Р Е Ш Е Н И Е
№ 260854 10.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети май през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3236 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,1618, р-н Витоша, кв. Бояна, ул. „Прохлада“ № 15А, представляван от Васил Георгиев Танев, чрез адвокат П.Т., САК, срещу „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59 А, представляван от Димитър Димов Дичев,, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 635 лева, представляваща главница и цена за продажба на авточасти - дюза, съгласно фактура № **********/27.04.2018 год., сумата от 129,65 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху посочената главница за периода от 05.05.2018г. до 08.05.2020г., ведно със и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.05.2020г. до изплащането й, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 878 от 15.05.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 2130 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година. Ищецът е поискал присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
Ищцовото дружество, в качеството си на продавач е доставило на ответника, като купувач посочената авточаст – дюза, за което е издадена фактурата и цената следвало да бъде платена в 7 –дневен срок от издаване на фактурата – до 04.05.2018 година. Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че фактурата е предадена на ответното дружество и е осчетоводена, но плащане на задължението за цена не е извършено. Поради това е възникнало и задължението за заплащане на лихва в посочения по – горе размер.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба на ответника, чрез процесуалния му представител - адвокат В., в който оспорва иска като неоснователен. От името на ответното дружество в писмения отговор е посочено, че между страните не е сключван договор за доставка на посочената авточаст, тя не е доставяна на дружеството, оспорва твърдението за това, че фактурата е предадена на дружеството и посочва, че не е част от счетоводството на дружеството. Поради изложеното от името на ответника е отправено искане за отхвърляне на предявения иск. В писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби поддържа предявения иск, сочи доказателства и отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответника му дължи сумата предмет на спора на посоченото основание.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуалния представител – адвокат В., който поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Управителят на дружеството се явява лично в съдебно заседание и заявява, че представляваното от него дружество никога не е имало търговски отношения с ищеца и излага подробни фактически твърдения в тази насока. От името на ответника са посочени доказателства и е поискано отхвърляне на предявените искове.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са с материално правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 327 от ТЗ вр.чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим, предвид издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и подаването на възражения по реда на чл. 415 от ГПК от длъжника в срок и постъпване на исковата молба също в едномесечен срок от указването.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото
е приета фактура № **********/27.04.2018 година,
издадена за сума в размер от 635 лева с основание продажба на авточасти – дюза. Фактурата не е подписана от нито една от
страните.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено,
се установява, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, но не е
осчетоводена в счетоводството на ответника.
Поради изложеното относно липсата на подпис за
представляващ ответното дружество и неосчетоводяване на фактурата настоящият
състав приема от правна страна, че не е установено по приложимите в съдебната
практика правила на ГПК и ТЗ възникване на
правоотношение – търговска продажба по повод конкретната авточаст между
страните. По - конкретно липсват
доказателства за постигане на съгласие между страните и предаване на вещта на ответника. От
показанията на свидетеля В.Г.С., чиито
разпит е поискан от името на ищеца, се установява, че той работи в магазина на
това дружество в град Бургас. Установява, че посочената част била взета от магазина от А.С.. Доколкото е
известно на свидетеля той работи при ответното дружество и помолил фактурата да
бъде пусната на това дружество. След това фактурата е изпратена няколко пъти на
счетоводството на ответното дружество. Свидетелят установява, че той е издал
фактурата и че е предоставил частта на А.С., който познава от преди това.
Посочва, че стоката обичайно плащал на каса, но в този случай не било така.
Като писмено доказателство е приета справка за
актуално състояние на действащите договори на ответното дружество съм
30.04.2018 година, от която се установява, че липсва трудов договор с А.С.,
който е приел стоката след закупуването й съгласно показанията на свидетеля В.Г.С..
Поради изложеното настоящият състав
приема, че и от посочените от ищеца гласни доказателства не се установява, че
търговската продажба е сключена от името и за сметка на ответното дружество,
както и че стоката е получена от него.
По
изложените по – горе съображения не се установява постигане на съгласие между
страните за сключване на договора и изпълнение на задълженият от страна на
ищеца по такова правоотношение, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск е неоснователна и претенцията
за установяване на дължимост на лихва за забава за периода до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с основание чл. 86
от ЗЗД.
При този
изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските,
направени от ответника по водене на делото, по правилото на чл. 78 от ГПК.
Направените от тази страна разноски са в общ размер от 600 лева и представляват
платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. От името на
ответника в писмена молба от 10.05.2021
година е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. По правилото на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения адвокатския хонорар при цена
на иска до 1 000 лева, какъвто е конкретния случай, е 300 лева. Преценено с оглед броя на проведените
четири съдебни заседание и събраните по
делото доказателства, свързани с изслушване на заключение на вещо лице и разпит
на свидетели, настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение
не е прекомерно с оглед фактическата сложност на делото. Поради изложеното не е
налице основание по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, направени от ответника за подаване на възражение, но не в размера, посочен в договора за правна защита и съдействие от 100 лева, а в размер от 50 лева. Приложение по аналогия следва да намери чл.6, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, регламентираща минималния размер на възнаграждението за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби. В този смисъл възражението за прекомерност на възнаграждението за действието по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е основателно.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,1618, р-н Витоша, кв. Бояна, ул. „Прохлада“ № 15А, представляван от Васил Георгиев Танев, чрез адвокат П.Т., САК, срещу „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59 А, представляван от Димитър Димов Дичев,, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 635 лева (шестстотин тридесет и пет лева), представляваща главница и дължима цена за продажба на авточасти - дюза, съгласно фактура № **********/27.04.2018 год., сумата от 129,65 лева (сто двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща лихва, начислена за периода от 05.05.2018г. до 08.05.2020г, ведно със законната законна лихва, начислена върху главницата, считано от 11.05.2020г. до изплащането й, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 878 от 15.05.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 2130 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,1618, р-н Витоша, кв. Бояна, ул. „Прохлада“ № 15А, представляван от Васил Георгиев Танев, чрез адвокат П.Т., САК, да плати на „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59 А, представляван от Димитър Димов Дичев, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от „ДИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59 А, представляван от Димитър Димов Дичев, за осъждане на ТАНДЕР КОРПОРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична,1618, р-н Витоша, кв. Бояна, ул. „Прохлада“ № 15А, представляван от Васил Георгиев Танев, да плати разноски, направени в заповедното производство за разликата между присъдената на това основание сума от 50 лева /петдесет лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 100 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.