№ 686
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500758 по описа за 2024 година
С решение № 260034 от 19.12.2023 г., по т.д. № 127/18 г., ОС Враца,
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. М. и Т. В. П. срещу ЗАД „Армеец" АД
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от по
100 000 лв. за всяка от тях поотделно, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния брат П. В. П., загинал при ПТП на
23.11.2016 г., като неоснователни и недоказани.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. В. М. и Т. В. П..
Твърди, че съдът е кредитирал безкритично приетата основна и допълнителна
САТЕ, като е счел, че вина за ПТП има само водачът на л.а. „Опел Астра“ – В.
А. Д.. Подчертава, че в мотивите на присъдата на наказателния съд, с която
последният е признат за виновен, е посочено, че и другите двама водачи – П.
Й. Н. и Н. Л. Н., също са нарушили чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е в пряка връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Счита, че ако П. Н. се е движел със
съобразена скорост от 50 км/ч, то той е можел да предотврати ПТП. Намира
изчисленията на в.л. В. за погрешни. Претендира да се допусне изслушване на
повторна, респ. тройна САТЕ, след което да се отмени решението на ОС
Враца и да се уважат исковете, ведно с разноските за двете инстанции.
1
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва жалбата. Сочи, че ищците са
твърдели, че виновен за инцидента е бил водачът А. М. Д., управлявала л.а.
„Опел Астра“, но по делото се установява, че този автомобил е бил
управляван от В. А. Д.. Последният бил неправоспособен, употребил алкохол,
не спрял на знак „Стоп“, навлезнал в кръстовище без да намали, без да се
съобрази с движещите се в противоположна посока по път с предимство л.а.
БМВ Х6 и л.а. Алфа Ромео, и след инцидента избягал от произшествието.
Сочи, че водачът на л.а. БМВ Х6 – П. Й. Н. не е имал възможност да
предотврати произшествието, което се установява от приетата САТЕ.
Оспорва по делото да е установена изключителност на емоционалната връзка
между ищците и загиналия техен брат, като намира неимуществените вреди
за недоказани. Сочи, че има принос от пострадалия, тъй като е приел да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен и алкохолно повлиян
водач. Оспорва размера на иска и претендира да се отхвърли жалбата.
Третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците М. В. М. и Т. В. П. твърдят, че на 23.11.2016 г. по пътя между
две села, обл. Монтана, А. М. Д. управлявала лек автомобил "Опел Астра",
като на кръстовище настъпил инцидент, с управлявания от П. Й. Н. лек
автомобил "БМВ Х6". При инцидента загинал братът на ищците - П. В. П., с
който те били в силна връзка, често си гостували, празнували празниците
заедно, помагали си при нужда, не можели да прежалят брат си, изпитвали
мъка по него и често посещавали гроба му. За търпените неимуществени
вреди претендират обезщетение от ЗАД „Армеец“ АД, който е застраховател
на водача на л.а. БМВ Х6 П. Й. Н., който според тях е причинил с виновното
си и противоправно поведение инцидента. Претендират на всяка от тях да се
изплати сумата от по 100 000 лв., ведно със законната лихва от 01.08.2018 г.
за първата и от 31.07.2018 г. за втората ищца.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва иска по основание и размер, вкл.
и досежно материалната легитимация на ищците. Счита, че виновен за
2
инцидента не е П. Н., а водача на л.а."Опел Астра" – В. А. Д., който бил
неправоспособен и алкохолно повлиян. Прави възражение за принос поради
неизползване на предпазен колан и поради това, че загиналият е знаел, че
водачът на автомобила е неправоспособен и е употребил алкохол. Намира, че
инцидента не е пряката причина за смъртта на П..
Третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД оспорва исковете.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че М. В. М. и Т. В. П.
са сестри на П. В. П., който загинал при пътен инцидент на 23.11.2016 г.
От показанията на св. Р. М. се установява, че двете сестри живеели в с.
*** повече от 20 години и имали свои семейства, а брат им живеел в с. ***
със съпругата си и двете си деца. Виждала ищците по празници и знаела, че
отношенията им с брата им били много топли, те се грижели за него, когато
имал здравословни проблеми и го подпомагали финансово. След
катастрофата изживели голяма трагедия, тъй като освен брат си в това ПТП
загубили и племенницата си. Според свидетелката след преживяната загуба
ищците вече не са жените, които познава, тъй като преди това се поддържали,
гримирали се и пр., но сега не е същото.
Св. Б. П. на свой ред потвърждава, че ищците и брат им живеели в
различни населени места. Отношенията им били много добри, ходели си на
гости, събирали се за празници, обичали се и си помагали. Според
показанията братът помагал на сестра си Т. и финансово при нужда. Ищците
изживявали много тежко загубата и до момента, плачели и се тревожели,
ходели на гроба му.
Приети са писмени доказателства и са изслушани експертизи.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищците (на 49 и 42 г. към
датата на ПТП) са сестри на загиналия при ПТП П. П. (на близо 47 г.).
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
3
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява добри
отношения между загиналия и сестрите му, но същата не се характеризира
със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения между брат и
сестра в едно семейство. Събраните доказателства не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са
послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци,
4
отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи
функции на родители спрямо по-малките, братя и сестри, живеещи като
семейство съвместно без родители при необичайно близки отношения,
близнаци и пр. В случая се установява, че между ищците и техния брат
(всички в зряла и приблизително като години възраст) са съществували
нормални добри отношения, изпълнени с любов и привързаност, като смъртта
на П. действително е причинила на ищците болки и страдания. Няма данни
обаче в живота на брата и сестрите да е имало такива събития, които по
нехарактерен и нетипичен начин да са създали извънредни отношения на
засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна
привързаност между тях. При съвместна преценка на доказателствата се
установява, че те са живеели в различни населени места, имали са свои
семейства, поддържали са добри отношения, но предимно по празници. Тези
факти сочат на добри отношения, но не и на извънредни такива. Ето защо
наличните доказателства не могат да аргументират извод, че визираната в
практиката на Върховния съд връзка между родствениците е била от такова
необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на
изключителността, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Както се посочи
ищците и брат им не са били постоянни членове на едно домакинство, не са
имали общи разходи по издръжка, не се установява загиналият да е
осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа или издръжка за
ищците и пр. С други думи не се доказва връзката между тях да е била с
такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са
признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/2020 г., и пр.
където също е прието, че наличието на привързаност и уважение, характерни
и общоприети за традиционното българско семейни и отношенията между
хората в различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове
извод за материално правна легитимация на претендиращия обезщетение.
Необходимо според състава е наличие на изключителна по характер връзка
между загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните
отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и интензитет
5
общоприетото разбиране за близост между роднини. Безспорно, ищците и
загиналият са били в добри и хармонични отношения, а загубата на всеки
близък води да болка и тъга, но визираните в тълкувателното решение
изключения съставляват само малка част от всички казуси, свързани с мъката
от загубата на родственик или близък.
При така формираните изводи решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди изцяло, макар и по тези мотиви.
Разноски се дължат на ответната страна в размер на 200 лв. общо.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034 от 19.12.2023 г., по т.д. № 127/18
г., ОС Враца.
ОСЪЖДА М. В. М. и Т. В. П. да заплатят на ЗД „Армеец“ АД разноски
в размер на 200 лв.
Решението е постановено при участие в процеса на трето лице помагач
ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6