Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 03.02.2014 г. гр.СТАРА ЗАГОРА
Старозагорският окръжен съд ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети февруари година
2014
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
секретар Маргарита Стоянова
прокурор Вероника Гьонева
като разгледа докладваното от
съдията Спасена Драготинова
ЧНД дело № 35 по описа за 2014 година на Старозагорския окръжен съд
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл.16
и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Същото е образувано по
предложение на ОП- гр. Х. във връзка с молбата на съдебните власти на
Съединените американски щати /втора по ред/ за екстрадиция на българския
гражданин Б.П.А., с ЕГН **********,
във връзка с издадена международна заповед за арест /МЗА/ на 15.10.2010г. от съдебния
състав при Районния федерален съд на САЩ, Ч., щата И., по дело номер 10 кр876, с цел провеждане на наказателно преследване.
В производството пред съда при
разглеждането на МЗА Представителят на
Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора заявява, че са налице всички формални
предпоставки за изпълнение на МЗА за постановяване на исканата екстрадиция по
ЗЕЕЗА. По направеното възражение от задържаното лице, че не е установена по безспорен начин самоличността на исканото
лице, заявява, че действително съгласно разследването на молещата държава търсеното лице се е представяло
под различни имена, и се е легитимирало с шофьорска книжка, издадена на името „Е.М.”. При експертното изследване на
приложените две шофьорски книжки обаче е установено съгласно експертна справка
№ 32 от 16.12.2013г. от експерт при НТЛ при ОД на МВР – гр.Х., че изображенията
напълно съответстват с изображението на исканото лице - Б.П.А.. Освен това от
разследването на американските власти е установено, че имената - “Б.А.” и “Б.П.” са все имена на исканото
лице, и това са имена, които са негови и на неговия баща, и на негов братовчед,
което също доказва връзката, както и обстоятелството, че е налице кражба на
самоличност. Счита, че това се установява и от данните на Бюрото на
Имиграционната и Митническа полиция, че
през 1999г. в САЩ е пристигнало лице на име “Е.М.” със задграничен паспорт,
чиито номера съответстват на номерата на българския гражданин Е.М., който е
братовчед на исканото лице, но до този
момент липсват данни, че това лице е напуснало САЩ; както и от документите,
съхранявани в същото бюро и в Авиовъздушната информационна корпорация на САЩ, че
няма данни на територията на САЩ да е
влизал Б.П.А., но са налице такива, че е излизало такова лице със задграничен
паспорт, даден от задържаното лице - Б.П.А.. По представените в съдебно заседание писмени доказателства
счита, че факта, че същото е внасяло осигуровки през посочения в молбата за
екстрадиция период, не доказва личното му присъствие в държавата, нито
пък необходимостта от такова присъствие. В заключение счита, че при внимателен
прочит се установява, че за датите, за които се твърди, че са подадени
исканията за теглене на заемите от банките в САЩ, няма присъствие на лицето в
РБългария. Освен това счита, че няма съмнение, че снимките в шофьорската книжка
през 2006г. безспорно са на исканото и изправено пред съда лице - Б.П.А., в
каквато насока са и разпитите на свидетелите по разследването на американските
съдебни следствени власти. В заключение счита, че при внимателен прочит
на всички факти се установява, че не са събрани категорични доказателства,
които да дават основание да се счита, че
задържаното лице Б.П.А. не би могъл да бъде в САЩ на датите, на които са
били извършени банковите измами/ 07.06.2005г.;
08.06.2005г. и 22.06.2005г./. Поради което счита, че са налице
основанията на Договора и ЗЕЕЗА и следва да се постанови екстрадиция, още
повече, че не се касае за изпълнение на наказание, а за повдигнато обвинение с
обвинителен акт и съдебен процес.
Исканото лице Б.П.А. изразява становище, че не е съгласен доброволно да бъде предаден на американските съдебни
власти. Прави възражение, че
предоставените от американските съдебни органи данни са непълни, поради което
не е установено, че именно той е лицето, което в действителност се е
представило с неговите имена, и което е извършило описаните в документите
престъпления.
Защитникът му адв.Г. също прави довод, че самоличността на исканото лице не е установена по безспорен начин,
тъй като всички документи към МЗА будели съмнение в самоличността на исканото лице,
а едно от най-честите престъпления в САЩ била кражбата на самоличност, както и
че движенията на гражданите се установяват чрез документи. Намира, че при тази
сложна система на издаване на документи от посолството на САЩ, както и преминаване
на границата, на практика е невъзможно неговият подзащитен да е успял да отиде
в САЩ и то точно в периода, за който от
представените документи било видно, че се е намирал в България и дори е
сключвал нотариални сделки. Поради което счита, че не са налице несъмнени и безспорни
доказателства, че издирваното лице „Е.М.” и неговия подзащитен са едно и също
лице, поради което въпреки че били налице останалите основания по договора и
закона, не следва да се
уважава предложението на прокурора да се постановява екстрадицията на неговия
подзащитен.
В последната си
дума искането лице заявява, че не желае да
бъде предаван на американските следствени власти, тъй като не е извършвало
въпросните деяния и дори не е напускало територията на РБългария. Моли да бъде отказана екстрадицията и да се
изясни самоличността на търсеното лице.
Старозагорският окръжен съд,
вземайки предвид събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на
закона, както и изразените становища от страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В молбата на федералния районен
прокурор на щата Илинойс, САЩ, се прави
искане за екстрадиция на българския гражданин Б.П.А. с ЕГН **********, с цел предаване на лицето за наказателно
преследване, касаещо общо четири
пункта обвинения срещу него за извършени от него деяния в периода м.юли 2005г. – м.март 2006г. в гр.Ч., щата И., САЩ- банкова измама в размер на 30 000
щатски долара, за което престъпление съгласно приложимия закон на молещата
държава– дял 18 от Кодекса на САЩ, Раздел
1344 – /банкова измама/, се
предвижда наказание до тридесет години „Лишаване от свобода”. Същата е в
официално заверен препис на английски език и официално заверен превод на
български език, като формално отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА. Към преписката по молбата за екстрадиция е представен и обвинителния акт, въз
основа на който е издадена настоящата Международна заповед за арест на исканото
лице.
Относно самоличността на издирването
лице,/ след първоначален отказ от екстрадиция на лицето, видно от материалите
по ЧНД № 578/ 2013г. по описа на ХОС/ с повторната
молба за екстрадиция на Департамента по правосъдие на САЩ, с Нота
№ 303/ 23.10.2013 г. на Департамента по правосъдие на САЩ допълнително са
приложени „Клетвени показания” на
федерален прокурор, обосноваващи мотивите на съдебния състав относно издадената
заповед за арест. Посочва се защо, макар и заповедта да е издадена на името на
лице с фамилия М. и с малко име Е., известно
още като „Б.Г.”, всъщност е предназначена за лицето „Б.П.А.”, гражданин на РБългария, и че това е неговото истинско име. Освен това се посочва, че заповедта е издадена на
основание на взетото от най-малко 12 членове решение на разширения съдебен
състав по делото, който е приел, че „е
вероятно” именно това лице е
извършило описаните в обвинителния акт престъпления. Относно този въпрос по
делото е приложена необходимата документация- преписка между Дирекция
„Консулски отношения” към МВнР на РБългария, отдел „МПС и ЕВ”във връзка с
издирването и установяването на исканото лице, приета като писмено доказателство
по настоящото дело, която е анализирана подробно в съдебните актове на съда по
вземане на мярка за неотклонение спрямо исканото лице. При
направения самостоятелен анализ на тези документи настоящият съд също счита, че не са събрани категорични
доказателства, които да дават основание да се счита, че задържаното лице Б.П.А. не би могъл да
бъде в САЩ на датите, на които са били извършени банковите измами/ 07.06.2005г.;
08.06.2005г. и 22.06.2005г./, т.е. че същият действително е бил там на тези
дати. Основание за това е писмото на ГД„Гранична полиция” към МВнР от
10.12.2013 г., и справката от 16.12.2013 г. на МнВР, от които безспорно е
установено, че съгласно архивите на АИС- „Граничен контрол” лице с име Б.П.А.
действително е влязло в България на 25.02.2006 г., използвайки издаден
на негово име друг паспорт с номер *********. Като се имат предвид
клетвените показания на федералния прокурор от молещата държава, че по време на
предварителното разследване най- малко три лица/вкл. неговия брат/ са
разпознали с категоричност по снимката, представена от него на банковите
институции при отпускането на заемите, лицето Е. М. като лицето Б.П.А., и
при съпоставянето на тази снимка, с която лицето е било обявено за издирване от
Интерпол, със снимката на задържаното лице, налице е пълна идентичност.
Последното е установено категорично и посредством извършената лицево- идентификационна
експертиза/ експертна справка № 535/ 28.02.2012 г./л. 9-11 от
приложеното ЧНД № 882/ 2013г. по описа на ХОС/. Поради което съдът приема за
достоверна представената информация от компетентните съдебни власти на молещата
държава, че молбата за екстрадиция действително касае задържаното лице, и че самоличността
му е установена. В този смисъл е налице условието на чл.9, ал.3 т.3 от ЗЕЕЗА. Освен
това намира, че в настоящото екстрадиционно производство възраженията за
недоказаност на авторството на деянието
са ирелевентни. Същото е строго формално и преценката е ограничена единствено
до констатирането на изрично указаните предпоставки.
В молбата са посочени подробно фактическите обстоятелства по четирите
пункта, както и формулировката на обвинението и правната му
квалификация - „съзнателно планиране или участие в заговор за измама на
финансова институция, или е получило пари, или собственост от финансова
институция посредством неверни или измамни претексти, изявления или обещания”, представляващи нарушения на Раздел 18 от
Федералния кодекс на САЩ, чл.1344
– /банкова измама/, както и предвиденото в тази разпоредба на закона наказание
от тридесет години лишаване от свобода. Приложено
е извлечение от приложимия материален закон-федералното законодателство, както
и относно разпоредбите на погасителната
давност за наказателно преследване за това престъпление е посочено, че
съгласно Закона за погасителната давност на САЩ давността за наказателно преследване
е десет години след извършване на престъплението, като се твърди, че с оглед неговия краен
момент давностният срок към момента все още не е изтекъл. Поради което са
налице и останалите относими към
настоящия случай изисквания на чл.
9, , ал.3 от ЗЕЕЗА.
Към молбата за екстрадиция са приложени изискуемите се от ЗЕЕЗА чл.9,
ал.3, т.1, т.2 и т.3 документи. Налице
е: Акт за привличане на наказателна отговорност и заповед за задържане, както и разясняващи в
случая документи, т.нар. „клетвени показания”от представителя на обвинението, съдържащо
описание на престъплението, за което се иска екстрадиция, времето и мястото на
извършването му, правната му квалификация, размера на вредите, както и копие от
приложимите законови разпоредби, вкл. и за давността/. В този смисъл съставът
на съда приема, че е надлежно сезиран от
компетентен да иска екстрадиция орган, чиито права се основават на
посочения договор и на ЗЕЕЗА. Видно от същите, българският съд няма право да
изисква каквито и да е гаранции, тъй като искането е с цел предаване за
наказателно преследване, включително и за приложение правилата на съвкупността
по българското материално наказателно право.
С оглед на така установените
обстоятелства от правна страна окръжният съд приема за установено
следното:
Издадената Международна заповед
за арест съгласно чл.17, ал.5 от ЗЕЕЗА
следва да отговаря на изискванията на
чл.5 и чл.6 от Закона и да не са
налице основанията за отказ по чл.7 и чл.8 от същия закон.
Нормата на чл.5 от ЗЕЕЗА разпорежда
в кумулативна даденост на няколко
предпоставки:
1.Деянието да представлява престъпление по българския закон и по закона
на молещата държава.
Обвинението съгласно
горепосочените фактически обстоятелства по молбата за екстрадиция в настоящия
случай съответства на престъплението по българския наказателен закон- чл.212, ал.5 от Наказателния кодекс на
РБългария- документна измама в особено големи размери, представляваща особено
тежък случай. Съгласно посочената норма в престъпление е въздигнато
деянието- получаване без правно основание на чуждо движимо или недвижимо
имущество с намерение за присвояване чрез използване на документ с невярно
съдържание или на неистински или подправен документ, в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай. За същото
по българския закон се предвижда
наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Аналогично наказание за такова деяние е предвидено и във
Федералния кодекс на САЩ, чиито разпоредби в превод на български език са
приложени по делото. Разпоредбата на чл.212, ал.7 от НК на РБългария също
предвижда възможността постановяването
на допълнителното наказание– „Конфискация на част или на цялото имущество на
виновния”, каквото е предвидено във федералния кодекс на САЩ, и за което е
направено искане в молбата за екстрадиция от издаващата държава.
Предвид гореизложеното при
направената съпоставката безспорно се установява, че това условие на закона е изпълнено, т.е. деянието посочено в нея,
представлява престъпление по законите и на двете държави, независимо от
констатираната разлика в предвидените наказания.
Освен това и по двата закона: на
издаващата и молещата държава, предвиденото наказание е не по-малко от една година лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА императивно сочи основанията за недопустимост
на екстрадицията, които в процесния случай не са налице по следните съображения:
1.Макар и да се касае за
български гражданин, екстрадицията е допустима предвид наличието на влязъл в сила международен договор, по
който РБългария е страна – Договора
за екстрадиция между правителството на РБългария и правителството на САЩ. Нещо
повече, престъплението, за което се иска
екстрадицията изрично фигурира в разпоредбите на чл. 3, ал.8 от Договора за екстрадиция между правителствата на
РБългария и това на САЩ България, в
сила от 21.05.2009г., /ратифициран със Закон, приет от 40-тото Народно
събрание на 23.04.2008г. – Д.В. бр.43 /2008г./. Поради което съгласно
разпоредбата на чл. 3 от този договор не може да откаже предаването на лицето
само по силата на гражданството. Това произтича от разпоредбата на чл. 4, ал.1
от ЗЕЕЗА. Съгласно чл.21 от този договор същият се прилага за престъпления,
както преди, така и след датата на влизането му в сила.
2. Не се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство
към момента на получаване на искането за екстрадиция.
Също така окръжният съд приема,
че не са налице условията на чл.7 и
чл.8 от ЗЕЕЗЗА по следните съображения:
Деянието, за което се иска
предаването на А. за наказателно преследване, не е политическо или свързано с
такова престъпление; не е военно престъпление. Съдът, който ще проведе
разследването не е извънреден съд в молещата държава. Липсват данни за
преследването на лицето, основано на раса, религия, гражданство, етническа
принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, вкл. и риск
за отежняване на положението му, на някое от посочените основания. Няма данни,
че във връзка с наказателното преследване лицето ще бъде подложено от САЩ на
насилие, изтезания или жестоко, нечовешко или унизително наказание. От
обстоятелствата, посочени в заповедта, следва извода, че неговите права в
наказателното производство ще бъдат гарантирани, съгласно изискванията на
международното право – със съответните международните документи за защита на
правата на човека.
Освен това не се установява,
престъплението, за което се води наказателното преследване, да е погасено по
давност според законодателството на българската и молещата държава /съгласно
чл.80, ал.1, т.2 от НК на РБ и чл.3293 от Раздел 18 от Федералния кодекс на САЩ/.
За същото деяние срещу А. в
РБългария няма присъда, влязла в сила, включително и за престъплението по
заповедта, не се предвижда смъртно наказание.
Не е налице и нито едно от факултативни основания за
отказ по чл.8 от закона, при които може да се откаже екстрадиция, а именно:
Деянието не е подсъдно на
българския съд, поради което липсват основания и за прекратяване на
производството пред този съд. В РБългария няма висящо производство срещу
лицето, чието екстрадиране се иска. Не е налице и влязла в сила присъда. Деянието
по заповедта е извършено на територията на САЩ. Не се касае за постановена
задочна присъда след наказателно преследване срещу лицето, за което то да не е
знаело.
Липсват основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция съгласно чл.17, ал. 5, т.2 във вр. с чл.18 от ЗЕЕЗА /срещу лицето в РБългария няма
висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на
изпълнение за престъпление различно от това, за което е допусната екстрадицията/.
По отношение на направените от защитника на исканото лице възражения, че всички документи към МЗА будят съмнение в самоличността на исканото лице, и
че по отношение на неговия подзащитен е извършено престъпление с личните му
данни- кражба на самоличност, тъй като от
представените документи било видно, че се е намирал в България и дори е
сключвал нотариални сделки, съдът намира същите
за неоснователни. На първо място, видно от самото обвинение, се касае за „заговор за измама заедно с
други лица известни и неизвестни” към момента, което предполага наличието в
случая на сложна престъпна схема, тъй като той сам не би могъл да извърши
такова престъпление, и именно това е целта на издадената МЗА- да бъде извършено
разследване, вкл. и по този въпрос. На второ място, недоказан е довода, че поради
съвпадение на времевия период на извършване на действията, отразени в
представените документи, той не може да е извършил деянията по представената
МЗА в САЩ. Същите не са достатъчни за изграждането
на такъв извод, тъй като или не касаят инкриминирания период, или отделни дати от него, или съставянето
им не изисква личното присъствие на лицето, или са с продължителност,
позволяваща на лицето да се завърне в България и отново да замине за САЩ
предвид обстоятелството, че е ползвал чужда самоличност чрез издадения на името
на Емил Милетиев международен паспорт, както и официалната справка, че няма
данни на територията на САЩ да е влизал Б.П.А.,
но са налице такива, че е излизало такова лице със задграничен паспорт, даден
от задържаното лице- Б.П.А.. Някои от тях дори са със съмнителна стойност на
документи, чиято доказателствена сила може да бъде оборена по съответния
законов ред.
Предвид гореизложените фактически
и правни изводи окръжният съд намира, че са налице всички законови предпоставки
за изпълнение на Международната заповед за арест и не е налице нито едно от
основанията за отказ от екстрадиране на лицето. Поради което намери, че следва
да бъде допусната исканата екстрадиция на лицето в молещата държава-САЩ.
Във връзка с процедурата по
изпълнение на екстрадицията съдът намира, че следва да продължи задържането на
исканото лице до фактическото му предаване на компетентните власти на
издаващата държава. Поради което следва да потвърди взетата МН „Задържане под
стража” за периода от приключване на процедурата по екстрадиция до фактическото
му предаване.
Водим от горните съображения и на
основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА ЕКСТРАДИЦИЯ на българския гражданин Б.П.А. С
ЕГН **********, роден на *** г., в гр. Р., с п.а. и н.а. гр.П., ул. „И.” №
17, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
неосъждан, в изпълнение на Международна заповед за арест, издадена на
15.10.2010г. от Районния федерален съд на САЩ, Чикаго, щата Илинойс, по дело
номер 10 кр876, издадена с цел предаване на лицето за наказателно преследване,
за извършени престъпления съгласно дял
18 от Федералния кодекс на САЩ, Раздел 1344, представляващи такива по чл. 212,
ал.5 от НК на РБългария.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на исканото
лице Б.П.А., с ЕГН **********, мярка
за неотклонение „Задържане под стража” до
фактическото му предаване на властите на Съединените американски щати.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр.Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Заверено копие от решението след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Министъра на правосъдието-за уведомяване на молещата държава,
както и на Върховната касационна прокуратура на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.