Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Г. С., в качеството му на пълномощник на Н. Ж. К. от [населено място], срещу Решение №6/07.02.2024г. по АНД №318/2023г. по описа на Севлиевския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №6705262 на ОД на МВР – Габрово, с който на касатора за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. По същество касационната жалба преповтаря съображенията, поддържани пред районния съд. Иска се отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – Габрово, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Делото се разглежда от настоящия състав на АСВТ след като с Определение №7118/11.06.2024г. по АД №5550/2024г. състав на ВАС в производство по реда на чл. 135, ал. 6 от АПК е постановил подадената касационна жалба от Н. Ж. К. срещу Решение №6/07.02.2024г. по АНД №318/2023г. по описа на Районен съд Севлиево да бъде разгледана от А. съд В. Търново.

С Решение №48/28.04.2023г. по АНД №68/2023г. състав на Районен съд Севлиево е потвърдил Електронен фиш Серия К №6705262 на ОД на МВР – Габрово, с който на Н. К. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Това съдебно решение е било обжалвано от Н. К. по реда на чл. 63в от ЗАНН пред А. съд – Габрово. В производството пред касационната инстанция е постановено Решение №112/24.07.2023г. по КАНД №96/2023г. по описа на АСГ, с което е било отменено решението на въззивната инстанция и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След повторното разглеждане на делото е постановено Решение №6/07.02.2024г. по АНД №318/2023г. на Севлиевския районен съд, с което е потвърден обжалваният електронен фиш. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на соченото нарушение е по безспорно установено.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

 

От фактическа страна съдът е приел, че на 22.11.2022г. в 13,41 часа при км 85+640 на път I-4 е заснет посредством АТТС “ARH CAM S1” лек автомобил „...“ с рег. №[рег. номер], движещ се в посока към [населено място] със скорост 114 км/час /след приспадане на съответния толеранс съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/час/ при ограничение на скоростта за извън населено място от 70 км/час, означено с пътен знак В-26. Установено е, че автомобилът е собственост на „К. и Ко“ ООД от [населено място], чиито законен представител е Н. К.. Констатирано е превишение от 44 км/час, за което е изготвен снимков материал. За установеното нарушение е съставен електронен фиш серия К №6705262.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и приложимите административнопроизводствени правила. Извършена е преценка, че е материално законосъобразен.Фактът на извършване на нарушението е безспорно доказан. По аргумент от чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, като представляващ собственика на моторното превозно средство. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което е наложено абсолютно определеното по вид и размер в закона наказание. Посочено е, че извършеното редуциране на измерената скорост е в интерес на санкционираното лице и изключва неблагоприятни последици от допустимата грешка на измерване, поради което не се отразява на законосъобразността на електронния фиш. Установено е, че стационарната видео-радарна система е одобрен тип, удостоверението за което е валидно, и е преминала последваща метрологична проверка. Участъкът е бил означен със знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/час. Районният съд е изложил мотиви по всички поддържани възражения в жалбата, като е намерил същите за неоснователни.

Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е направил обосновани правни изводи.

При установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Електронният фиш отговаря на изискванията относно формата и съдържанието, установени в разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като административнонаказващият орган е дал правилна и пълна правна квалификация на санкционираното деяние. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и е наложено съответното за осъществения състав на нарушението наказание в предвидения от закона абсолютен размер.

За неоснователно настоящият състав на касационната инстанция счита основното възражение на касатора за неустановеност на нарушението, поради липса на изричното посочване на местозивършването му – категория на пътя, сигнализация и начин на въвеждането й. В електронния фиш е посочен пътя като наименование/обозначението съответства на определена категория според ЗП/, участъкът от него, където е било въведено ограничение за движението със съответна сигнализация, наличието на такава сигнализация. Следва да се посочи, че ограничението на скоростта за движение в случая следва не от категорията на пътя, а от поставената вертикална сигнализация/пътен знак В26/. Релевантно за спора обстоятелство е именно наличието на съответната сигнализация, което е надлежно установено в процеса.

Дали проектът за организацията на движението е одобрен от компетентният орган със съответният административен акт е въпрос, който не може да се решава от съдебните състави в хода на административнонаказателно производство от вида на настоящото.

Останалите възражения на касатора, направени в производството пред районния съд, са били обсъдени в съдебното решение. Касационният съд в пълнота споделя изложените мотиви на въззивния състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН прави препращане към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да остане в сила.

При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски в полза на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/07.02.2024г. по АНД №318/2023г. по описа на Севлиевския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №6705262 на ОД на МВР – Габрово.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.