РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Белоградчик , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200082 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. Г. К. от гр. В., обл. В., с ЕГН
**********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4536964
от 28.12.2020 г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не
законосъобразност на издаденият ел. фиш, поради недоказано авторство на
деянието. Твърди, че не е бил в Р България по време на извършване на
приписаното нарушение, че има медицински документ за лечение , а колата
не е била в движение по това време / от около година/. В с.з. жалбоподателят,
се явява лично, поддържа жалбата си и заявява, че по време на нарушението
е бил болен от вирусно заболяване - Ковид-19, бил е под карантина у дома си
и не е напускал жилището си. Автомобилът му е бил оставен на друго място,
1
охраняемо, там е бил „спрян от движение“ и той не смята, че друго лице го е
управлявало, вместо него.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 28.12.2020 г. в 13.18 ч. в с. М., общ. Д., в обл. В., на ул. “П.“, с
автоматизирано техническо средство / Трафик Радар "TR4D"-TFR1-M580 /,
било заснето МПС - лек автомобил „МАЗДА 626”, с рег. № ВН 1019 ВС,
което се движело със скорост 68 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран
като клип № 9900/28.12.2020 г. на радара, в който е отразена като разрешена
максимална скорост 40 км. ч. в участъка, и установената – 68 км./ч., но след
приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата скорост е
приета за 65 км./ч., т.е. отчетено било първоначално превишение от 28 км./ч.,
но след приспадане отклонението – 25 км./ч. В снимковият материал
посоката на движение на автомобила се сочи като “приближаващ”, а режима
на измерване е бил “стационарен ” /съгласно протокола за ползване на АТСС/.
В посочения участък - на ул. “П.“ , а и в цялото населено място – с. М.,
имало ограничение на законово разрешената по принцип скорост до 50 км./ч.
– до максимум 40 км./ч., направено с нарочен пътен знак „В 26“, поставен на
табелата за начало на населено място – „Д 11“.
За констатираното нарушение, на 28.12.2020 г. бил издаден Електронен
фиш К № 4536964 от 28.12.2020 г. на ОД-МВР-Видин , за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на ИВ. Г. К.
– като собственик на автомобила, заснет в горния клип. Не е оспорено
обстоятелството, че именно това е собственика на МПС. Същият фиш бил
връчен на К. на 17.06.2021 г., а на 01.07.2021г. – е постъпила жалба срещу
него – до съда, чрез наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
2
Жалбата е процесуално допустима, подлежи на разглеждане , а
разгледана по същество е неоснователна.
Според съда по същество на самия казус, приетата от него фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
писмени доказателства, и чрез ползваните в случая доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
В ЗДвП, на първо място, са посочени изчерпателно условията, при
които може да бъде издаден електронен фиш. Предпоставките са описани в
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която установяването и
заснемането на нарушенията по закона с автоматизирано техническо средство
или система / т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението
/, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, позволява издаването на
електронен фиш. Всички предпоставки са налични по настоящият казус.
Ползваната система за запис е била мобилна и безспорно «автоматизирана».
По делото са представени доказателства за техническата годност на
ползваното технич. средство за заснемане и измерване на скоростта –
Протокол от 20.11.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M, с идентиф. № 580, издаден от нарочна лаборатория.
Видно от приложения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, и докладна
записка, на дата 28.12.2020 г. / отразени в регистъра на РУ-Белоградчик на
29.12.20 г./ дежурните служители са започнали измерването на скоростта на
преминаващите автомобили в 12:00 часа и са приключили с измерването в
14:00 часа / като в представената докладна записка, са отразени работата и
само заснетите нарушения в този именно времеви период 12.19 ч. до 13.46 ч.
/, като са били позиционирани на едно само място – в с. М., общ. Д., на ул.
“П.“ , а настоящото нарушение е било засечено в 13:18 часа.
