Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. Бургас, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито
заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2517
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от С.Т.П., ЕГН **********, чрез адв. Станко Кралев от АК-Бургас, с адрес за
призоваване гр. Бургас, ул. Раковски №2, против Прокуратурата на Република
България, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 3 700лева, представляваща имуществени
вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение с
обвинителен акт по ДП №231/2007г. , вх.№3254/2007г. по описа на ОП-Бургас, за
което е бил оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по
НОХД№692/2014г. на БАС, като след отмяната й и връщане на делото за ново
разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС,
съдебното производство е било прекратено с определение №48 на БОС от
20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС и досъдебното производство върнато на
ОП-Бургас, впоследствие последното прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при
ОП-Бургас, ведно със законната лихва върху главницата начиная 10.06.2020г. до
окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 123, ал.1 от НК, за това, че на 17.05.2007г., в гр. Свети Влас в новострояща се сграда на
строителен обект е причинил смъртта на Мюкяил Мехмед Ибрахим поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. Посочва се, че наказателното производство е образувано с
първото действие по разследване. Спрямо
ищеца е бил изготвен обвинителен акт по ДП №58/2012г. по описа на ОСО при
ОП-Бургас, , вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Бургас, за извършено
престъпление по чл. 123, ал.1от НК вр. чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, чл.16,
т.1,б.“б“ вр. чл. 60 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, като му била
взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът излага, че в хода на
предявяването оспорил извършената техническа експертиза, изложил в протокола и
допълнителни факти, а именно издадени заповеди от работодателя по безопасно
полагане на труд, но на много по-късен етап наблюдаващият прокурор съобразил
възраженията му, въпреки многократните
искания за назначаване на повторна експертиза от страна на защитата на ищеца.
Заявява, че с постановление от 05.09.2013г. мярката му за неотклонение е била
отменена от ОП-Бургас. Твърди, че на 16.03.2013г. му е било предявено ново
постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 вр.чл.2, ал.2 от
НКвр.чл.127, ал.1, т.3 от КТ вр. чл. 10, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.1, т.6 и
т.7 от ЗЗБУТ вр. съответните разпоредби от подзаконови нормативни
актове-Наредба №3 от 14.05.1996г., Наредба №7 от 23.09.1999г., Наредба №2 от
22.03.2004г. Въпреки, че следователят по досъдебното производство приключил
същото с мнение за прекратяване, на 28.07.2014г. в БОС бил внесен обвинителен
акт спрямо ищеца. Поддържа, че по така повдигнатото и поддържано от ОП-Бургас
обвинение е бил оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по
НОХД№692/2014г. на БАС. Твърди, че оправдателната присъда е била отменена и
делото върнато за ново разглеждане от
БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС. При новото
разглеждане на делото съдебното производство
е било прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г.
на БОС и досъдебното производство върнато на ОП-Бургас. Според изложеното от
ищеца досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.
24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас.
Ищецът посочва, че продължителните действия от страна на прокуратурата в
продължение на над 10 години са му нанесли непоправими морални и психически
травми, изпитвал страх от необоснованата наказателна репресия и психически
стрес. Това се отразило в поведението му вкъщи, сред най-близките и на
работното му място. Твърди, че трудно могъл да контролира своето емоционално и
психическо състояние, което станало променливо
и трудно обяснимо за близки и колеги, станал раздразнителен, студен,
дистанциран, избухлив и некомуникативен и трудно разговарял и общувал със
съпругата си и с детето. Допълва, че се променило и поведението му в работна
среда, изпитвал тревожност, бил вече неуверен при изпълнение на служебните си
задължения, макар и на друго работно място. Заявяла, че се обострило
авто-имунното му заболяване „псориазис“, започнал да страда от безсъние.
Намира, че са накърнени доброто му име и чест в обществото, негативно са
повлияни и социалните му контакти. Вследствие на незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение претендира и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното производство. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по
чл.131 от ГПК, в който по същество оспорва исковете по основание и размер.
Възразява, че са недоказани претендираните неимуществени вреди, техният размер
и най-вече наличието на причинна връзка между вредите и поведението на
представителите на прокуратурата. Посочва, че повдигнатото спрямо ищеца
обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, спрямо
него е взета най-леката мярка на процесуална принуда и реално правата му по
никакъв начин не са били ограничени, продължил да работи в същото дружество,
по-късно учредил и ЕООД. Излага, че делото не е било медийно разгласено от
прокуратурата, като ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. Посочва, че
продължителността на съдебната фаза не е в зависимост и не се дължи на
поведението на представителите на прокуратурата, тъй като след внасянето на
обвинителен акт съдът придобива ръководна функция в процеса. Предвид това
счита, че от прокуратурата не може да се търси отговорност за цялата
продължителност на наказателното производство. Позовава се на обективни
фактори, обуславящи продължителността на наказателното производство-фактическа
и правна сложност на делото, с няколко обвиняеми, респективно подсъдими, което
е преминало през две съдебни инстанции. При условията на евентуалност моли да
бъде намален размера на обезщетението, тъй като същият е завишен и не отговаря
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита за неоснователно искането
за присъждане на имуществени вреди, за каквито не са ангажирани доказателства
за извършено плащане. Оспорва началния момент на претендираната законна лихва,
която е дължима най-рано от датата, на която постановлението за прекратяване е
придобило стабилитет.
БОС е сезиран с искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите
на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем от 31.10.2011г. на разследващ полицай при ОД на МВР Бургас, съгласно
което ищецът С.Т.П. е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление от общ
характер по ДП №231/2007г., за това, че на 17.05.2007г. в гр. Свети Влас, в местността
„Юрта по пътя“ поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност – изпълнение на СМР на височина-пускане на бетон-помпа на обект „сезонни
жилищни сгради с ваканционни апартаменти“ в УПИ III-4018 и УПИIV -4018,
кв.31 по ПУП на гр. Свети Влас в качеството на изпълнителен директор на
Понстстройинженеринг ЕАД и работодател на Мюкаил Мехмед Ибрахим не осигурил
здравословни и безопасни условия на
труд, с което нарушил чл.127, ал.1, т.3 от КТ, чл. 16, ал.1, б “б“ и чл. 60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР, вследствие на което при полагане на бетонова смес с
бетон-помпа в необезопасен участък-секция Б-1 на стомано-бетонова плоча на кота
+9,48 м. е причинена смъртта на
работника Мюкаил Мехмед Ибрахим, паднал от сградата и починал в резултат
на гръбначно-мозъчна травма с оток на мозъка и потискане дейността на жизнено
важни центрове-престъпление по чл.123, ал.1 от НК в редакцията преди
изменението с Държавен вестник, бр.26/2010г. вр. чл.127, ал.1, т.3 от КТ, чл.
16, ал.1, б“б“ и чл.60, ал.1 и ал.2 от
Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР. Със същото постановление е
взета мярка за неотклонение „подписка“ на обвиняемия С.П..
На 16.09.2013г. е предявено ново постановление за
привличане на П. като обвиняем за престъпление
по чл. 123, ал.1, пр.2 вр.чл.2, ал.2 от НК вр. чл.127, ал.1, т.3 от КТ
вр. чл. 10, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ вр. чл. 163, ал.1
и ал.2, чл.163а, ал.1 и ал.4, чл.168, ал.1, т.4 и т.5 от ЗУТ, както и чл. 4,
ал.1 и чл.7 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, чл. 71, т.4, чл.165,
ал.1 и ал.2, чл.199, ал.1 и ал.2, чл.199б, чл.199в, ал.1 и чл.246, ал.1 и ал.2
от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, чл. 16, т.1,б“б“ и б“е“ и т.5, чл. 24, ал.1 и ал.2,
чл.38, ал.1, чл.40, т.1 и т.2, чл.44, ал.1, чл.60, ал.1 и ал.2, чл.61, чл.62,
ал.1 и ал.2, чл.87, ал.1 и ал.2, чл.88, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи
Приложени са протокол за предявяване на разследване от
15.11.2011г., постановление от 05.09.2013г., с което мярката за неотклонение на
ищеца е била отменена от ОП-Бургас. постановление на прокурор при ОП-Бургас от
28.11.2011г., с което са частично уважени направените доказателствени искания
от процесуалния представител на обвиняемия по досъдебното производство, както и
протокол за разпита му като обвиняем от 16.09.2013г. по досъдебното
производство.
На 28.07.2014г.*** е внесла обвинителен акт в ОС-Бургас
срещу обвиняемия С.Т.П. и трети лица за извършване на престъплението, за което е бил привлечен като
обвиняем по чл.123, ал.1, пр.2 от НК /в редакцията преди изменението в Д.в.
брой 26 от 2010г./ вр. чл.2, ал.2 от НК.
По повод на внесения в ОС-Бургас обвинителен акт е
образувано НОХД № 692/2014 г. по описа на БОС. Наказателното производство е приключило
след провеждане на 17 открити съдебни заседания с постановена по това дело
присъда№25 от 02.02.2017г. от първоинстанционния съд, с която ищецът е признат
за невинен в извършване на инкриминираното в обвинителния акт престъпление Присъдата
е протестирана от ОП-Бургас и отменена с решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г.
на АС-Бургас и делото върнато за ново
разглеждане на ОС-Бургас от стадия на съдебното заседание
При новото разглеждане с протоколно определение от
20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС съдебното производство е прекратено и
делото върнато на прокуратурата.
Наказателното производство по досъдебното производство
е прекратено с постановление за прекратяване от 03.06.2020г. на прокурор при
ОП-Бургас, на основание чл. 234, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Посочената от прокурора причина за прекратяване на производството е, че допуснатите от ищеца нарушения на законови и
подзаконови нормативни актове, регламентиращи здравословните и безопасните
условия на труд, не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което не може да бъде ангажиране наказателната му отговорност.
Не са ангажирани доказателства за датата на връчване на прокурорското
постановление за прекратяване на ищеца и за съобщаването му по реда на чл. 243,
ал.3 от НПК.
Видно от ангажираните от ищеца договори за правна
защита и съдействие е заплатил заедно с другия обвиняем Пламен Овагемов адвокатско
възнаграждение на адв. С.К. по НОХД№692/2014г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС и по НОХД№1331/2017г. на БОС в общ размер на 7400
лева.
По делото са представени медицински направления от
01.11.2021г. и от 27.11.2012г. на С.П. за ревматолог, в които е посочена
диагноза „псориатичен артрит“, извършени изследвания „ставна ултрасонография“
от 27.11.2021г. и лабораторни изследвания от 19.02.2013г. и 11.04.2013г., както и рецепта за предписано медикаментозно
лечение от 27.11.2021г.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката
С. П. - съпруга на ищеца, от чийто показания се установява, че след като С.П.
като изпълнителен директор на Понсстройинженеринг ЕАД е бил привлечен като
обвиняем поведението му коренно се променило, станал мълчалив и затворен в себе
си. Посочва, че ищецът много се изнервил, обострил се псориазиса му, получил
големи червени петна на ръцете от
притеснение. След това започнал да се оплаква от болки и се наложило да посещава
ревматолози, в това число му били предписани инжекции, които влошили
състоянието на черния му дроб. Свидетелства, че за заболяването му „псориатичен
артрит“, което е авто-имунно няма подходящо медикаментозно лечение, като поради
опасността да получи цироза на черния дроб от инжекциите П. ги спрял и
продължение лечението си с посещение на центрове за балнеолечение.
Свидетелства, че съпругът й се страхувал, че може да влезе в затвора, било му
обяснено, че при последващо нарушение неговата
присъда ще стане реална. През 2014г. след като започнал съдебния процес след
първото съдебно заседание ищецът споделил, че се е чувствал изключително
неприятно, като престъпник, изправен заедно с другите обвиняеми в средата на
съдебната зала докато се чете обвинителния акт. Посочва, че бил нервен и под
напрежение преди всяко съдебно заседание, като се наложили множество явявания в
съда и по делото били разпитани над 20 свидетели. Съобщава, че имало много
недобронамерени коментари и семейството прекратило социалните си контакти.
Според показанията й в социалните мрежи все още се съдържа информация, че
ищецът като изпълнителен директор на дружеството не е изпълнил задълженията си
и причинил смърт.
Свидетелката С. П. – майка на ищеца в депозираните
показания пред БОС поддържа, че състоянието на сина й рязко се влошило вследствие
на повдигнатото обвинение. Обяснява, че П. станал притеснителен,
раздразнителен, започнал да прави забележки за дребни неща на колегите в офиса,
обострил се псориазиса му по лицето в много силна форма, ръцете му треперили и
го болели. Свидетелката научила от сайта „флагман“ за наказателното
производство, като било посочено, че са нарушени множество нормативни актове и
е налице немарливо изпълнение на дейността. Посочва, че вследствие на това
дружеството изгубило много клиенти. Притеснението на ищеца продължило докато
тече делото, бил в стрес след всяко съдебно заседание, опасявал се, че ако
получи условна присъда няма да може да управлява автомобил, като все още не
може да се успокои.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са детайлни и последователни и не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
Видно от заключението на вещото лице П. по изпълнената
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, ищецът страда от
псориатричен артрит и заболяването му датира от 27.11.2012г. Вещото лице
посочва стреса сред причините за това заболяване, което е авто-имунно, хронично
и се характеризира с възпаление на ставите при хора с псориазис.
При така събраните доказателства от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая безспорно се установи, че ищецът е бил обвинен
в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК /в редакцията преди
изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./, за което престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години, като наказателното производство е
било прекратено с постановление за прекратяване от 03.06.2020г. на прокурор при
ОП-Бургас, на осн. чл. 234, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на
това съдът намира, че в случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение против ищеца, осъществено с действията на органите на
прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на
държавата за репариране на вредите от предприетите от прокуратурата
незаконосъобразни действия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели,
които съдът кредитира изцяло, предвид липсата на доказателства, които да ги
опровергават, безспорно се установи, че в резултат на незаконното обвинение
ищецът изпитал притеснения, изживял психически стрес, били накърнени доброто му
име и неговото достойнство в обществото, ограничени социалните контакти, претърпял
негативни последици в семейния си живот и в работата, както и се влошило
здравословното му състояние-обострил се артрита му и получил псориатичен артрит.
С оглед на това, съдът намира за доказана по основание предявената претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди.
Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди
съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления,
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Според практиката на касационната
инстанция решаващо
значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на
ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателното
производство - в този смисъл решение №100 от 08.07.2019г. на ВКС по гр. дело №
2682/2018г, IV ГО. В новия чл. 2б от ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 98 от 2012 г./, това
е самостоятелно основание за отговорност
на държавата, независимо от основателността на обвинението. Когато обвинението
е незаконно се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение
при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Като съобрази изброените по-горе
комплексни критерии, а именно тежестта на повдигнато обвинение за престъпление по по чл. 123, ал.1 от НК /в
редакцията преди изменението в Д.в. брой 26 от 2010г./,
за което е предвидено наказание до пет години години лишаване от свобода, неразумната
продължителност на воденото наказателно производство – около девет години и
половина, обстоятелството, че спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„подписка“, действала за срок от 2 години, както и конкретното отражение на
незаконното обвинение върху емоциите, психиката, здравето и доброто име на
ищеца в обществото, БОС намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди
вследствие на непозволеното увреждане.
Установи се по делото, че повдигнатото обвинение,
макар и за не тежко престъпление по смисъла на НК и при не особено интензивно проведена
наказателна репресия, е повлияло изключително негативно върху живота на ищеца
във всякакъв план. Наложило се е С.П. да участва като подсъдим в общо 19
открити съдебни заседания, от които 17 по НОХД № 692/2014 г. Безспорно продължителната
висящност /над девет години/ на
наказателното производство е внесла страх и несигурност в живота му. Неразумната
продължителност на наказателното преследване при незаконно повдигнато и
поддържано обвинение увеличава вредните
последици за обвиняемия, което е от значение при определяне на глобалното
обезщетение по справедливост. Дори и делото да е било от фактическа и правна
сложност, така както твърди прокуратурата в отговора на исковата молба, с
поведението си обвиняемият по никакъв
начин не е допринесъл за общата продължителност на производството. Следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е заемал ръководна длъжност в
дружеството, като незаконното
обвинение е станало обект на широко медийно отразяване, с което допълнително е
била засегната репутацията му.
При горните
мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за основателен до размера от 20
000 лева, до който следва да бъде уважен. За горницата над този размер до размера от 100 000 лева искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху неимуществените вреди такава се дължи, считано от момента на съобщаване
на ищеца и стабилизиране на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, за което обстоятелство ищецът не ангажира
доказателства. Неоснователна е акцесорната претенция за законната лихва за
периода преди предявяване на исковата молба.
Установи се по делото, че по наказателното
производство ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 700 лева за осъществена правна помощ.
Предвид това съдът счете за доказан по своето
основание и размер искът за имуществени вреди, който следва да бъде изцяло
уважен.
При този изход на делото и съразмерно на уважената
част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 870,75 лв.,
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски,
съответна на уважената част от исковете. За горницата над посочения размер до
претендирания размер искането за присъждане на разноски следва да бъде
отхвърлено. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно предвид определянето на възнаграждението в минималните размери по
Наредба №1/2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на С.Т.П., ЕГН **********, чрез адв. Станко
Кралев от АК-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Раковски №2, сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №58/2012г. по описа на
ОСО при ОП-Бургас, вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Бургас, за което е бил
оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по НОХД№692/2014г.
на БАС, като след отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от БАС с
решение №204 от 14.12.2017г. по ВНОХД№245/2017г. на БАС, съдебното производство
е прекратено с определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на
БОС и досъдебното производство върнато на ОП-Бургас, впоследствие последното
прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с
постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Бургас, както и сумата от 3 700 /три хиляди и седемстотин/ лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 22.10.2020г. до окончателното плащане, като за
горницата над уважения до предявения размер ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди, както и претенцията за законна лихва за периода от 10.06.2020г. до 21.10.2020г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на С.Т.П. сумата от 870,75 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: