Номер 225004.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 04.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
Даниела С. Христова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501927 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК.
Образувоно е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 45258 от 09.07.2020 г. от Т. Д.
П. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Индржишка Кръстева“ № 12, ет.4, ап. 18
представляван от адв. С.Б. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване –
гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 24, вх. А, ет.1, ап. 1 срещу Определение № 8119 от
29.06.2020 г. с което
1.е прекратено производството по искове, предявени с насрещна искова молба от Т.
Д. П. срещу Ю. А. П. , в уславията на евентуалност – главен насрещен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик
на апартамент № 18, с идентификатор 10135.2563.307.1.18, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р
Индржика Кръстева“, № 12, вх. А, ет. 4, и на 30.58 кв.м. идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.2563.307, поради пълна трансформация на лични средства и
евентуален насрещен иск, че е едноличен собственик 23024.01/31000 ид.ч. от горните
имоти, поради частична трансформация на лични средства; и последваща евентуалност
насрещен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял на ищеца в
размер на ¾ ид.ч. от съпружеската имуществена общност и 2. е разпоредено и изпращане на
насрещната искова молба по подсъдност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118,
ал.2 от ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на
материални закон и е отправено искане за отмяна. Излага се, че първоинстанционния съд не
е изложил мотиви към обжалвания съдебен акт нито към действията по неприемане за
съвместно разглеждане, нито по разделяне на насрещния иск от първоначално образуванато
производство, нито и по изпращането му за разглеждане във Варненски окръжен съд. В
жалбата се изтъква, че разпоредбата на чл. 210, ал.2 от ГПК не допуска разделяне на
исковете, които се намират във връзка с предмета на делото и че предявените насрещни и
първоначален иск, се разглеждат по един и същи ред.
Съдът след като се запозна с обжалвания съдебен акт и доводите изложени от
частния жалбоподател, приема, че жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице,
което е установило правен интерес от обжалване на подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и по същество е основателна.
Производството по гр.д. № 3333/20 по опис на ВОС е образувано възоснова на
предявен от Ю. А. П. против Т. Д. П. иск с правно основание чл. 29, ал.1 от СК за
определяне на по-голям дял в размер на ¾ ид. части от общо имущество, придобито в режим
на СИО, прекратена с развод, поради особени затруднения при упражняване на
родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете. Обект на спорни права
е собствеността върху недвижим имот апартамент с идентификатор 10135.2563.307.18 ,
заедно с прилежаща изба № 18, както и намиращото се в имота пълно оборудване и
обзавеждане, както и движима вещ – лек автомобил с ДКН В 6715НВ. С исковата молба
възоснова на която е образувано производството по делото е направено искане с пр.
основание чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателствата, чрез СОЕ която да опише
наличните в недвижимия имот движими вещи, представляващи „оборудване и обзавеждане“
както и изготвяне на пазарна оценка на индивидуализираната движима вещ лек автомобил.
С определение № 5475 от 21.04.2020 г. съдът е насрочил производство по реда на чл.
207 от ГПК и е назначил поисканите от ищцата експертизи.
На 02.06.2020 г. е постъпил Писмен отговор с вх. Рег. № 33255 от 02.06.2020 г. и
Насрещен иск с вх. Рег. № 33257 от 02.06.2020 г. Върху отговора на исковата молба, съдията
докладчик е вписал разпореждане, че следва да се докладва след отстраняване на
нередовнотите на исковата молба. Върху насрещният иск липсва разпореждане.
Видно от протокол, за проведено на 08.06.2020 г. открито съдебно заседание , съдът е
приел заключение с вх. Рег. № 31819 от 28.05.2020 г. на вещо лице инж. Живка Бонева.
Възоснова на възражение от пр. представител на ответника, което се отнася до редовността
на исковата молба подадена от Ю.А.П., съдът е и е дал възможност на ищцата, да уточни
исковата си молба като въведе фактически твърдения как е придобита собствеността за
всяка от вещите обект на СОЕ и стойността към момента на придобиването. В протокола
обаче, липсва предупреждение, че при неизпълнение в срок, следва прекратяване на
производството.
Преди отстраняване на нередовностите на исковата молба подадена от Ю. А. П. ,
преди провеждане на съдебното заседание от 08.06.2020 г. за обезпечение на
доказателствата, съдът е разгледал молбата, която обективира насрещен иск и е постановил
разпореждане № 17413 от 03.06.2020 г. с което е констатирал нередовност на насрещната
исковата молба и е оставил производството по нея без движение с указания, ищецът да
посочи цена на предявените искове и да представи доказателства за платена държавна такса.
В изпълнение на тези указания, ищецът по насрещния иск е посочил данъчната
оценка на имот с идентификатор 10135.2563.307.1.18, която съобразно представеното
удостоверение е в размер на 51 23410 лева. Представил е доказателство за платена държавна
такса. Първоинстанционният съд възприемайки като критерий посочената от страната цена
на иска, е изпратил предявения насрещен иск по подсъдност на Варненски окръжен съд.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Процесуалните действия - отговор на искова молба и предявяване на насрещен иск,
се извършват след разпореждане на съдията-докладчик, постановено по реда на чл. 131 от
ГПК. В това разпореждане, съдът констатира редовност на исковата молба и постановява
връчване на препис от редовна искова молба.
В настоящото първоинстанционно производство исковата молба продължава да е
нередовна и липсва разпореждане както по чл. 129, ал.1 от ГПК, така и разпореждане по чл.
131 от ГПК.
Постъпилите отговор на искова молба и насрещен иск, са преждевременно
извършени от ответника процесуални действия. Затова правилно с разпореждане на съдията
–докладчик, отговора на исковата молба е приложен към корицата на делото. Неправилно
обаче съдът е давал указания за изправяне на нередовна искова молба по предявен насрещен
иск и е преценявал неговата родова подсъдност като самостоятелно предявен иск, преди да
прецени налице ли е връзка на предмета на делото с предмета на предявените насрещни
искове и един и същ ли е реда за разглеждане на всяка от претенциите. Едва след тези две
преценки съдът следва да проверява родовата подсъдност на исковете. Поради липсата на
мотиви в обжалвания съдебен акт, не е ясно, дали съдът е преценявал цената на предявения
главен насрещен иск или е приел, че съвместното разглеждане на насрещните искови
претенции ще бъде значително затруднено.
Независимо какви са били съображенията на първоинстанционния съд, следва да се
има предвид, че предявените насрещни искове са във връзка с предмета на делото, въведен
от ищцата с първоначалната искова молба и подлежат на разреждане по реда на общия
исков процес.
Следователно, след като бъдат отстранени нередовностите на исковата молба с вх.
Рег. № 20709 от 11.03.2020 г., съдът следва да преценява в следната поредност - налице
ли е връзка на предмета на делото с предмета на исковете по насрещната искова молба,
един и същ ли е реда за разглеждане на всеки от съединените искове, и правилата за
родовата подсъдност за всеки от исковете. При връзка между предявените искове
основана на едни и същи страни, едни и същи спорни права, но в различен обем е възможно
насрещната искова претенция да обоснове родовата компетентност на цялото дело пред
Варненски окръжен съд, затова и преценка за родовата подсъдност е последна в
горепосочената поредност.
За да извърши правилна преценка, първоинстанионния съд следва да е сезиран с
редовна искова молба от Ю. А. П. , да констатира връзката между предявените искове вкл. и
по насрещната искова претенция и цената на всеки един от тях. Прилагайки правилата на
родовата подсъдност по чл. 104 т.3 от ГПК само по отношение на главния иск по
насрещната искова претенция, преди да е разпоредил изправяне на нередовната искова
молба, по която е образувано производството, съдът е постановил неправилен съдебен акт,
който не е отчел връзката между исковете основана на еднаквост на страните и предмета на
делото.
По изложените съображения, съдът
.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 8119 ОТ 29.06.2020 г. и връща делото за продължаване на
съдопроизвествените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________