свои, като в изпълнение на това
намерение след като била достатъчно далеч от мястото на извършване на
престъплението разгледала съдържанието на чантата, взела парите, след което
изхвърлила чантата и портфейла в контейнер по пътя към квартирата.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието
за вината съдът не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство
като същото вече е отчетено от законодателя при определяне на наказанието при
условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
За съдебния състав, подсъдимата се явява лице с трайно престъпно
поведение като този извод следва от представената справка за съдимост, но и от
начина на извършване на деянието. Подсъдимата е осъждана за престъпления против
собствеността, но въпреки осъжданията престъпната дейност е продължила като се
наблюдава засягането и на друг кръг от обществени отношения. Последното
извършено от подсъдимата деяние е за
престъпление против личността – чл. 131, ал. 2, пр. 4 НК вр.
чл. 130, ал. 2 НК, а в конкретния случай осъщественото деяние има комплексен
обект и са засегнати не само обществените отношения относно правото на
собственост, но и тези, засягащи личността. Този състав намира, че оказаното до
момента въздействие върху подсъдимата чрез налаганите наказания не говорят за
поправяне и превъзпитание, а вместо това престъпната дейност продължава и се затвърждава като се повишава обществената опасност. Подсъдимата
е знаела, че деянието, предмет на настоящото престъпление е извършено в
изпитателен срок на преходно осъждане и въпреки това е взела решение за
извършване на престъпление. Нещо повече, подсъдимата е споделила престъпното
намерение на своето малолетно дете и то е възприело престъпните действия за
своята майка. Крайно укоримо е поведението на
родител, който споделя престъпните си намерения със своите деца и ги прави
свидетели на престъпна дейност. На следващо място следва да се отчете механизма
на деянието и това, че подсъдимата е избрала тъмната част от денонощието да осъществи
престъплението като внимателно е подбирала жертвите си, за да избере лице,
което според нея може да окаже по-малка съпротива и това е била пострадалата Ш.-М.,
която в онзи момент е водила кученце на каишка, вървяла помагайки си с бастун и
накуцвала. За подсъдимата това е била подходящата жертва, чиято съпротива, за
да отнеме чантата й, би могла да сломи и преодолее много по-лесно. Тези
обстоятелства съдът отчете като отгчаващи.
От друга страна съдът отчете самопризнанията на подсъдимата, това, че е
съдействала на разследването, участвала е в извършването на следствен
експеримент, изрази желание да възстанови отнетите вещи. Съдът съобрази и това,
че е била в затруднено финансово състояние, в нов град, с малолетно дете,
следвало е да заплати наем, което е било мотив за извършване на престъплението.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита цялостното поведение на подсъдимaта
в хода на процеса и че е съдействала на органите на разследването за разкриване
на обективната истина (т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк.
д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС), както и изразеното съжаление и ниската стойност
на отнетите вещи.
С оглед на изложеното съдът счете, че наказанието следва да се определи
в установения от закона минимум от три години лишаване от свобода. Това
наказание съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК,
поради което осъди подсъдимата да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок
от две години. Съдът счита, че така определеното наказание ще способства за
постигане на целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на подсъдимата и
ще въздейства предупредително и превъзпитателно и на останалите членове на
обществото.
Деянието, предмет на настоящото престъпление, е извършено на
28.03.2020г., поради което се явява извършено в срока на условно осъждане по:
-
НОХД №
1653/2018г. на РС Шумен в сила от 26.09.2018г. за престъпление извършено на
14.02.2018г. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3
години;
-
НОХД № 205/2018г.
на ОС Силистра в сила от 26.10.2018г. за престъпление по чл. 249, ал. 1 НК,
извършено на 23.06.2017г. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година и четири месеца и глоба в размер на 500 лева като изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал.
1 НК за срок от 3 години;
-
НОХД №
4624/2018г. на РС Варна в сила от 30.11.2018г. за престъпление по чл. 194, ал.
1 НК, извършено на 28.12.2017г. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от четири месеца, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години;
-
НОХД №
3526/2019г. на РС Варна в сила от 18.12.2019г. за престъпление по чл. 194, ал.
1 НК, извършено на 27.12.2017г. й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца като изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
Престъпленията, в срока на условното осъждане, по които е извършено настоящото,
се явяват извършени преди да е налице влязла в сила присъда, по което и да е от
тях, поради което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени по НОХД № 1653/2018г. по описа на РС Шумен; НОХД № 205/2018г. по описа
на ОС Силистра; НОХД № 4624/2018г. по описа на РС Варна; НОХД № 3526/2019г. по
описа на РС Варна, а именно една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода присъедини наказанието глоба в размер на 500 лева, наложено
по НОХД 205/2018г. по описа на ОС Силистра.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК ако до изтичане на
определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено
престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Предвид посоченото, тъй като деянието, предмет на настоящото, е извършено в
изпитателния срок на горепосочените присъди, съдът на основание чл. 68, ал. 1 НК приведе в изпълнение определеното общо най-тежко наказание една година и
четири месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „в“ ЗИНЗС съдът постанови наказанието
от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата и определеното общо
най-тежко наказание от една година и четири месеца, което е приведено в
изпълнение да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. А.
граждански иск за обезвреда на причинените на
пострадалата имуществени вреди в следствие извършеното престъпление по чл. 198,
ал.1 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
По размера на иска съдът взе предвид изготвената по делото
съдебно-оценъчна експертиза (л. 39), самопризнанията на подсъдимата и показанията
на пострадалата. Съгласно изготвеното заключение стойността на памучна чанта, с
алуминиеви кръгли дръжки е на стойност 6.00 /шест/ лева, дамски портфейл от
изкуствена кожа е на стойност 10.00 /десет/ лева, един брой метален
ключодържател е на стойност 3,50 лв /три лева и 0.50 ст/, 1 /един/ брой висулка с буква „В” с камъчета е на
стойност 2,50 /два лева и 0.50 ст/, 1/един/ брой
розова пухена топка е на стойност 1.00 /един/ лев, 1 /един/ брой червено
сгъваемо швейцарско ножче е на стойност 17.00 /седемнадесет / лева, 1 /един /
брой малко топче с камъчета /висулка/ е на стойност 1.00 /един/ лев, 3 /три/
броя секретни ключа са на стойност 9.00 /девет/ лева, 1 /един/ брой ключ за
касова брава е на стойност 13,50 /тринадесет лева и 0.50 ст/
- всички вещи са на обща стойност 63,50 лева. Както и сумата от 320.00 лева,
която съгласно самопризнанията на подсъдимата и разпита на пострадалата е била
в портмонето.
По тези съображения съдът намери, че граждански иск за причинени
имуществени вреди в резултат от престъплението е доказан по основание и по
размер и го уважи изцяло.
По разноските:
По ДП направени разноски в размер на 168,22 лева, поради което на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на ОД
на МВР Бургас сумата в размер на 168,22 /сто шестдесет и осем лева и двадесет и
две стотинки/ лева разноски за възнаграждения за вещи лица.
По веществените доказателства:
По делото е налично вещественото доказателство на л. 37, запечатано в
плик, съдържащо оптичен носител ДВД, съдържащ записи от охранителни камери като
съдът разпореди вещественото доказателство да остане приложено по делото до
неговото унищожаване по предвидения за това в ПАС ред, след което да бъде
унищожено заедно с делото.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС