№ 138
гр. ЛЕВСКИ, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100768 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ във вр. с
чл.74, ал.1 от КТ.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Б. ЗЛ. М., с адрес:
*****, срещу Община Л. и Детска градина ***** с.О.. В исковата молба се
иска да бъдат прогласени за недействителни или да бъдат отменени тези две
заповеди, с които е прекратено трудовото правоотношение с ищцата и да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност, която с последното
допълнително споразумение от 01.01.2021г., сключено с кмета на Община Л.,
заемала длъжността ЗАС /завеждащ административна служба/ код НКПД
4110 2001 с КИД-2008:8411. Ищцата счита, че издадената на неуточнена и
непопълнена дата на връчване Заповед № 949/17.09.2021г. на кмета на
Община Л. Л.А. с която без да е посочено правно основание, бил прекратен
трудовият договор, като не бил посочен номерът и датата му, считано от
17.09.2021г., като причини за прекратяване бил посочен само и единствено
чл. 329 ал.1 от КТ, е недействителна /нищожна/ и не може да произведе
правно действие, а ако не я намери за нищожна, моли съда да бъде отменена
като незаконосъобразна. Посочва, че разпоредбата на чл. 329 ал.1 указвала
единствено възможността на работодателя да извърши подбор при
съкращаване на щата или намаляване на обема на работата или закриване на
част от предприятието. Тъй като никъде в заповедта не било посочено
правното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, то тя
страдала от съществени пороци и следвало да се отмени без да се разглежда
производството по същество. За да организира защитата работникът следвало
да знае на кое правно основание от чл.328 ал.1 т. 1, 2 или 3 от КТ се
1
прекратява правоотношението му. Твърди, че такива обстоятелства никъде не
били посочени, че при тези хипотези следвало да има едномесечно
предизвестие, каквото изобщо не й било връчвано. Твърди, че Заповедта не
била мотивирана и не била обоснована, същата не била влязла в сила, тъй като
се обжалвала с настоящата искова молба в законоустановения двумесечен
срок.
Ищцата навежда довод, че не е провеждан и никакъв подбор съгласно
разпоредбата на 329 КТ, макар този член да бил посочен неправилно като
основание за прекратяването на трудовото правоотношение. Счита, че друго
процесуално нарушение била липсата на дата на връчване на заповедта.
Нямало отбелязване нито на нейния екземпляр, нито на този на общината.
Искането е съдът да прогласи за недействителна или респ. да отмени
Заповед №949/17.09.2021г. на кмета на Община Л. като незаконосъобразна и
да я възстанови на заеманата от нея длъжност ЗАС в детска ясла с.О., както и
да осъди Община Л. да й заплати полагащото се обезщетение за периода на
оставането й без работа за 6 месеца в размер на 4663,20лв.
По отношение на втория иск - срещу Детска градина ***** твърди, че
на същата дата 17.09.2021г. й бил поднесен за подпис трудов договор, с който
да заема различна длъжност при друг работодател -Детска градина ***** с.О.
а именно: длъжността помощник възпитател с БТВ 670 лева + доп.
възнаграждение 113,90 за прослужено време и храна по 2,50 на ден, като в
трудовия договор имало клауза, че същият е срочен до 31.10.2021г.
Трудовият договор при този работодател се явявал допълнителен и бил
сключен преди да е влязло в сила прекратяването на трудовия договор с
Община Л. и без Община Л. като първи работодател да е дала съгласие за
сключването му. Позова се на разпоредбата на чл. 335 от КТ. Не ставало и
въпрос за преназначаване, макар да полагала труд в едно и също място на
работа, тъй като било видно, че работодателите се явявали различни лица.
Предвид горното, след като отмени Заповед №949/17.09.2021г. на кмета на
Община Л. като незаконосъобразна, ведно с произтичащите от това
последици, отправя искане да прогласи сключения трудов договор №1 от
17.09.2021г. за недействителен поради нарушение или заобикаляне на закона,
като умишлено били подведени да го сключат като срочен, преди да е влязло
в сила прекратяването на предходното правоотношение. Моли съда да приеме
за установено, че трудовото правоотношение е запазено при хипотезата на чл.
123 а от КТ - Запазване на трудовото правоотношение при промяна на
работодателя. Твърди, че било обяснено устно от ръководството на яслата, че
поради закриване на яслените групи се преназначават към персонала на
детската градина, но счита, че това сключването на това ново трудово
правоотношение било с цел да се прекрати неправомерно предходното
правоотношение, което следвало по силата на КТ да се запази. До
28.10.2021г. работела при двама работодатели, като дори не било започнало
да тече предизвестие, без да е изтекъл срокът за обжалване на прекратяването
по първата заповед. Поради това искането по отношение на втори ответник
2
ДГ ***** е да се прогласят за недействителни както трудов договор №1 от
17.09.2021г. който бил сключен в нарушение на закона, без съгласие на
работодателя Община Л., без да са спазени разпоредбите на чл.123 и 123а от
КТ в частта, в която същият бил сключен като срочен, така и в последствие
издадената заповед за прекратяване на този трудов договор.
Ако не ги намери за недействителни, искането до съда е да ги отмени
като неправилни и незаконосъобразни.
Ищцата посочва, че Заповед от 17.09.2021г. била недействителна, като
заобикаляща закона, но ако съдът не я намери за такава, искането е да бъде
отменена при условията на евентуалност и като незаконосъобразна, като бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност, както и да й бъде заплатено
обезщетение в размер на БТВ за период от 6 месеца. Ищцата оспорва
представителната власт на лицето, подписало Заповед №25, а на Заповед по
чл.329 от КТ било видно, че подписът е различен и не приличал на подписа на
кмета на Община Л., поради което иска ответникът да заяви чий е този
подпис.
Счита, че този втори допълнителен трудов договор е недействителен по
отношение на клаузата за срок, тъй като е следвало да се изиска
предварително съгласие от Община Л. - първият работодател за сключването
му. Налице било заобикаляне на закона при хипотезите по чл. 123 и чл. 123а
КТ, тъй "като е налице едновременно прекратяване на работодателя по
съществуващите правоотношения и поява на нов, различен от него
работодател.
Моли съда да прогласи като недействителни, респективно да отмени
като неправилни и незаконосъобразни Заповед № 949/17.09.2021г. на кмета на
Община Л., трудовият договор № 1 от 17.09.2021г. и Заповед № 25 от
28.102021г., като я възстанови на предишната месторабота и осъди
работодателя да й заплати полагащото се обезщетение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника Община Л., чрез адв. Б..
Община Л. изразява становище, че исковете са допустими и подлежащи
на разглеждане.
Оспорва така предявените искове.
Сочи, че са налице съществени противоречия в твърденията на ищеца
относно фактите, на които основава исковете си /които противоречия
продължавали да съществуват, въпреки направеното уточнение на исковете,
който от една страна твърдяла, че трудовото й правоотношение с ***** е
било прекратено със Заповед изх. № 949/17.09.2021 г., а от друга - че това
правоотношение не е било прекратено, а е било запазено при условията на
чл.123 и 123а от КТ. При наличието на това противоречие по конкретно
предявените срещу ***** искове, на този етап нямало как да бъде даден ясен
и смислен отговор.
Според Община Л., ответникът е бил в безсрочно трудово
правоотношение с *****, по което е изпълнявал длъжността ЗАС в ДЯ *****
3
- с.О.. Поради необходимост от кадрова, ресурсна и финансова оптимизация
на дейността на общинските предприятия и училищни заведения обаче, с
Решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет - Левски, детската яслена
група в ДЯ ***** - с.О. /в която именно е работела ищецата/ е била закрита,
като същевременно с това е била разкрита нова такава група в ДГ ***** - с.О.
със същия предмет на дейност, която е приела изцяло имуществото и е поела
изцяло дейността на закритата група. Това решение е било приведено в
изпълнение със Заповед № 639/23.06.2021 г. на Кмета на *****, считано от
01.09.2021 г., след което ищецът е продължил да заема предишната си
длъжност и да я изпълнява на новото си работно място.
С оглед на тази фактология споделя тезата на ищцата и твърди, че
първоначалното й трудово правоотношение с ***** не е било прекратено, а
реално е било запазено и продължило да съществува на основанията в чл.123
от КТ., като посочва, че съгласно тази разпоредба трудовото правоотношение
не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на
предприятия; вливане на едно предприятие в друго; преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи; разпределение на дейността на едно
предприятие между две или повече предприятия; други правно-
организационни промени на предприятието.
Посочва, че в тези случаи е налице правоприемство на страната -
работодател съгласно императивната разпоредба на чл. 123 от КТ, като
трудовите правоотношения с работниците или служителите се запазват и
продължават да съществуват с новия работодател, цитира съдебна практика.
Твърди се, че разглежданият случай попада именно в една от тези
хипотези - по чл.123, т.7 от КТ, свързана с прехвърляне на дейност от едно
предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи и че
на това основание първоначалното трудово правоотношение на ищеца с
***** не е било прекратявано, а реално е било запазено и продължило да
съществува с нов работодател в лицето на ДГ ***** - с.О.. Счита, че повече
от очевидно е, че атакуваната от ищцата Заповед изх. № 949/17.09.2021 г. на
Кмета на *****, е била издадена без да е било налице валидно и действащо
трудово правоотношение между нея и общината и от лице, което вече не е
било негов работодател. По тази причина, тази заповед не би могла да доведе
и реално не е довела до прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца. По същата причина тя не би могла нито да остави ищеца без работа,
нито да даде основание за възстановяването му на работа при предишния
работодател *****, нито да даде основание за изплащането на обезщетение за
оставане без работа от работодателя *****.
Ответникът Община Л. счита, че предявените срещу ***** искове,
целящи такива последици, са неоснователни и следва да бъда изцяло
отхвърлени като такива.
Не възразява да се приемат представените от ищеца писмени
доказателства. Представя писмени доказателства.
4
В отговора от ответника Детска градина ***** – Обнова се твърди, че
ищецът е бил в безсрочно трудово правоотношение с първия ответник *****,
по което е изпълнявал длъжността „Готвач" в ДЯ ***** - с.О.. Поради
необходимост от кадрова, ресурсна и финансова оптимизация на дейността на
общинските предприятия и училищни заведения обаче, с Решение №
282/26.05.2021 г. на Общински съвет - Левски, детската яслена група в ДЯ
***** - с.О., в която именно е работела ищцата е била закрита, като
същевременно с това е била разкрита нова такава група в ДГ ***** - с.О. със
същия предмет на дейност, която е приела изцяло имуществото и поела
изцяло дейността на закритата група. Това решение е било приведено в
изпълнение със Заповед № 639/23.06.2021 г. на Кмета на *****, считано от
01.09.2021 г., след което ищецът е продължил да заема предишната си
длъжност и да я изпълнява на новото си работно място. Твърди, че с Трудов
договор № 1/17.09.2021 г. страните са уговорили промяна на характера на
трудовото правоотношение на ищеца, като същото било трансформирано от
безсрочно в срочно - с основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и с определен срок до
31.10.2021 г. Със Заповед № 25/28.10.2021 г. този трудов договор бил
прекратен на основанието в чл.325, ал.1, т.З от КТ - поради изтичане на
уговорения срок. Така изложените, макар и накратко факти, които в по -
голямата си част се твърдели и в исковата молба, давали основание на
ответника ДГ Теменуга да твърди, че предявените от ищеца искове за
недействителност на Трудов договор № 1/17.09.2021 г. и Заповед №
25/28.10.2021 г. са неоснователни.
Навежда довод, че принципно недействителността по чл.74, ал.1 от КТ
предполага тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в
съдържанието му, засягащи страните по него. Такива тежки пороци реално не
можели да бъдат изведени както от фактите по делото и анализа им, така и от
съдържанието на оспорваните от ищеца актове.
Счита, че може да бъде споделена тезата на самия ищец, развита в
исковата му молба, че първоначалното му трудово правоотношение с *****
не е било прекратено, а реално е било запазено и продължило да съществува
на основанията в чл.123 от КТ, според която трудовото правоотношение не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на
предприятия; вливане на едно предприятие в друго; преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително
прехвърляне на материални активи; разпределение на дейността на едно
предприятие между две или повече предприятия; други правно-
организационни промени на предприятието. Посочва, че в тези случаи е
налице правоприемство на страната - работодател съгласно императивната
разпоредба на чл.123 КТ, като трудовите правоотношения с работниците или
служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател,
като посочва съдебна практика. Според ответника разглежданият случай
попадал именно в една от тези хипотези -по чл.123, т.7 от КТ и че на това
основание първоначалното трудово правоотношение на ищеца с ***** не е
5
било прекратявано, а реално е било запазено и продължило да съществува с
нов работодател в лицето на ДГ ***** - с.О..
Според ответника сключеният по - късно с него договор от 17.09.2021 г.
с новия му работодател нямало как да бъде разглеждан нито като втори, нито
като нов. Същият следвало да бъде третиран единствено като споразумение в
рамките на вече съществуващото между страните трудово правоотношение, с
което се уговаряла промяна в характера на правоотношението, като същото се
трансформирало от безсрочно в срочно с основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ.
Посочва, че подобна уговорка и трансформация, по аргумент от чл.67, ал.З от
КТ следвало да е допустима от закона, щом се извършвала със съгласието на
работника, дадено с подписването на договора. Поради това, по делото
липсвали каквито и да е основания да бъде твърдяно и прието, че атакуваният
от ищеца Трудов договор № 1/17.09.2021 г. страдал от пороци във волята,
съдържанието или основанието си, които водят до негова недействителност
по смисъла на чл.74, ал.1 от КТ.
Ответникът счита, че подобни основания за недействителност били
налице по отношение на атакуваната от ищеца Заповед № 25/28.10.2021 г.
Отбелязва, че дори предявеният иск за недействителност да бъде
преквалифициран като спор за законосъобразността на заповедта и отмяна на
уволнението на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, този иск отново се явявал
неоснователен поради липсата на основания за обявяване на
недействителността на трудовото правоотношение между страните и поради
съответствието на заповедта с процесуалните и материални законови
изисквания.
Не възразява по искането на ищеца да се приемат представените от него
писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Представено е допълнително споразумение от 01.01.2021г., според
което ищцата е била в трудово правоотношение с Община Л., като същата е
била назначена на длъжността „ЗАС“ в Община Л., Детска ясла с.О. за
неопределен срок при пълно работно време.
Със Заповед изх. № 949/17.09.2021 г., издадена от Община Л., на
основание чл. 329 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Б. ЗЛ.
М., считано от 17.09.2021 г.
Представено е и копие от трудов договор № 1/17.09.2021 г., от който се
установява, че на 17.09.2021 г. е сключен договор между Детска градина
***** и Б. ЗЛ. М., с който ищцата е назначена на длъжността помощник –
възпитател, с място на работа Детска градина ***** с.О. със срок на договора
до 31.10.2021 г.
Представено е и копие от заповед № 25/28.10.2021 г., видно от която е,
че със същата е прекратено трудовото правоотношение с Б. ЗЛ. М., с място на
работа ДГ ***** с.О., считано от 01.11.2021 г., поради изтичане на
уговорения срок.
6
С решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Левски е дал
съгласие за закриване на филиална група на Детска ясла ***** с.О., считано
от 01.09.2021 г., както и е дал съгласие за разкриване на дневна яслена група
за деца от 10 месеца до 3 години в Детска градина ***** с.О.. Със същото
решение е възложено на кмета на Община Л. да издаде съответните заповеди.
Решено е трудовите правоотношения с персонала на закритата яслена група
да се уредят при условията на чл. 329 ал.1 от КТ, имуществото на закритата
филиална група в с.О. се предоставя за ползване от разкритата яслена група
към ДГ ***** с.О., а задължителната документация, която се води в детската
ясла да се приеме за съхранение от ДГ ***** с.О..
Издадена е заповед № 639/23.06.2021г. от кмета на Община Л. в
изпълнение на посоченото по-горе решение №282/26.05.2021 г. на Общински
съвет Левски, с което е закрита филиалната група на Детска ясла ***** в с.О.,
считано от 01.09.2021г.; разкрита е дневна яслена група за деца от 10 месеца
до 3 години в Детска градина ***** с.О.. Според заповедта, трудовите
правоотношения с персонала на закритата яслена група от филиал с.О. се
уреждат при условията на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Преценявайки представените и посочени по-горе писмени
доказателства, съдът приема, че между ищцата и Община Л. е съществувало
безсрочно трудово правоотношение. Приема, че Детска ясла ***** с.О., в
която ищцата е изпълнявала длъжността „ЗАС“ е закрита, като в Детска
градина ***** с.О. е разкрита детска яслена група със същия предмет на
дейност като закритата детска ясла, че Детска градина ***** е приела изцяло
имуществото на закритата детска ясла, и е поела изцяло дейността на
закритата детска ясла.
При това положение, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 123 от
КТ, според която разпоредба трудовото правоотношение не се прекратява при
промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на
едно предприятие в друго, преотстъпване или прехвърляне на дейност от
едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи,
разпределение на дейността на едно предприятие между две или повече
предприятия, други правно-организационни промени на предприятието.
Налице е правоприемство на страната, като трудовото правоотношение с
ищцата се е запазило и е продължило да съществува при промяна на
работодателя. На основание чл. 123 от КТ, считано от 01.09.2021 г. /датата на
закриване на Детската ясла и разкриване на детската яслена група в Детска
градина *****/ работодател на ищцата е Детска градина ***** с.О., а не
Община Л.. Самата ищца в исковата молба и допълнителната такава посочва,
че според нея „трудовото правоотношение е запазено при хипотезата на чл.
123 и 123а от КТ – запазване на трудовото правоотношение при промяна на
работодателя“.
Първоначалното трудово правоотношение на ищцата с община –
Левски не е било прекратено, а е било запазено и продължило да съществува
на основание чл. 123 КТ. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 123,
7
т.7 от КТ – свързана с прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго,
вкл. прехвърляне на материални активи и на това основание първоначалното
трудово правоотношение на ищеца с Община Л. не е било прекратявано, а е
било запазено и продължило да съществува с нов работодател в лицето на ДГ
*****.
Предвид изложеното, съдът приема, че атакуваната заповед изх. №
949/17.09.2021 г. на кмета на Община Л. не е била издадена от работодател на
ищцата, който както бе посочено по-горе е променен считано от 01.09.2021 г.,
не е могла да породи действие в правната сфера на ищцата, още по-малко
може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, и в
резултат на издаването й, ищцата не е останала без работа.
По отношение на претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ
от Община Л., съдът приема, че и този иск е неоснователен. Видно от
твърденията на ищцата, същата не посочва да е оставала без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 949/17.09.2021 г.
на кмета на Община Л., още повече, че както бе посочено по-горе тази
заповед не е породила каквото и да било действие в правната сфера на
ищцата.
Атакуваната от ищеца заповед не е довела до прекратяване на
трудовото правоотношение, поради което не е довела до последица
оставането на ищеца без работа, поради което исковете по чл. 344, т.2 и т.3 от
КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Заповед №949/17.09.2021 г. на кмета на Община Л., като издадена от
лице без работодателска власт не е довела до реалното уволнение на ищцата и
оставането й без работа, поради което не може да доведе и до присъждане на
обезщетение за оставане без работа от работодателя Община Л..
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените срещу Община Л.
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 74 от КТ за
прогласяване недействителността на трудовия договор №1 от 17.09.2021 г.,
сключен между ищцата и ответника Детска градина ***** с.О., съдът приема,
че този иск е недопустим, тъй като в КТ е предвиден специален иск за защита
от незаконно уволнение и това е искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, като при
разглеждане на този иск следва да бъдат съобразени и пороците, които според
ищцата водят до недействителност на процесната заповед.
В съдебната практика е възприето разбирането, че правен интерес от
обявяването на недействителността е налице единствено с оглед уреждане
последиците от недействителността. В случаите, когато съдът е сезиран с
правен спор, касаещ тези последици е процесуално недопустимо съдът да
бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия
договор, както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск,
а също и чрез възражения.
Поради изложеното съдът приема, че е предявен иск за отмяна на
уволнението на ищцата от ответника Детска градина ***** с.О. по чл. 344
8
ал.1 т.1 от КТ, при разглеждането на който, съдът трябва да обсъди и прецени
дали е налице действително постигнато между страните споразумение,
касаещо промяна в срока на съществуващото между тези страни трудово
правоотношение.
Съдът намира, че оспореният трудов договор №1/17.09.2021 г., сключен
между ищцата и ответника Детска градина *****, има характер на
споразумение по чл. 119 от КТ в рамките на вече съществуващото трудово
правоотношение между ищцата и Детска градина ***** с.О., възникнало на
основание правоприемството, считано от 01.09.2021 г.. Макар и наименовано
„трудов договор № 1“ това споразумение представлява постигнато писмено
съгласие между страните да бъде изменено съществуващото трудово
правоотношение от безсрочно в такова за определен срок по чл. 68 ал.1 т.1 от
КТ– за срок до 31.10.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.3 от КТ срочен трудов договор по
чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
Едната от хипотезите, при които е допустимо да се сключи договор на това
основание, сочи вида на работата, за извършването на която се назначава
работникът/ служителят. Под временна работа следва да се разбира такава,
която има случаен или еднократен характер и има само подпомагаща функция
спрямо основния предмет на дейност на работодателя. Сезонната работа от
своя страна се характеризира с по-голяма устойчивост в сравнение с
временната работа и зависи от сезона, от различните атмосферни и
температурни условия. Краткотрайната работа по принцип възниква поради
непредвидени причини, като например възникнали повреди от природни
бедствия, които следва да бъдат поправени в максимално кратки срокове, за
да може да продължи безпрепятствено дейността на предприятието.
Втората хипотеза, в която е възможно да се сключват срочни трудови
договори, е при обявени в несъстоятелност и ликвидация дружества –
работодатели. Новоназначените работници и служители по срочни трудови
договори на това основание на практика подпомагат дейността на синдика,
респективно ликвидатора. Оттук произтича и срочния характер на
извършваната от тях дейност, тъй като тези процедури траят само определен
период от време.
Съгласно пар. 8 от Допълните и преходни разпоредби за КТ
„изключения” по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице, при конкретни
икономически, финансови, технологични, пазарни и други обективни
причини от подобен характер. Обективните причини тук ще бъдат свързани с
производствената дейност на работодателя – например поради появилата се
благоприятна конюнктура едно предприятие получава повече от
предполагаемите поръчки, което налага назначаването на нова работна ръка,
за да могат да бъдат задоволени потребностите на потребителите, като след
изтичането на определен срок нуждата от допълнителна работна ръка ще
9
отпадне. Законово изискване е тези причини да бъдат налице към момента на
сключване на договора, да се посочени от него и именно те са обуславят
срочността му. Според постоянната практика на ВКС във връзка със
сключени трудови договори на основание чл. 68, ал. 4 от КТ, за да бъдат
законосъобразни, следва да отговарят на кумулативните предпоставки. Това
изрично е установено и от законодателя в чл. 68, ал. 5 от КТ, съгласно който
трудов договор, който е сключи в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3
и 4 от КТ, се счита за сключен за неопределено време.
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т.2 от КТ е предвидена възможността да
се сключи срочен трудов договор за определена работа. За да бъде
законосъобразен този вид договор следва да бъде изрично посочено и
описано за изпълнението или довършването на каква работа се назначава
работникът. Продължителността на този вид договори не е обвързана с
някакъв императивно предвиден максимален срок, поради което работата по
този договор може да продължи и за период, по-дълъг от 3 години, когато
това е необходимо за довършването на работата, за която е назначен
работникът.
В разпоредбата на чл. 68, ал.4 от КТ, по изключение (по смисъла на чл.
§1, т.8 ДР е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в
него и обуславящи срочността му), срочен трудов договор за срок най – малко
една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер. Такъв договор може да се сключи и за по –
кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Такова в случая
няма.
Съдът счита, че длъжността „помощник възпитател“ в детската градина
не отговаря на характеристиките на временни, сезонни или краткотрайни
дейности по смисъла на чл. 68 ал. 3 от КТ, както и че не са изложени доводи
за несъстоятелност или ликвидация.
Предвид качеството на работодателя – учебно детско заведение “детска
градина“, трудовата функция на помощник възпитателя не носи
характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа по смисъла на
ал. 3, нито покрива изискванията на ал. 4 във връзка с параграф 1 т.8,
уреждащи „изключенията“, при които може да се сключи срочен трудов
договор по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ.
Отделно от това, обстоятелствата, представляващи „изключение“ по
смисъла на параграф 1 т.8 следва да бъдат изрично посочени в трудовия
договор. Процесният договор не съдържа такива основания.
Времетраенето на трудовия договор е елемент от неговото съдържание
и като такъв той може да бъде изменян. В случая трудов договор №
1/17.09.2021 г., имащ характер на допълнително споразумение по чл. 119 от
КТ, с което е изменен срока на съществуващото трудово правоотношение от
безсрочен в срочен - за срок до 31.10.2021 г., на основание чл. 68 ал.1 т.1 от
10
КТ е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 от КТ, и на
основание чл. 68 ал. 5 от КТ трудовия договор между ищцата и ответника
Детска градина ***** с.О. се смята за сключен за неопределено време.
Предвид горното, посочването в Заповед № 25/28.10.2021 г., че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.3 от КТ,
паради изтичане на уговорения срок е незаконосъобразно, тъй като хипотезата
на т. 3 намира приложение само при срочни трудови договори, като в случая
трудовия договор между ищцата и ответника Детска градина ***** с.О. е
такъв за неопределено време и прекратяването му на основание чл. 325 ал.1 т.
3 от КТ е незаконно.
По отношение на ответника Детска градина ***** с.О. ищцата е
предявила иск само с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, както е
посочила ищцата и в представената писмена защита „по отношение на
исковете предявени срещу Детска градина с.О. считам, че следва да бъдат
уважени изцяло на осн. чл. 74 или по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ…“ поради което
искът, касаещ заповед № 25/28.10.2021 г., е основателен и доказан и следва да
бъде признато уволнението на ищцата с тази заповед за незаконно и следва
същото да бъде отменено.
При този изход на делото ищцата дължи разноски на ответника Община
Л., а на нея се дължат разноски от ответника Детска градина ***** с.О.. По
делото са представени доказателства само за направени разноски от Община
Л., но не и такива за направени разноски от ищцата. Предвид изложеното,
следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника Община Л.
направените деловодни разноски в размер на 350 лв., съобразно представения
списък на разноските.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Левски
държавна такса в размер на 150 лв., както и направените деловодни разноски
в размер на 150 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. ЗЛ. М.,
ЕГН**********, с адрес: *****, против Община Л., с адрес: *****, ЕИК
*****, представлявана от кмета Л.А. иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1
от КТ за признаване на уволнението със заповед №949/17.09.2021 г. на кмета
на Община Л. и неговата отмяна; иск с правно основание по чл. 344 ал.1 т.2 от
КТ – за възстановяване на Б. ЗЛ. М. на длъжността „ЗАС“ /завеждащ
административна служба/ в Община Л., и иск с правно основание по чл. 344
ал.1 т.3 от КТ – за присъждане на обезщетение за времето, през което Б. ЗЛ.
М. е останала без работа в резултат на издадената заповед № 949/17.09.2021 г.
на Кмета на Община Л..
ОСТАВЯ без разглеждане предявения от Б. ЗЛ. М., ЕГН**********, с
адрес: *****, против Детска градина ***** с.О. със седалище и адрес на
11
управление – с.О., обл. Плевен, ул. Възраждане № 2а, представляван от ВрИД
Директор П.Х.Т. иск с правно основание чл. 74 от КТ за прогласяване
недействителността на трудов договор № 1 от 17.09.2021 г. като недопустим.
На основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ ПРИЗНАВА за незаконно и отменя
уволнението на Б. ЗЛ. М., ЕГН**********, с адрес: ***** със заповед №
25/28.10.2021 г. издадена от работодателя Детска градина ***** с.О. със
седалище и адрес на управление – с.О., обл. Плевен, ул. Възраждане № 2а,
представляван от ВрИД Директор П.Х.Т..
ОСЪЖДА Б. ЗЛ. М., ЕГН**********, с адрес: ***** да заплати на
Община Л., с адрес: *****, ЕИК*****, представлявана от кмета Л.А.
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 350
лв.
ОСЪЖДА Б. ЗЛ. М., ЕГН**********, с адрес: ***** да заплати по
сметка на Районен съд – Левски, сумата в размер на 150 лв., представляваща
държавна такса върху предявените искове, както и направените разноски за
възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО в частта за произнасянето по чл. 74 от КТ, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
с частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК, а в
останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
12