№ 276
гр. Велико Търново, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102313 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. К. срещу „Я. - Ш. Х.”
ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено, че в периода от 7-ми до 15-ти юни
2022 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „администратор в хотелска част“, както и осъждането на
ответника са сумата от 320.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата в периода от 15-ти до 29-ти юни 2022 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищцата твърди, че в периода от 2.6.2022 г. до 15.6.2022 г. е полагала труд при
ответното дружество, като е представила всички необходими документи за
сключването на трудов договор, включително трудова книжка. Заявява, че 10.6.2022 г.
за подпис й е предоставен трудов договор, който обаче не е подписан от нея, тъй като
не е била съгласна с размера на трудовото възнаграждение в срока за изпитване.
Заявява, че правоотношението е прекратено, считано от 15.6.2022 г., за което е
разбрала от справка в НАП. Сочи, че заповедта за прекратяване на ТПО и трудовата
книжка са й връчени на 29.6.2022 г., но в последната е липсвало отбелязване за
възникналото и прекратено правоотношение.
Ответникът не оспорва наличието на ТПО с ищцата в посочения от същата
периода и изрично признава така предявения иск. Оспорва обаче твърдението, че
неправомерно е задържал трудовата книжка на ищцата. По този повод заявява, че на
20.6.2022 г. последната се е явила на работното си място и е подала молба за
напускане, след което не се е явила повече, за да получи документацията и трудовата си
книжка. Твърди, че на 23.6.2022 г. при него е постъпило писмо от ищцата, в което
същата е посочила, че желае да получи документацията си, като още на същия ден е
изпратен имейл до нейния адвокат, в който е обяснено, че е необходимо представянето
на нова книжка със свободно място за нанасяне на трудовия страж, тъй като редовете в
представената книжка за отбелязване на това обстоятелство са изписани. Сочи, че на
1
27.6.2022 г. адвокатът е отговорил, че доверителката му няма да представи трудова
книжка, в която да е възможно нанасянето на трудовия й стаж, в резултат на което още
на 28.6.2022 г. цялата документация, включително трудовата книжка, са изпратени на
ищцата.
С молба от 29.11.2022 г. ответникът заявява, че е заплатил на ищцата
претендираното от последната обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ и моли за прекратяване
на делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения
установителен иск, като счита, че осъдителният иск следва да бъде отхвърлен поради
плащане в хода на процеса.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителен установителен иск с правно основание по чл. 357, ал. 1
КТ и осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 2 КТ, за основателността на
които ищцата следваше да установи, че между нея и ответника е съществувало трудово
правоотношение в посочения период, което е прекратено, че след прекратяване на
същото работодателят незаконно е задържал трудовата й книжка, претърпените
имуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане
на трудовата книжка.
По иска по чл. 357, ал. 1 КТ:
Съгласно императивните разпоредби на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма, поради което се налага извод, че тази форма е необходима
за действителността на трудовия договор. Въпреки това, за основателността на
предявения иск е необходимо освен писмена форма, също и установяване по безспорен
начин наличието на съществените елементи от трудовия договор - работно място,
характер на работата и трудово възнаграждение. В случая от ангажираните по делото
доказателства, които подкрепят и без това кореспондиращите твърдения на страните,
се установява наличието на възникнало трудово правоотношение. Така, по делото не е
спорно, че от 7.6.2022 г. ищцата е изпълнявала при ответника длъжността
„администратор“ с код по НКП 42243002 с основно трудово възнаграждение в размер
на 710.00 лева, като съдът приема, че от приетите писмени доказателства, включително
от представените трудов договор № 757/6.6.2022 г. и справки за подадени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ, безспорно се установява, че ищцата действително е била заета по
трудово правоотношение с ответното дружество в периода от 7.6.2022 г. до 14.6.2022 г.
включително.
Предвид гореизложеното, съдът намира искът по чл. 357, ал. 1 КТ за основателен и
доказан, като приема, че страните по делото са били обвързани от валидно възникнало
на 7.6.2022 г. и съществувало до 14.6.2022 г. трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността „администратор“ с основно трудово
възнаграждение от 710.00 лева.
По иска по чл. 226, ал. 2 КТ:
Съгласно ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1
КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква
в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
2
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1
КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се
намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.
350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се
освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6,
ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да
се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата
книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни
и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В случая по делото не е спорно, а и се установява от кореспонденцията между
страните, че при прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка на
ищцата се е намирала при ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че
трудовата книжка е върната на ищцата на 29.6.2022 г. Не се установява работодателят
да е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3, изр. 1 НТКТС, т.е. да е съобщил на
работника с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи книжката лично, като са
налице данни, че самата книжка е изпратена чрез пощенска услуга след писмено
съгласие на ищцата съгласно чл. 6, ал. 3, изр. 2 и получена от последната на 29.6.2022
г. С оглед на това съдът намира, че за ответника действително е възникнало
задължение за плащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, считано от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение - 15.6.2022 г. до предаването на трудовата
книжка на 29.6.2022 г., т.е. до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС. В
случая липсата на място в книжката за нанасяне на данните за трудовия страж няма
отношение към отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ, като при положение, че такова
място действително не е било налице, работодателят отново е дължал незабавно
връщане на трудовата книжка, макар и с неотразени в нея данни за трудовия страж.
Доколкото претендираното обезщетение е заплатено в рамките на съдебното
производство, искът по чл. 226, ал. 2 КТ следва да бъде отхвърлен, поради плащане в
хода на процеса.
По разноски:
Съдът намира, че с поведението си ответникът не е станал повод за предявяване на
иска по чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като не са налични данни същият да е оспорил
съществуването на трудовото правоотношение в процесния период. От своя страна,
неотразяването на данните за това в трудовата книжка на ищцата се дължи на
обстоятелството, че в същата действително е липсвало място за нанасянето на тези
данни, което пък се установява от представения препис от книжката. По тази причина
разноски за адвокатско възнаграждение по този иск не следва да бъдат присъждани в
полза на ищцата.
По иска по чл. 226, ал. 2 КТ разноски от страна на ищцата не са направени, тъй
като на същата е оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на
3
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено
възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/9.7.2004 г. (в редакцията, действаща към датата на сключване на
договора за правна помощ) в полза на адв. М. С. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 357, ал. 1, пр. 1 КТ, че между М.
Н. К., ЕГН ********** и „Я. - Ш. Х.” ЕООД, ЕИК *** е съществувало трудово
правоотношение в периода от 7.6.2022 г. до 14.6.2022 г. включително, по силата на
трудов договор № 757/6.6.2022 г., обявен в ТД на НАП с уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ вх. № 04388223019117/6.6.2022 г., по което ищцата е заемала длъжността
„администратор“, при пълно работно време от 8 часа и с договорено основно трудово
възнаграждение в размер на 710.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. К., ЕГН ********** за осъждането на „Я. - Ш. Х.”
ЕООД, ЕИК *** за сумата от 320.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата в периода от 15-ти до 29-ти юни 2022 г.,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Я. - Ш. Х.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат М. П. С. от ВТАК,
ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по гр. д. № 2313/2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4