№ 16407
гр. ......., 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110102098 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от ..... срещу ответниците Б. Т. П. и А. И. П. за
признаване съществуването на вземания за доставена топлинна енергия и свързаните с нея
услуги, а именно: Б. Т. П., ЕГН ********** да се признае за установено, че дължи: сумата от
1037.79 лв. , ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане на вземането и 16.74 лв. -
галвница за дялово разпредделение за м. 02.2018г. до 03.2020г., както и мораторна лихва в
размер на 126.12 лв. за периода от 15.09.2018г. и 3.09лв. - лихва върху главництаа за дялово
разпределение за 31.03.2018г. до 24.02.2021г., а за А. И. П., ЕГН ********** да се признае за
установено, че дължи: сумата от 1556.69 лв. , ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 189.18 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 24.2.2021 г. 25.11 лв. - главвница дялов разпределениеи 4.63 лв. лихва върху същата за
имот с абонатен № ...... (инсталация № .......), находящ се на адрес ......, етаж първи, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14101/2021 г. на СРС.
Ответникът А. П., чрез своя процесуален представител, оспорва исковете. Навежда
възражения за недопустимост на производството поради неподведомственост на спора на
българския съд, тъй като ответникът не е български гражданин и няма обичайно
местопребиваване в страната. Твърди се и наличие на други висящи дела между страните,
както и че задълженията са погасени чрез плащане.
Ответникът Б. П. в отговора си от 04.03.2022г излага основания, че производството е
недопустимо, като посочва други граждански произовдства, които тъврди да са образувани
от ищеца за дължимостта на суми за същите услуги за същия период, като с последваща
молба оттегля втория си подаден отговор на искова молба с по - късна дата от 21.03.2022г.
Наведените от ответника А. П. възражения за недопустимост на производството са
1
неоснователни.
1. Относно компетентността на българския съд: Противно на доводите на ответника,
притежанието на българско гражданство не е процесуална предпоставка за
допустимост на инициираното срещу него съдебно производство. Възражението за
липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради
което българският съд не е международно компетентен, също е неоснователно.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012, приложим за определяне на компетентността,
спорът касае договор за доставка на услуги, чието място на изпълнение е в гр. .......,
където се намира топлоснабденият имот. Поради това българският съд е компетентен
да разгледа спора.Притежанието на българско гражданство от ответника не е
процесуална предпоставка за допустимост на инициираното срещу него съдебно
производство, респ. липсата на такова не води до недопустимост на исковото
производство. В този смисъл принципно ирелевантно за допустимостта на развилото
се съдебно производство е дали ответникът по предявените искове е български
гражданин или не, като националното законодателство на Република България не е
забранено предявяването на искове от и срещу чужди граждани, а напротив – законът
изрично урежда тези хипотези, стига лицето да е процесуално правоспособно и
дееспособно
2. Относно връчването на заповедта за изпълнение: В конкретния случай, заповедта за
изпълнение е връчена редовно, след което ответникът е упражнил правото си да
възрази по реда на чл. 414 от ГПК, в резултат на което се е развило настоящото исково
производство. Както приема и ВКС, когато страната е реализирала правото си на
възражение и е образувано производство по чл. 422 от ГПК, отпада необходимостта от
преценка дали заповедта е издадена при спазване на негативните предпоставки по чл.
411, ал. 2, т. 4 от ГПК (липса на обичайно местопребиваване). С личното си участие в
процеса, включително чрез адвокат, ответникът е потвърдил знанието си за
производството, а възражението е депозирано лично от длъжника. Заповедният съд е
установил наличието на регистрирани данни за съществуващо трудово
правоотношение между А. И. П. и дружеството ......... Препис от заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК е бил изпратен на адреса на посочения работодател. Видно
от върналия се отрязък от съобщението до длъжника, чрез работодателя ........, препис
от заповедта е бил редовно връчен на служител на дружеството – работодател. В
разглеждания случай, заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника чрез
работодател и същият е упражнил правото си да възрази срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 414 ГПК лично, в резултат от което се е развило настоящото исково
производство. Безспорно е, че когато страната, както е в конкретния случай, е
реализирала правото си на възражение и за установяване съществуването на
оспореното вземане е било образувано производство по чл. 422 ГПК, необходимостта
от преценка дали оспорената заповед за изпълнение е издадена или не при спазване
негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, отпада . /Така практиката на ВКС,
2
обективирана в Решение № 150 от 20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС/.
3. Относно наличието на други дела: При извършена служебна проверка се установи, че
другите висящи дела между страните касаят различни абонатни номера (например
........) или различни периоди на задълженията. Поради липсата на идентичност в
топлоснабдения обект и/или периода, не е налице пречка за разглеждане на настоящия
иск.
По съществото на спора:
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) императивно установява, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия. Меродавно за
възникване на задължението е притежанието на вещно право върху имота, а не неговото
реално ползване.
От представените по делото нотариални актове се установява следната фактическа
обстановка по отношение на собствеността на процесния имот: С Нотариален акт за
дарение № ....... г., ....... е дарил 1/3 (една трета) идеална част от процесния имот на своя син –
А. И. П.. С Нотариален акт за дарение ......, ....... дарява на своя внук Б. Т. П. 1/2 (една втора)
идеална част от останалата му идеална част - притежаваните от него 2/3 (две трети) идеални
части от жилището на първия етаж, северен близнак, което е равно на 1/3 (една трета)
идеална част от целия процесен имот. Така Б. П. става собственик на 1/3 идеална част от
имота. От представеното Удостоверение за наследници е видно, че ......., който след
даренията е останал собственик на 1/3 идеална част от имота, е починал през 2016 г., като е
оставил за свои наследници синовете си А. И. П. и ..... Всеки от тях наследява по ½ от
собствеността на баща си, или по 12 от останлата му 1/3 иделана част от процесния имот
или - 1/6 (една шеста) идеална част от процесния имот. По този начин, ответникът А. И. П. е
станал собственик на 1/3 идеална част по силата на дарението от 1970 г. и на още 1/6
идеална част по силата на наследствено правоприемство, или общо притежава 1/2 (една
втора) идеална част от процесния имот на адрес ......, а Б. Т. П. е собственик на 1/3 ид. ч. от
процесния имот. Това е и квоттата на съсобствеността, посочена от ищеца в искова молба,
според която са опредлени сумите за всеки ответник от общите задължения на абонатния
номер за процесния имот.
Следователно, и двамата ответници са съсобственици на топлоснабдения имот и в това си
качество имат задължението да заплащат доставената топлинна енергия. Обстоятелството
кой от тях реално ползва имота е релевантно за вътрешните им отношения, но е
непротивопоставимо на доставчика.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и неоспорено, се установява, че размерът на начислената топлинна енергия за
процесния имот с абонатен № ......... за исковия период съответства на претендираните от
ищеца суми.
3
От СТЕ съдът приема за установено и доказано, че отчетите на общия топломер в
абонатната станция за процесния период са извършвани ежемесечно и са коректни.
Извършеното от фирма ...... дялово разпределение на топлинна енергия за имота е в
съответствие с действащата нормативна уредба. Общата сума за топлинна енергия,
начислена от ........ във фактури за абоната през процесния период, е 2983.93 лв..
Начислените суми за топлинна енергия са в съответствие с действащите Наредби за
топлоснабдяване и актуалните цени на енергията за периода. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани ежемесечно и са били за сметка на ......... Общият
топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал задължителните първоначални и
последващи метрологични проверки и е бил технически изправен през процесния период.
Експертът посочва, че на процесния адрес съществува и друг абонатен номер (.......).
Уточнява, че "инсталация" е нов идентификатор, въведен от ".......", който е обвързан с
конкретен абонатен номер и сград.
Воткрито съдебно заседание вещото лице заявява, че на същия адрес (ул. ........) има още
един абонатен номер – ......., който обаче се отнася за друг имот на същия адрес. Пояснява,
още че процесният по делото абонатен номер ......... е за северния близнак на имота и на
него съответства инсталационен номер ........ Категорично заявява, че един абонатен номер
не може да има повече от една инсталация. Номерът на инсталацията е уникален за
конкретния топлоснабден имот и съдържа в себе си информация за абонатния номер.
Възражението за погасяване на задължението чрез плащане е неоснователно. В хода на
производството ищецът уточни, а от представените платежни нареждания се вижда, че
извършените от ответниците плащания са с посочено основание за инсталация ....., която
съответства на абонатен номер ......, а не на процесния по това дело ...... (инсталация .......).
Тъй като плащането касае друго задължение, свързано с друг топлоснабден обект,
настоящите искови претенции не са погасени.
С оглед на изложеното, предявените иска за дължимост на главница за топлинна енергия се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът, като разгледа предявените искове за заплащане на главница за услугата „дялово
разпределение“ и акцесорния иск за мораторна лихва върху нея, намира същите за
неоснователни.
Ищецът ..... претендира заплащане на суми за услугата „дялово разпределение“, извършена
от трето лице – ....... За да бъде уважена тази претенция, ищецът трябваше да докаже
наличието на валидно договорно правоотношение между него и дружеството за дялово
разпределение, което да му дава право да събира тези суми от крайните клиенти за
процесния период.
В хода на съдебното дирене, ищецът представи договор, сключен между ..... и ....... Видно от
представения договор, същият е сключен на 03.06.2020 г. и влиза в сила, считано от
01.05.2020 г.
Исковият период, за който се претендират суми за дялово разпределение, обаче е от месец
4
февруари 2018 г. до месец март 2020 г.
Следователно, представеният договор урежда отношенията между страните за период, който
е изцяло извън и последващ исковия период. Ищецът не представи доказателства за
наличието на договорно правоотношение с дружеството за дялово разпределение, което да е
било в сила през процесния период. Поради това, ..... не доказа активната си материална
легитимация да претендира заплащане на тези суми от името на .......
С оглед на изложеното, искът за главница за услугата „дялово разпределение“ остана
недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск за суми за дялово разпределение обуславя и
неоснователността на акцесорния иск за лихва върху тази главница, поради което и той
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като се запозна с предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за
забава (мораторна лихва) върху главниците за доставена топлинна енергия, намира същите
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно действащите Общи условия (ОУ) на ищеца, одобрени от КЕВР, задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия се формира на база прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4
от ОУ, ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изравнителните сметки, ако те не са заплатени в 45-дневен срок.
В настоящия случай, както и в константната практика, отчитането на уредите, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон
настъпват след като предвиденият в Общите условия 45-дневен срок за плащане е изтекъл.
Това прави уговорения срок за плащане практически неприложим и води до липса на
определен падеж за задължението по изравнителната сметка.
При липса на уговорен и приложим срок за плащане, намира приложение общата разпоредба
на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно този текст, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.
В хода на настоящото производство ищецът ..... не твърди и не представи доказателства да е
отправял и ответниците да са получавали покана за плащане на процесните задължения за
периода, за който се претендира мораторна лихва (т.е. преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда).
След като не е налице покана, съдът приема, че ответниците не са били поставени в забава
за претендирания период. Поради това, исковете за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия и върху главницата за дялово разпределение се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени ( последният и на това основание).
По разноските:
С оглед изхода на спора , право на разноски имат двете страни.
Общо направени разноски от ищеца : 154 + 100 + 350 = 604 лв., в исковото произовдство, от
5
които за всеки ответник, съобразно неговия дял в собствеността на имота се отнасят:
За А. И. П. (дял 1/2) или 604 лв. * 1/2 = 302 лв.
За Б. Т. П. (дял 1/3) или 604 лв. * 1/3 = 201,33 лв.
Всеки ответник дължи на ищеца такава част от падналите му се разноски, каквато
съответства на уважената част от исковете срещу него, а именно 87,7%, поради кеото
дължими разноски от А. И. П.: са 302 лв. (разноски за него) * 87,7% (уважена част) = 264,85
лв., а от Б. Т. П.: 201,33 лв. (разноски за него) * 87,7% (уважена част) = 176,57 лв.
Ответниците дължат на ищеца още разноски и за заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете, като разноските за Б. Т. П.: са в размер на Държавна такса:
23,68 лв.; Юрисконсултско възнаграждение: 16,67 лв.; Общо претендирани разноски: 23,68 +
16,67 = 40,35 лв., а за А. И. П.: Държавна такса: 35,51 лв.; Юрисконсултско възнаграждение:
25,00 лв. или общо претендирани разноски: 35,51 + 25,00 = 60,51 лв. Всеки ответник дължи
такава част от разноските по заповедното производство, каквато съответства на уважената
част от исковете срещу него, а именно 87,7%. или дължими разноски от Б. Т. П.: 40,35 лв.
