О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1734

Гр. Бургас, 12.09.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия :  ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  1072 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази  следното:

Делото е образувано по повод искова молба на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** чрез адв. Иванова – БАК, съд. адрес *** против Прокуратурата на РБ, гр. София, бул. Витоша № 2 чрез Окръжна прокуратура – Бургас.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.

Съдебните книжа по делото са съставени и  разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищцата основава исканията си:

 Ищцата твърди, че е работила като акушер-гинеколог в МБАЛ-Бургас АД. На 24.08.2008 г. било образувано ДП № 328/2008 г. на ОДМВР-Бургас за нанесена тежка телесна повреда на Даниел Христов Стоянов, род. *** г. По това производство са били искания обяснения от нея в качеството й на лекар акушер - гинеколог, както и от ръководството на болницата. При искането и даването на тези обяснения ищцата била в състояние на стрес и  безпокойство от неизвестността и коментарите и обсъжданията на нейни колеги, които започнали да гледат към нея с недоверие и подценяване, повлияло рязко на самочувствието й като лекар – специалист.

На 06.03.2009 г. на ищцата било връчено постановление за привличането й като обвиняема по чл. 134, ал.1, предл. второ, вр. чл. 128, ал.2, вр. ал.1 НК в досъдебното производство, по което тя се явила на разпит с адвокат. По същото производство като обвиняеми били привлечени и колегите йд-р Томов, д-р Гамишев и д-р Георгиев. Ищцата поискала да й бъде предоставено копие от заключението на назначената експертиза, по което с нарочно постановление от 24.03.2009 г. на БРП й било отказано. По искането за отвод на наблюдаващия прокурор също било отказано с нарочно постановление от 09.06.2009 г.  

На 14.04.2009 г. било връчено ново постановление  за привличане на обвиняем с уточнено обвинение – вр. чл. 79 от Закона за здравето, вр. чл. 3 КПЕЛБ, вр. чл. 321 ал.1, т.3 и чл. 17 от Правилника за устройството, деаността и вътрешния ред на МБАЛ-Бургас. На същата дата било предявено разследването, като искането на ищцата за назначаване на повторна експертиза не било уважено. В същото време била назначена допълнителна СМЕ. Делото било върнато за доразследване с постановление от 06.10.2009 г., катона 19.12.2009 г. била внесена допълнителната петорна СМЕ.  

Поредното предявяване на разследването станало на 12.02.2010 г., като ищцата направила възражение и поискала назначаване на експертиза. Това искане, както и искането за отвод на прокурора отново не били уважени.

Обвинителния акт бил внесен в БРС на 24.06.2010 г. и образувано НОХД № 2621/2010г. по описа на съда. С разпореждане от 16.07.2010 г. делото е било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като прокуратурата на 27.08.2010 г. го е върнала съответно на разследващия полицай.

 Третото привличане на ищцата като обвиняем станало на 08.11.2010 г. разследването било предявено на 21.02.2011 г. Искането на защитата за прекратяване на наказателното производство не било уважени с постановление от 03.05.2011 г. на БРП. Досъдебното производство се развило от ноември 2008 г. до май 2011 г., било продължавано многократно, като ищцата три пъти била привличана като обвиняем.

От момента на привличането й като обвиняем за ищцата започнали трудни дни натоварени с много болка, преживяване на огромно безпокойство, страх от неизвестното, стрес, смачкване на самочувствието й на добър лекар, затваряне в себе си.  Обвиненията били свързани с пряката й работа в болницата. Станало известно, че обвиненията са свързани с немарливо отношение към работата й като лекар – гинеколог, който ежедневно се бори за живота и здравето на майката и детето. Това немарливо отношение към упражнявана лекарска професия – източник на повишена опасност, е било допуснато от нея в качеството й на водещ лекар при раждането на Десислава Коджабашева – Стоянова, както твърдяло обвинението. Прокуратурата твърдяла още, че е извършвала неправилни действия, пренебрегнала качеството на медицинското обслужване, не се съобразила с утвърдените в науката и практиката методи и технологии, не извършила правилна преценка на състоянието и последствията при раждането, осъществила некачествена медицинска помощ, действала в противоречие с медицинската етика, нарушила трудовите си задължения, била некомпетентна и в резултат на това причинила тежка телесна повреда на роденото дете Даниел Стоянов. Положението, в което била поставена от обвинението рязко променило отношение към нея от страна на колеги и служители в болницата, както и ръководството. Започнали шушукания зад гърба й, прикрито била посочвана като неразбираща от работата си. Ищцата се чувствала подтисната, изпитвала неудобство при контакт с колегите си. Самочувствието й на лекар била крайно смачкано и въпреки, че се отнасяла сериозно към работата си, непрекъснато се квалифицирала, прилагала най-нови методи на медицинската теория, обичала работата си и в грижата за пациентите проявявала висока отговорност, била квалифицирана от прокуратурата като специалист отнасящ се немарливо към работата си.  Поради всичко това на 01.09.2009 г. тя прекратила трудовото си правоотношение с болницата.

Ищцата била поканена да работи в болница „Дева Мария“. Тя  уведомила ръководството на болницата за повдигнатите срещу нея обвинения и, че авторитета й на лекар – гинеколог бил сринат. Въпреки това започнала работа на 08.09.2009 г., като й било съобщено, че ако бъде осъдена ще трябва да напусне. Ищцата трябвало ежедневно да доказва невинността си, качеството на работата си въпреки преживяваната ежедневно мъка и тежките квалификации спрямо нея от хора, които не познавала. Дори колеги по работа отказвали да работят с  нея. Продължителността на досъдебното производство, повдигането на обвинение три пъти било в резултат на действията на прокуратурата, която отказвала да уважи исканията на ищцата и защитата й.  

Съдебното производство по НОХД № 1671/2011 г. на БРС продължило  от 12.07.2011 г. до 15.07.2013 г. В производството пред първата съдебна инстанция, въпреки възражението на прокуратурата, съдът е приел доказателства представени от защитата – история на заболяването на детето, които били от изключителна важност, но не били включени в следствения доказателствен материал материал. Въз основа на тези доказателства съдът е назначил нова шесторна експертиза, която е била приета. С присъдата си ищцата е била призната за невиновна. Втората съдебна инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда с влязло в сила решение № 90/15.07.2013 г. по ВНОХД № 107/2013 г. на БОС.

Общо наказателното производство против ищцата продължило от юни 2008 г. до 15.07.2013 г., което според нея е прекалено за случая. Предварителното производство е било многократно продължавано, провеждано е едностранно, което и наложило събиране на нови доказателства пред съдебната инстанция. В рамките на тези пет години ищцата преживяла описаните притеснения, стрес, страх пред неизвестното, сринато обществено доверие към нея, като лекар. Чувствала се професионално срината и унижена. Поради сринато самочувствие тя ограничила връзките си с приятели, познати и колеги, а много от тях и рязко променили отношението си към нея към негативно. Разколебано било и доверието на пациентите, което преди това било спечелено с дългогодишен отговерен труд, като лекар-гинеколог. Чрез публикации в медиите и различни сайтове името и честта й като лекар били злепоставени многократно, което също предизвикало в нея неудобство, срам. Ищцата била с уснтановено преди ок. двадесет години автоимунно заболяване , като в резултат на преживения стрес състоянието й се влошило. Появили се и проблеми със сърцето. Общото здравословно състояние се влошило. На ищцата било мъчително и трудно да убеждава и близките си в своята правота. Успоредно с това тя е трябвало да намира сили в себе си показва знанията, уменията и квалификацията си като лекар, да съдейства на защитата, да се бори за правотата си, да работи и да живее. Именно поради нейната настоятелност и усилия съдът уважил искането й и приобщил новите доказателства, които по неясни причини били изчезнали в предварителното производство и чрез които тя било призната за невиновна. 

Ищцата понесла и имуществени вреди изразяващи се в заплащането на адвокат. 

  

   Ищцата отправя исканията: да бъде постановено решение, по силата на което  да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати:

 сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди предизвикани от обвинения за извършени престъпления, за които е била оправдана, ведно със законна лихва от 16.07.2013 г. до изплащането;

 сумата от 1 200 лв., представляваща имуществени вреди – разходи за адвокат;

 сумата, представляваща разноски по делото.      

 

Правна квалификация: Исковете имат правното си основание в чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

 

Обстоятелства, на които Прокуратурата на РБ основава възраженията си:

 Прокуратурата на РБ оспорва иска.

 Прави възражение за частично погасяване на акцесорния иск за лихви на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като иска е предявен на 10.07.2018 г., а вземането за лихви се погасява с тригодишна давност.

Ищцата не била ангажирала доказателства за действително претърпяните от нея неимуществени вреди, както и за връзката между тях и действията на прокуратурата. По същото време срещу нея се е водило и друго наказателно производство по чл. 123, ал.1 НК, което към момента не е приключило. По това наказателно производство тя е привлечена като обвиняем на 08.06.2010 г. и няма доказателство, че именно от едното или другото са претърпените вреди.  Няма доказателства и за това, че наказателното производство е повлияло на професионалната реализация на ищцата, нейната кариера и самочувствие, тъй като същата е работила в болница „дева мария“ и в частния си кабинет. Няма данни и за това, че прокуратурата е разпространявала информация по обвинението на ищцата, тъй като не е давала разрешение за разгласяване на факти от досъдебното производство. Поради това прокуратурата не може да отговаря за медийното отразяване на разследването тъй като няма нейни действия по подаване на информация към медии.

 Искът за неимуществени вреди не се доказва и по размер. Позовава се на ППВС № 4/68, т. ІІ. В случая е от значение как обвинението за извършено престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойноството на ищцата. Паричното обезщетение за неимуществени вреди е по – голямо, което е в противоречие с принципа на справедливостта. Възразява по причинната връзка между заболяването на ищцата и действията на прокуратурата по досъдебното производство, тъй като хроничното заболяване е с първоначална заверка от 13.05.2009 г. и не следва да се има предвид при определяне на размера. Размерът не е съобразен и с икономическия стандарт в страната. Средния годишен доход според НСИ към 2013 г. е 4 814 лв., а ищцата претендира обезщетение повече от четиринадесет пъти от него, което е  в разрез с принципа за обезвреда. Обезщетението не следва да се обвързва и с обстоятелството, че обвинението има връзка с професията на ищцата. Длъжността не е обстоятелство, което следва да се има предвид. Продължителността на наказателното произовдство от 4 години и 4 месеца е поради фактическа и правна сложност, а продължителността на съдебната фаза не еединствено отговорна прокуратурата.

Искът за имуществени вреди не се доказва.

 

Относно доказателствата:

Представените писмени доказателства следва да се допуснат. Поискано е прилагане на НОХД № 1671/2011 г. на БРС. Поискано е разпит на свидетели, което е допустимо.

По доказателствената тежест. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

В случая върху ищцата е доказателствената тежест да доказва претърпените от нея  неимуществени и имуществени вреди, размера им и връзката с наказателното преследване. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното, на осн. чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК  БОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И

 

НАСРОЧВА делото за 25.10.2018 г. от 10.30 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящето определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА се изиска НОХД № 1671/2011 г. на БРС.

ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ищеца при довеждане.

УКАЗВА на страните доказателствената тежест, според мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

 

                                Окръжен съдия: