Р Е Ш Е Н И Е
№2231/7.12.2020г.
Град Пловдив, 07.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 332 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Хеликс България“ ЕООД против
ревизионен акт № Р-16001618005609-091-001 от 15.11.2019 г., издаден от Г.Ч.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и П.П., главен
инспектор по приходите в ТД София на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 6 от 06.01.2020 г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Пловдив, с който е определен допълнително
корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1 234,26 лева и 579,68 лева лихви,
за 2015 г. в размер на 23 808,99 лева и 8 757,77 лева лихви, за 2016
г. в размер на 21 072,86 лева и 5 614,02 лева лихви и за 2017 г. в
размер на 21 163,43 лева и 3 492,25 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател
обжалваният ревизионен акт е нищожен като издаден от териториално некомпетентен
орган, алтернативно е незаконосъобразен поради необоснованост и неправилно
прилагане на чл.16 ЗКПО. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт и
присъждане на направените разноски. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в депозираните на 16.11.2020 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по
съществото на спора за изложени в депозирана на 13.11.2020 г. писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични
задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата
правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в
приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на
определения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната
допустимост. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005609-020-001
от 13.09.2018 г., изменена със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618005609-020-002 от 13.11.2018 г., № 16001618005609-020-003
от 22.03.2019 г. и № Р-16001618005609-020-004 от
16.05.2019 г. и обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г. Ревизионното производство е спряно в
периода 22.11.2018 г. – 25.02.2019 г. (заповед за спиране № Р-16001618005609-023-001
от 22.11.2018 г. и заповед за възобновяване № Р-16001618005609 от 25.02.2019 г.).
Въз
основа на събраните в ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001618005609-092-001 от 21.10.2019
г., който е дал
основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001618005609-091-001
от 15.11.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение, за спиране и възобновяване на ревизионното
производство са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа
на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, а
сроковете за извършването на ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК и заповед №
Р-16001618005609-ЗИД-001 от 15.05.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.114, ал.4 ДОПК е определен срокът за извършване на
ревизията (л.832).
Основателно
е обаче възражението на дружеството-жалбоподател, че ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от некомпетентни органи по приходите.
Съгласно
чл.8, ал.1, т.3 ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция
за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено
друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически
лица. В случая „Хеликс България“ ЕООД има седалище
в град Пловдив и адрес на управление в град Пловдив, бул. „Мария Луиза“ № 8, от
което следва, че компетентната териториална дирекция, която следва да извърши
ревизията и състави ревизионен акт е ТД Пловдив на НАП и
нейните служители следва да извършат процесуалните действия в ревизионното
производство, да съставят ревизионния доклад и да издадат ревизионния акт.
Съгласно
чл.10, ал.8 ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията
функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може
да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга
териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор
командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред,
определени в Кодекса на труда. Т.е., необходимостта и командироването са
задължителни елементи от фактическия състав за възлагане на конкретни задачи на
служители от друга териториална дирекция, различна от компетентната.
От
представените по делото заповеди за командироване на органите по приходите,
извършили ревизията (л.837-864), е видно, че те са командировани до град
Пловдив на конкретни дати, общо 5 дни – 06-09.11.2018 г., 21.10.2019 г. и
15.11.2019 г., и в изпълнение на конкретни задачи (подписване на ревизионния
акт, подписване на ревизионния доклад, преглед на първични счетоводни документи
в офис на ревизираното дружество) по извършването на ревизии, разпоредени с
писма с изх. № 91-00-131 от 29.08.2018 г. и изх. № 11-02-152#1 от
31.08.2018 г. (л.892-896) на заместник-изпълнителния директор на НАП, сред
които е и ревизията на „Хеликс България“ ЕООД.
Същевременно
ревизиращият екип е осъществил множество процесуални действия по установяване
на задълженията на дружеството не само на датите, на които инспекторите са били
командировани в град Пловдив. Например, на 14.09.2018 г. на управителя на
дружеството е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения
(л.572-573), на 28.09.2018 г. ръководителят на ревизията е издала заповед за
продължаване на срока за представяне на документи и писмени обяснения (л.570) и
т.н., но на тези дати инспекторите не са били командировани в ТД Пловдив, което
налага извод, че действията са осъществени от териториално некомпетентни лица. Тяхната
компетентност се простира единствено до процесуалните действия, извършени на
датите, на които са били командировани (06-09.11.2018 г., 21.10.2019 г. и
15.11.2019 г.), като е без правно значение фактът, че документите са подписани с
електронен подпис, защото не начинът на подписване на един документ определя
компетентността на органа по приходите, а принадлежността му към компетентната
териториална дирекция.
В
случая не се установява наличието на предпоставките по чл.10, ал.8 ЗНАП –
необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от териториална
дирекция, различна от тази по седалището на дружеството, и надлежно
командировани на ревизиращия екип за целия период на извършване на ревизията
или поне в дните, в които са извършени съответните процесуални действия, поради
което следва да се приеме, че органите по приходите, извършили ревизията и
съставили ревизионния доклад, а единият от тях като ръководител на ревизията
участвал при издаването на ревизионния акт, не са били териториално компетентни
да извършат ревизията. Т.е., издаденият ревизионен акт е нищожен, тъй като
единият от органите по приходите, подписали ревизионния акт, не е притежавал
териториална компетентност, а законът предвижда съвместна компетентност на неговите
издатели.
Не
може да се възприеме становището на процесуалния представител на ответника, че
определените да извършат ревизията органи по приходите са били надлежно
командировани по реда и условията на ЗДСл., доколкото нормата на чл.86, ал.1
ЗДСл. също изисква да се докаже необходимост от командироването и не игнорира
императивно определената териториална компетентност на органите по приходите по
чл.8, ал.1 ДОПК.
Водим от
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като основателна и доказана следва да
се уважи и да се обяви нищожността на обжалвания ревизионен акт. С оглед изхода
на делото и направеното от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател искане за присъждане на разноските по делото същото
като основателно и доказано в размер на 5 661,80 лева (50 лева за държавна
такса, 1 003,80 лева за възнаграждение за вещи лица – л.868 и л.912, 4 608 лева
за възнаграждение за адвокат – л.829-830) следва да бъде уважено и да бъде
осъдена НАП да заплати на дружеството тази сума. Затова и на основание чл.160,
ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по
жалба на „Хеликс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, представлявано от
управителя К.Г.Р., нищожността на
ревизионен акт № № Р-16001618005609-091-001 от 15.11.2019 г., издаден от Г.Ч.,
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и П.П., главен
инспектор по приходите в ТД София на НАП, ръководител на ревизията,
командирована за извършването й, потвърден с решение № 6 от 06.01.2020 г. на
директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, с
който допълнително е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на
1 234,26 лева и 579,68 лева лихви, за 2015 г. в размер на 23 808,99
лева и 8 757,77 лева лихви, за 2016 г. в размер на 21 072,86 лева и
5 614,02 лева лихви и за 2017 г. в размер на 21 163,43 лева и
3 492,25 лева лихви.
ОСЪЖДА Националната
агенция по приходите да заплати на „Хеликс България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8,
представлявано от управителя К.Г.Р.,
сумата 5 661,80 (пет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и
осемдесет стотинки) лева, разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: