Решение по дело №1198/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1180
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20191100901198
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……………

Гр.София, 28.06.2019 г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-3 състав, в закрито заседание, в състав:

                                               СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Цветкова търговско дело 1198 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба на Х. АД срещу отказ № 20190528173454/13.06.2019 година на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Жалбоподателят излага мотиви за незаконосъобразност на отказа, вкл. като посочва, че са налице предпоставките и са представени всички необходими и изискуеми документи, удостоверяващи подлежащите на вписване обстоятелства.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Според чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително:а) имената;б) гражданството;в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;3. данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.

В разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е записано, че  "действителен собственик" е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:

1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

В случая, като действителен собственик е заявено Доверие – обединен холдинг АД. Същото е посочено като публично дружество – чиито акции се търгуват на регулиран пазар и отговаря на изисквания за оповестяване, е приложимо изключението, предвидено в цитираната по-горе разпоредба и съответно - в подаденото заявление в достатъчна степен са отразени подлежащите на оповестяване обстоятелства.

При анализ на нормативната регламентация и систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП, може да се направи извод за това, че изключението по § 2, ал. 1, т. 1 касае единствено само част от кумулативните предпоставки за наличие на хипотезата на действителен собственик що се отнася до корпоративните юридически лица и други правни образувания. При всички положения, обаче, нормата на параграф 2, ал. 1, както по отношение на правните образувания по т. 1, така и по отношение на категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и информация за физическо лице/лица. Именно в този смисъл е и формулирана разпоредбата на чл. 63 ЗМИП, а и образецът от Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП съдържа полета, единствено касателно данните на физически лица като действителни собственици на юридическо лице/правно образувание.

Или, актуалното законодателство понастоящем изисква установяване на физическото лице като действителен собственик /пряко или непряко притежаващо или контролиращо/ юридическото лице и не предвижда възможността като действителен собственик да бъде посочено друго юридическо лице, дори и публично такова с характеристиките по §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП.

В този смисъл и предвид посочените в заявлението данни, длъжностното лице по вписванията е постановило законосъобразен отказ и не съществува изрична норма, освобождаваща дружеството – жалбоподател от задължение за обявяване на действителен собственик по ЗИМП – физическо лице. До законодателна промяна не съществува възможност за разширително тълкуване или прилагане на норми по аналогия, доколкото отношенията са уредени по императивен път, а и предвидените образци за деклариране не предоставят възможност за отклонение.   

Предвид горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. АД срещу отказ № 20190528173454/13.06.2019 година на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

СЪДИЯ: