Решение по дело №2281/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №88

 

гр. Бургас, 25.01.2021 г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр. Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АХД № 2281 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ДИМИ - 98“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Хаджи Димитър“ № 7, партер, представлявано от П.Д.П., чрез процесуален представител адв. Г.Д., против Заповед № ФК-143-0040978/30.10.2020г. , издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – ресторант „24“, находящ се в гр. Несебър, ул.“Крайбрежна“ № 17, стопанисван от „ДИМИ - 98“ ЕООД и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е забранен достъп до обекта за срок от 3 дни.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, като счита, че е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Твърди, че в случая не се касае до нерегистриране на продажби, тъй като касов бон за продажбата  е издаден и в него е посочен ЕИК на дружеството, който представлява и идентификационният номер по ЗДДС, с добавено пред него BG. Изразява несъгласие с част от мотивите на заповедта, касаещи неотчитането на приходи, както и тези отнасящи се към срока на мярката.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата и допълва, че наложената ПАМ представлява всъщност санкция, защото е наложена след отстраняване на нарушението, което не отговаря на целите визирани в чл. 22 от ЗАНН. В представено по делото писмено становище, аргументира позицията си и претендира присъждане на разноски.

Ответникът, началник-отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, не се явява и не изпраща представител.

І. ФАКТИТЕ:

На 01.08.2020г. в 16.46ч.,  в търговски обект – ресторант „24“, находящ се в гр. Несебър, ул.“Крайбрежна“ № 17, стопанисван от „ДИМИ - 98“ ЕООД,  била извършена проверка от инспектори на ГДФК, отдел ОД – София и ОД – Бургас, за резултатите от която бил съставен Протокол за извършена проверка № 0040978.

Според този документ поверяваното дружество е регистрирано по ЗДДС. При извършена контролна покупка на стойност 46,16лв., бил издаден фискален бон № *********/01.08.2020г.(16.46ч). от наличното в обекта фискално устройство в работен режим (с посочени идентификационни данни), който бон не съдържал задължителен реквизит: идентификационен номер по ЗДДС.

Още в хода на проверката лицето, присъствало в качеството на служител на дружеството, възразило по отношение констатираната нередност, като заявило, че се касае до технически проблем. Обадило се до поддържащата фирма, която незабавно отстранила проблема.  Като доказателство за това на проверяващите бил представен касов бон №*********/01.08.2020г., 18.32ч.(л.41).

На 30.10.2020г. била издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана за достъп, за срок от 3 дни, на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Издателят й изложил, установените при проверката факти, въз основа на които направил  извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, по установения ред. Преценил извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.26, ал.1, т.5 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.

На 4.08.2020г. бил издаден и акт за установяване на административно нарушение № F562725 за това, че с посоченото деяние са осъществени признаците на състав на административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.  чл.26, ал.1, т.5 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

На 19.08.2020г. въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление, с което на дружеството- жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Последното било обжалвано пред Районен съд гр. Несебър.

По изложените факти не се спори.

ІІ. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол; от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка; в законоустановения с чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС.

В случая правомощията за налагане на принудителната административна мярка са делегирани на началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Заповедта съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, мотиви, срок и ред за обжалването й, и подпис на издателя. Посочени са и съответните правни норми, обосноваващи издаването й.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на  чл.26, ал.1, т.5 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Според чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Според чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /посочени като основание за издаване на заповедта/, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително посочените в закона реквизити, в т. ч. и този по т. 5 - идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица.

В случая е установено, че този ред не е спазен, тъй като търговецът- жалбоподател, след като е бил длъжен да издаде фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, съдържащ всички изискуеми от закона реквизити, не е изпълнил това си задължение.

Т.е.  материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, на соченото основание, според установените в хода на производството факти, са налице. 

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС сочи максималния срок, за който ПАМ от съответния вид може да бъде приложена – 30 дни.

Административният орган има законово предоставена възможност за преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне продължителността на срока на действие на мярката. Затова, съдебният контрол в тази посока, е недопустим.

Съдът посочва обаче, че всички изложени от административния орган факти,  целящи да обосноват продължителността на срока на действие на ПАМ, са неотносими  при преценката за законосъобразното определяне на този срок.

Въпреки изложеното, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед противоречи на целта на закона.

Наложената принудителна административна мярка, с оглед установените факти, не съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В случая, административното нарушение е било отстранено още в хода на проверката- представен касов бон, съдържащ идентификационен номер по ЗДДС, т.е. превенцията е постигната със самата проверка и нарушението е преустановено. Вредни последици от същото не са нито установени, нито доказани.

Констатации за вредни последици не се съдържат в Протокол за извършена проверка № 0040978.

Липсата на конкретния реквизит, предвид останалите налични (наименование на дружеството, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ, адрес и наименование на  търговския обект) по никакъв начин не препятства проверката на извършените продажби от търговеца, нито води до неправилно определяне на реализираните доходи, както се твърди в оспорената заповед.

Предвид изложеното съдът намира, че Заповед № ФК-143-0040978/30.10.2020г. , издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е издадена в противоречие с целта на закона и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски по делото в размер на 400лв. (50лв.- държавна такса и 350лв.- възнаграждение на адвокат).

Предвид изложеното  и на осн. чл. 172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-143-0040978/30.10.2020г. , издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект – ресторант „24“, находящ се в гр. Несебър, ул.“Крайбрежна“ № 17, стопанисван от „ДИМИ - 98“ ЕООД и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е забранен достъп до обекта за срок от 3 дни.

ОСЪЖДА НАП гр. София да заплати на „ДИМИ - 98“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Хаджи Димитър“ № 7, партер, представлявано от П.Д.П. сума в размер на 400лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.         

 

 

СЪДИЯ: