РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232100101834 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас,
жк.“Лазур“, бл.40, вх.1, ап.11 против Прокуратурата на Република България за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 500000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на ответника по повод подадени от
ищеца молби в периода от 18.04.2022г. до 18.07.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са, че ищецът пребивава в Бургаския затвор от октомври 2021г. по
образувано спрямо него наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.116,
ал.1, т.6 НК. Постановена е присъда, която не е влязла в сила. По време на досъдебното и
съдебното дирене ищецът многократно сезирал окръжната прокуратура с искания и молби
за събиране на нови доказателства, но същите били неглижирани, като прокуратурата не е
предприела необходимите действия, за да се докаже неговата невинност. Подадени са общо
11 молби до Прокуратурата в периода от 18.04.2022г. до 15.07.2022г. Това са молба, изх. №
1313/18.04.2022г., молба, изх. № 1373/13.05.2022г., молба, изх. № 2124/16.06.2022г., молба,
изх. № 2060/17.06.2022г., декларация от 22.06.2022г., жалба, изх. № 2361/28.06.2022г.,
молба, изх. № 2203/28.06.2022г., молба, изх. № 2492/08.07.2022г., молба изх. №
2600/14.07.2022г., молба, изх. № 2059/11.05.2023г. и молба, изх. № 2641/11.05.2023г.
Ищецът твърди, че в резултат на бездействията на Прокуратурата е претърпял психически и
емоционален дискомфорт, тъй като неговите искания за събиране на доказателства са
неглижирани, а освен това в обвинителния акт се съдържат безпочвени изводи за воден от
ищеца скитнически начин на живот, без реално да е преценена действителната ситуация от
1
страна на ответника. Всичко това допринесло за произнасяне за по-тежка присъда против
ищеца. Той твърди, че от описаните действия/бездействия е претърпял неимуществени
вреди, за които се полага обезщетение в размер на 500000 лева. Моли искът да се уважи.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който счита иска за недопустим
и неоснователен. Според ответника, предявеният иск е по чл.1 ЗОДОВ и касае отговорност
от дейността на държавната администрация. Прокуратурата е част от съдебната власт и
дейността й по повдигане на обвинения е различна от тази на орган на изпълнителната
власт. Действията на Прокуратурата по конкретни дела и преписки не подлежат на
разглеждане по реда на АПК, тъй като тя не е административен орган. Понеже въведеният
предмет на делото не е административен акт, исковата молба е недопустима. По същество се
заявява, че искът е неоснователен. Разследването по наказателни дела е уредено в НПК, но
това не е административна дейност, а законът урежда отношенията, възникнали по повод
възбуждане, разследване и разглеждане на наказателни дела. Не се установяват действия или
бездействия на Прокуратурата, които да са незаконни, т.е. да нарушават закона или да са без
правно основание. Според НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението. При
съдебната фаза на наказателното производство се провежда съдебно следствие, при което
подсъдимият има възможност да прави искания за събиране на доказателства. Не са
извършени незаконни действия от страна на длъжностно лице от Прокуратурата. Не се
доказват претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца, нито наличие на причинна
връзка между бездействия на ответника и твърдените вреди. В присъдата скитническият
начин на живот на ищеца не е отчетен като отегчаващо вината обстоятелство.
Претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер. Моли за отхвърляне на
иска.
Предвид фактите, изложени в исковата молба, съдът квалифицира предявения иск по
чл.49 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията. За да мотивира тази правна квалификация, съдът
съобразява определение № 116/13.07.2020г. на ВКС по ч.гр.дело № 1495/2020г., според
което на основание чл.7 от КРБ, държавата отговаря пряко за вреди от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ – специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при
участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД, по които искове държавата
може да се представлява както от министъра на финансите, така и от процесуален
субституент – държавният орган, който отговаря за поведението на длъжностното лице пряк
причинител на вредата или с който прекият причинител на вредата е в служебно или
трудово правоотношение. Ответник по такива искове може да бъде и прокуратурата, когато
отговорността за вредите излиза извън приложното поле на ЗОДОВ. За надлежната
процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за
длъжник по деликтно вземане, а дали вземането срещу държавата е възникнало е въпрос на
материалноправна легитимация по иска. По тези съображения настоящият иск е такъв с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ и е допустим за разглеждане. Твърди се
2
противоправно бездействие на Прокуратурата, която въпреки молбите и жалбите на ищеца,
ги е неглижирала и не е предприела действия по събирането на доказателства за доказване
на невинността му.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Няма спор, а и на съда е служебно известно, че ищецът пребивава в Бургаския
затвор, като е задържан по повдигнато обвинение в умишлено убийство. Срещу него има
постановена осъдителна присъда на първа инстанция.
По делото са представени редица молби, подадени от ищеца до Окръжна
прокуратура-Бургас, по повод образуваното наказателно производство срещу него.
В молбата си от 18.04.2022г. ищецът се оплаква, че в съдебната зала е бил с
белезници, заявил е също, че разпитаният пред съда свидетел е излъгал в показанията си.
Поискана е очна ставка между ищеца и свидетеля.
С молбата си от 13.05.2022г. С. е поискал от БОП, да постанови извършването на
очни ставки между него и вече разпитаните свидетели, като е твърдял, че свидетелите са
давали неистински показания.
Подадена е и молба от 16.06.2022г., с която С. отново е поискал от Окръжната
прокуратура да постанови очни ставки с вече разпитаните свидетели. Такова искане има и в
молбата от 17.06.2022г.
С декларация от 22.06.2022г. С. е уведомил Окръжна прокуратура-Бургас, че
започва гладна стачка, тъй като му е отказано извършването на очни ставки.
С молба от 28.06.2022г. ищецът е заявил, че в свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел има съществени разминавания с показанията на останалите
свидетели и с показанията на самия ищец и е налице злонамерена лъжа, а именно че
свидетелят е видял на 20 метра от произшествието полицейска кола. С. е заявил, че е
отправял многократно искане да се извърши справка имало ли е такъв автомобил, отделно
искал да бъде извършена справка за криминалното минало на свидетеля, но не получил
отговор от прокуратурата.
С молба от 12.07.2022г. С. е поискал прокурорът да му обърне внимание, понеже се
е сдобил с информация, която е от голяма важност за разкриване истината по досъдебното
производство.
С жалба от 01.07.2022г. С. е отрекъл, че води клошарски начин на живот, като е
твърдяла прокуратурата и е изразил оплакване, че при изслушването на трима свидетели
пред съдия не му е било позволено да разговаря с адвоката си и не му били свалени
белезниците. Било му отказано от полицаите да предаде бележка на адвоката си. Заявено е
още, че всички негови искания за очни ставки са били отхвърлени, което го принудило да
започне гладна стачка.
3
С молба от 18.07.2022г. ищецът е заявил на прокурора, че не е съгласен с
обвинителния акт, тъй като в него има записани много неистини. Отправил е искане
прокуратурата да извърши проверки на редица факти по обвинението.
С молба от 18.07.2022г., този път отправена до съда, С. отново е заявил, че
категорично не е съгласен с обвинителния акт и е поискал да се извърши проверка на редица
факти по обвинението.
Ищецът е подал и молба от 16.05.2022г. до Районна прокуратура-Бургас да получи
справка относно етапа, на който се намира проверката и евентуалните бъдещи действия,
които се предвиждат.
Подадена е и молба от С. до Апелативна прокуратура-Бургас от 21.07.2022г., в
която също е заявил, че не е съгласен с обвинителния акт, понеже в него има много
неточности и неистини. Поискано е да се извърши проверка на конкретно посочени факти.
При това положение искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен. Ищецът трябва да докаже,
че служители на ответника са извършили незаконосъобразни и противоправни
действия/бездействия във връзка с подадени от него молби за събиране на нови
доказателства, че е понесъл неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
дейността на Прокуратурата по водене на следствието, да докаже в какво се изразяват
вредите му, както и че търсеното обезщетение като размер е съобразено с принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. В случая липсва въобще деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
осъществен от служител на Прокуратурата, тъй като няма извършено противоправно
действие/бездействие от страна на такъв служител. Безспорно е, че против С. се води
наказателно производство по повдигнато обвинение за убийство, което е в съдебната си
фаза. В хода на съдебното следствие подсъдимият може да прави доказателствени искания
във връзка с предмета на обвинението, като е в преценката на съда да прецени относимостта
на тези искания и евентуално да ги уважи. Правото на подсъдимия да участва в съдебното
заседание и да посочва и представя доказателства се гарантира от НПК. В случая всички
молби, които подсъдимият С. е подал до Окръжна прокуратура, касаят неговото
недоволство от повдигнатото против него обвинение и съдържат искания за допускане на
очни ставки и събиране на други доказателства. Доколкото обаче наказателното дело се е
намирало в своята съдебна фаза, съдът е този, който ръководи събирането на
доказателствата и е нямало пречка, подсъдимият да поиска направо от съдебния състав по
делото да се произнесе по неговите доказателствени искания. Вместо това той е подал
редица молби и жалби до Окръжна прокуратура-Бургас, с формулирани искания по
доказателствата. Дори и съответният прокурор да не е предприел действия във връзка с
молбите, това обстоятелство не представлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Наказателното дело е било в съдебна фаза и съдът е този, който следва да се произнесе по
исканията на подсъдимия. Ето защо бездействието на съответния прокурор /ако е налице
такова/ не е противоправно поведение. Впрочем дори и делото да е било на фаза досъдебно
производство, то бездействието на Прокуратурата във връзка с исканията на подсъдимия
отново не би могло да се определи като неправомерно, тъй като според чл.46, ал.2 НПК
4
прокурорът ръководи разследването и е в неговата дискреция да решава кои доказателства
следва да бъдат събрани. Евентуални пропуски и грешки на прокурора в хода на
досъдебното производство биха били отстранени от съда в съдебната фаза на процеса,
когато подсъдимият може да посочва доказателства и да прави доказателствени искания.
По изложените мотиви искът се преценява за неоснователен. Не е налице
противоправно бездействие на служител на Прокуратурата във връзка с подадените от
ищеца молби по доказателствата. След като няма противоправно поведение, е безсмислено
да се изследва наличието на другите елементи на деликта. Такъв не е налице, поради което
искът за репариране на евентуални вреди следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде
осъден да заплати на ответника 100 лева разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас,
жк.“Лазур“, бл.40, вх.1, ап.11 за осъждане на Прокуратурата на Република България, с адрес
гр.София, бул.“Витоша“ 2 да му заплати сумата от 500000 лева /петстотин хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия/бездействия на служители на ответника по повод подадени от ищеца молби в
периода от 18.04.2022г. до 18.07.2022г., а именно молба, изх. № 1313/18.04.2022г., молба,
изх. № 1373/13.05.2022г., молба, изх. № 2124/16.06.2022г., молба, изх. № 2060/17.06.2022г.,
декларация от 22.06.2022г., жалба, изх. № 2361/28.06.2022г., молба, изх. №
2203/28.06.2022г., молба, изх. № 2492/08.07.2022г., молба изх. № 2600/14.07.2022г., молба,
изх. № 2059/11.05.2023г. и молба, изх. № 2641/11.05.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, жк.“Лазур“,
бл.40, вх.1, ап.11 да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
бул.“Витоша“ 2 сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5