Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр. Ботевград, 02.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 845 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ ЕАД, срещу Б.М.Н. са предявени
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за
следните суми: 1.) 122,22 лв. –
главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 24.12.2014г. за клиентски № ********* за периода от
15.05.2017 г. до 14.08.2017 г.; 2.) 671,84
лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.11.2016 г. за
мобилен № 0899/777382 за периода от м. 08.2017 г. до м. 10.2018 г. за абонатен
№ *********, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. По същество искането към съда е да
признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
горните суми, предмет на Заповед № 370/21.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 125/2019 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за
мобилни услуги от 24.12.2014г., по силата на който на ответника са предоставяни
услуги за посочен мобилен номер и клиентски № *********, срещу месечна
абонамента такса 13,99 лв., за срок до 24.12.2016 г. На 30.09.2015 г. между
страните било сключено допълнително споразумение, срещу месечна абонаментна
такса 29,99 лв., със срок на действие 30.09.2017 г. Съгласно Договор за мобилни
услуги от 19.11.2016 г. със срок на действие до 19.11.2018 г., ответникът
уговорил втори абонаментен план за друг мобилен номер, както и сключил Договор
за лизинг, съгласно който получил мобилно устройство на изплащане. Изплащането
на устройството следвало да се извърши на 23 равни месечни вноски от по 41,99
лв. всяка. Ответникът не плащал редовно и в срок задълженията си за двата
мобилни номера, фактурирани под съответния клиентски номер на абоната, поради
което ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника.
Лизинговите вноски, дължими след м. 08.2017 г., били обявени за предсрочно
изискуеми.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор, чрез особения си представител.
Намира исковете за основателни.
В откритото съдебно заседание ищецът взема становище
по същество в предварително депозирана молба, като поддържа доводите и
исканията си. Ответникът, чрез особения си представител, променя становището си
по същество, като счита, че искът за сумата от 122,22 лв. се основа на
неистински документ, поради което следва да се отхвърли.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за мобилни услуги от 24.12.2014г., ответникът
по делото е се е съгласил да получава мобилни услуги за мобилен номер +359********* за срок от 24 месеца при
стандартен месечен абонамент от 13,99 лв. Неразделна част от договора е
приложената ценова листа и общите условия, които са изрично приети от ответника
чрез подписване на декларация – съгласие.
На 30.09.2015 г. между страните по делото е подписано
Допълнително споразумение за същия мобилен номер - +359*********, като
стандартният месечен абонамент е променен на 29,99 лв.
На 19.11.2016 г. страните са сключили нов договор за
мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент от 30,99 лв., за мобилен
апарат “Samsung
Galaxy S7 32 GB Gold”, СИМ карта №
89359050000522315137.
На същата дата 19.11.2016 г. страните са подписали
Договор за лизинг, съгласно който ответникът получава мобилно устройство “Samsung Galaxy S7
32 GB Gold”, СИМ карта №
89359050000522315137 срещу лизингова цена от 965,77
лв., която следва да се изплати на 23 месечни вноски, съгласно инкорпориран в
договора погасителен план.
По така сключените договори са издадени 3 бр. фактури:
№ **********/15.06.2017 г. за отчетен период от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г.
на стойност 198,55 лв.; № **********/15.07.2017 г. за отчетен период от 15.06.2017г.
до 14.07.2017 г. на стойност 222,22 лв.; № **********/15.08.2017 г. за отчетен
период от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 1298,56 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество; 3.) размер на претендираните
вземания; 4.) настъпила изискуемост на претендираните вземания.
Доколкото неплащането на претендираните задължения е отрицателен
факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е длъжен да
доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже, реципрочния факт, че
е извършил всички дължими плащания (ако направи такова оспорване).
Особеният представител на ответника първоначално е
изразил становище за основателност на исковете, което впоследствие е променил.
Следва да се има предвид, че становището за основателност се приравнява на
признание на иска по чл. 237 от ГПК, за каквото особеният представител не
разполага с правомощия. Ето защо, всички релевантни по делото факти се считат
спорни между страните и подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.
Между страните по делото са възникнали валидни
материални правоотношения по силата на сключените договори за мобилни услуги и
за лизинг, които правоотношения са съществували включително и за процесните
периоди, за които на абоната са начислени суми за плащане.
Ищцовото дружество обаче не е доказало своите
претенции по основание и размер. Не е ясно как е формиран размерът на
задълженията, за какви услуги и дали е правилно изчислен. За претендираните
суми, като доказателства са ангажирани единствено фактури и кредитно известие. Същите
са едностранно съставени от ищцовото дружество и представляват неподписани частни
свидетелстващи документи, поради което имат изключително ниска доказателствена
стойност. Сами по себе си и неподкрепени от каквито и да било други
доказателства, те не са годни да докажат, че процесните суми действително и
коректно са били начислени на съответното основание и размер.
Макар и за пълнота е редно да се отбележи, че
процесното Допълнително споразумение от 30.09.2015 г. носи подпис, за който се
твърди, че е положен от ответника, но същият драстично се различава от
положените в останалите документи подписи. Съдът не е открил производство по
реда на чл. 193 от ГПК единствено поради факта, че особеният представител на
ответника е констатирал очевидното разминаване в подписите на късен етап от
производството, когато искането му по чл. 193 от ГПК вече е било преклудирано.
Макар и при наличие на осезаема разлика в положените подписи, съдът не
разполага със специалните знания, даващи му основание да достигне до
категоричен извод за неистинност (неавтентичност) на документа. Несъмнено обаче
е компрометирано авторството на подписа, положен за потребител, в Допълнително
споразумение от 30.09.2015 г., чрез което се новират задълженията по Договор за
мобилни услуги от 24.12.2014г. и се увеличава размерът на месечната вноска.
По изложените съображения, предявените искове следва
да се отхвърлят.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има правно на разноски в производството, но такива нито се
претендират, нито са сторени, поради което и не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „***, срещу Б.М.Н. с ЕГН: **********,***, за
признаване за установено по отношение на Б.М.Н., че същият дължи на „***“ ЕАД
сумата от 122,22 лв. (сто двадесет и два лева и двадесет и две
стотинки) - главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2014г. за клиентски № *********
за периода от 15.05.2017 г. до 14.08.2017 г.; сумата от 671,84 лв. (шестстотин
седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.11.2016 г. за мобилен №
0899/777382 за периода от м. 08.2017 г. до м. 10.2018 г. за абонатен №
*********, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 370/21.01.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 125/2019 г. по описа на РС –
Ботевград.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на преписи на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :