№ 23293
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110125598 по описа за 2024 година
Предявен е от „............“ ЕООД срещу В. В. С. осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лв.,
представляваща обезщетение дължимо се при дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата
молба 07.05.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение
въз основа на трудов договор № 008/02.04.2023 г. с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и
основно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. Сочи, че срокът на предизвестието е
бил 60 дни. Излага, че със заповед № 001/09.01.2024 г. трудовото правоотношение е
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на
работа в периода 08.11.2023 г. – 15.12.2023 г. Твърди, че заповедта за налагане на
наказанието и прекратяване на трудовия договор, е връчена на ответника лично на
09.01.2024 г. Аргументира, че в случая ответникът дължи обезщетение за неспазено
предизвестие, което отново посочва, че съгласно трудовия договор е 60 дни, като наред с
това излага и че трудовото правоотношение е било безсрочно. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответницата е депозирала становище с вх. № 332948/21.10.2024 г., в което се излагат
твърдения, че е започнала работа в магазин на ищеца на 02.04.2023 г., на 12 часови смени, а
по трудов договор се водела на 8-часов работен ден. Сочи, че работата е била физически
тежка, свързана с вдигане на кашони и завеждане на стоки, съответно стоене на крака по 12
часа на ден. Вследствие на физическото натоварване, на 21.06.2023 г. по време на работа,
зареждайки стока, получила силна болка в дясното коляно, за което незабавно уведомила
работодателя, но той не обърнал внимание, поради което била принудена да си доизкара
смяната до 21 часа вечерта, през което време получила на дясното коляно посинявания и
сериозен оток. На следващия ден 22.06.2023 г. посетила лекар, който я насочил към спешна
операция, защото била скъсала предни кръстни връзки и менискус. На 23.06.2023 г. била
1
извършена операция и бил издаден болничен лист. Ищецът започнал да й звъни и да я
принуждава да ходи на работа събота и неделя. На 29.07.2023 г. отишла на работа, за да
помага на ищеца в магазина, но скъсала менискус и на десния крак, поради което
претърпяла още една операция на 04.08.2023 г. Твърди, че е предоставила болнични листи на
ищеца, но последният заявявал, че не го засягат, защото тя вече не била негов служител.
Ответницата посетила НАП за да провери трудовия си статус и тогава установила, че
трудовият й договор е прекратен по време на болничния без прекъсвания. На 23.10.2023 г.
изтекъл последният болничен, но не се чувствала физически добре и уведомила ищеца, че не
може да продължава този тип работа. Ищецът й отговорил или да се върне на работа и да
подаде предизвестие, или ще бъде дисциплинарно уволнена. За посочените обстоятелства
ответницата подала сигнал. Твърди, че не се доказва основанието, на което е прекратен
трудовият й договор, т.к. видно от справка в НАП, първоначалният договор е бил прекратен
на 01.09.2023 г., което предхождало дисциплинарното уволнение. Твърди, че не й е връчвана
заповед за дисциплинарно уволнение. При тези твърдения моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил трудов договор № 008/02.04.2023 г. сключен между страните в
производството, видно от който на ответницата е възложено да изпълнява длъжността
Супервайзър, магазин с код по НКПД: 52223001, при 8 часов работен ден и при основно
трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0,60 %. Трудовият договор е сключен със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
По делото е представена заповед за налагане на дисциплинарно наказания
„дисциплинарно уволнение“. В заповедта е посочено, че въз основа на констативен протокол
№ 1/15.12.2023 г. е констатирано неявяване на работа в периода 08.11.2023 г. – 15.12.2023 г.
от ответницата, поради което на същата е наложено наказание дисциплинарно уволнение.
Заповедта е подписана и респ. получена от ответницата на 09.01.2024 г.
Представена е и заповед № 001/09.01.2024 г. за прекратяване на трудовия договор
поради наложено наказание дисциплинарно уволнение. Екземпляр от заповедта е връчен на
ответницата на 06.02.2024 г., видно от положения подпис и направеното отбелязване.
По делото е представено искане № 002/27.11.2023 г. за предоставяне на писмени
обяснения за неявяване на работа за периода 08.11.2023 г. – 27.11.2023 г.
Представен е и констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение № 1/15.12.2023 г., като в същия е отразено, че е установено, че в периода от
08.11.2023 г. – 15.12.2023 г. ответницата не се е явявала на работа. Посочено е също и че
свидетели на неявяването са Н М С и НС П. Посочените лица също са подписали
констативния протокол, наред с представляващия дружеството работодател В П.
От страна на ответницата са представени амбулаторен лист № 001877 от 02.08.2023 г.,
№ 002286 от 05.09.2023 г., № 001927 от 07.08.2023 г.
Представена е епикриза, видно от която ответницата е постъпила в отделение по
ортопедия и травматология на 23.06.2023 г. и е изписана на 25.06.2023 г. Посочено е, че е
извършена оперативна намеса, както и че лицето е временно нетрудоспособно. В епикризата
е цитиран и болничен лист № Е20231496627/ 33 дни.
Представена е и втора епикриза, видно от която ответницата е постъпила в отделение
по ортопедия и травматология на 04.08.2023 г. и е изписана на 06.08.2023 г. Посочено е, че е
извършена оперативна намеса, както и че лицето е временно нетрудоспособно.
От страна на ответницата е представен сигнал от 16.11.2023 г. във връзка с нарушение
на трудовото законодателство от страна на ищеца.
Видно от представена справка за актуални трудови договори към 05.09.2023 г., на
02.04.2023 г. е сключен трудов договор, който е прекратен на 01.09.2023 г., като е посочено
2
основание „01“.
По делото е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ с вх. № 22388233431726/08.09.2023 г., видно от която ищецът е подал 1 бр. уведомление
по чл. 62, ал. 5, като в полето „заверени уведомления за прекратяване“ са посочени имена и
ЕГН на ответницата, а в скоби „заличаване“.
По делото е представена втора справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ с вх. № 22388243020304/13.01.2024 г., видно от която ищецът е подал 1 бр.
уведомление по чл. 62, ал. 5, като в полето „заверени уведомления за прекратяване“ са
посочени имена и ЕГН на ответницата, а в скоби „редовни данни“.
По делото ищецът е представил разпечатка от кореспонденция водена по вайбър, но
доколкото ответникът е оспорил същата, то кореспонденцията не следва да бъде обсъждана.
По делото са изслушани свидетелски показания на Д Г С – свидетел на ищеца, които
съдът кредитира и им дава вяра. Свидетелката С разказва, че с П (управител на ищцовото
дружество) са в приятелски отношения, знае за ответницата и сочи, че същата е била
служител на ищеца, както и че не е постъпила коректно при напускане на работа. Минавала
често през магазина. В началото на годината П я помолил да отидат до ответницата за да й
връчи заповедта за уволнение. Отишли до магазина и ответницата подписала. Свидетелката
знаела, че момичето, което подписало заповедта е именно ответницата, т.к. я била виждала
при предишни посещания.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно обстоятелството, че между страните е било налично безсрочно
трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор № 008/02.04.2023 г., че
трудовото правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и размера на брутно трудово възнаграждение на ответника за последния
пълен отработен месец.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното от ищеца обезщетение.
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че са
били обвързани от трудов договор № 008/02.04.2023 г. по силата на който ответницата е
изпълнявала длъжността Супервайзър. От съдържанието на трудовия договор се установява,
че същият е сключен за неопределен срок, но с изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в
полза на работодателя.
Не е спорно между страните и че към настоящ момент трудовият договор е прекратен.
Спорен е въпросът относно основанието и момента на прекратяване. При наличие на
конкуренция за прекратяване на трудовото правоотношение действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. В тази връзка от страна на ответника са изложени
твърдения, че трудовият договор е прекратен преди прекратяването му поради наложено
наказание дисциплинарно уволнение, като за доказване на твърдението си ответницата е
представила справка за актуални трудови договори към 05.09.2023 г. /л.55/. Видно от
справката трудов договор, сключен на 02.04.2023 г., е прекратен на 01.09.2023 г., като
основание е посочено „01“, което съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ,
касае хипотезата на чл. чл. 71, ал. 1 КТ, предвиждаща, че до изтичане на срока за изпитване
страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. От
представената от страна на ищеца справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ с вх. № 22388233431726/08.09.2023 г., се установява, че ищецът е подал 1 бр.
уведомление по чл. 62, ал. 5, като в полето „заверени уведомления за прекратяване“ са
посочени имена и ЕГН на ответницата, а в скоби „заличаване“. Вписванията в публичния
регистър обаче имат само оповестително действие досежно вписаните обстоятелства. По
делото липсват убедителни доказателства относно по-ранното прекратяване на трудовото
3
правоотношение. Не са представени доказателства от които да е видно, че до ответницата е
отправено, респ. получено, изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Дори да се приеме тезата на ответницата, че трудовият договор е бил прекратен преди
дисциплинарното уволнение с оглед представената справка за трудови договори, то тя се
опровергава от другата представена по делото справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради наложено на ответницата
дисциплинарно наказание уволнение. В тази връзка ищецът е представил заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на трудовия договор. И
двете заповеди са подписани от ответницата, като положените подписи не са оспорени в
законоустановения за това срок. Ответницата не е оспорвала по съдебен ред уволнението си,
а в настоящото производство е недопустимо установяване законността на дисциплинарното
уволнение. Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В конкретния случай, отвъд всякакво съмнение бе изяснено, че съществуващото между
страните трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид
наложеното на ответника дисциплинарно наказание уволнение. Цитираната заповед не е
атакувана по съдебен ред от ответника, поради което за съда съществува задължение да се
съобрази с настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като
дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за работодателя
вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради
прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие.
Дължимото в случая обезщетението се съразмерява с брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието. Съгласно чл. 228,
ал. 1 от КТ за основа на обезщетението следва да послужи брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец преди уволнението. По
делото не се установи изрично кой е последният пълен отработен месец от ответника, но
доколкото между страните няма спор, че брутното трудово възнаграждение на ответника за
30 календарни дни би било именно сумата от 1000 лева, то съдът счита, че размерът на
исковата претенция е доказан. В брутното трудово възнаграждение като основа за
обезщетението се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен
трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в
индивидуалния трудов договор. Такива данни по делото липсват, поради което съдът
приема, че брутното трудово възнаграждение е в размер на основното. Видно от
съдържанието на трудовия договор, същият е безсрочен, като в него е уговорено 60-дневно
предизвестие при прекратяване. Следователно дължимото се на ищеца обезщетение възлиза
на сумата от 2000 лв. По делото не е доказано ищецът да е получил дължимата сума от
ответника, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на предявяване на иска 07.05.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
такива и представя доказателства за сторени разноски, както следва: 80,00 лв. за държавна
такса /л.11/ и 500,00 лв. за адв. възнаграждение /л.12 и л. 13/. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 580,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. ............ да заплати на „............“
ЕООД, ЕИК ....., с адрес гр. ........, на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 2 000,00 лв.,
представляваща обезщетение дължимо се при дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата
молба 07.05.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. ............ да заплати на „............“
ЕООД, ЕИК ....., с адрес гр. ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580,00 лв.
сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5