(разноски за него) * 87,7% (уважена част) = 35,39 лв. и дължими разноски от А. И. П.: 60,51
лв. (разноски за него) * 87,7% (уважена част) = 53,07 лв.
Така в исквото и за заповедното производство ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо:
А. П. трябва да заплати на ........ сумата от 264,85 лв. разноски по делото.
Б. П. трябва да заплати на ........ сумата от 176,57 лв. разноски по делото
Б. П. трябва да заплати на ........ сумата от 35,39 лв. разноски за заповедното
производство.
А. П. трябва да заплати на ........ сумата от 53,07 лв. разноски за заповедното
производство.
........ следва да бъде осъдена да заплати на А. И. П. сумата от 43,05 лв., представляваща
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът взе предвид, че ответникът А. И. П. в отговора на исковата молба е поискал
присъждане на направените от него разноски, но по делото не са представени доказателства
(договор за правна помощ и съдействие, платежен документ) такива да са реално сторени,
поради което искането му се явява неоснователно.
Съдът констатира също, че в заповедното производство двамата ответници не са
претендирали разноски, нито са били представлявани от процесуален представител, поради
което такива не им се дължат.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от ....., с ЕИК ...... иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 149 от ЗЕС, че Б. Т. П., с ЕГН **********, дължи на ....., с ЕИК
......, сумата в размер на 1037,79 лв. (хиляда тридесет и седем лева и седемдесет и девет
стотинки) главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за имот с
абонатен № ...... (инсталация № .......), находящ се на адрес гр. ......., ул. ........, Северен
близнак, етаж първи за периода от месец юли 2017 г. до месец април 2020 г., ведно със
законната лихва от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с дата
07.05.2021 г. по частно гражданско дело № 14101/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ....., с ЕИК ...... иск с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 149 от ЗЕС, че А. И. П., с ЕГН **********, дължи на ....., с ЕИК
......, сумата в размер на 1556,69 лв. (хиляда петстотин петдесет и шест лева и шестдесет и
девет стотинки) главница, представляваща стойност за неплатена топлинна енергия за имот,
находящ се в град ......., улица ........, Северен близнак,ет. 1. с абонатен номер ......,
(инсталация № .......) за периода от месец юли 2017 г. до месец април 2020 г., ведно със
законната лихва от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с дата
07.05.2021 г. по частно гражданско дело № 14101/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., с ЕИК ......, срещу Б. Т. П., с ЕГН **********, искове за
сумата в размер на 126,12 лв. (сто двадесет и шест лева и дванадесет стотинки) мораторна
лихва за забава от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г., както и за сумата за дялово разпределение в
размер на 16,74 лв. (шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки) главница за периода
от месец февруари 2018 г. до месец март 2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, и за 3,09 лв. (три лева и девет стотинки) лихва
върху главницата за дялово разпределение, изчислена за периода от 31.03.2018 г. до
24.02.2021 г., като неоснователни, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с дата 07.05.2021 г. по частно гражданско
дело № 14101/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., с ЕИК ......, срещу А. И. П., с ЕГН **********, искове за
признаване на установено, че А. И. П., с ЕГН ********** дължи на ....., с ЕИК ...... сумата в
размер на 189,18 лв. (сто осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) мораторна лихва
за забава от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г., както и за сумата за дялово разпределение в размер
на 25,11 лв. (двадесет и пет лева и единадесет стотинки) главница за периода от месец
февруари 2018 г. до месец март 2020 г., ведно със законната лихва от 10.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и за сумата в размер на 4,63 лв. (четири лева и
шестдесет и три стотинки) лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2018 г. до 24.02.2021 г., като неоснователни и недоказани, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с дата 07.05.2021 г.
7
по частно гражданско дело № 14101/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. Т. П., с ЕГН **********, да заплати на .....,
с ЕИК ......, сумата от 176,57 лв. (сто седемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща разноски по делото, както и 35,39 лв. разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. И. П., с ЕГН ********** да заплати на .....,
с ЕИК ......, сумата от 264,85 лв. (двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща разноски по делото, както и 53,07 лв. разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на А. И. П., с ЕГН
**********, сумата от 43,05 лв. (четиридесет и три лева и пет стотинки), представляваща
направените от него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8