Р Е Ш
Е Н И Е
№
261654 07.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4280 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. „В“ против Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** и М.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***.
В исковата
молба се твърди, че на 28.07.2016 г. бил сключен договор за потребителски
кредит с Т.А., като другата ответница М.Б., подписала договора, в качеството й
на съдлъжник. По силата на сключения договор на ответниците била отпусната
сумата от 2800 лв., която била преведена по посочена от Т.А. банкова сметка ******
г. Солидарните длъжници получили одобрение да закупят и поискания от тях Пакет
от допълнителни услуги, за получаването на който подписали Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ответниците поели задължение да
върнат уговорената като общо задължение сума в срок от 36 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 206,93 лв. и падежна дата – всяко 15-то
число на месеца. Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги били подписани при ОУ, които били предадени на ответниците.
Договорът за
кредит бил сключен при следните условия: отпусната сума – 2800 лв., срок на кредита
– 36 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 136,63 лв.; падежна дата –
15-то число на месеца; ГПР – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен
процент на ден – 0,11; общо дължима сума по кредита – 4918,68 лв.
Параметрите по
избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва:
възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги – 2530,80 лв. и размер
на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги – 70,30 лв.
Общото задължение по договора възлизало на 7449,48
лв, размера на месечната вноска по договора – 206,93 лв. и дата на
погасяване 15-ден от месеца.
Твърди се, че
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците по делото било в
размер на 97,18 лв. за периода 15.07.2019г. – 15.09.2019 г. Оставащото и неизплатено
договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги бил в размер
на сумата от 153,28 лв.
Ищецът твърди,
че бил изготвен погасителен план, който бил предоставен на ответниците.
Впоследствие погасителният план се увеличил с една вноска, което се дължало на
факта, че по договора било поискано безплатно отлагане на вноска. Тази
възможност солидарните длъжници получили съгласно Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и ОУ към договора. Поради тази причина в
погасителния план вноските нараснали до 37, тъй като отложената вноска се
отбелязва като 0 лв. и се пренася в края на погасителния план, като общият
размер на задължението остава непроменен. Във връзка с отложената вноска бил
подписан Анекс № 1 от 13.05.2017 г.
Твърди се, че ответниците преустановили изпълнението на задължението по
договора, като изпаднали в забава. По заема били направени 33 пълни погасителни
вноски, а по 34-тата вноска имало частично плащане от 57,62 лв. Общо
направените плащания по договора били в размер на сумата от 7440,20 лв. С тази
сума била погасена сумата от 6886,31 лв. В общата сума на получените плащания
са включени и плащанията на начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план – 253,89 лв. Поради плащане на вноските със забава били
начислени лихви в размер на сумата от 283,59 лв. за периода от изпадане на
длъжниците в забава.
В общата сума
на получените плащания била включена и сумата от 300 лева – начислени такси по
тарифа, съгласно чл. 17.4 от ОУ.
След като били
отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно
погасителния план към Договора за потребителски кредит било в размер на общо 563,17 лв., от които:
312,71 лв. – главница; 97,18 лв. – договорно възнаграждение за периода
15.07.2019 г. – 15.09.2019 г.; 153,28 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължимо до 15.09.2019 г. Сочи се, че падежът на последната
погасителна вноска бил на 15.09.2019 г.
Заявява, че
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на Споразумението от страните по договора. Страните се съгласили
възнаграждението за пакет допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на
договора на равни месечни вноски и добавено към месените вноски за погасяване
на главницата като възнаграждението за периода между настъпилата и следващата
падежна дата е изискуемо в пълен размер.
Твърди се в
исковата молба, че ответниците дължат възнаграждение на кредитора по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че са се
възползвали от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на кредит и от втората услуга от пакета – отлагане плащането на
определен брой вноски, както и за възможността ответниците във всеки момент да
поискат извършването на някоя или на всички останали услуги.
Поради
неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1632/2020 г. по описа на
ПдРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение за сумата 312,71 лв. (триста
и дванадесет лева и седемдесет и една стотинки) - главница, дължима по договор
за потребителски кредит № *********, сключен на 28.07.2016 г.; сумата от 97,18
лв. (деветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки) – договорно възнаграждение
за периода от 15.07.2019 г. до 15.09.2019 г.; сумата от 29,70 лв. (двадесет и
девет лева и седемдесет стотинки) – обезщетение за забава за периода от
16.03.2017 г. до 15.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до
окончателното й заплащане, както и разноски по делото.
В изпълнение указанията на
заповедния съд ищецът сезирал настоящия съдебен състав с иск за установяване
дължимостта на сумата от 312,71 лв. – главница и 97,18 лв. – договорно
възнаграждение за периода 15.07.2019 г. – 15.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019 г. до окончателното й заплащане.
Моли се и за
постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 153,28 лв., дължима до 15.09.2019 г., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва, по отношение на която сума заповедния съд е постановил отхвърлителен
диспозитив в заповедта за изпълнение..
Претендира се и
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявените установителни и осъдителен иск.
Твърди се, че
договор за потребителски кредит от 28.07.2016 г. е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 12 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. И тъй като клаузата за възнаградителна лихва е
недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е
изпълнено изискването за посочване размерът на лихвата по договора и начинът на
нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, процесният
договор за потребителски кредит е недействителен.
В нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен и начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите, като липсвала яснота по какъв начин е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определеното в договора
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, представлява скрито оскъпяване на
кредита. Излага, че ако беше добавено възнаграждението към общата сума за
плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши
50%. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузата за ГПР била
нищожна. От тук нищожен бил и договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като това означавало, че договорът е недействителен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
В договора не
фигурирала информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Липсата на тази информация съгласно чл. 22 ЗПК е санкционирано
с недействителността му.
Твърди се, че
договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като надвишава три пъти законната лихва.
Клаузата за
заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на
материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че
възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, като се касае за услуги
свързани с усвояване и управление на кредита.
Счита, че
начисляването на възнаграждение за „пакет допълнителни услуги“ по своето
същество представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с
което се надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Счита, че възнаграждението за т.нар.
„пакет за допълнителни услуги“, прикрива разходи, които по своето същество са
включени в ГПР, като на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Твърди, че
клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги са нищожни на две групи основания – поради цялостна
недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на
добрите нрави, материалния закон и нищожност, поради заобикаляне на закона.
Тъй като
договорът е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща единствено
чистата стойност на кредита, което е заемната сума от 2800 лв. Общо платената
сума по кредита е 7440,20 лв., която многократно надвишава заемната, поради
което искът за присъждане на неплатена част от главницата е неоснователен.
Останалите три иска – за заплащане на остатък от възнаградителна лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, счита, че са неоснователни също поради
недействителността на клаузите, които ги уреждат.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявените установителни и осъдителен иск.
Твърди се, че
договор за потребителски кредит от 28.07.2016 г. е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 12 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. И тъй като клаузата за възнаградителна лихва е
недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е
изпълнено изискването за посочване размерът на лихвата по договора и начинът на
нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК, процесният договор
за потребителски кредит е недействителен.
В нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен и начинът на изчисляване на
годишния процент на разходите, като липсва яснота по какъв начин е формиран
същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определеното в договора
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, представлява скрито оскъпяване на
кредита. Излага, че ако беше добавено възнаграждението към общата сума за
плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши
50%. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и клаузата за ГПР е
нищожна. От тук нищожен е и договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като това означавало, че договорът е недействителен с оглед
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
В договора не
фигурирала информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Липсата на тази информация съгласно чл. 22 ЗПК е
санкционирано с недействителността му.
Излага, че
договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като надвишава три пъти законната лихва.
Клаузата за
заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на
материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че
възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, като се касае за услуги
свързани с усвояване и управление на кредита.
Счита, че
начисляването на възнаграждение за „пакет допълнителни услуги“ по своето
същество представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с
което се надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Счита, че възнаграждението за т.нар.
„пакет за допълнителни услуги“, прикрива разходи, които по своето същество са
включени в ГПР, като на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Твърди, че
клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги са нищожни на две групи основания – поради цялостна
недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на
добрите нрави, материалния закон и нищожност, поради заобикаляне на закона.
Тъй като
договорът е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща единствено
чистата стойност на кредита, което е заемната сума от 2800 лв. Общо платената
сума по кредита е 7440,20 лв., която многократно надвишава заемната, поради
което искът за присъждане на неплатена част от главницата е неоснователен.
Останалите три иска – за заплащане на остатък от възнаградителна лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, счита, че са неоснователни също
поради недействителността на клаузите, които ги уреждат.
С отговора на
исковата молба ответницата Т.А. е предявила и насрещен иск срещу „Профи кредит
България“ ЕООД.
Твърди, че по
процесния договор е заплатила сумата от 7440,20 лв., с която била частично погасена заемната сума в размер на 2487,29 лв., част от възнаградителната
лихва от 2021,50 лв. и част от възнаграждението за пакет допълнителни услуги от
2377,52 лв., като сборът от трите суми е в размер на 6886,30 лв.
По изложените в
отговора на исковата молба съображения, счита, че договорът е недействителен.
От тук следва, че платените суми по нищожните клаузи за възнаградителна лихва и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги подлежат на връщане, като платени
при начална лихва на основание.
С оглед
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да заплати на ищцата по насрещния иск сумата от 2021,50 лв. – платена при липса
на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2377,52 лв. – платена при липса на основание по клаузата за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане на направените разноски.
С молба от
20.08.2020 г. „Профи кредит България“ ЕООД, изразява становище за
неоснователност на изложеното в отговора на исковата молба на ответницата Т.А.,
както и за неоснователност на предявения насрещен иск. Счита, че процесният
договор е действителен, като договорения лихвен процент не противоречи на
добрите нрави, като сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не противоречи на разпоредбите на закона.
Счита,
предявените насрещни искове са недопустими. Моли производството по насрещните
искове да бъде прекратено.
Оспорва изцяло
предявените насрещни искове, счита същите за неоснователни и недоказани. Моли
за тяхното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1632/2020г. по описа на ПРС, 2-ри гр. състав е издадена Заповед № 699 от
04.02.2020г., с която ответните страни солидарно са осъдени да заплатят на
ищеца следните суми: главница в размер на 312,71 лева дължима по договор за
потребителски кредит № ********* от 28.07.2016г., 97,18 лева договорно
възнаграждение за периода от 15.07.2019г. до 15.09.2019г., 29,70 лева
обезщетение за забава за периода от 16.03.2017г. до 15.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 18,54 лева
заплатена държавна такса и 37,07 лева юрисконсултско възнаграждение. С
Разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД в частта му, с
която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 153,28 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 15.09.2019г.
Против заповедта за изпълнение са постъпили в срок
възражения от всяка от длъжниците, поради което предявените установителни
искове са допустими, подадени в указания срок, което важи и за осъдителния иск,
който също е предявен в изпълнение на указанията на заповедния съд за
претенцията, по отношение на която е налице отхвърлителен диспозитив.
Като писмени доказателства по делото са приети искане за
отпускане на потребителски кредит със стандартен европейски формуляр, договор
за потребителски кредит с № ********* от 28.07.2016г., общи условия към него и
споразумение, споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги от
28.07.2016г., преводно нареждане от 29.07.2016г., погасителен план към договора
за потребителски кредит, заявление за промяна на погасителен плен, Анекс № 1
към договора за потребителски кредит с коригиран погасителен план към него,
удостоверение за банкова сметка *** Т.Н.А., извлечение по сметка към договора
за потребителски кредит и удостоверение за актуално състояние на ищцовото
дружество.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответницата Т.А. на
28.07.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит, като другата ответница
М.Б. е съдлъжник по договора. По силата на сключения договор на ответниците е
предоставена в заем сумата от 2800 лв., която е преведена по посочена от Т.А.
банкова сметка ******* г. Солидарните длъжници получили одобрение да закупят и
поискания от тях Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който са
подписали Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ответниците поели задължение да върнат уговорената като общо задължение сума в
срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 206,93 лв.
и падежна дата – всяко 15-то число на месеца. Договорът за кредит е сключен при
следните условия: отпусната сума – 2800 лв., срок на кредита – 36 месеца,
размер на месечна погасителна вноска – 136,63 лв.; падежна дата – 15-то число
на месеца; ГПР – 49,90%; годишен лихвен процент – 41,17%; лихвен процент на ден
– 0,11; общо дължима сума по кредита – 4918,68 лв.
Параметрите по
избрания и закупен пакет от допълнителни услуги са както следва: възнаграждение
за закупен Пакет от допълнителни услуги – 2530,80 лв. и размер на вноската по
закупен Пакет от допълнителни услуги – 70,30 лв.
Ням спор, че
общото задължение по договора е уговорено в размер на 7449,48 лв.; общ размер на месечна вноска по
договора – 206,93 лв. и дата на погасяване 15-ден от месеца.
Страните не спорят, а и от приетото извлечение от сметка се установява, че
по договора ответницата Т.А. е заплатила сумата от общо 7440,20 лева.
По отношение на процесния договор следва
да се приложат разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на
потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие
за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени
в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От ответните страни в отговора, както и в предявения от Т.А. насрещен иск
се въвеждат редица основания за недействителност на процесния договор, поради
нарушаване на императивни разпоредби от ЗПК, които следва бъдат обсъдени от
съда.
Съдът намира, че действително не е спазено изискването и на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В представения по делото договор за стоков
кредит е посочен размер на годишния
лихвен процент от 41,17%, лихвен процент на ден0,11 както и размер на ГПР от 49,90%,
като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения
в договора ГПР от 49,90% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора.
Ето защо, договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделки правни последици.
Освен това
клаузата, с която е предвидено заплащането на договорна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави. Същата е предвидена в договора в размер на 41,17%, който надхвърля
трикратния размер на законната лихва към датата на сключването му.
Напълно се споделят от съда и съображенията на процесуалния
представител на ответните страни и ищцата по насрещния иск за недължимост на
претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги поради противоречие
на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 2530,80 лева, платимо заедно с всяка месечна погасителна
вноска, към която се добавя сумата от 70,30 лева се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и услеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. От споразумението обаче, не се
установява, конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение, като единствено за услугата приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит е посочено, че е в размер на
15% от общото възнаграждение. Следва да се посочи, че нито законът, нито
договорът и ОУ дават легално определение на понятието "управление на
кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на
самия закон, както и от това какво е основното право на ответника по договора
за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от
ответника по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит,
дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за
движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на
постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението
и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и
таксата за допълнителни услуги е такава по управление на кредита, без значение
е, че е наименувана по този начин. Съгласно
§ 1, т.1 от ДР на ЗПК, по
смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. „Допълнителни
услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на
същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж. Допълнителни услуги
са, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. Ето защо
съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни услуги
по своята същоност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото
допълнително възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна
правна норма, поради което се явява недължимо.
От
друга страна, включването на допълнителното възнаграждение по своя характер
представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се отразява и
на ГПР, макар формално да не е включено в него. На основание чл. 21 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което основателно се явява
възражението на ответните
страни и ищеца по насрещния иск за недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, поради противоречие с императивна правна норма.
Тъй като договорът е недействителен,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, която се явява заетата сума в размер на 2800 лева.
Видно от представеното извлечение от сметка е, че общо платената сума по
договора за кредит е в размер на 7440,20 лева. Със същата изцяло е погасена
главницата, като е заплатена и сума многократно надвишаваща дължимата, която
подлежи на връщане, като получена на отпаднало основание- недействителност на
договора за кредит.
По гореизложените съображения предявените от ищеца
установителни искове за установяване дължимостта на главница по договор за
потребителски кредит от 28.07.2016г. в размер на 312,71 лв.
и 97,18 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.07.2019 г. –
15.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното й заплащане ще
се отхвърлят изцяло, като неоснователни. Ще се отхвърли и предявения осъдителен иск за сумата от 153,28 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 15.09.2019г., поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги и противоречието й
с императивна правна норма.
Доколкото съдът
стигна до извод, че сключения между страните Договор за потребителски кредит №
********* от 28.07.2016г., както и клаузата за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги са недействителни, то следва да се уважи предявения
насрещен иск. Това е така, тъй като се установи от доказателствата по делото,
че ищцата по насрещния иск- Т.А. е заплатила сумата от 2021,50 лева
представляваща възнаградителна лихва по недействителния Договор за потребителски кредит № ********* от 28.07.2016г., както и сумата от
2377,52 лева, при липса на основание за заплащането й, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
********* от 28.07.2016г., която съдът прие за недействителна, като
противоречаща на императивна правна норма. Ответното по насрещния иск дружество-
„Профи Кредит България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Т.А.
горните суми, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната
искова молба в съда- 11.06.2020г. до окончателното изплащане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответните страни на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като същите се констатираха в размер на 175,96
лева внесена държавна такса.
Ответните
страни са представлявани от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатен хонорар, в която връзка процесуалният
им представител моли за определяне на възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата –з всяка от страните в заповедното производство, в
настоящото производство, както и за осъщественото представителство на ищцата по
насрещния иск. . По делото са представени и договори за правна защита и
съдействие, в които е посочено, че ответните страни се представляват безплатно
от адв. Д.Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с
оглед цената на осъдителния иск тук следва да бъде изчислено съгласно нормите
от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора,
предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева за
осъщественото представителство на всяка от страните, както в настоящото, така и
в заповедното производство. По тези съображения на адвоката е дължимо
възнаграждение за представителство по заповедното производство в размер на общо
600 лева и в същия размер за представителството в настоящия процес. Не следва
да се определя самостоятелно възнаграждение за представителство по приетия за
съвместно разглеждане насрещен иск, тъй като на практика не са извършени
никакви самостоятелни действия, а предмета му съвпада със защитата на ответницата
Т.А. /дори насрещния иск е обективиран в отговора/. Не може да бъде уважено и
искането за присъждане на възнаграждението с ДДС, доколкото видно от подадената
на 26.05.2021г. молба регистрацията по ЗДДС на Адвокатско дружество „Г.“ е факт,
настъпил след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване
и не може да бъде отчетен с настоящия съдебен акт.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ против Т.Н.А., ЕГН **********, с
адрес *** и М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за
установено спрямо ответните страни, че дължат солидарно на ищеца следните суми:
сумата 312,71 лв. (триста и
дванадесет лева и седемдесет и една стотинки) - главница, дължима по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 28.07.2016 г.; сумата от 97,18 лв. (деветдесет и седем лева и
осемнадесет стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 15.07.2019 г. до
15.09.2019 г, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното й заплащане,
както и разноски по делото, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1632/2020 г. по описа на ПдРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ против Т.Н.А., ЕГН **********, с
адрес *** и М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответните
страни солидарно да заплатят на ищеца сумата от 153,28 лв. /сто петдесет и три лева и двадесет и осем стотинки/,
дължима до 15.09.2019 г., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***21,50
лева /две хиляди
двадесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
по заплатена по недействителния Договор за
потребителски кредит № ********* от 28.07.2016г., както и сумата от 2377,52 лева /две хиляди седемстотин
седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, заплатена при липса на
основание, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ********* от 28.07.2016г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от подаване на насрещната искова молба в
съда- 11.06.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 175,96 лева
/сто седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса по насрещния иск.
ОСЪЖДА Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, с Булстат: ******, с адрес в
гр. П., ул. „Б. П.“ №*, представлявано от ***** С. А. Г. сумата от общо 1200 лева /хиляда и двеста лева/,
представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение, от
които общо 600 лева за заповедното производство и в същия размер за
осъщественото на всяка от ответните страни процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.