РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. ХАСКОВО, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 104/29.06.2022 година, постановено по гр.д. № 719/2021
година, РС-Свиленград е уважил предявените от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД - София против Б. Б. Б. от **** (представляван в исковото производство
от особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК) искове по чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Б.,
че дължи на дружеството-ищец сумите както следва: 2708,09 лева -
неизплатена главница по договор за кредит № **** от 15.04.2019 година,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
предмет на Приложение № 1/18.06.2020 година към Рамков договор за цесия
от 20.04.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2021 година до пълното
погасяване; сумата 231,64 лева – мораторна лихва, дължима за периода
20.12.2019 година – 10.11.2020 година; сумата 311,24 лева – мораторна лихва,
дължима за периода 21.12.2019 година – 01.06.2020 година, , за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
1
ч.гр.д. № 510/2021 година по описа на РС-Свиленград. С оглед изхода на
делото, направените от дружеството-ищец деловодни разноски са възложени
в тежест на ответника Б..
Недоволен от така постановеното решение е останал особеният
представител на ответника Б. Б. – адв. К. Т.. Въззивникът подава жалба, с
която въвежда оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради
нарушаване на материалния закон. Настоява, че уведомлението за
извършената цесия не е връчено надлежно на длъжника. Счита, че
съобщаването на цесия на особения представител, назначен за осъществяване
на процесуалната защита на длъжника на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, не
произвежда действие, визирано в разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. С тези и
останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна
на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД – София
- ищец в първоинстанционното производство подава писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище за
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение.
Моли същото да бъде потвърдено.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по
същество – жалбата се явява основателна. При проверка допустимостта на
обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
Първоинстнационният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД - София срещу Б. Б. Б.. Ищцовата претенция е основана
на твърдение за сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата
на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
предоставил на кредитополучателя Б. паричен заем по договор № **** от
2
15.04.2019 година, в размер на 2708,09 лева. Кредитополучателят се е
задължил да върне тази заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва, на вноски, съгласно погасителен план. Считано от 20.12.2019 година
кредитополучателят е в забава, а на 20.10.2020 година срокът на договора е
изтекъл, поради което за длъжника е възникнало задължение за пълно
изпълнение по договора. Към датата на подаване в Свиленградския районен
съд на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 02.07.2021
година, задълженията му са както следва: 2708,09 лева - неизплатена
главница , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.07.2021 година до пълното погасяване;
сумата 231,64 лева – мораторна лихва, дължима за периода 20.12.2019 година
– 10.11.2020 година; сумата 311,24 лева – мораторна лихва, дължима за
периода 21.12.2019 година – 01.06.2020 година.
Ищецът твърди, още, че с процесния договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключени между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, придобил
процесното вземане. Заявява, че е уведомил длъжника по реда на чл. 99 ал. 3
от ЗЗД за извършената цесия, но ответникът не бил изпълнил задължението
си, поради което ищецът се снабдил със заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 510/2021 година по описа на
РС-Свиленград. И тъй като заповедта била връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.
Ответникът Б. Б. Б. се представлява в исковото производство от особен
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. К. А. Т. оспорва предявения иск с
няколко довода, в това число – за липса на надлежно уведомяване на
длъжника за извършена цесия.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, след което
ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, като не е допуснал процесуални
нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до
правилни фактически изводи, като мотивите на РС-Свиленград относно
установената фактическа обстановка се споделят изцяло без нужда да се
преповтарят. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими
доказателства, които да дават основание за фактически изводи, различени от
3
направените от решаващия съд.
Няма спор по делото относно това, че между ответника в качеството му
на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
– гр.София – кредитор е възникнало облигационно отношение по силата на
сключения помежду им договор за потребителски кредит. Безспорно е
установено и това, че с горепосочения договор заемодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е прехвърлил на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД вземанията си по договора за кредит, сключен с
ответника. В договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът
упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците от
името на продавача, с които да им съобщи за прехвърляне на задълженията по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на тези договорни клаузи е
изготвено пълномощно, прието като писмено доказателство по делото, ведно
с уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, адресирано до
длъжника Б.. Липсват, обаче, доказателства за достигането на уведомлението
за цесията до длъжника Б. Б. Б..
