№ 7629
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110140750 по описа за 2024 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. С.,
с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено
в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу ответника
на 16.03.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 24 състав, а именно: сумата в размер на 1171,81
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ********, дюкянско помещение,
аб. № **** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 303,22 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
01.07.2021 г. до 25.01.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна
енергия, която ответникът не е заплатил, като по този начин се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. С оглед изложеното в исковата молба счита, че
ответникът дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба. След срока е постъпило становище за погасяване на сумите по
заповедта с приложени доказателства за плащането. Отправя искане за прекратяване
на производството.
Становището на ответника е изпратено за отговор на ищеца, който заявява, че
по сметка на дружеството е постъпила сумата от 1475,03 лв. Непогасена остава сумата
от 133,51 лв. – главница, както и разноски за държавна такса в размер на 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и претендира
заплащането н юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
1
В открито съдебно заседание ищецът потвърждава извършеното погашение и
дължимият остатък от претендираната главница, както и сторените разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител признава и сумата от 133,51
лв., представляваща остатък от непогасената главница. Наред с това претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, което обосновава с твърдението, че
дължимият остатък от претендираната главница се явява плюс петитум, което и
наложило явяване на адвокат на страната на ответника.
Третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ ООД не е взело становище по спора в
предоставения от съда срок.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период е доставил в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки
дължимата за услугите цена. Безспорно, с оглед направеното признание от страна на
ищеца, се установява, че ответникът е погасил сумата от 1475,03 лв., с която изцяло е
погасено вземането за мораторна лихва в размер на 303,22 лева, начислена върху
главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2021 г. до 25.01.2024 г., главница в
размер на 1038,30 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ********, дюкянско
помещение, аб. № **** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., законна лихва –
133,51 лв., начислена до датата на плащането - 04.12.2024 г.
С окончателния доклад по делото е прието, че след извършеното плащане от
страна на ищеца остава дължима сумата от 133,51 лв., представляваща главница за
периода 05.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.12.2024 г. до
окончателното плащане. Доколкото ответникът призна и тази сума, съдът намира, че
предявеният иск за сумата от 133,51 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Над
тази сума и до пълния предявен размер от 1171,81 лв. и за периода 05.2021 г. до
04.2022 г. вкл. предвид извършеното в хода на производството плащане, което съдът
следва да съобрази, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса и на претендираната
мораторна лихва в размер на 303,22 лв., предявеният иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира доводите на процесуалния представител на ответника, че сумата
от 133,51 лв., представляваща дължим остатък от главницата за потребена без правно
основание ТЕ за периода 05.2022 г. до м. 04.2023 г., съставлява плюс петитум, за
неоснователно. Това е така, защото при извършване на плащането от страна на
ответника в хода на производството не е съобразено, че върху главницата следва да
бъде начислена и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявление – 08.02.2024 г. до погасяване на задължението, освен следващите се
задължения за държавна такса и разноски. По този начин доколкото заплатената сума
не е достатъчна да покрие всички вземания на ищеца за главница, лихви и разноски, то
и не е налице искане плюс петитум за посочената сума.
По разноските:
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, същият следва да бъде осъден да
заплати сторените разноски. Частичното плащане е извършено в хода на настоящото
производство след получаване на исковата молба за отговор. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение
относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.
2
Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 170,50
лв., от които платена държавна такса в размер 70,50 лв. и юрисконсулстко
възнаграждение в минимален размер на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Наред с това на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство в минимален размер от 50 лв. Ищецът
признава неизгодния за него факт, че с извършеното плащане от страна на ответника е
погасил съдебните разноски за заплатена държавна такса в общ размер на 100 лв.,
които съставляват сбор от сторените разноски за държавна такса в исковото
производство 70,50 лв. и разноски в заповедното производство - 29,50 лв. Ето защо
съдът приема, че са погасени направените от ищеца разноски за държавна такса,
поради което дължими са единствено разноските за юрисконсулстко възнаграждение
както в исковото, така и в заповедното производство, които следва да се присъдят в
полза на ищеца.
При този изход на спора в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, *****, срещу И. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ****** иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че И. А. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата 133,51 лв., представляваща остатък от дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
********, дюкянско помещение, аб. № **** за периода 05.2022 г. до м. 04.2023 г., с
която ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от 05.12.2024 г. до
окончателното плащане, за част от която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 24 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 ЗЗД над тази сума до пълния предявен размер от 1171,81
лв. и за периода 05.2021 г. до 04.2022 г. вкл., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
303,22 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.07.2021 г. до 25.01.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на
СРС, 24 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. С. с ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и сумата от 50 лв.
– разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № **** г. по описа на СРС, 24
с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Далсия
Елвеко“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3