Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир,
14.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 25
февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
с участието
на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 784 по описа за 2020 г. взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Т.- П.“ АД, ЕИК …, с адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.“, чрез
процесуалния си представител ю.к.А.С.е предявил искове срещу ответника Н.Д.Ц.,
с ЕГН:**********,*** и настоящ адрес:***, с който моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 1 626.74 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се с адрес: гр.Перник,
пл.“К. П.“, бл….., партер, от които главница в размер на 1 153.62 за периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2019 г. включително и изравнителна сметка със знак „-„ в
м.07.2019 г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 473.12
лв. за периода от 08.04.2016 г. до 27.05.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 1 153.62 лв., смятано от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който е оспорил
частично иска, като се е позовал на изтекла погасителна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД, а именно тригодишна. В съдебно заседание чрез своята процесуална
представителка- адв.М. поддържа така изразеното становище.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че между него и ответника съществуват облигационни отношения, свързани с
доставката на топлинна енергия от топлофикационното дружество в жилище,
собственост на ответника, находящо се в гр.Перник, пл.“К.П.“, бл…, партер. Претенцията е за сумата от 1 626.74 лв.,
представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, от които главница в размер на 1 153.62 за периода, от 01.02.2016 г.,
до 30.04.2019 г., включително и изравнителна сметка със знак „-„ в м.07.2019
г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 473.12 лв. за
периода от 08.04.2016 г. до 27.05.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 1 153.62 лв., смятано от датата на подаване на исковата молба.
С
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/
в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС
/сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува
общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия
момент в дружеството на топлопреносното предприятие няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните
общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответникът е абонат на топлопреносното
дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като
собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия
спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия
Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Единственото възражение на ответника е свързано с изтекла погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б./в от ЗЗД, с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Доставката на електроенергия безспорно се
явява периодично плащане по смисъла на този текст. Видно от входящия номер на
исковата молба, същата е подадена на 05.10.2020 г.
Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Последното задължение, което се претендира от
ищеца е за доставена топлоенергия за периода- месец февруари 2016 г.- месец
април 2019 г.. Прилагайки разпоредбата на чл.111, б./в ЗЗД съдът намира, че
давностният срок по отношение на задълженията настъпили до месец август 2016
г., включително, е изтекъл. Това е така, тъй като при подаване на исковата
молба на 05.10.2020 г. ищецът е прекъснал давността за вземанията за месеците
от октомври 2017 г. насетне, тъй като с подаването на исковата молба на
05.10.2020 г. давностният срок за това задължение е прекъснат. Ето защо искът
за периода месец октомври 2017 г.- месец април 2019 г. следва да бъде уважен, а
в останалата му част следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Видно от приложеното извлечение от сметка, неоспорено от ищцовата страна, за
периода месец февруари 2016 г.- месец септември 2017 г. задължението за
главница, заедно с приспаднатите суми, е в общ размер на 1082 лв. и лихва в
размер на 460.97 лв. Предвид това съдът намира, че исковете следва да бъдат
отхвърлени в тази им част като погасени по давност, а в останалата им част до
1353.62- главница и 473.12- лихва, следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Претендираната сума е в общ размер
2421.20 лв., като уважената част на иска е 5.15 %. Съгласно приложения списък
по чл.80 от ГПК, ищецът е направил следните разноски: д.т.- 65.07 лв.,
юрисконсултско възнаграждение- 100 лв. или общо 165.07 лв. В горния смисъл ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 8.50 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция. Претендираната сума е в
общ размер 1626.74 лв., като отхвърлената част на иска е в размер на 1542.97
лв. или 94.85 %. Предвид това и с оглед направеното възражение на ищцовата
страна за размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, както и при
спазване разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 338 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Ц., с ЕГН:**********,*** и настоящ
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.- П.“ АД, ЕИК …, с адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.“,
чрез процесуалния си представител ю.к.А. С., сумата в размер на 70.62 лв.
/седемдесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се с адрес:
гр.Перник, пл.“Кракра Пернишки“, бл.17, партер, за периода месец октомври 2017
г.- месец април 2019 г., както и законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 12.15 лв., за периода от 08.04.2016 г. до 27.05.2020 г. и лихвата
от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете за периода от месец февруари 2016
г., до месец септември 2017 г. до общия претендиран размер от 1 153 лв.-
за главница и 473.12 лв.- за мораторната лихва.
ОСЪЖДА Н.Д.Ц., с ЕГН:**********,*** и настоящ
адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.- П.“ АД, ЕИК …, с адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.“,
чрез процесуалния си представител ю.к.А.С., сумата от 8.50 лв. /осем лева и
петдесет стотинки/- направени разноски по делото съразмерно с уважената част на
иска.
ОСЪЖДА „Топлофикация- Перник“ АД, ЕИК …, с
адрес на управление:***, ТЕЦ „Р.“, чрез процесуалния си представител ю.к.А.С.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Д.Ц., с ЕГН:**********,*** и настоящ адрес:***, сумата от 338
лв. /триста тридесет и осем лева/- направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./