При така установената по делото фактическа обстановка, основателни
са въведените от особения представител на ответника възражения,
основаващи се на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, според която прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по
делото се установи, че вземането на кредитора по договора за кредит,
сключен с ответника, въз основа на който основава вземането си, заявено в
заповедното производство, е било прехвърлено на ищеца, по силата на
договор за цесия. С факта на подписване на договора, съответно от постигане
на съгласие за сключването му, вземането към ответника по договора за
кредит е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца,
който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието
на материално правната му легитимация. За да има действие спрямо
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. По силата на принципа за
свободата на договарянето – чл. 9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок и форма
4
за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи на
длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено,
включително и по пощата. От представените по делото доказателства се
установява, че цесионерът само е съставил текста на съобщение за
извършената цесия до длъжника Б. и я изпратил на адреса на длъжника, но от
приложеното известие за доставка става ясно, че пратката не е била потърсена
и, съответно, останала е невръчена на адресата.
Поради това съдът приема, че волеизявлението на цесионера,
извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е
достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо
него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се
приеме, че е осъществено чрез връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение в заповедното производство, доколкото то е извършено
при условията на чл. 47 от ГПК и не може да има спор, че не е достигнало до
длъжника. Същото се отнася и за връчването в исковото производство:
Действително, на отсъстващия длъжник-ответник по делото е назначен
особен представител, на който наред с останалите съдебни книжа по иска е
връчено съставеното от цесионера уведомление за цесията. Назначаването на
този особен представител, обаче, е само за целите на процесуалното
представителство пред съда, в исковото производство и на основание чл. 47
ал. 6 ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в облигационното
правоотношение, правомощията да я представлява при изменението му,
каквото именно настъпва в резултат на цесията. Т.е. връчването на
уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в
съдебно производство не дава отражение върху материалното
правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора
бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно
упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
Следователно, процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество.
Цитираната в отговора на въззивната жалба съдебна практика обсъжда
въпросите, свързани с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
5
резултат на това волеизявление на кредитора действително се изменя
материалното правоотношение, но не може да се постави знак на равенство с
изменение на материалното правоотношение, което поражда цесията. При
последното се заменя страна в облигационното правоотношение, което е
неизвестно за длъжника обстоятелство и, без да му бъде съобщено, не го
обвързва, а освен това – не го защитава от ненадлежно изпълнение на
задължението му. За разлика от договора за цесия, в хипотезата на
обявяването на предсрочната изискуемост на договора за кредит, длъжникът
предварително, още при сключването на договора, е известен за всички
последици от неговата неизправност, в това число и за риска да бъде отнето
предимството на срока. Поради това съдът счита, че цитираната от
въззиваемия съдебна практика е ирелевантна за настоящия казус, а и няма
задължителен характер. След като процесната цесия не е породила действие
спрямо ответника Б. и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи
от процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество, то
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
РС-Свиленград е достигнал до противоположни правни изводи в
обжалваното решение. Ето защо въззивната жалба от особения представител
на Б. Б. се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното
решение – отменено. Предявеният иск, като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемото дружество за
присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна. Въззивникът не е
направил деловодни разноски, а претендираното от особения представител на
въззивника възнаграждение е определено по размер, внесено от другата
страна и е изплатено на адв. Т..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 104/29.06.2022 година, постановено по
6
гражданско дело № 719/2021 година по описа на РС-Свиленград, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец,
ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 ет. 6 против Б. Б. Б. с ЕГН ********** от ****
(представляван в исковото производство от особен представител по чл. 47 ал.
6 от ГПК адв. К. Т.) искове по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Б. Б., че дължи
на дружеството-ищец сумите както следва: 2708,09 лева - неизплатена
главница по договор за кредит № PLUS-16943427 от 15.04.2019 година,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
предмет на Приложение № 1/18.06.2020 година към Рамков договор за цесия
от 20.04.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2021 година до пълното
погасяване; сумата 231,64 лева – мораторна лихва, дължима за периода
20.12.2019 година – 10.11.2020 година; сумата 311,24 лева – мораторна лихва,
дължима за периода 21.12.2019 година – 01.06.2020 година, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 510/2021 година по описа на РС-Свиленград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7