РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№2417
гр. Пловдив, 22 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2243
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Ф.К.П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора -
Пловдив, чрез пълномощника си адвокат А.К., срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 15 800 лв., от които:
- 9 800 лв. за периода от 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната
лихва в размер на 2791,92 лв.
считано от 31.12.2020 г. - датата на преустановяване на бездействието на
органите на ГДИН до датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.09.2023
г., и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на сумата;
- 6 000 лв. за периода от 01.01.2022 г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата,
за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи
се в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни заболявания,
обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение,
внушаване на чувство на малоценност, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода,
в посочените
периоди, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация, свеж
въздух и достатъчно слънчева светлина; лоши хигиенни условия в килията (тоалетната в килията била с неработещи
казанчета, липса на прегради, на работещи чешми или умивалници, тоалетната не
била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчакват взаимно, което ги
поставя в унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или
гореща, или ледено студена вода, налагало се затворниците, отивайки към
помещението за къпане и връщайки се оттам да преминават през открита площ,
наречена „карето“, което особено през зимния период често водило до различни
заболявания); лошо качеството
на водата - не ставала за пиене; липса на външна и вътрешна изолация на стените
на затвора, вследствие на което отоплението през зимата е много трудно; не са
му предоставяни дебели завивки, с които да се завива; спалното му и постелъчно
бельо се сменяли изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане
на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; не се
раздават препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на индивидуална и корекционна
работа провеждана по отношение на ищеца; липса на достатъчно шкафове и мебели,
малкото мебели, които били налични били изпочупени и изтърбушени, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека /ЕКЗПЧ/.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност и моли
да бъде съобразена нормата на чл. 52 ЗЗД за справедливост на обезщетението.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото се установява, че Ф.К.П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора Пловдив в част от посочените по-горе периоди, а именно:
5.1. В рамките на първия исков период от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.:
- от 13.02.2018 г. – 30.03.2018 г., когато е бил освободен (в периода от 01.01.2018 г. до 13.02.2018 г. е бил настанен в ЗО Смолян -
справка лист 83 по делото);
- от 17.05.2018 г. до 16.09.2018
г. вкл. (от 17.09.2018 г. до 04.12.2018 г. е бил настанен
последователно в ЗО Смолян и в ЗООТ Хеброс – л. 81, 83 и 62,);
- от 04.12.2018 г. до 05.05.2020 г., когато е бил освободен (л. 65);
- от 26.08.2020 г. до 31.12.2020 г. (л. 62, 66, 69 гръб)
5.2. В рамките на втория исков период от 01.01.2022 г. до 05.09.2023 г. -
датата на предявяване на исковата молба:
- от 26.05.2022 г. до 05.09.2023 г.
6. От Затвора - Пловдив са
представени множество становища, от които се
установява следното:
6.1. Относно периодите от 13.02.2018 г. – 30.03.2018 г., от 17.05.2018
г. до 16.09.2018 г. вкл. и от 04.12.2018 г. до
05.05.2020 г. (когато е бил освободен) и от 26.08.2020 г. до 31.12.2020 г. за престоя на П. ***.
6.1.1. За периода от 13.02.2018 г. – 30.03.2018 г. не е представена никаква
информация.
6.1.2. За постъпването на л. св. Ф.К.П. *** на 17.05.2018 г., от страна на
ответника е заявено, че няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение, за
какъв период, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е
пребивавал (л. 62).
6.1.3. Според Становище от 03.11.2023 г. на ИСДВР Пачеджиева (л. 66), Становище от 02.11.2023 г. на ИСДВР E= (л. 69) и Становище от 06.11.2023 г. на ИСДВР E= (л. 62) в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единствения
меродавен документ, от които може да се направи справка за броя на л. св. по
спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода", което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5, утвърдено със
заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви", се съхранява за срок от три години.
За периода 22.05.2018
г. до 05.07.2018 г. вкл. лишеният от свобода Ф.К.П. е бил настанен в
помещение № 57 на пост V.
За лицето Ф.К.П.
няма подробна информация за посочения период.
Размерите на спално
помещение № 57 на пост V е 27.11 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми
прозореца с размери 0.97 м. х 1.17 м. и 0.45 м. х 1.17 м. Санитарният възел е
2.53 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.35 м. х 1.17 м.
В периодите от 06.07.2018
г. до 05.09.2018 г., от 24.04.2019 г. до 24.01.2020 г. П. е бил настанен
на пост VI ст. № 16 с размери 27.06 кв.м. (без санитарен възел). Стаята
разполага с два отваряеми прозореца с размери 1.00 м. х 1.00 м. и 1.15 м. х 1.15
м. Размерите на санитарния възел към ст. №1 6 са З.0З кв. м. с отдушник ф. 110.
От 04.12.2018
г. до 24.04.2019 г. е бил настанен в стая № 14, с площ от 26,98 кв.м., с
два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. х 1,10 м. и 1,00 м. х 1.1 м. Стаята разполага
с обособен санитарен възел с площ 2,44 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0.3 5 м. х 1.1 м.
За периодите от 06.09.2018 до 16.09.2018
г. вкл. и от 25.01.2020 г. до 05.05.2020 г., когато П. е освободен,
липсва каквато и да било информация относно престоя му в Затвора Пловдив.
На 28.08.2020 г. П.
*** като в периода от 26.08.2020 г. до 31.08.2020 г. вкл. е бил настанен
в стая „РЦ“ на Приемно отделение, където е пребивавал с други лишени от
свобода, както следва: на 26.08. – 4 л.св..; на 27.08. – 5 л.св.; на 28.08. – 3
л.св.; на 29.08. – 3 л.св.; на 30.08. – 3 л.св.; на 31.08. – 6 л.св. Стая „РЦ“
е с площ от 27,04 кв./м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет
6 л.св., и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м. и 1,0 м. х
1,2 м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с
размери 0,34 м. х 1,2 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода,
самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две
осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно
отопление.
От 01.09.2020
г. до 29.09.2020 г. вкл. лишеният от свобода Ф.К.П. е бил настанен в
помещение № 65 на пост V с площ от 27.24 кв.м. без санитарен възел с два
отваряеми прозореца с размери 0.99 м. х 1.17 м. и 0.50 м. х 1.17 м. Санитарният
възел е 2.65 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.34 м. х 1.17 м. За всеки лишен
от свобода е осигурено легло с размери 90 х 180 см, дюшек и постелъчен
инвентар. Шкафовете са с размери 45 х 50 см.
От 29.09.2020 г.
до 31.12.2020 г. е настанен на пост VI ст. № 16. Размерите на ст. № 16 на
пост VI са 27.06 кв.м. (без санитарен възел), т.е. с капацитет
за 6 л.св., има два отваряеми прозореца с размери 1.00 м. х 1.00 м. и 1.15 м. х
1.15 м. Размерите на санитарния възел към ст. №1 6 са З.0З кв. м. с отдушник
ф.110.
От 14.10.2020 г.
до 19.10.2020 г. ст. № 16 са били настанени 6 лишени от свобода;
От 20.10.2020 г.
до 26.10.2020 г. ст. № 16 са били настанени 5 лишени от свобода;
От 27.10.2020 г.
до 29.10.2020 г. ст. № 16 са били настанени 6 лишени от свобода; От
30.10.2020 г. до 05.11.2020 г. ст. № 16 са били настанени 7 лишени от свобода (7
дни);
От 06.11.2020 г.
до 21.11.2020 г. ст. № 16 са били настанени 6 лишени от свобода; От 22.11.2020 г.
до 23.11.2020 г. ст. № 16 са били настанени 5 лишени от свобода; От 24.11.2020 г.
до 12.12.2020 г. ст. № 16 са били настанени 6 лишени от свобода; От 13.12.2020 г.
до 21.12.2020 г. ст. № 16 са били настанени 5 лишени от свобода; От 22.12.2020 г.
до 31.12.2020 г. ст. № 16 са били настанени 4 лишени от свобода.
6.2. Относно периодите от 26.05.2022 г. до 05.09.2023 г. за
престоя на П. ***.
На 26.05.2022 г. П.
влиза за пореден път в Затвора Пловдив като в периода от 26.05.2022 г. до 30.05.2022
г. вкл. е бил настанен в стая „ОП-2“ на Приемно отделение, където е пребивавал
с други лишени от свобода, както следва: на 26.05. – 7 л.св. (1 ден); на
27.05. – 5 л.св.; на 28.05. – 5 л.св.; на 29.05. – 5 л.св.; на 30.05. – 7 л.св.
(1 ден). Стая „ОП-2“ е с площ от 26,28
кв./м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет за 6 л.св.,
и разполага с два прозореца с размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м. Санитарният
възел е с площ 2,7 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 м. х 1,18 м.
Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и
възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.
От 31.05.2022 г.
л.св. П. е бил настанен на пост № 3, спално помещение № 37. Там е пребивавал до
17.01.2023 г., когато е преместен на пост № 5, 60-та стая – за тази стая не са
представи никакви данни. Ищецът е пребивавал в нея от 17.01.2023 г. до
20.04.2023 вкл. (94 дни).
В спално
помещение № 39 на пост № 3 е бил от 21.04.2023 г. до 05.09.2023 г.
Спално помещение
№ 37 на пост № 3 е с площ 46,55 кв./м. (капацитет за 11 човека) с два отваряеми
прозореца с размери - 1,20 м. х 1.20 м. ; 0.40 м. х 1.20 м. Санитарният възел е
с площ 4,4 кв./м.
Спално помещение
№ 39 е с площ от 47,80 кв./м. (също с капацитет за 11 човека) е с два отваряеми
прозореца с размери - 1,20 м. х 1.20 м.; 0.60 м. х 1.20 м. Санитарният възел е с площ 2,5 кв./м.
От 31.05.2022 г.
до 16.01.2023 г. и от 21.04.2023 г. до 05.09.2023 г. в спални помещения № 37 и
№ 39 се били настанен между 5 и 11 л.св., с изключение на период от 17.08.2022
г. до 19.08.2022 г., когато в стая № 37 са били настанени 13 л.св. (3 дни).
За втория исков
период се установяват общо 5 дни, през които на ищеца не е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв.м. и 94 дни, за които не е предоставена информация
от страна на ответника.
7. Според становище от 07.11.2023 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ ст. инспектор В. (л. 85), справка от 02.11.2023 г.
на ИСДВР E= (л. 69) и становище от
03.11.2023 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив (л. 66):
Спалните
помещения, където е пребивавал л.св. в затвора са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от
лишените от свобода, настанени вътре. Няма проблем стаите да бъдат
проветрявани, за да се избегне образуването на мухъл.
За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.
(така Становище от 03.11.2023 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив – л. 66).
Във всяко спално
помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л.св. имат
неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и
нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. През периода
на изтърпяване на наказанието на л. св. Ф.К.П. *** в две от килиите, в които е
пребивавал са правени основни ремонти, които включват: изкъртване на стените,
мазилка шпакловка и боядисване, подмяна на ел. и ВиК инсталации и цялостна
замазка на пода.
В останалите
стаи, в които е бил, са извършвани текущи ремонти и поддръжка, като
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителните тела и други. Не се допуска да има и счупени прозорци /същите се
подменят своевременно/.
Банята е обща. Подът
е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по
утвърден график. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност
всеки работен ден да използвач баня, след приключването му.
Доставчик на
водата в Затвор Пловдив е ВиК гр. Пловдив. Водата е годна за пиене. Тя е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се
ползват всички граждани в условията на свободен живот.
В Затвора Пловдив
на стените няма поставена изолация нито на сградите определени за спални
помещения, нито и на сградите за административно обслужване.
С постъпването си
в затвора на л.св. са осигурени комплект спално бельо и завивки. При желание от
негова страна, домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. На
всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постелъчен
инвентар. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки
спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива, в ротация със
служебните.
На лишените от
свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя
сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6, приложена към
становището. Пералнята се ползва по утвърден график.
Хигиенизирането
на спалните помещения е задължение на лишените от свобода настанени в него.
Отговорника на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно
почистване на помещението. За хигиенизирането се раздават препарати.
Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
8. П. е наказван многократно - за употреба на забранено наркотично
вещество-бонзай, за притежание на мобилен телефон, два пъти за физическо
насилие и веднъж за неизпълнение на разпореждане. Провеждани са индивидуални
беседи и разговори по различна тематика. Периодично са провеждани беседи с цел
установяване на актуалното му психо-социално положение. Няма други интереси и
потребности, освен тези от ежедневното му битуване. Провежданите беседи снемат
нивото на типичните за него депресивни мисли и преживявания. Не е променено
отношението му към цялостната криминална дейност. Не е критичен и осъзнат за
факторите допринесли за криминализирането му. Бил е включен в Специализирана групова
работа: Програма за работа с лишени от свобода с ниско интелектуално ниво и
лица с психични проблеми, за завършването на която е и награден с писмена
похвала (становище л. 69).
Представени са
План на присъда от 24.04.2020 г. и План на присъда от 06.11.2020 г. (л.
76 и 77).
9. Във връзка с наличието
на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършена ДДД
обработка, както следва:
- 6 бр. за 2018
г.: от 24.01.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200
кв. м.; от 17.03.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 400
кв. м.; от 14.05.2018 г. за извършени ДДД
в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 04.07.2018 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; 17.09.2018 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 27.11.20180 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 2200 кв. м.;
- 5 бр. за 2019
г.: от 06.03.2019 г. за извършени ДДД в Затвора и Общежитие
Пловдив – обработени 1000 кв. м.; от 22.05.2019 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 4200 кв. м.; от 11.07.2019 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 2000 кв. м.; от 03.09.2019 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 2200 кв. м.; от 18.11.2019 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив
– обработени 400 кв. м.;
- 4 бр. за
2020 г.: от 29.01.2020 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени
600 кв. м.; от 10.03.2020 г. за извършени ДДД в Затвора
Пловдив – обработени 800 кв. м.;
от 18.09.2020 г.
за извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 900 кв. м.; от 04.08.2020 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив – обработени 4000 кв. м. цялостно (л. 17, 18, 19, 20);
- Представени са
протоколи за извършени ДДД за 2021 г., но същите са извън исковите периоди,
поради което няма да бъдат описвани.
- 7 бр. за
2022 г.: от 14.09.2022 г. Затвора Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 6755 кв.
м., всички части; от 10.08.2022 г. Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс – обработени 7255 кв. м., всички части; от 09.06.2022 г. Затвора
Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 6755 кв. м., всички части; от 11.05.2022 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от 16.03.2022 г. за извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО
Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв. м., всички части; от 09.02.2022 г. за
извършени ДДД в Затвора Пловдив, ЗО Хеброс и ЗО Смолян – обработени 14865 кв.
м., всички части; от (не се чете).11.2022 г. Затвора
Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 7255 кв. м., всички части (л.
25 и сл.).
- 4 бр. за 2023
г.: от 12.01.2023 г. Затвора Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 7255 кв. м.,
всички части; от 08.02.2023 г. Затвора Пловдив, ЗО Хеброс –
обработени 7255 кв. м., всички части; от 15.03.2023 г. Затвора Пловдив,
ЗО Хеброс – обработени 7255 кв. м., всички части; от 17.05.2023 г. Затвора Пловдив, ЗО Хеброс – обработени 3250 кв. м., всички части;
В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на
третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу
какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.
10. По делото като свидетел е разпитан С.М.М.. Същият
заявява, че познава Ф.П. откакто били в затвора. През периода 2018 г.,
2019 г., 2020 г. и от началото на 2022
г. до настоящия момент с него били заедно в затвора, почти през цялото време.
Някъде от март месец 2023 г. били в една килия – килия № 39.
През периода 2018
г., 2019 г. и 2020 г. включително с него не били в една килия, но били в един
коридор. През този период 2018 г. – 2020 г. Ф. бил на пети пост, в 57-ма килия,
която била в ужасно състояние. Тръбите били спукани, леглата били счупени,
оплаквали се да им поправят вишките, но пак не ги оправяли. Свидетелят си
спомня, че девет човека били настанени в тази килия. Имало вода в килиите, но била
кал. С кофи пълнели вода в тоалетната, да има вода. Прозорецът в килията бил
счупен на половината. Имало хлебарки, дървеници, мишки.
От една година
нямало отопление през зимата. През периода 2018 г. – 2020 г. отопление имало.
Имало отопление, но топлели шишета с вода, за да се топлят и ги прегръщали.
За 39-та килия
положението било много зле. Долу подът бил счупен, вишките били счупени,
прозорецът бил спукан, лампите - изкъртени. Вратата на тоалетната била счупена.
Имало дървеници и хлебарки, пълно било. В килията били 11-12 човека.
ІІІ. За правото:
11. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като
съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна
определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по
заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, София.
12. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража,
обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по своето естество.
13. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
При това
положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди
всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал
наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това
места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че П. не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив:
- от 01.01.2018 г. до 12.02.2018 г. вкл. (в този
период е бил настанен в ЗО Смолян - справка лист 83 по делото), общо 43 дни;
- от 30.03.2018 г. (когато е бил освободен) до 17.05.2018 г. (когато отново е влязъл в затвора), общо 48 дни (от 30.03.2018 г. до 16.05.2018 г.
вкл.);
- от 17.09.2018 г. до 04.12.2018 г. (когато е бил настанен последователно
в ЗО Смолян и в ЗООТ Хеброс – л. 81, 83 и 62), общо 78 дни (от 17.09.2018 г. до 03.12.2018 г. вкл.);
- от 05.05.2020 г. (когато е бил освободен – л. 65) до 26.08.2020 г. (когато отново е влязъл в затвора - л. 62, 66, 69 гръб), общо 113 дни (от 05.05.2020 до 25.08.2020 г.
вкл.).
Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните
неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които П. не е
пребивавал в Затвора Пловдив), първата искова претенция е неоснователна.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив, така както са описани в. т. 5.1. и т. 5.2. от
настоящото решение.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените
в исковата молба.
14. На първо място,
с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна давност,
следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от
ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). След
изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за
обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено
доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника в отговора на
исковата молба.
При положение, че
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 01.01.2018
г. - 31.12.2020 г., първият предявен иск следва да се счита погасена по
давност за периода 01.01.2018 г. - 04.09.2018 г. Предявеният от П. иск се
основава на твърдения за бездействие на администрацията в Затвора Пловдив да
подобри жизнените условия, в които пребивават лишените от свобода. Правото на
обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в
неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни
лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е
предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема.
Исковата молба на П. е подадена на 05.09.2023 г., с оглед на което искът не е
погасен по давност само в частта, в която се претендира обезщетение за времето
от 05.09.2018 г. до 31.12.2020 г.
В този смисъл Решение
№ 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о.
Независимо от
изложеното в предходната точка от настоящото решение, тези съображения налагат
да се приеме, че в тази част (досежно периода 01.01.2018 г. -
04.09.2018 г.), първата искова
претенция като погасена по давност е неоснователна само на това основание.
15. За разрешаването на настоящия административноправен спор
е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.
Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284,
ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).
В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване,
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
16. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:
16.1. Относно престоя
на ищеца в Затвора Пловдив през периодите от 05.09.2018 г. до 16.09.2018 г. вкл. (от 17.09.2018 г. до 04.12.2018 г. е бил настанен последователно в ЗО
Смолян и в ЗООТ Хеброс – л. 81, 83 и 62), от 04.12.2018 г. до 05.05.2020 г., когато е бил освободен (л. 65) и от 26.08.2020 г. до 31.12.2020 г. (л. 62, 66, 69 гръб), представляващи част от първия исков период (каза се за периода от 01.01.2018 г. до 04.09.2018 г. искът е погасен по
давност):
Действително, по отношение на посочените периоди, с изключение на периода
от 26.08.2020 г. до 31.08.2020 г. вкл. (през който не се установява пренаселеност в стая „РЦ“
на Приемно отделение, където е
бил настанен) и от 29.09.2020 г. до 31.12.2020 г. (през който се установяват 7 дни пренаселеност в ст. № 16, където е бил
настанен на пост VI), следва да се констатира, че от
страна на ответника, не бяха представени изисканите справки относно броя на
лишените от свобода, които са били настанени заедно с П. в съответното
помещение през процесния период (тъй като, тази
информация се съхранявала за срок от три години съгласно „Номенклатура на
делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“, каквато
не бе представена по делото), относно мебелировката в тези помещение, и изобщо
относно битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване
от свобода.
В случая обаче, това поведение на ответника, не дава
основание съдът да приеме за доказани фактите, за които не е представена
информация каквато принципна възможност (а не задължение) създава чл. 284 ал. 3
от ЗИНЗС (според който съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти), тъй като от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока (нито за
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, нито за наличие на дървеници и хлебарки,
нито за каквито и да било лоши битови условия в Затвора Пловдив).
При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че
условията в Затвора Пловдив, в които П. е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода през посочените по-горе периоди, не могат да се квалифицира като
неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат
като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Изключение
от казаното прави единствено периода от 30.10.2020 г. до 05.11.2020 г., когато на пост VI в
ст. № 16, са бил настанени 7 л.св. в т.ч. и ищецът, а въпросната стая е с площ
27.06 кв.м. (без санитарен възел), т.е. с капацитет за 6 л.св. Следователно
през този период (общо 7 дни), ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спално помещение,
в което не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м.,
Този факт /на обитаване на пренаселена килия/ е достатъчен,
за да се приеме, че в период от 30.10.2020 г. до 05.11.2020 г., администрацията е
поставила изтърпяващия наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Показанията на разпитания по делото свидетел относно 57-ма
килия няма как да бъдат съобразени, тъй като в тази килия ищецът е пребивавал
от 22.05.2018 г. до 05.07.2018 г. вкл., а в тази част каза се искът е погасен по давност. Останалите
показания са твърде общи и не могат да бъдат отнесен към конкретен период или
спално помещение, в което е бил настане П. през период 2018 г. – 2020 г.
16.2. Относно престоя на ищеца в Затвора
Пловдив в рамките на втория исков период - от 26.05.2022 г. до 05.09.2023 г.
16.2.1. Помещенията, които е обитавал П. при изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел
и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив. П. е имал достъп
до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС (график за разпределение навремето на лишени от свобода от III-ти пост – л. 80).
Следователно възраженията на ищеца в тази насока са явяват неоснователни.
16.2.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
16.2.3. За по-голямата част
от процесния период, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а
именно П. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв.
м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани
подробно в т. 6.2. от настоящото решение, поради което няма да бъдат
преповтаряни.
16.2.4. Напълно недоказани
останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните
възли на обитаваните от П. помещения, за липса на прегради, на работещи чешми и
умивалници, за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало
да се къпят по 30-40 човека. Такива данни не могат да бъдат извлечени
включително и от показанията на разпитания по делото свидетел (последният
говори за „счупени“ подове, вишки врата на тоалетната в стая № 39, каквито
фактически твърдения не се съдържат в исковата молба). От друга страна, от
представените по делото справки и становища от Затвора Пловдив се установява,
че подът на банята е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. Осигурена е
топла вода, съответно всяка тоалетна в Затвора - Пловдив има врата и постоянно
течаща вода. Впрочем в тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Неосигуряването
на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване
от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се
тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация
е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е
нормативно установено задължение на ответника.
16.2.5. Досежно оплакването на ищеца,
че спалното му бельо се сменяло изключително рядко, както и че не му предоставяли
достатъчно дебели завивки през зимата, което настоящият съдебен състав също
намира за неоснователно, достатъчно е да се посочи, че по делото не се твърди и
не се установява П. да е подавал молба с искане за получаване на допълнителен
постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен
отговор. Освен изложеното следва да се добави, че смяната на спалното бельо на
лишените от свобода е оставена изцяло на тяхна преценка, като за целта е
установен график от Началника на Затвора, според
който два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки от тях има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора.
16.2.6. Относно твърденията за
лошо качество на питейната вода в затвора, което освен, че остана недоказано, е
необходимо да се посочи, че доколкото качеството на питейната вода следва да
бъде осигурено от нейния доставчик, а именно - „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Пловдив (на интернет страницата на дружеството-доставчик – на
адрес Качество на водата
(vik.bg), изрично е посочено, че „Към “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД Пловдив е изграден Лабораторен
Изпитвателен Комплекс състоящ се от две направления направление “Питейни води”
и направление “Отпадъчни води”, като „Лабораторен
Изпитвателен Комплекс е акредитиран от ИА “БСА” съгласно БДС EN ISO/IEC
17025:2018: - да извършва изпитване на: Питейни води. Подземни води.
Повърхностни води. Отпадъчни води. Утайки; - да извършва вземане на проби/извадки/
от: Питейни води. Отпадъчни води.“), т.е. не зависи
от действия или бездействия на затворническата администрация, то няма как да
бъде ангажирана отговорността на ответника в тази насока.
16.2.7. Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на водена индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Както се посочи по-горе, от доказателствата по
делото категорично се установява, че с лишения от свобода П.
са провеждани индивидуални беседи и разговори по различни поводи Периодично са
провеждани беседи с цел установяване на актуалното му психо-социално положение.
Въз основа на тях е установено, че няма други интереси и потребности, освен
тези от ежедневното му битуване, а провежданите беседи снемат нивото на
типичните за него депресивни мисли и преживявания. Бил е включен в
Специализирана групова работа: Програма за работа с лишени от свобода с ниско
интелектуално ниво и лица с психични проблеми, за завършването на която е и
награден с писмена похвала (л. 69).
Както вече бе казано в тази връзка са представени и цитираните в раздела „За фактите“ План на присъди, във връзка с корекционната работа провеждана по отношение на ищеца.
Следователно, в
случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се
установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по
чл. 284 от ЗИНЗС.
16.3. Изложеното в т. 16.2.2., 16.2.4. до
16.2.7. вкл., в пълна степен важи и за първия исков период, доколко
възраженията са еднакви и за двата искови периода.
16.4. Непротиворечива
в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията
информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани
в цитираните в раздела „За фактите“ от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
С оглед изложеното следва още веднъж да се подчертае, че
възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за
настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи
наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от
ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които
П. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не
могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно
производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи
неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на
легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от
свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се
каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
17. Установява се обаче, че в част от втория исков период ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м., а именно 1 ден на 26.05.2022 г., 1 ден на 30.05.2022 г. 3 дни през период от 17.08.2022 г. до 19.08.2022 г. и 94 дни през периода от 17.01.2023 г. до 20.04.2023 вкл. (вж. т. 6.2. от настоящото решение).
Относно последния период (включващ 94 дни), както вече бе
казано, не е предоставена информация от страна на ответника. В тази връзка е
необходимо да се съобрази следното:
За разлика от периодите част от първия исков период, за
които е представена частична информация и е посочено, че в Затвора Пловдив и в
системата на ГДИН единствения меродавен документ, от които може да се направи
справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода", което пък по утвърдената „Номенклатура
на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“, се
съхранява за срок от три години, за обсъждания период (17.01.2023 г. до
20.04.2023 вкл.) не се сочат конкретни причини за непредставяне на изисканата
от съда информация.
Тук следва да се констатира, че в случая се касае за данни
от преди по-малко от година, които без всякакво съмнение се съхраняват от
администрацията на затвора и непредставянето им от страна на ответника,
настоящият съдебен състав преценя като недобросъвестност, имаща за последица квалифициране поведението на
ответника като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Според
този законов текст, каза се, Съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение
съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Приложението на тази процесуална презумпция предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или
липсата на определен факт с правно значение.
Ето защо, за периода от 17.01.2023 г. до 20.04.2023 вкл. или
общо 94 дни, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., тъй като за
този период ответникът не е представил изисканата му информация относно броя на
настанените лишени от свобода в спално помещение № 60 на пети пост.
Тези факти /на обитаване на
пренаселени килии/ са достатъчни, за да се приеме, че на 26.05.2022 г.,
на 30.05.2022 г., от 17.08.2022 г. до 19.08.2022 г. и от 17.01.2023 г. до
20.04.2023 вкл., администрацията е поставила изтърпяващия наказание П. в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
18. Съдът счита за частично основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора гр. Пловдив през периода от 01.04.2023 г. до 05.09.2023 г. За този период е представени само 1 протокола за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) в Затвора Пловдив от 17.05.2023 г.
Според настоящия съдебен състав, представянето само на 1
протокола за извършени услуги, който освен това не обхваща цялата територия на Затвора
Пловдив, за близо 5 месеца, не може да обоснове извод, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция
и дератизация, което следва да се квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на дървеници и хлебарки за
разглеждания период категорично се установява и от показанията на свидетеля М..
За периода от 26.05.2022 г. до 31.03.2023 г. от страна на
ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и
дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, а именно осем Протокола за
извършени ДДД подробно описани в т. 9 от настоящото решение, в които са описани
размерът на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото
количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в
протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.
Следователно, от страна на администрацията на ответника
са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва
незаконосъобразното й бездействие
19. Приетото за установено в т. 16.1.,
т. 17 и т. 18 от настоящото решение налага да се приеме, че 7 дни в
рамките на първия исков период - от 30.10.2020 г. до 05.11.2020 г. вкл., и 237
дни в рамките на втория исков период, а именно на 26.05.2022 г., на
30.05.2022 г., от 17.08.2022 г. до 19.08.2022 г. вкл. и от 17.01.2023 г. до
05.09.2023 г. вкл., администрацията е поставила изтърпяващия наказание П. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на
нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода П. минимално необходима жилищна площ, както и обезпаразитени спални
помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.
Конкретният размер на следващото се обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, следва да бъде определен от съда при съблюдаване изискването на чл. 52
от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на
ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението
да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното
обезщетение.
20. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на
увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането (минималната работна
заплата през 2018 г. – 510 лв., през 2019 г. - 560 лв., през 2020 г. – 610 лв.,
през 2021 г. – 650 лв., през 2022 г. - 710 лв., през 2023 г. - 780 лв.) на ищеца следва:
20.1. По първия предявен иск да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 70 лв., за периода от 30.10.2020 г. до
05.11.2020 г. вкл., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от
него неимуществени вреди, като искът до пълния му размер от 9800 лв. и за
останалите периоди в обхвата на претендирания - 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съответно, спрямо
този размер на иска, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
20.2. По втория предявен иск, на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост, в размер на 1850 лв., който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди на 26.05.2022
г., на 30.05.2022 г., от 17.08.2022 г. до 19.08.2022 г. вкл. и от 17.01.2023 г.
до 05.09.2023 г. вкл., като искът до пълния размер от 6000 лв. и за останалите
периоди в обхвата на претендирания - 01.01.2022 г. до 05.09.2023 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Спрямо този размер на иска, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от считано от
датата на предявяване на исковата молба (05.09.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
21. С оглед изхода на спора, на основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 222 лв., съразмерно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Ф.К.П., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, обезщетение в размер на 70
лв., ведно със законната
лихва считано от 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 30.10.2020
г. до 05.11.2020 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 9800
лв. и за останалите периоди в
обхвата на претендирания от 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Ф.К.П., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, обезщетение в размер на 1850 лв., ведно със законната лихва считано от 05.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди на 26.05.2022 г., на 30.05.2022 г.,
от 17.08.2022 г. до 19.08.2022 г. вкл. и от 17.01.2023 г. до 05.09.2023 г.
вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 6000 лв. и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.01.2022 г. до 05.09.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати в полза на А.В.К., адвокат
при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален
номер **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Шести септември“ № 169, ет. 1,
сумата от 222 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по адм. дело № 2243 по описа за 2023 г. на
Административен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: