Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 11.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1293 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С Наказателно
постановление №234/14.11.2019г. на Корнелия Добрева Маринова - Кмет на Община
Ловеч, на Л.В.М. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл.11 т.8 от Наредбата за реда за придобиване,
притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община Ловеч е
наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл.11 т.8 от Наредбата за реда за придобиване, притежаване и отглеждане
на кучета на територията на Община Ловеч.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят М., който чрез процесуалния си
представител адвокат С.Л. от ЛАК го обжалва като необосновано и незаконосъобразно
поради противоречие с материалноправните норми и съществено нарушаване на
процесуалните правила. Твърди, че не е извършено деяние, което да е
противоправно, общественоопасно, да нарушава установения правен ред и да е
извършено виновно и тъй като деянието не е противоправно, то
не може да бъде и наказуемо. Заявява, че са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на акта за административно нарушение,
послужил за основа на административнонаказващия орган, и при издаването на
обжалваното наказателното постановление, а така също е нарушено и правото на
защита. Сочи се, че в наказателното постановление не е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, че не е ясно кой имот се твърди, че
е собствен на нарушителя и от кой имот е излязло кучето, че не се навеждат
никакви твърдения и не са вписани констатации относно отличителните белези на
кучето - порода, цвят, големина, че не е известно за кое въобще животно се
твърди, че е собствено на Л.М. и как е установено, че то е негова собственост.
Освен това, липсва изцяло административнонаказателна разпоредба, въз основа на
която е наложено административното наказание, тъй като цитираната норма на
чл.11 т.8 от Наредбата за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на
кучета на територията на община Ловеч се съдържа само състава на
административното нарушение, което се твърди, че е извършено, но в тази норма
липсва административнонаказателна санкция, санкционна разпоредба въобще липсва
в издаденото наказателно постановление и дори само това нарушение, прави
издаденото наказателно постановление изцяло незаконосъобразно. Цитира нормата
на чл.11 т.8 от посочената наредба, която гласи, че „Собственикът на
животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото
на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.“, но изобщо
не става ясно как е установено кое е животното, че то е компаньон, къде то се
отглежда, в чия чужда собственост е навлязло или на кое обществено място. Счита
нарушенията при съставянето на акта и при изготвянето на наказателното
постановление за толкова съществени, че може да се каже, че не става известно
въобще какво нарушение се твърди, че е извършено и в какво се състои то, а оттам
е невъзможно реализирането на адекватна правна защита срещу неизвестно като
описание нарушение. На основание гореизложените фактически и правни доводи, моли
съда да отмени обжалваното наказателното постановление като незаконосъобразно и
несправедливо.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. За него се явява адвокат Л., която поддържа жалбата и преповтаря наведените
в нея доводи. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано, както
и моли да им бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът
– Община Ловеч се представлява от ст.юрисконсулт Ц.Б., която моли съда да
потвърди НП като законосъобразно и доказано. В дадения й от съда срок представя
писмени бележки и сочи, че подадената жалба от Л. В.М. е неоснователна, недоказана и необоснована и
моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в тази
насока. Изтъква, че преди да се произнесе по преписката,
административнонаказващият орган е спазил изискването на чл.52 ал.4 от ЗАНН,
като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а въз
основа на АУАН е издадено Наказателно постановление от компетентен орган, като
и АУАН и НП са издадени в съответствие с разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - съставеният
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
съставен е в присъствие на нарушителя М., който саморъчно е удостоверил с
подписа си, че е запознат със съдържанието на акта, надлежно му е предявен и е
запознат със съдържанието. Според ответника, възраженията на жалбоподателя, при
предявяването на АУАН, че не е съгласен са неоснователни. Сочи, че разпоредбите
на Наредбата за реда на придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на
територията на Община Ловеч се отнасят за неопределен и неограничен брой
адресати, които са длъжни да спазват разпоредбите и това не изключва
отговорността му по отношение на неспазването на тези разпоредби. Цитира
нарушената разпоредбата на чл.11 и пояснява, че всички разпоредби от цитираната Наредба са
задължителни за всички физически и юридически лица, които живеят, временно
пребивават или управлението на които е на територията на община Ловеч, както и
че са длъжни да ги спазват и да се съобразят със съседите и всички останали
граждани, като не нарушават спокойствието им при отглеждането на кучетата си.
Изтъква, че г-н М. е положил подписа си и върху разписката при връчване на
препис от акта, където ясно е посочено, че е уведомен за правото си да релевира
допълнителни възражения в тридневен срок от подписването на АУАН, но въпреки
това, в законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения. Обръща внимание, че препис от наказателното постановление е
надлежно връчено срещу подпис на Е.П.М.- съпруга на Л. В.М., което съгласно
особената разпоредбата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно препраща към разпоредбата
на чл.180 ал.2 от НПК. Припомня обяснението в съдебно заседание от актосъставителя
С.С.В., че с колегата си са отишли на адреса в с. С., местност „М.м.“ по
подаден сигнал за съдействие относно свободно движещи се кучета около и пред
имота на г-н М., които застрашават с агресията си безопасността на хората,
които минават покрай имота му и при пристигането им пред имота на г-н М. видели,
че има няколко кучета, като едно от тях не било вързано и обикаляло наоколо
около имота и пред къщата, от която къща първо излязла дъщерята на Л.М., която
потвърдила, че къщата и имотът са техни, както и всички кучета, включително и
невързаното куче, както и че малко по-късно дошъл и г-н М. и също потвърдил, че
къщата е негова, както и имота с всички кучета, включително и невързаното куче.
Преповтаря обясненията на свидетелят, че и преди това са ходили на проверка по
сигнали относно свободно движещи се кучета около имота на г-н М., при които
предни проверки също било установено, че имотът и кучетата са на г-н М. и при
последната проверка, съставил протокол за предупреждение, но месец по-късно не
са взети мерки за спокойствието на преминаващите около имота на г-н М. като със
своето бездействие е продължил да нарушава спокойствието на преминаващите хора
покрай имота му, след което съставил акт на Л.М.. Сочи, че свидетелят при
установяване на нарушението и при съставянето на акта А.М.А. потвърждава, че са
ходили няколко пъти на проверки на същото място по сигнали за съдействие
относно свободно движещи се кучета около и пред имота на г-н М., че кучетата са
на г-М., че при направени предходни проверки са отправяли устни предупреждения,
като при предпоследната проверка му е съставен предупредителен протокол, но без
резултат. Счита, от приложените по делото доказателства и показанията на
свидетелите в съдебно заседание, че има установено извършено нарушение и
правилно с наказателното постановление е наложена глоба на жалбоподателя, която
глоба в размер на 100 лева е в минималния размер и е определена правилно по
отношение на вида и размера. Твърди, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита и опорочаване на
производството по налагане на административно наказание и е необосновано и
несправедливо, нарушителят да не търпи санкция за незаконосъобразното си поведение.
С оглед гореизложените съображения, намира подадената жалба за неоснователна и
моли на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН съдът да потвърди НП и да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С.С.В. и А.М.А., както и от
изложеното в жалбата, в съдебно заседание и в писменото становище, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка.
На 03.09.2019г. година
бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №1171 от свидетеля С.С.В., в
присъствието на свидетеля А.М.А. против Л.В.М.
с ЕГН********** *** за това, че на 03.09.2019г.
около 16:20 часа в с. С., общ.Ловеч,
мест. „М.м.“, не е вързал кучето и не е взел мерки да не излиза от имота му, с което е нарушил на чл.11 т.8 от Наредба за реда на придобиване,
притежаване и отглеждане на кучета на територията на община Ловеч. По така съставения акт нарушителят е вписал „Не съм
съгласен“.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН да са представени писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа на акта за нарушение,
на 14.11.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и Л.В.М. бил санкциониран, като наказващият
орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.11 т.8 от Наредба за реда на придобиване,
притежаване и отглеждане на кучета на територията на община Ловеч.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган и в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните
правила по налагане на административното наказание.
В НП липсва посочване
на санкционната разпоредба, въз основа на която описаното деяние следва да се
накаже. В диспозитива е посочено, че
глобата се налага на основание чл.11 т.8 от Наредбата, а всъщност това е
материалноправната разпоредба, в която са изброени задълженията на
собствениците на кучета. Административнонаказателните разпоредби се съдържат в
Раздел V от Наредбата и за
конкретния случай чл.16 ал.1 от същата. Задължение на АНО е да посочи както
нарушената, така и санкционната разпоредба. Нормативно предвиден задължителен
реквизит на НП е посочването на нарушената от лицето норма, както и на тази, с
която конкретното противоправно деяние се обявява за наказуемо. Липсата на една
от тези норми /извън случаите, когато в една и съща разпоредба се съдържа
състава на нарушението и предвиденото за него наказание/ води до неспазване на
изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което от своя страна обуславя
незаконосъобразността на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Освен това в хода на
съдебното производство не се доказа наличието на всички съставомерни признаци
на нарушението. Съгласно чл.11 т.8 от Наредбата „Собственикът на
животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото
на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места“. Не се
събраха каквито и да било доказателства дали установеното на мястото куче
попада в категорията „животно-компаньон“ или се касае за „куче за охрана“. Според
актосъставителя кучето било отглеждано в къщичка, която се намирала пред къщата
на собственика и когато се приближили с автомобила си, то започнало да лае
срещу проверяващите. Самите свидетели заявиха, че до имота, където е било
отглеждано кучето се стигало по черен път и срещу него се намирала нива, за
която жалбоподателят е заявил, че също е негова собственост, т.е. кучето не е
навлизало в чужда собственост или на обществено място.
С оглед на тези съображения съдът
намира, че НП е и недоказано, което също е основание за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива
се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 150 лева за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, представен
от процесуалния представител на жалбоподателя, е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в
пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
препраща към тази на чл.143 ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Община Ловеч.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №234/14.11.2019г. на Корнелия
Добрева Маринова - Кмет на Община Ловеч, с което на Л.В.М. с
ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.11 т.8 от
Наредбата за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на
територията на Община Ловеч е наложено наказание глоба в размер
на 100 /сто/ лева за извършено нарушение на чл.11 т.8 от
Наредбата за реда за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на територията
на Община Ловеч като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Община Ловеч да
заплати на Л.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд
Ловеч.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :