Решение по дело №155/2022 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Решение № 74/05.09.2022 г.
по АНД № 155/2022 г.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
В Районен съд – Тутракан е постъпило постановление на Районна
прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, от 09.08.2022
г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК по образувано ДП № 362 ЗМ 107/2022 г., на обв. Ш.М.А. от ***,
ЕГН: **********, за това, че на 02.04.2022 г. от Държавен горски фонд,
стопанисван от ТП „ДГС“ гр. Тутракан, обл. Силистра, находящ се в
землището на с. Зафирово, обл. Силистра, местността „Амзова гора“, в отдел
42, б. „и“, без редовно писмено позволително отсякъл и извозил 1 /един/ пр.
куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и „космат дъб“, на обща
стойност 46,75 лв., като случаят е маловажен, с което е извършил
престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Силистра, ТО –
Тутракан, поддържа внесеното предложение. Предлага обвиняемият да бъде
признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
минимален размер. Пледира обвиняемият да заплати сторените във фазата на
досъдебното производство разноски и съдът да се произнесе по отношение на
веществените доказателства.
Защитникът на обвиняемия счита, че предложението на РП – Силистра
е основателно. Счита, че са нА.це предпоставките на чл. 78а от НК и пледира
за налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият Ш.А. се признава за виновен и моли за налагане на
минимална глоба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ш.А. е роден на ***, живущ в ***, ***.
На 02.04.2022 г., около 18:30 ч., свид. А.А.Н. – горски стражар в ТП
„ДГС“ – Тутракан, отговарящ за горския фонд в землищата на селата
Зафирово, Долно Ряхово и Малък Преславец в обл. Силистра, получил
сигнал, че в местността „Амзова гора“, намираща се в землището на с.
Зафирово, се извършвала сеч на дървета. Нури потърсил съдействие от свид.
Д.М.Р. – също горски стражар в ТП „ДГС“ – Тутракан, и двамата се насочили
със служебен автомобил до указаното в сигнала място. Преди да навлязат в
горската територия служителите по горите чули шум от моторни триони,
идващ от вътрешността на гората, и спрели. Решили да сигнА.зират
1

полицейския служител В.Г.Ж., който им оказал необходимото съдействие и
пристигнал на място. Тримата решили да не навлизат в горската територия, а
да изчакат евентуалните нарушители да излязат и да ги пресрещнат. Около
час след това по черния път, идващ от гората, се появили три напълнени с
дърва за огрев каруци, като едната от тях била управлявана от обвиняемия.
Полицейският служител разпоредил на установените лица да спрат и те се
подчинили. След извършената от горските служители проверка се
установило, че каруцата, водена от обвиняемия, била натоварена с един
пространствен кубически метър дърва за огрев от видовете „цер“ и „космат
дъб“. Установено било също и че по дървесината нямало поставени
контролни горски марки.
На обвиняемия били съставени 2 бр. АУАН – серия СЦ 27 2022 №
000024/02.04.2022 г. и серия СЦ 27 2022 № 000025/02.04.2022 г. за
установени нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите. С първия
АУАН процесните дърва за огрев били иззети от горските служители.
Впоследствие с Разписка за отговорно пазене С:ГО4А № 000485/02.04.2022 г.
последните били предадени на служител на ТП „ДГС“, заемащ длъжността
домакин.
Според заключението по назначената Съдебна лесотехническа и
ценова експертиза пазарната стойност на дървесината – предмет на
престъплението, възлиза на 46,75 лв.

Съдът, на основание чл. 378, ал.3 от НПК, изгради горната фактическа
обстановка и разгледа делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението на РП – Силистра, ТО – Тутракан, които в
проведеното съдебно заседание не се оспорват нито от обвиняемия, нито от
неговия защитник.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът изведе следните
правни изводи.
Обвиняемият е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен
субект на престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна, изпълнителното деяние, визирано в чл. 235, ал.1
от НК, може да се изпълни с множество разнородни действия: сечене,
събиране, добиване, вземане или извозване по отношение на предмета на
престъплението. В настоящия случай се касае за сечене /или производното му
отсичане/ и извозване на дървета или части от тях. Осъществяването на
изпълнителното деяние се доказва както от показанията на разпитаните като
свидетели горски служители, извършили проверката на обвиняемия, и от
кореспондиращите с тях пълни самопризнания на последния, така и от
писмените доказателства по делото.
Предмет на престъплението могат да бъдат дървета или части от
2

тях,принадлежащи към горския фонд. По своята същност дървата за огрев са
именно такива – т.е. и този елемент от престъпния състав е изпълнен.
На следващо място е необходимо при извършване на описаната по-горе
дейност да е липсвало редовно писмено позволително или въпреки нА.чието
му, дейността да се е развивала извън указаните в него места, срокове,
количество и/или дървета. В настоящия случай, видно от отговора на
директора на ТП „ДГС“ – Тутракан, на обвиняемия не е било издавано
позволително за извършваната от него дейност, което покрива първата
описана в състава хипотеза.
От субективна страна деянието е извършено умишлено – с пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на стореното от него,
предвиждал е общественоопасните последици и е желаел тяхното настъпване.
Този извод се гради освен на обективните находки по делото, още и на
обясненията на самия обвиняем: „Нямах редовни документи за дървата,
които горските установиха в каруцата ми. Взех дървата за вкъщи, тъй като
беше студено, а нямахме дърва.“.
Случаят може да се окачестви като маловажен по смисъла на чл. 93, т.9
от НК поради следните съображения. На първо място това е малкият обем
дърва за огрев, предмет на престъплението – 1 пространствен кубически
метър от видовете „цер“ и „космат дъб“, респективно – тяхната ниска
стойност в размер на 46,75 лв. На следващо място – липсата на други вредни
последици за ТП „ДГС“ – Тутракан. Не трябва да се подминават мотивите за
извършване на престъпното деяние – липсата на финансови средства от
страна на обвиняемия и неговото семейство и необходимостта от дърва за
огрев. Следва да се отчетат както чистото съдебно минало на А., който е
реабилитиран към момента на извършване на инкриминираното деяние, така
и пълното му съдействие с оглед безпроблемното провеждане и приключване
на наказателното производство. Дотук изложеното, от друга страна, не е в
състояние да обоснове прилагането на чл. 9, ал.2 от НК поради нА.чието на
минА. административни наказвания,шест на брой, за нарушения на
обвиняемия по Закона за горите, които явно не са му подействА. възпиращо.

Мотивиран от горното, съдът призна обвиняемия Ш.М.А. за виновен в
това, че на 02.04.2022 г. от Държавен горски фонд, стопанисван от ТП „ДГС“
гр. Тутракан, обл. Силистра, находящ се в землището на с. Зафирово, обл.
Силистра, местността „Амзова гора“, в отдел 42, б. „и“, без редовно писмено
позволително отсякъл и извозил 1 /един/ пр. куб. м. дърва за огрев от
дървесен вид „цер“ и „космат дъб“, на обща стойност 46,75 лв., като случаят е
маловажен, с което е извършил престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с ал.
1 от НК.

3

Съдът прие, че са нА.це положителните предпоставки, предвидени в чл.
78а, ал.1 от НК. Законодателят е предвидил три алтернативни наказания при
извършване на престъпление по чл. 235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода до 1 година, пробация или глоба от 100 до 300
лева, които се явяват „по-леки“ от наказанието лишаване от свобода до 3
години. Видно от справката му съдимост, обвиняемият е бил реабилитиран на
основание чл. 86 от НК, след което с Решение №870/23.11.2010 г.по АНД
№1044/2010 г. по описа на РС – Силистра, влязло в сила на 13.12.2010 г., е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е била
наложена глоба от 1 000 лв. По делото липсват данни наказанието да е било
изпълнено или да е било образувано изпълнително производство във връзка с
принудителното му изпълнение. Във връзка с това и вземайки предвид
постановките, заложени в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на
ОСНК на ВКС по т. д. № 2/2017 г., съдът счита, че по отношение на
обвиняемия е възможно повторното прилагане на чл. 78а от НК, тъй като в
най-лошия за него вариант /при липсата на данни както за доброволно, така и
за принудително изпълнение/, сборът от давността по чл. 82, ал.3 вр. ал. 1, б.
„а“ от ЗАНН и срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК /сбор от срокове, равняващ
се на 4 години/ е изтекъл на 13.12.2014 г. На следващо място, от
престъплението не са последвА. съставомерни имуществени вреди дотолкова,
доколкото предметът на престъплението е иззет от горските служители и
оставен на съхранение. Не са нА.це отрицателните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал.7 от НК. Поради всичко изложено съдът намира, че по отношение
на обвиняемия е приложимо повторното прилагане на чл. 78а от НК.
При определяне на предвиденото в закона наказание, като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие критичното отношение на обвиняемия към
извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението и
мотивите за извършването на престъплението. Съдът счита, че не са нА.це
отегчаващи вината обстоятелства.
Водим от горните обстоятелства, съдът счита, че на обвиняемия следва
да бъде наложено административно наказание „глоба” в минималния
предвиден от закона размер, а именно 1000.00 лева. Така определеното по вид
и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца. С изтърпяването му ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от
НК.
На основание чл. 379 от НПК във връзка с чл. 21 от ЗАНН съдът отне в
полза на държавата предмета на престъплението – 1 /един/ пространствен
кубически метър дърва за огрев от дървесен вид „цер“ и „космат дъб“,
оставени на отговорно пазене в ТП „ДГС“ – Тутракан.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
сторените в досъдебното производство разноски по изготвянето на Съдебна
лесотехническа и ценова експертиза в размер на 127,80 лв.
Съдът отмени наложена в ДП на обв. А. мярка за неотклонение
4

„Подписка“.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Спас Стефанов/
5

Номер на акта:	74
Дата:	5 септември 2022 г.
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20223430200155
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 август 2022 г.

Решение по дело №155/2022 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите