№ 306
гр. Пещера, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Гражданско дело №
20235240101264 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул. „В. П.“ № 3, чрез адв. Е. А. -
В.ева от АК - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Брацигово, ул. „Антон
Ашкерц“ № 28, против Община Брацигово, Булстат *********, с адрес: гр.
Брацигово, ул. „А. К.“ № 6а, с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника Община Брацигово, че ищецът А. Г. П. е собственик
на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Брацигово,
одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор
(ИД) на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Брацигово, местност
„Нерзето“, с площ от 157 кв.м, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория
на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
124028, при съседи: имоти с идентификатори 06207.5.9, 06207.5.11,
06207.503.162, 06207.503.161, на основание давностно владение,
осъществявано от ищеца А. Г. П., считано от 06.12.1969 г. до настоящия
момент.
1
Ищецът твърди, че е собственик на гореописания поземлен имот с
идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово, ведно с построената в
него селскостопанска сграда с идентификатор 06207.5.10.1 по КККР на гр.
Брацигово, на основание давностно владение. Сочи, че владее и ползва този
поземлен имот и селскостопанската сграда в него от 06.12.1969 г., когато
неговият баща му прехвърлил с Нотариален акт № 307, том 2, н.д. №
504/06.12.1969 г. на съдия при Районен съд – Пещера поземлен имот с
идентификатор 06207.503.161 по КККР на гр. Брацигово, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда и гараж. До месец декември
1969 г. поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово
и селскостопанската сграда в него се използвали от родителите на ищеца. На
място процесния поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр.
Брацигово и поземлен имот с идентификатор 06207.503.161 по КККР на гр.
Брацигово представлявали един имот, който бил ограден с бетонови колове,
върху които е поставена метална мрежа. Ищецът твърди, че от 06.12.1969 г., в
продължение на повече от 50 години, владее и ползва имота и всички сгради
в него, включително селскостопанската сграда постоянно, явно, непрекъснато
и необезпокоявано и никой не е оспорвал правата му върху имота.
Ищецът сочи, че е собственик и на съседния поземлен имот с
идентификатор 06207.5.9 по КККР на гр. Брацигово. Решил да прехвърли
имота на внука си и отишъл в Община Брацигово, за да се снабди със скица.
При извършена справка в Община Брацигово установил, че в КККР на гр.
Брацигово, одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК,
процесният поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 е регистриран като
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и е предаден за стопанисване на Община Брацигово.
За селскостопанската сграда в него с идентификатор 06207.5.10.1 нямало
регистриран собственик. Тази сграда била построена от бащата на ищеца през
1940 г., била захранена с ел. енергия и вода и той използвал както нея, така и
процесния поземлен имот до 1969 г. Оттогава ищецът и семейството му
стопанисвали имота, като в свободната площ около стопанската сграда
отглеждали зеленчуци.
Ищецът твърди, че поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по КККР
на гр. Брацигово никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, както и че Община Брацигово никога не го е стопанисвала
или управлявала, възползвайки се от правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Към този
2
имот Община Брацигово никога не е имала претенции и не е отнемала
владението на ищеца. Имотът никога не е отчуждаван, не е одържавяван, не е
внасян в ТКЗС и други организации. За него не е съставян и акт за общинска
собственост. Ищецът сочи, че след като разбрал, че процесният поземлен
имот е предаден за стопанисване на Община Брацигово предприел действия и
се снабдил с нотариален акт за селскостопанската сграда чрез извършване на
обстоятелствена проверка. Излага, че служителите от общинската
администрация в Община Брацигово отказали да заверят молба-декларация за
издаване на нотариален акт чрез извършване на обстоятелствена проверка за
поземления имот, тъй като се притеснявали, че ще имат проблеми при
финансова ревизия. Затова посъветвали ищеца да докаже правото си на
собственост върху поземления имот по съдебен ред.
По гореизложените съображения ищецът А. П. моли за уважаване на
предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба. Такъв е депозиран на 13.02.2024 г. след изтичане на
12.02.2024 г. на срока за отговор на исковата молба (препис от исковата
молба, заедно с приложенията към нея и разпореждането по чл. 131 от ГПК
са получени от ответника на 11.01.2024 г. и по правилата на чл. 60, ал. 3 и ал.
6 от ГПК едномесечният срок за отговор изтича на 12.02.2024 г. –
понеделник, тъй като 11.02.2024 г. е неделя, неприсъствен ден), в който
ответникът Община Брацигово намира предявения иск за неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба,
противопоставя се на твърдението на ищеца, че същият владее имота и
твърди, че ищецът не е собственик на процесния поземлен имот с
идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово.
В открито съдебно заседание ищецът А. П. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Е. А.-В.ева. Поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявения иск. Изрично заявява, че не претендира
разноски по делото. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена
защита, в която излага съображения за основателност на предявения иск.
Ответникът Община Брацигово, чрез процесуалния си представител
юрк. А. С., в открито съдебно заседание моли съда да извърши анализ на
3
събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на същия
да прецени дали са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за
установяване право на собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена
проверка № 141/19.09.2023 г., том 2, рег. № 3165, н.д. № 298/2023 г. по описа
на Нотариус Г. Карамитрев с рег. № 387 по регистъра на НК и район на
действие РС-Пещера, се установява, че ищецът А. Г. П. и лицата Г. А.ов П.,
ЕГН ********** и П. А.ова Б., ЕГН ********** са признати за собственици
въз основа на покупка от ищеца и покойната му съпруга, давностно владение
и наследство на следния недвижим имот: сграда с идентификатор 06207.5.10.1
КККР на гр. Брацигово, одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма, с адрес
на сградата: гр. Брацигово, която сграда е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 06207.5.10 и 06207.5.11 по КККР на гр. Брацигово и
принадлежи към поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр.
Брацигово, със застроена площ на сградата от 34,00 кв.м, брой етажи: 1
(един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, при квоти: 4/6 идеални части за ищеца и по 16 идеална част за лицата Г.
А.ов П. и П. А.ова Б..
Видно от представената скица на поземлен имот № 15-306670-
21.03.2023 г., издадена от СГКК – Пазарджик, процесният поземлен имот с
идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово, одобрени със Заповед
№ РД-18-43/19.10.2012 г. на ИД на АГКК, се намира на адрес: гр. Брацигово,
местност „Нерзето“, с площ от 157 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска
земя, категория на земята: осма, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 124028, при съседи: имоти с идентификатори 06207.5.9,
06207.5.11, 06207.503.162, 06207.503.161, като върху същия имот попада
сграда с идентификатор 06207.5.10.1 по КККР на гр. Брацигово, със застроена
4
площ от 34 кв.м, брой етажи: 1 (един), с предназначение: селскостопанска
сграда.
Не е спорно между страните, а и от представения титул на собственост -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 307/06.12.1969 г.,
том II, н.д. № 504/1969 г. на съдия при РС-Пещера се установява, че ищецът
А. П. е собственик на съседния на процесния имот недвижим имот, а именно:
дворно място с построена в него къща, намиращо се в гр. Брацигово, с площ
от 450 кв.м, образуващо парцел VI в кв. 10 по плана на гр. Брацигово, при
съседи: Ст. Н. Г., Г. К. Л., улица и гора. Страните не спорят, а и видно от
представената по делото скица на поземлен имот № 15-166668-13.02.2023 г.,
издадена от СГКК – Пазарджик, този съседен на процесния имот недвижим
имот представлява поземлен имот с идентификатор 06207.503.161 по КККР
на гр. Брацигово, одобрени със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на ИД на
АГКК, с адрес: гр. Брацигово, ул. „В. П.“ № 3, с площ от 468 кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1223, квартал: 10, парцел: VI, при съседи: имоти с
идентификатори 06207.503.158, 06207.5.9, 06207.5.10, 06207.5.11,
06207.503.162 и 06207.503.9527 и е застроен със сграда с идентификатор
06207.503.161.1, със ЗП от 94 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 06207.503.161.2, със
застроена площ от 34 кв.м, брой етажи: 1 (един), предназначение: гараж.
Няма спор между страните, че ищецът е собственик и на другия съседен
на процесния имот недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор
06207.503.9 по КККР на гр. Брацигово.
От извършената и приета без възражения на страните по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че на място процесният имот с
идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово се владее към имот с
идентификатор 06207.503.161 по КККР на гр. Брацигово, където ищецът
живее и е ограден с метална мрежа на бетонови колове. Между двата имота
няма ограда. Същата е по външните граници. Имотът се стопанисва от ищеца
– засаден е с овощни дръвчета и зеленчуци. Не се различава от останалото
дворно място, което е в регулация. Няма данни имотът да е отчуждаван (не е
предвидено мероприятие, за което да бъде отчужден) и не е актуван като
5
общинска собственост. Процесният имот няма вида на типична земеделска
земя и не се намира в територия на такава земя. Той има вида на дворните
места, части от урегулираните поземлени имоти и е застроен със
селскостопанска сграда, собственост на ищеца и трети лица. Няма данни
процесният имот да е внасян в ТКЗС. Процесният имот не е възстановен по
реда на ЗПЗЗ, поради което същият е земя, която е останала след
реституцията на имотите. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
процесният имот е земя, която е запазила своя селищен характер. Имотът не е
типична земеделска земя и затова при посочване на начина на трайното му
ползване в КККР на гр. Брацигово е записано „друг вид земеделска земя“. В
КККР на гр. Брацигово е отразено, че имотът е „друг вид земеделска земя“,
защото се намира в територия извън регулацията, но реално е запазил своя
селищен характер и е застроен. Този имот и другите му два съседни имота,
единият от които е в регулация, са оградени с една много стара ограда и се
стопанисват и обработват от ищеца. Вещото лице уточнява, че достъпът до
процесния имот е през УПИ VI-1223 (сега имот с идентификатор
06207.503.161 по КККР на гр. Брацигово), както и че зад заградения имот е
гора. Акцентира, че разположението на имота – между населеното място – гр.
Брацигово и гората обяснява защо този имот не е внасян в ТКЗС. Налице е
невъзможност такъв имот да бъде включен в блок на ТКЗС, доколкото той е
отдалечен от блоковете на ТКЗС.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира същото за
обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Володя Николаев Грозев и В. Асенов Савов. От казаното от свид. Володя
Грозев (племенник на ищеца) и свид. В. Савов (съсед на ищеца) се
установява, че познават много добре процесния имот. И двамата свидетели са
категорични, че процесният имот се ползва повече от 50 години само от
ищеца, че само той полага грижи за състоянието на имота и го стопанисва
като свой. И двамата свидетели категорично заявяват, че процесният имот с
идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово и съседните му два
имота с идентификатори 06207.5.9 и 06207.503.161 по КККР на гр. Брацигово
са оградени с една обща ограда и повече от 50 години се владеят като един
имот само от ищеца. Твърдят, че тази ограда е много стара и откакто е
сложена не е местена. Сочат, че в процесния имот има плевня, която е
6
построена от бащата на ищеца, както и че имотът и плевнята се ползват от
ищеца повече от 50 години. И двамата свидетели заявяват, че ищецът
стопанисва процесния имот от дълги години, че всички в гр. Брацигово знаят,
че този имот е негов, че този имот никога не е бил отчуждаван или включван
в ТКЗС, както и че не е обработван от други хора, освен от ищеца, от повече
от 50 години, а преди това от баща му. И двамата свидетели посочват, че зад
имота е гора.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Володя Николаев Грозев и
В. Асенов Савов, тъй като намира същите за убедителни, обективни,
непротиворечиви и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Налице е правен интерес на ищеца от водене на положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото
правото му на собственост върху процесния имот се оспорва от ответника и
израз на това оспорване е обстоятелството, че ответникът заявява насрещни
права по отношение на процесния имот, основани на нормата на чл. 19
ЗСПЗЗ. Имотът е регистриран като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. земя, която е
останала след реституцията и е стопанисвана и управлявана от общината.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо ищецът, при условията
на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е
титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово, на
наведеното придобивно основание - давностно владение, като е упражнявал в
продължение на 10 години постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (не по
скрит начин, така че да може да бъде узнато от собствениците на имота)
фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост, което е уредено в разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Фактическият
състав на придобивната давност върху недвижим имот включва два елемента:
владение и изтичане на определен от закона срок, през който то е продължило
(в конкретния случай 10 години). Следователно за придобиване правото на
собственост по давност е необходимо на първо място да бъде установено
7
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. От това легално определение се извличат двата основни
признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на
фактическа власт върху вещ (corpus) и субективен - държане на вещта като
своя (animus), които следва да са осъществени едновременно. Владението
следва да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е
непрекъснато - да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца –
арг. чл. 81 от ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, като и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато
не е установено с насилие и да е явно - владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. Лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС и по чл. 79, ал. 2 от
ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок (ТР № 4/17.12.2012 г., постановено по т.д. №
8
4/2012 г. на ВКС, ОСГК).
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване по
изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност, респ.
наличието на съмнение за някой от тях, изключва придобиването на правото
на собственост върху вещта по давност.
В настоящия случай от извършената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот никога не е внасян в ТКЗС и
няма данни да е бил отчуждаван, нито актуван като частна общинска
собственост или одържавяван. Имотът не е възстановен по ЗСПЗЗ. При
извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът няма вида
на типична земеделска земя и не се намира в територия на такава земя, което
е видно и от отреждането му, а именно: „друг вид земеделска земя“. Същият
има вида на дворните места, части от урегулираните поземлени имоти и е
застроен със селскостопанска сграда. Процесният имот с идентификатор
06207.5.10 по КККР на гр. Брацигово е запазил селищния си характер, владее
се към имота на ищеца с идентификатор 06207.503.161 по КККР на гр.
Брацигово, който се намира в урбанизирана територия и там е жилището на
ищеца и е ограден с метална мрежа на бетонови колове, като между двата
имота няма ограда. Оградата е по външните граници. Имотът се стопанисва
от ищеца – засаден е с овощни дръвчета и зеленчуци и не се различава от
останалото дворно място, което е в регулация.
Съгласно трайно установената съдебна практика не всички земи, които
се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски
характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или ползвани като дворни места, остават
извън регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС №
216/08.11.1961 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да
не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.1964 г. на ВС,
ОСГК. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически
отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се
прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 от ЗСПЗЗ и те
не следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Ако такива доказателства
липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния
план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните
срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
9
В случай че лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за
собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена
проверка или да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен
процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за
придобиването им по давност, включително и в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право
на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването
им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е
съществувала само при действието на ЗСГ (отм., ДВ бр. 19 от 01.03.2005 г.) -
чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ.
След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната
давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (в
този смисъл Решение № 145 от 16.11.2016 г. по гр.д. № 2412/2016 г. на ВКС,
II г.о., Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, I г.о.,
Определение № 156 от 01.04.2019 г. по гр.д. № 3153/2018 г. на ВКС, I г.о.).
В процесния случай страните нито твърдят, нито има доказателства
бащата на ищеца или ищецът да са били членове на ТКЗС. Затова няма данни
спорният имот да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и след като
не е било подадено заявление за това, имотът да е под режима на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Реално имотът като дворище на частни лица, не е представлявал
земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Макар и да
се намира извън чертите на действащия регулационен план от 1965 г. на гр.
Брацигово процесният имот е запазил селищния си характер, тъй като е
продължил да бъде част от дворното място на бащата на ищеца и е застроен
от него със селскостопанска сграда. Няма данни по делото имотът да е бил
отнеман юридически или фактически от бащата на ищеца, а впоследствие от
ищеца, следователно този имот не е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ и не е имало пречка ищецът, на когото е предадено владението му, да
го придобие по давност. Подобни терени не следва да бъдат преценявани като
остатъчен незаявен и невъзстановен земеделски фонд, който по реда на чл. 19
от ЗСПЗЗ да бъде предаден на съответната община, в чийто район попадат, не
е станал общински и за него не се прилага забраната по чл. 86 от ЗС да бъде
обект на своене. За този имот не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ, доколкото не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От събраните по делото гласни доказателства по категоричен начин се
установява, че за период повече от 50 години – считано от 1969 г. ищецът е
упражнявал непрекъснато владение върху имота явно, спокойно и
необезпокоявано от никого, като е държал имота като свой, без някой да е
оспорвал правата му до момента, в който решил да се снабди с титул за
собственост. Към настоящия момент, както и през годините, имотът е
обработван и стопанисван от ищеца, а преди това от неговия баща, като
същият е ограден с ограда, която откакто е поставена не е местена и е
застроен със селскостопанска постройка, т.е. представлявал е дворно място, а
не земеделска земя. Анализът на събраните по делото доказателства налага
10
извода, че ищецът владее непрекъснато в продължение на много повече от
десет години процесният недвижим имот, като през този период владението
му е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнително и спокойно. Крайният
извод на съда е, че вследствие на владението, продължило повече от
предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС десетгодишен срок, ищецът е придобил по
давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
право на разноски има ищецът. В последното открито съдебно заседание по
делото ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Е. А.- В.ева, изрично
заявява, че не претендира разноски по делото. Поради това няма основание за
присъждане на разноски в полза на ищеца.
Така мотивиран, Районен съд – Пещера
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Брацигово,
Булстат *********, с адрес: гр. Брацигово, ул. „А. К.“ № 6а, че А. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Брацигово, ул. „В. П.“ № 3, е собственик на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 06207.5.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брацигово, одобрени със
Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Брацигово, местност „Нерзето“, с площ от 157
кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: друг вид земеделска земя, категория на земята: осма, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 124028, при съседи: имоти с
идентификатори 06207.5.9, 06207.5.11, 06207.503.162, 06207.503.161, на
основание давностно владение, осъществявано от ищеца А. Г. П., в
продължение на повече от десет години.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11