Според съда АНО му е изпратил писмени /вкл. и снимкови/ материали,
приети като доказателства в с.з., съдържащи информация за участъка от пътя,
на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо
средство, с описание на мястото и географските координати, действащото
3
ограничение на скоростта по чл. 21 от закона / с нарочен знак /, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Неоснователен се оказва довода на жалбоподателя, че не е извършил
нарушението. От една страна съдът няма основание да не приеме за истинно
обстоятелството, че К. към датата на деянието да е бил болен и то поставен
под карантина у дома си, със задължение да не напуска същия. Но това
обстоятелство не пречи - нито той хипотетично, лично, да не е спазил
задължението си и да е излизал от жилището си, и управлявал автомобила си,
нито - ползването на неговото МПС да е станало от друго лице. Самият К.
твърди пред съда, че лекият му автомобил е бил оставен на съхранение в
търговски обект – база на бивш ДАП в гр. Видин. До този обект са имали
достъп и трети лица, което самият жалбоподател не отрече. А твърдяното
„спиране от движение“ на автомобила, заявено в жалбата – се оказа по думите
на К. от с.з. – спиране ползване на МПС от него самия, тъй като видно от
справката на сектор „ПП“ към ОД-МВР-Видин, автомобилът не бил „спрян
от движение“ по смисъла на ЗДвП.
Законът за движението по пътищата съдържа презумпция относно
субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 –
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в
случай, че друг е управлявал автомобила.
И така, дори и да се приеме, че не К., а друго лице се е възползвало от
автомобила на К., поемайки управление на транспортното средство,
независимо с каква лична цел и за колко време, и най-вече – със или без
знанието на собственика, то последният, получавайки издадения срещу него
ел. фиш не е упражнил правата си по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Тази законова
разпоредба дава възможност на собственика на едно МПС, при първоначално
и само по документи издаден ел. фиш срещу него - собственика, да заяви в
определен срок след получаване фиш а- кой на практика е ползвал и
4
управлявал същото МПС към момента на деянието, и по този начин – е автор
на заснетото от органите за контрол админ. нарушение. В случая такава
декларация не е подавана /дори и пред съда не се сочи евентуално друго
лице, ползвало автомобила/.
Жалбоподателят е трябвало да откаже получаването на издадения
срещу него ел. фиш и своевременно да направи възражение чрез подаване на
декларация и СУМПС / на трето лице/ до ОД на МВР – Видин. Като не е
подал по законоустановения ред информация кое е физическото лице,
извършило процесното нарушение, К. следва да понесе неблагоприятните
последици, с които законът обвързва такова бездействие.
/В самата бланка на ел. фиш има разясняване на тази процедура, чрез
цитиране пълния текст на законовата норма/
При пропуснатата възможност в случая да се упражни правото по
чл.198 ал. 5 от ЗДВП / или умишлено не възползване от нея/, нито например –
от ал.6 на чл.189, за АНО не е и оставала друга хипотеза, освен да издаде ел.
фиш за констатирано нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като за автор
на деянието – приеме самия собственик на ползваното МПС. Или правилно
административно наказващия орган е издал оспорения електронен фиш на
собственика на МПС.
В случая остава проблемен за К. въпроса с доверието към определени
лица и/или достъпа /разрешен или не/ до неговото лично МПС, и
последиците от това.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът намира, че в случая следва да се приеме и от него /съда/
жалбоподателят да е нарушил забраната на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, тъй
като от събраните по делото доказателства се установи, че на 28.12.2020 г. в
13:18 часа, лекият автомобил марка "Мазда 626“ с рег. № ВН 1019 ВС е ,
управляван от И.К., и негова собственост в същото време, се е движил в с.
М., общ. Д., обл.В., по ул. “П.“, в посока от гр. В. към гр. М., с превишена
скорост - 65 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение от 40 км/ч,
въведена с нарочен пътен знак . Разрешената скорост е била превишена от
жалбоподателя с 25 км/ч., а размерът на глобата в този случай е следва да е
5
именно 100,00 лева, съгл. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4536964
от 28.12.2020 г. на ОД-МВР-Видин, с който на ИВ. Г. К. от гр. В., обл. В., с
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100,00 лв. на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6