№ 600
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201369 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление №56 от 12.04.2022 г. на Директора на
РИОСВ-София- инж. И.М.П. - Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София (РИОСВ - София), на жалбоподателя П. Г.
П., в качеството му на *******, с ЕГН ********** и служебен адрес *******,
е наложено административно наказание по чл. 156, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците- глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и
по изложените в жалбата съображения, моли съда да го отмени изцяло. В
проведеното по делото съдебно заседание, същият не изпраща представител.
Наказващият орган- Директора на РИОСВ- София, редовно призован, не е не
се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище по жалбата.
Актосъставителят С. Г. Й., е била разпитана в проведеното съдебно
заседание, относно констатациите при съставянето на акта, както и
свидетелката по акта - С. Т. Г., които изнасят сходни факти относно предмета
на делото при разпита си пред съда.
Съдът е докладвал и приел по делото постъпило по делото частно дело
№ 600/2022 г. на Върховен касационен съд, ведно с АНД № 494/2022 г. по
описа на Районен съд - Кюстендил и преписка от Община Кюстендил с изх.№
32-0073/19.05.2022 г., с която е изпратено на РС-Кюстендил Наказателно
постановление № 56/12.04.2022 г., находяща се в кориците на АНД №
494/2022 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна
На 26.09.2021 г. актосъставителят С. Г. Й. и колежката й – св. С. Г.
били на проверка по повод постъпил сигнал на „зеления“ телефон на РИОСВ-
София за горящо сметище в землището на село Радловци, община Кюстендил.
Те отишли на място, като това било в почивен ден- неделя и на място
установили следното: на 26.09.2021 г. били констатирали, че е налице
незаконното сметище, което се намира под приюта за безстопанствени кучета
на Община Кюстендил и именно то горяло и имало големи купчини
натрупани отпадъци с различен произход, смесени битови, производствени,
строителни, гуми. При тази тяхна констатация установили, че по-рано
даденото предписание на Кмета на Община Кюстендил за почистване на
същото незаконно сметище не е била изпълнена. Т.е. Кметът на Община
Кюстендил имал вече дадено задължително предписание по чл. 113, ал.3 от
Закона за управление на отпадъците за почистване на незаконното сметище,
находящо се в землището на село Радловци, община Кюстендил и срока на
това предписание е бил до 15.07.2021 г. Във връзка с направените
констатации на 26.09.2021 г.-че сметището продължава да съществува на
същото място и е увеличило своя размер, е направена констатацията, че П. П.,
в качеството му на *******, не е изпълнил даденото му предписание.
Актосъставителката лично направила констатацията, че даденото
предписание не е изпълнено, на място, на 26.09.2021г., като от страна на
РИОСВ били заедно със св. С. Г., от другата страна присъстваше еколога на
Община Кюстендил И.В., като присъствали и служители от Районната
служба по безопасност на гр. Кюстендил. Във връзка с тази проверка е бил
съставен Констативен протокол от дата 26.09.2021г., приложен е към делото,
и това е Констативен протокол № ККФОС СЙ-52. Актът бил съставен
впоследствие - съставен на 22.10.2021г. В акта, е впоследствие и в издадения
на база същия НП е посочено, изрично, че нарушението е извършено на
16.07.2021г., тъй като срокът за почистване е бил до 15.07.2021г., т.е. деня
след изтичане на даденото предписание е деня на извършване на
нарушението, а свидетелките са го констатирали - неизпълнението на
26.09.2021 г. Два месеца след това, защото това е била първата дата, отишли
да извършат проверката. Т.е. след 15.07.2021г. не са били на последващ обход
и не са установили дали предписанието е изпълнено или не е изпълнено.
Първата дата, на която са го констатирали- дали е изпълнено или не е
изпълнено предписанието е именно датата 26.09.2021 г. Затова именно и
датата на констатация е различна от датата на нарушението. За това датата на
нарушението е 16.07.2021 г., денят след като е изтекъл дадения срок за
почистване. Но констатацията се извършва на 26.09.2021г. при последващ
контрол. Констатирано било, че жалбоподателят- П. П. не е изпълнил
даденото му предписание. Изпратена била покана на лицето за съставяне на
АУАН, с която определената дата е била -датата 22.10.2021 г. за дата за
съставяне на акта. В уречения ден и час се явил представител на
жалбоподателя П., със заверено пълномощно -А.Д.. Запознал се с Акта за
установяване на административно нарушение, подписал го и получил копие
от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения, които
АНО разгледал, но не счел за основателни и издал понастоящем атакуваното
НП, в което почти дословно била възпроизведена фактическата обстановка,
описана в акта. В съдебно заседание свидетелките, разпитани за
обстоятелствата в акта ги потвърждават, като свидетелката Й. подчертава, че
дори и да упълномощи трети лица да извършат дейността, кметът не се
2
освобождава от това свое задължение / св. Й.-„…И искам да кажа, че
въпреки, че Кметът на Общината е упълномощил други длъжностни лица да
отговарят за чистотата на населените места, то възлагането на
правомощията и задълженията, които са вменени със Закона за управление
на отпадъците на кмета на Общината не освобождават кмета от
неговата отговорност. Отговорно лице за почистване на замърсявания с
отпадъци на територията на Община Кюстендил е Кметът на Община
Кюстендил П. П.. С първия констативен протокол се дава предписание на
Кмета да почисти сметището. С Констативния протокол от 15.06.2021 г.
той е санкциониран, защото е допуснал замърсяване на територията на
село Радловци, над десет декара незаконно сметище. Той е санкциониран за
това, че е допуснал и не е предприел мерки за почистване на това сметище.
Първият път бива глобяван за констатираното нарушение и му се дава
срок, в който той да отстрани това нарушение, тъй като всяко едно
незаконно сметище е опасно за околната среда, както се случи при него - то
се запали и обгази населението. Отделно, че се изгарят пластмаси и
всякаква органика, от които при един пожар се отделят изключително
вредни вещества. Става въпрос за два различни Акта във връзка с двата
констативни протокола, като Акта от 26.06.2021 г. е за констатираното
нарушение, а АУАН от 26.09.2021 г. е за неизпълненото предписание…
Предмет на обжалването е Акта е за неизпълненото предписание и е
издадено Наказателно постановление на база същия. Самият акт е
съставен в неделен ден и нямаше работеща Община, кмета не присъстваше
при проверката и затова поканата е дадена допълнително с писмо. Актът е
връчен в деня на съставянето му през упълномощеното от него лице, което
се е явило на 22.10.2021 г. Наказателното постановление е издадено в
определения шестмесечен срок по ЗАНН…”/. В същия смислов диапазон са и
показанията на втората разпитана свидетелка- С. Г., които съдът не намира за
необходима да възпроизвежда, като счита, че следва да посочи, че кредитира
показанията и на двете свидетелки, като съответни на останалия събран по
делото писмен доказателствен материал, обективни и безпротиворечиви и
помежду си.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление №56 от 12.4.2022 г. на Директора на РИОСВ-
София- инж. И.М.П. - Директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите - София (РИОСВ - София), на жалбоподателя П. Г. П., в качеството
му на *******, с ЕГН ********** и служебен адрес *******, е наложено
административно наказание по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците- глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. Проверката изрично
следва да се подчертае, че е била обективирана в констативен протокол №
ККФОС-СИ-52/26.09.2021 г. с приложен е снимков материал.В инспекцията,
както и на място при проверката не е представена никаква писмена
информация от кмета на Община Кюстендил, че замърсения участък с
отпадъци е почистван. Не е било установено почистване и предписанието не е
изпълнено.С това свое деяние е посочено изрично, че- П. Г. П., в качеството
му на *******, с ЕГН ********** и служебен адрес ******* е нарушил
чл.113, ал.3 във връзка с чл.156, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците.Датата и място на извършване на нарушението: 16.07.2021 г., в
землището на община Кюстендил, с. Радловци, местност “Гладни рид“,
поземлен имот /ПИ/ 61457.44.28. В атакуваното НП също изрично е посочено,
че големи количества отпадъци били уплътнени и запръстени на заравнена
3
площ около 10 дка, като е образуван скат от насипаните смесени отпадъци с
височина между 30-40 м. от изток до запад. Описаните отпадъци били
изсипани на купчини от двете страни на черния път под приюта, водещ до
заравнената част на сметището и по ръба на стръмния склон. Установено е, че
склонът на образуваното незаконно сметище гори и пуши.
В издаденият АУАН № 207/ 22.10.2021 г., не е допусната нередовност,
съгласно чл.42 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).Актът е предявен и подписан на 22.10.2021 г. от А.Д. - надлежно
упълномощен представител с пълномощно с peг. № 7734/ 21.10.2021 г., с
отбелязване, че ще бъдат внесени възражения.
От правна страна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен
субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна /само досежно индивидуализацията на наложеното наказание /по
следните съображения:
При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Същите, видно от изложената по-горе темпорална
хронология на развилите се събития са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН,
като възраженията в тази насока, съдът намира за неоснователни. Не са
допуснати и нарушения на материалния закон. И двата акта са издадени от
компетентни административни органи, при надлежно спазване на
процедурата по установяване на нарушението и съставянето им в
предвидената в закона писмена форма и с необходимото откъм реквизити
съдържание.
Фактическите положения и обстоятелства относими за случая са
установени правилно от административнонаказващия орган, въз основа на
събраните по надлежния ред доказателства. Правните изводи на АНО за
доказаност на нарушението и неговия автор, както и за процесуална
законосъобразност на наказателното постановление, кореспондират на
надлежно и законосъобразно установената фактическа обстановка и се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като същите са в пълно
съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
От обективна страна отговорността на Кмета на Община Кюстендил е
ангажирана за това, че не е изпълнил дадено му задължително предписание
по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, обективирано във връчен лично срещу подпис на
служител на Община Кюстендил - И.В., гл. експерт в отдел "Екология" на
община Кюстендил. Неизпълнението на това предписание е констатирано при
извършена на 26.09.2021 г. от актосъставителя С. Г. Й. и колежката й – св. С.
Г. проверка по повод постъпил сигнал на „зеления“ телефон на РИОСВ-
София за горящо сметище в землището на село Радловци, община Кюстендил.
Те отишли на място, като това било в почивен ден- неделя и на място
установили следното: на 26.09.2021 г. били констатирали, че е налице
незаконното сметище, което се намира под приюта за безстопанствени кучета
на Община Кюстендил и именно то горяло и имало големи купчини
натрупани отпадъци с различен произход, смесени битови, производствени,
строителни, гуми. При тази тяхна констатация установили, че по-рано
даденото предписание на Кмета на Община Кюстендил за почистване на
същото незаконно сметище не е била изпълнена. Т.е. Кметът на Община
4
Кюстендил имал вече дадено задължително предписание по чл. 113, ал.3 от
Закона за управление на отпадъците за почистване на незаконното сметище,
находящо се в землището на село Радловци, община Кюстендил и срока на
това предписание е бил до 15.07.2021 г. Във връзка с направените
констатации на 26.09.2021 г.-че сметището продължава да съществува на
същото място и е увеличило своя размер, е направена констатацията, че П. П.,
в качеството му на *******, не е изпълнил даденото му предписание.
Актосъставителката лично направила констатацията, че даденото
предписание не е изпълнено, на място, на 26.09.2021г., като от страна на
РИОСВ били заедно със св. С. Г., от другата страна присъстваше еколога на
Община Кюстендил И.В., като присъствали и служители от Районната
служба по безопасност на гр. Кюстендил. Във връзка с тази проверка е бил
съставен Констативен протокол от дата 26.09.2021г., приложен е към делото,
и това е Констативен протокол № ККФОС СЙ-52. Актът бил съставен
впоследствие - съставен на 22.10.2021г. В акта, е впоследствие и в издадения
на база същия НП е посочено, изрично, че нарушението е извършено на
16.07.2021г., тъй като срокът за почистване е бил до 15.07.2021г., т.е. деня
след изтичане на даденото предписание е деня на извършване на
нарушението, а свидетелките са го констатирали - неизпълнението на
26.09.2021 г. В КП е отразено, че при извършения последващ контрол във
връзка с дадените на жалбоподателя предписания, изобщо не е констатирано
да са били предприети каквито и да е действия по изпълнението им.
Напротив, видно от констатациите, както и от показанията на свидетелките в
съдебно заседание, купчините с битови отпадъци върху процесния имот не
само, че не са отстранени, но същите са се увеличили и са горели.
Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО: "Въз основа на констатирани
нарушения при извършена проверка, директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване
на административни нарушения". Според текста на нормата на чл. 156, ал. 1
от ЗУО: За неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120, на
физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 лева до 10 000 лева, а на
юридическите лица - имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000
лева.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, безспорно
се установява, че жалбоподателя П. - *******, е бил адресат на задължително
предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, както и че в дадения му срок, същото не
е било изпълнено. Именно това са релевантните факти, които обуславят
приложението на предвидената в чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Предписаните на
Кмета на Община Кюстендил мерки са били конкретни, с ясно зададени
параметри и естество на необходимите за предприемане активни действия. За
изпълнението на предписанията е бил даден и конкретен краен срок, който не
е спазен. Ето защо, предвид всичко изложено по- горе, настоящият съдебен
състав напълно споделя изводите на АНО за доказаност и правилна правна
квалификация на нарушението. В този смисъл виж Решение № 173 от
7.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 172/2022 г., постановено но
сходен казус на настоящия и почти идентична фактическа обстановка, като в
същото е посочено, че –„…Без основание е тезата на касатора за непълно и
неясно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му,
тъй като описаното в НП било относимо единствено към задължението на
кмета на общината, регламентирано в чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. второ от
5
ЗУО, към което съответно не е приложима санкционната разпоредба на чл.
156, ал. 1 от ЗУО. Видно е от съдържанието на АУАН и НП е налице пълно
съответствие между словесното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация. На касатора е предявено
административнонаказателно обвинение за неизпълнено предписание,
наказуемо именно на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а не за бездействие по
произтичащото от закона задължение да предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места, визирано в разпоредбата на чл. 19,
ал. 3. т. 15 от ЗУО, наказуемо на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. От
което следва, че деятелността е правилно квалифицирана като
административно нарушение (чл. 6 от ЗАНН) по чл. 113 във вр. с чл. 156, ал.
1 от ЗУО. Във връзка с горното правилен въз основа на извършените
фактически установявания е и правният извод на районния съд, че по делото
е и доказано осъществяването на нарушение по чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 156,
ал. 1 от ЗУО – неизпълненото в срок предписание обективира приложения
административнонаказателен състав, съответно обосновава и налагане на
административно наказание. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че настоящият касатор е бил адресат на
задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, което в дадения му срок
същият не е изпълнил. Това се релевантните факти, които обуславят
ангажирането на административнонаказателна отговорност по чл. 113, ал.
3 във вр. с чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Такава е и функцията на визираната в
цитираната разпоредба санкция – да обезпечи изпълнението на дадено от
компетентен административен орган задължително предписание, като в
случай на неизпълнение, какъвто безспорно е настоящият случай, се следва
налагане на административно наказание "глоба" на адресата на
задължението. Ирелевантно към предмета на проведеното
административнонаказателно производство е възражението на касатора,
поддържано и пред касационната инстанция за възложени отговорности в
сферата на опазване на околната среда на друго лице от Общината. От
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че П. П., в
качеството му на *******, е бил адресат на задължително предписание по
чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Установено е от доказателствата също, че в дадения
му срок предписанието не е изпълнено. Издаденото и неизпълнено
предписание по правило представлява индивидуален административен акт,
който е могъл да се оспори от касатора в производство, различно от
настоящото. Само в производство по оспорване на предписанието би могъл
да бъде изследван въпросът за неговата законосъобразност, включително
дали същото е насочено срещу надлежен адресат…”.Настоящата инстанция
напълно споделя изложените доводи от страна на Адм. съд- Перник, като не
намира за нужно да ги преповтаря, а следва да посочи, че възраженията в
жалбата в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни. Нарушението е
съставомерно и от субективна страна, налице е пряк умисъл, тъй като
субектът е бил запознат изрично с дадените му писмени предписания. Кметът
на общината като субект на административно нарушение е съзнавал
общественоопасните последици и въпреки това съзнателно не е предприел
необходимите фактически действия насочени към тяхното изпълнение в
дадения му от административния орган срок, като дори не е стартирал
тяхното изпълнение с поне едно действие. В тази връзка като неоснователни
следва да бъдат определени възраженията в жалбата, свързани с това, че е
възложена отговорност в сферата на опазване на околната среда на друго лице
6
от общината, както и това, че е налице уведомление № 32-0088/12.08.2020 г.
до РИОСВ за инвестиционно намерение за площадка за временно съхранение
на отпадъци, до влизане в експлоатация на регионалната система за
управление на отпадъците. Дори и да се приеме, че е налице подобно
възлагане на друго лице съдът намира, че същото не освобождава кмета на
общината от задължението му да изпълни предписанията на РИОСВ. Същото
се отнася и до евентуално наличие на уведомление до РИОСВ за наличие на
инвестиционно намерение. Въпрос на конкретна преценка на кмета на
общината е било по какъв начин да бъдат изпълнени указанията на РИОСВ, а
самото им неизпълнение води до ангажиране на отговорността по чл. 156, ал.
1 ЗУО.
По отношение на размера на наложеното административно наказание –
глоба от 10 000 лева съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В обжалваното НП е отбелязано, че това административно
нарушение не е първо по рода си, а поредно за жалбоподателя, като са
цитирани: НП № 15-А-З/ 10.06.2019 г. с размер на глобата 3 000 лв., влязло в
сила на 21.02.2020 г. с решение постановено по КАНД № 347/ 2019 г. на
Административен съд - Кюстендил; НП № 5-А-22/ 25.01.2018 г. с размер на
глобата 3 000 лв., влязло в сила на 3.5.2019 г. с решение постановено по
КАНД № 62/ 2019 г. на Административен съд - Кюстендил; НП № 4-А-21/
24.01.2018 г. с размер на глобата 2 000 лв., влязло в сила на 4.1.2019 г. с
решение постановено по КАНД № 603/ 2018 г. на Административен съд -
Благоевград;НП № 6-А-23/ 26.01.2018 г. с размер на глобата 2 000 лв., влязло
в сила на 20.09.2018 г. с решение постановено по КАНД № 430/ 2018 г. на
Административен съд - Перник; Посочено е, че – „Кметът на общината явно и
трайно неглижира отговорностите си във връзка с изпълнение на
задълженията си по екологичното законодателство; Налице е по-висока
степен обществената опасност на разглеждания случай на неизпълнение на
задължение към държавата, в сравнение с други нарушения от същия вид,
което създава опасност от възникване на пожари, замърсяване на околната
среда и увреждане на човешкото здраве.”. Съдът намира обаче, че
доказателства в тази насока не са ангажирани при условията на пълно и
главно доказване от страна на наказващия орган, като не са представени в
преписката и процесните цитирани НП, съответно доказателства, че същите
са влязли в сила. Предвид това съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта му относно наложеното
наказание, като същото бъде определено към предвидения но не в
предвидения законов минимум от 2 000 лв., а за сумата от 4 000 лева, като
съдът съобрази, при така направената индивидуализация на наказанието, че се
касае, за опасна и високо рискова дейност, както сочат свидетелките-
избухнал е пожар на сметището и е станал причина за отделяне във въздуха
на замърсяващи вещества и опасност от евентуални негативни последици и за
населението, особено при възможност да се разгори пожарът, както и
обстоятелството, че сметището е било на голям териториален диапазон, и с
голяма височина, видно и от описаното в НП-то и акта, като на съда е
служебно известно, че не става въпрос за инцидентен случай- видно и от
цитираното по-горе административно дело, с което отново за такъв казус е
било оставено в сила решение № 53 от 20.05.2022 г., постановено по АНД №
7
34 по описа за 2022 г. на районен съд – Радомир, като такъв казус е бил обект
на разглеждане и по Решение от 01.04.2022г. по анд № 97/2022г. на ПРС,
Потвърдено с Р от 12.07.2022г. по канд № 104/22г./. Водим от изложеното
съдът намира, че една санкция от 4 000 лева, се явява обоснована, адекватна и
в степен превъзпитаваща за нарушителя.
Съобразно изложеното по-горе съдът намира, че не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е
маловажен. Напротив налични са достатъчно аргументи, че нарушенията на
ЗУО са свързани с висока обществена опасност за здравето на гражданите и
опазването на околната среда и водите. Отнася се до дългогодишно
неглижиране на задълженията свързани с организацията на процеса свързан с
управление на отпадъците и спазването на ЗУО и правото на ЕС, които
предполагат и бъдещи наказателни процедури срещу Република България в
тази насока.
По разноските:
Страните не са направили надлежни искания за присъждане на
разноски по делото, поради което и за съда не възниква задължение да се
произнася в посочения смисъл.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т.
2, пр. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №56 от 12.04.2022 г. на
Директора на РИОСВ-София-инж. И.М.П.-Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ - София), с което на
П. Г. П., в качеството му на *******, с ЕГН ********** и служебен адрес
*******, е наложено административно наказание по чл. 156, ал. 1 от Закона за
управление на отпадъците-глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв., КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 4 000 /четири хиляди/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8