Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3345
гр.Варна, 11.11.2009 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, десети състав, в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и девета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. Ч.
при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4795 по описа за 2005 год. на ВРС , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищеца Т.К.Т.
***, с която се твърди, че е единствен наследник на А.К. Димчев, поч. на
12.07.05г. Твърди, че от 1971г. последният се води на диспансерен учет към
психиатричния диспансер с диагноза- Шизофрения-параноидна форма, пристъпно-
прогредиентно протичане, непълноценна ремисия – синдром на Кандински-Клерамбо,
хипобулия и промяна на личността, като от тогава бил на лечение с невролептици
, като не винаги споделял с лекарите наличието на параноидни изживявания за
въздействие. Релевира, че с оглед на заболяването си А.К. Димчев е бил в продължителен период от
време от 1971г. до смъртта си в състояние, при което не е могъл да разбира и ръководи действията си, като в това си състояние той е извършил множество
сделки със собствения си недв.имот, при които не е разбирал последиците на това
, което върши и не е могъл да ръководи действията си. Навежда твърдения, че с
договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г., обективиран в НА № 41,
том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС, Ал.Димчев е продал на съпругата си З.Й.Д.,***
на 28.02.83г., следния свой недв.имот – 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ
от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо
парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна
сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня,
баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното
място. Така сключеният договор твърди, че е нищожен , поради липсата на
договорена цена между страните по нея, което противоречало на закона и обуславя
нищожност на сделката. Релевира, че вписаното в нея , че сметните отношения са
уредени, не санира липсата на този елемент от договора. В условие на
евентуалност навежда твърдението, че сделката е унищожаема, поради това, че
продавачът Ал.Димчев не е могъл поради заболяването си да разбира и ръководи
своите действия. На следващо място твърди, че с договор за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. З.Й.Д. е прехвърлила на сина си В.Ф.
придобития от нея недв.имот , описан по-горе, въпреки че е придобила поради
наличието на сключен граждански брак само 1/16 ид.ч.от дворното място и
¼ ид.ч. от втория етаж, но тъй като сделката била нищожна , тя не е
породила правни последици и Д. не е придобила правото на собственост върху
имота, поради което и не е можела да прехвърли права, които не притежава.
Счита, че е собственик на този недв.имот
, предмет на посочените сделки, по силата на наследствено правоприемство, който
имот е придобит от наследодателя му чрез договор за замяна, обективиран в НА №
10, том IX, дело № 3139/80г. / уточняваща молба от 30.10.06г. – л.211/. Твърди
още, че на 19.08.92г. Ал.Димчев сключва договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 29, том XX,
н.д.№ 6015/92г., по силата на който продава на В.Ф. следния недв.имот -
1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р.,
ведно с ½ ид.ч. от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща
се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8
ид.ч. от подобренията в дворното място, който бил унищожаем поради това, че при
сключването му Ал.Димчев не е могъл да разбира и ръководи действията си/
уточняваща молба от 30.10.06г. – л.211/. Релевира, че на 26.03.1999г.
Ал.Димчев, отново сключва договор за
покупко-продажба , обективиран в НА № 110, том VIII, дело
№ 1782/99г. на СлВ – Варна, с който ведно със съпругата си З.Д. продават на В.Ф. недв.имот – ½ ид.част от новопостроена
надстройка със застр.площ от
60кв.м.,състояща се от антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, находяща
се на трети етаж от жилищна сграда, построена в съсобствено дворно място с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3, в кв.4, по плана на 8 п.р. на
града, при граници : ул.Драгоман, парцел пл.№№ VI-3\4,
III-22,V-1. Твърди, че при
изповядването на сделката е допуснато нарушение, като в НА не е вписана пълната
дата – липсва месец, поради което и нотариалното действие било нищожно на осн.
чл.472 във вр. с чл.476, б.”а ГПК. Освен това счита, че е налице нищожност и на
обективирания в този акт договор, тъй като не е спазена предписаната от закона
форма - нищожността на нотариалното
действие води до нищожност на НА , а оттам и сделката не е сключена в
предвидената нотариална форма, основание за действителността й/ уточняваща
молба от 30.10.06г. – л.211/. В условие на евентуалност навежда твърдението, че
сделката е унищожаема, поради това, че продавачът не е могъл поради
заболяването си да разбира и ръководи своите действия. С оглед на така
изложените обстоятелства отправя до съда следните искания: 1.Да прогласи
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г.,
обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС поради
противоречие на закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл.26, ал.1 ,
предл.1 ЗЗД, а в условие на евентуалност да унищожи същият договор на осн.
чл.31 ЗЗД поради това ,че към момента на сключването му прехвърлителя не е
могъл да разбира и ръководи действията си, както и на осн. чл.431, ал.2 ГПК /
отм/ да отмени посочения НА; 2.Да унищожи договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 29, том XX,
н.д.№ 6015/92г., на осн. чл.31 ЗЗД поради това, че към момента на сключването
му прехвърлителя не е могъл да разбира и ръководи действията си, както и на
осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ да отмени посочения НА; 3.Да прогласи нищожността
на договор за покупко-продажба , обективиран в НА № 110, том VIII, дело № 1782/99г. на СлВ – Варна, поради липсата на
предписана от закона форма, на осн. чл.26, ал.2 , предл.3 ЗЗД, както и да
прогласи нищожността на нотариалното действие поради нарушаване при неговото
извършване на чл.476, б.”а” ГПК /отм/, на осн. чл.472 ГПК /отм/ , а в условие на евентуалност да унищожи същият
договор на осн. чл.31 ЗЗД поради това ,че към момента на сключването му
прехвърлителя не е могъл да разбира и ръководи действията си, както и на осн.
чл.431, ал.2 ГПК / отм/ да отмени посочения НА; 4.Да признае за установено по
отношение на отв.Ф. и отв.Елфире Ф., че ищецът е собственик на недв.имот - 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Драгоман” / бивша ул.Ас.Златаров/ №
19 , съставляващо парцел № 3, в кв.4 по
плана на 8 п.р., идентичен с ПИ № 1030, ведно с ½ ид.ч. от втори етаж на
жилищна сграда,построена в това място,
състоящ се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище
за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, при граници по
скица : ул.Драгоман , ПИ №1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том
IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС,
както и на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ да отмени посочения НА; 5. С
оглед уважаването на исковете да се отмени
и КНА № 69, том VII, дело № 1459/03г. на СлВ при ВРС на осн. чл.431 , ал.2 ГПК / отм/. Претендира разноски по делото. В с.з. поддържа исковете си.
Ответниците по делото, З.Й. Запрянова, В. Нисим Ф., и Е.И.Ф., и тримата
чрез пълномощник адв.В.Пеева, счита за недопустими предявените искове с правно
оннование чл.26 ЗЗД и чл.97 ГПК касателно втория жилищен етаж, както и исковете
с правно основание чл.31 от ЗЗД поради изтичането на три годишния срок за
предявяването им. В условие на евентуалност твърди, че същите са неоснователни
, като твърди, че цената по първата атакувана сделка е изцяло изплатена, като
неяснотата в договора поражда необходимост от тълкуването му по реда на чл.20 ЗЗД, което дерогира
последиците от нищожността. Релевира , че сделките не са унижожаеми, поради
това, че праводателя на ищеца е разбирал свойството и значението на своите
постъпки към момента на сключването им. Твърди, че липсата на месец в НА не
обуславя нижощност на сделката, а налага необходимост от тълкуването й. Прави
възражение, че отв.Ф. е придобил чрез непрекъснато владение повече от 5 години
½ ид.ч. от втори етаж на сградата
и дворното място , предмет на НА № 147/87г. , без да знае че праводателя
му не е собственик, а в случай че се приеме, че е недобросъвестен владелец –
чрез владение повече от 10години, като началото на давностното владение е
установено от отв.Й. от 1983г., което владение последния е присъединил към
своето от 12.08.87г. Релевира, че и по отношение на останалата ½ ид.ч.
от втория етаж и дв.място отв.Ф. е придобил чрез давностно владение, начиная от
19.08.92г. собствеността, както е придобил и собствеността върху новопостроения
трети етаж, давността за което започнала да тече от началото на 1993г. Предвид
това молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно приложеното заверено копие на НА № 10, том IX, дело № 3139/80г. на
Н-с при ВРС, А.К. Димчев е прехвърлил на Е. Петрова в замяна недв.имот –
6/13ид.ч. от вилно място, цялото с площ от 1300кв.м., находящо се в гр.Варна,
м.Траката№4, съставляващо парцел IV-1632 по плана на града, ведно с целия втори
етаж от построената сграда и едно избено помещение, а последната е
прехвърлила на Ал.Димчев в замяна следния свой недв.имот - 1/4ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо
парцел № V-2,3 от кв.4, по плана на 8 п.р., ведно с
жилищна сграда, разположена на втори етаж, състояща се от две стаи, антре,
пералня, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/4 ид.ч. от
подобренията в дворното място.
Видно от приложения по делото НА № 41, том III, дело
№ 791/07.03.83г. на Н-с при ВРС, А.К. Димчев е продал на съпругата си З.Й.Д.
следния свой собствен недв.имот - 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо
парцел № 3, по плана на 8 п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна сграда,
разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня,
клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното
място, данъчната оценка на който е 365лв. В точка 2 на същия акт е отбелязано,
че З. ДДимчева купува този имот, като сметните отношения са уредени. НА е
подписан от страните и нотариуса.
Съгласно заверено копие на НА № 147, том IX, дело № 2932/1987г. на Н-с при
ВРС, за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, на 12.08.1987г. З. Й.Д.
със съгласието на съпруга си Ал.Димчев е
прехвърлила на сина си В.Ф. следния недв.имот: 1/8ид.ч. от дворно място,
цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 ,
съставляващо парцел № 3, по плана на 8 п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна
сграда, разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, перално
помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, срещу задължението на последния да я издържа и
гледа до края на живота й.
От НА № 29, том XX, дело № 6015/19.08.1992г. на Н-с при ВРС, се установява,
че А.К. Димчев е продал на В. Нисим Ф.
следния недв.имот: 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо парцел № 3, по
плана на 8 п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна сграда, разположена на
втория етаж, състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет,
стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място,
като продавачите си запазват правото на ползване на имота до края на живота си.
Видно от НА за продажба № 38, том I, рег.№ 922, дело № 63/99г., на Н-с
Р.Кожухарова, рег.№ 212 при ВРС, вписан в СлВ с вх.рег.№ 2507, акт № 110, том VIII, дело № 1782/1999г., А.К. Димчев и З. Й.Д. продават на В.Ф.
следния свой придобит по строеж недв.имот – ½ ид.част от новопостроена
надстройка със застр.площ от 60кв.м.,
състояща се от антре, две стаи, кухня ,баня –тоалет и тераса, находяща се на
трети етаж от жилищна сграда , построена в съсобствено дв.място, цялото от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3 в
кв.4, по пална на
Съгласно КНА № 90, том I, рег.№ 1472, дело № 52/2003г. на Н-с Р.Кожухарова,
рег.№ 212 при ВРС, вписан в СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69, том VII, дело № 1459 / 03г., отв.В.Ф. е признат за собственик на
следните недв.имоти: 1. ¼ ид.ч. от ПИ целия с площ от 188кв.м., находящ
се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, съставляващо ПИ № 3, в кв.4 по плана на
От представеното удостоверение за наследници № 19251/22.07.05г. на
общ.Варна, се установява, че А.К. ***, поч. на 12.07.05г. е оставил за свои законен
наследник ищецът Т.К.Т..
Представено е и решение от 09.04.04г. по гр.д.№ 942/03г. на ВРС, с което е
прекратен брака сключен между А.К. Димчев и З.Й.Д. на 28.02.83г., на осн.
чл.99, ал.1 СК.
Представено е по делото и определение от 18.07.05г. по гр.д.№1142/05г. на
ВОС, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба
на Т.Т. против А. Димчев за поставянето му под пълно запрещение.
Във връзка с твърдението за състоянието на Ал.Димчев при сключване на
атакуваните сделки, по делото са представени и приложени епикриза от Окръжна
психоневрологична болница Ловеч , където последния е бил на лечение в периода
07.04.72г . – 07.03.73г., мед.удостоверение от 1971г., изд. от ВМИ-Катедра по
психиатрия; ЛАК и ЛЗК на Ал.Димчев.
Представени са и експерти решения на ТЕЛК от 16.06.99г. и 28.06.01г. ,
според които Ал.Димчев е освидетелстван с диагноза – шизофреннни психози /
Шизофрения-параноидна форма, пристъпно- прогредиентно протичане, непълноценна
ремисия и промяна на личността/и оценка за трудоспособност - 82% намалена работоспособност, като е
инвалидизиран за периоди до 01.06.01г., респ. до 01.06.04г. Приложени са и
копия от заповеди № 10460/10.74г., № 458/24.01.74г., №12005/73г., 10446/72г. и
№ 636/72г. на ДП-БМФ, от които е видно, че лицето е работило в посоченото
предприятие в радиопредавателен център, както и допълнителни споразумения към
трудов договор на лицето, от които е видно, че на 23.11.93г. на същият е
изменен трудовия му договор с работодателя Параходство БМФ-АД като е преместен
от длъжността инж.електроник на длъжността – организатор, а на 25.02.97г. от длъжността организатор на снабдител, като
със заповед № 219/30.04.98г. е прекратено и трудовото му правоотношение.
Приложеното по делото ЧНД № 4487/03г. на ВРС , съдът не взема предвид,
доколкото същото касае извършено от Ал.Димчев деяние, на дата 27.10.03г., за
което е прекратено нак.производство, с оглед психичното му състояние към него
момент, който в случая е ирелевантно. Приложено е ЧНД № 4737/03г. на ВРС, по
което с определение от 16.04.04г. е оставено без уважение предложението на
РП-Варна за настаняване на Ал.Димчев на задължително лечение в специализирано
психиатрично заведение, а от ЧНД №
1911/05г. на ВРС, се установява, че с решение от 29.06.05г. е постановено
настаняването на Ал.Димчев на задължително лечение в Психиатрична болница
с.Карвуна за срок от 6 месеца.
В тази връзка по делото са изготвени и приети по делото единична СПЕ,
изготвена от в.л. д-р Ал.П., както и две тройни СПЕ , изготвени от в.л. д-р Ж.Н.,
д-р Р.И. и д-р А.Д., и в.л. д-р М.Х., д-р С.Н. и д-р Р.Л., които съдът изцяло
възприема като обективно дадени, пълни и обосновани, взаимно съответстващи си ,
изготвени детайлно по поставените задачи. От заключенията по тези експертизи се
установява, че лицето Ал.Димчев е страдало от параноидна шизофрения, като
заболяването е регистрирано на 18.03.71г. , като заболяването се е поддало на
лечение и е била постигната медикаментозна ремисия, която се е характеризирала
не само с липса на продуктивни симптоми, но е и позволила продължително
съхраняване на професионалното, семейното и социално функциониране на лицето,
продължила до 2002г, когато се наблюдавало влошаване / в този см. е и заявеното
от вещите лица в с.з. на 12.10.09г. /. Вещите лица сочат още, че към момента на
извършване на атакуваните сделки – 1983г., 1987г., 1992г. и 1999г. лицето е
било в състояние да разбира свойството и значението на действията си, и да
ръководи постъпките си, като през тези периоди не са отбелязани обостряния,
няма стационарни пролежавания, бил е в състояние на ремисия. Вещите лица сочат
още, че преживяването за подвластност на чужда воля и въздействие,
представляващо част от Синдрома на Кандински-Клерамбо, който е бил налице при
него само при първия психотичен пристъп, прави лицето неподатливо на
въздействия на околните. Проявите на агресия, които са констатирани, се
тълкуват като резултат на нарушени между личностови отношения като до 2002г. не се възприемат извън
контекста на „ домашно насилие”, а след 2002г. са свързани с лош самоконтрол и
едва през 2005г. агресията ескалира.
Видно от представеното по делото разрешение за строеж № 2/28.01.92г. на
ОНС-Варна, на отв.В.Ф. и Ал.Димчев е разрешено съобразно одобрени проекти на
27.01.92г. за преустройство на таванско помещение на ул.”Ас.Златаров” № 19, в
парцел № 3 кв.4 по плана на
По делото в с.з. на 29.11.06г. между страните на осн. чл.109, ал.4 ГПК /отм/ е прието за
безспорно установено , че към момента на подаване на исковата молба
фактическата власт върху имота, предмет на иска за собственост, е била
упражнявана от отв.Ф..
От ответната страна с оглед твърдението за владение на имота са представени
по делото сключени от отв.В.Ф. в качеството му на собственик договори с трети
лица за отдаване под наем на помещения от процесния етаж втори / от дати
01.08.05г., 09.02.96г. , 21.02.2002г., 10.2003г., 01.08.97г., 01.08.98г. и
анекс от 12.02.99г., 01.08.95г., 01.04.01г.,/, ведно с разписки за заплатен
наем към тях.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с твърденията на
страните. От показанията на св.Ст.Р. се установява, че в ЛАК на Ал.Димчев
свидетеля , извършвайки преглед, е вписал, че „ болния идва за медиц.бележка с
диагнозата му, трябвало му пред нотариална служба”, както и е отразил” дадена
мед.бележка, дадени съвети чрез адвокат да искат СПЕ за дееспособност”. От
показанията на св.Ганчо Ганев се установява, че Ал.Димчев една година преди
смъртта си същият е бил с влошено здравословно състояние. В своите показанията св.Снежана Господинова,
заявява, че по сделката от 1983г. лично от Ал.Димчев узнала, че е получил пари,
които били дадени от отв.В., както и че за да се извърши строежа на
надстроената част било решено А. да прехвърли неговата собственост на последния
и така той да стане собственик и да се заеме със строителството. Свидетелката
сочи още, че поради изпадане в материално затруднение на А. той през 1999г.
прехвърлил на В. ½ от третия етаж срещу заплащане, който бил построен
през 1993г., като А. не бил оспорвал собствеността на В. по отношение на първия
и втори жилищен етаж., както и че част от наемите , получавани от отдадените
под наем помещения, се давали от нея на А. и З., като за ремонти и консумативи
пари се давали от отв.Ф.. От своя страна св.Р. Петкова, заявява, че през
1991-92г. поради събаряне на зида на старата сграда започнал ремонт на същата , като през зимата се издало
разрешението за строеж, като през лятото А. прехвърлил останалата ½ от
имота на В.. Свидетелката сочи, че от А. е узнала, че е” прехвърлил всичко на В.
, тъй като той бил финансово обезпечен”, както и че средствата за строеж са
осигурени от В.. По отношение на психичното състояние на Ал.Димчев свидетелката
заявява , че „ беше комуникативен, беше в кондиция, впечатленията ми са, че той
е напълно нормален човек”. Показанията на така цитираните свидетели съдът
възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти ,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
1. По предявения иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.1983г.,
обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС поради
противоречие на закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл.26, ал.1 ,
предл.1 ЗЗД.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца по делото бе да установи
релеватните за спора факти по делото. В конкретния случай се твърди, че
договора за покупко- продажба, обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г.
е нижощен поради противоречието му със закона предвид липсата на договорена
цена. Действително, видно от НА , в същият е отразено, че Ал.Димчев продава, а
отв.З.Й. купува описания по-горе недв.имот, като сметните отношения са уредени.
По делото от ищцовата страна не се твърди неизплащане на продажна цена по
договора, както и не се оспорват твърденията на ответната страна, че такава
продажна цена е заплатена. Съгласно разпоредбата на чл.183 ЗЗД договорът за
продажба съставлява един двустранен , възмезден договор, при който цената на
договора е съществен елемент от него. Същата обаче би могла да бъде както
изрично определена в пари, така и определяема по волята на страните. В
настоящия случай , видно от НА, е че страните са постигнали съгласие помежду си
относно този елемент от договора, за което свидетелства вписаното в акта и
удостоверено от тях с подписите им и от нотариуса , че сметните отношения са
уредени. След като страните са постигнали съгласие относно този елемент от
сделката, то е било налице сключване на договора. Макар и изрично в НА да не е
вписана точно определената като стойност цена на продажбата , договорена между
страните, то доколкото все пак е вписана данъчната оценка на имота в пункт 1 ,
в частта, където е описана продаваната вещ, то съдът приема, че именно това е
цената, която е имала сделката. Безспорно от показанията на разпитаната по
делото св.Снежана Господинова се установи наличието на извършено плащане по
този договор на продавача, което отново е индикация за наличието на договорена
цена между страните по нея, във връзка с която е
последвало и дължимото изпълнение. При сключването на сделките
следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с
тях, а не само гражданскоправните, като за нищожността, поради противоречие със
закона, е достатъчно обективното й несъответствие с повелителна правна норма
или правен принцип. В настоящия случай съдът не установи да е налице липса на
някой от елементите на фактическия състав на договора за покупко-продажба,
сключен между страните по него / а напротив същите се установи, че са
постигнали съгласие за съществените елементи на сделката, обективирани в
представения НА/, не се установи и несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми, както се твърди в исковата молба, което да обуслови
нищожността на този договор поради противоречието му със закона.По изложените
съображения съдът намира предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на
07.03.1983г., обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС
поради противоречие на закона, на осн. чл.26, ал.1 , предл.1 ЗЗД, за недоказан
и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Това обстоятелство от своя страна налага да бъде разгледан предявения в
евентуалност иск за унищожаване на този договор на осн. чл.31 ЗЗД поради това ,
че към момента на сключването му прехвърлителят Ал.Димчев не е могъл да разбира
и ръководи действията си.
Съгласно
разпоредбата на чл.31 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от дееспособни
лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят
действията си. Същественото в тази хипотеза е , че по време на
сключването на сделката лицето следва да е било в такова състояние / без
значение дали е краткотрайно или продължително/, при което не е могло да
осъзнава значението на правните си действия или да ги ръководи, т.е. в случая
липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени
правни последици. В същата разпоредба е предвидено още от мотиви за сигурност в
гражданския оборот и ограничаване на възможността за унищожаване на сделките,
че след смъртта на лицето, чието волеизявление е опорочено / какъвто е и
настоящия случай/ , унищожаване може да се иска на такъв договор само ако
приживе е поискано поставянето му под запрещение или доказателството за
неспособността произлиза от същия договор, т.е само в тези две хипотези
наследниците на това лице притежават потестативното право да искат
унищожаване на сделката. Това право обаче по посочените
по-горе съображения законодателя е ограничил със срок, в който същото може да
бъде надлежно упражнено. В разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗЗД е установена
три годишна погасителна давност с оглед на различните основания както следва: от деня, в който
лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или
измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи -
от деня на сключването на договора. Изключение е предвидено в
ал.3 на същия член, но само за възражение по предявен иск за изпълнение на унищожаем договор.
В
настоящия случай бе установено, че с определение от 18.07.05г. по
гр.д.№1142/05г. на ВОС, е прекратено производството по делото, образувано по
искова молба на Т.Т. против А. Димчев за поставянето му под пълно запрещение,
който факт обуславя материалноправната легитимация на ищеца по делото. От
страна на ответниците по делото бе направено възражение за погасяване на това
право по давност, предвид изтичането на посочения в чл.32, ал.2 ЗЗД давностен
срок.
Доколкото
в случая е налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗЗД, то и предвидения в закона три
годишен давностен срок за атакуваната сделка, обективирана в НА № 41, том
III, дело № 791/83г. , е започнал да тече от деня
на сключването на договора, в сл. това е 07.03.83г.
Видно от исковата молба конститутивния иск за унищожаване на същата е заведен
на 30.09.05г., т.е. повече от 20 години след сключването на сделката. С оглед
на този обективен факт съдът приема, че така предявения в евентуалност иск с
правно основание чл.31 ЗЗД е погасен по давност, поради изтичането на
тригодишния срок от сключването на договора - чл. 32, ал. 2 ЗЗД, което обуславя
неговата неоснователност и като такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да се
посочи, че до поставяне под запрещение
на лицето, чиято воля е опорочена, правото да иска унищожаването на сделката е
принадлежало само на това лице, т.е. същото е разполагало с процесуална
дееспособност да извършва лично валидни процесуални действия / както е видно от
материалите по делото, че същото е завеждало гражд.дела и е предприемало
действия по защита на накърнените си права/, което право обаче по отношение на
тази сделка то не е реализирало в дадения му законов срок.
Отделно от това съдът счита, че следва да се отбележи все пак, че от събраните
по делото доказателства не се установява Ал.Димчев да е бил в състояние да не е
могъл да разбира и ръководи постъпките си. Заключенията по изготвените СПЕ
безспорно и единодушно установяват, че лицето е страдало от параноидна
шизофрения, като заболяването е регистрирано на 18.03.71г. , но се е поддало на
лечение и е била постигната медикаментозна ремисия, в която се е намирал
последния, и която е позволила продължително съхраняване на професионалното,
семейното и социалното му функциониране , с оглед на което и към момента на
извършване на атакуваната сделка – 1983г.,
лицето е било в състояние да разбира свойството и значението на
действията си, и да ръководи постъпките си. Тези заключения на вещите лица се
потвърждават и от показанията на разпитаните по делото св.Р. Петкова / „беше
комуникативен, беше в кондиция, той е напълно нормален човек”/ , св.Снежана
Господинова / „ психичното състояние при А. беше добро”/и св.Ганчо Ганев ,
последния от които установява, че едва последната година преди смъртта му се е
влошило състоянието на Ал.Димчев, както и от представените от ищеца
доказателства за упражняван от Ал.Димчев труд, считано от 1972г., към датата на
сделката. Предвид и на това основание предявения евентуален иск с пр.основание
чл.31 ЗЗД се явява неоснователен. Установената неоснователност на посочените
по-горе искове обуславя и неоснователността на искането по чл.431, ал.2 ГПК / отм/ за отмяна на НА № 41,
том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС.
2. По предявения иск за унищожаване на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 29, том XX, н.д.№ 6015/19.08.92г., на осн. чл.31 ЗЗД поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят Ал.Димчев не е
могъл да разбира и ръководи действията си.
Както бе
изложено по-горе във връзка с предявения евентуален иск по чл.31 ЗЗД , което
изцяло е относимо и към разглеждания по т.2 иск, в хипотезата на чл.31, ал.2 ЗЗД, е предвиден три годишен давностен срок за атакуваната сделка, обективирана
в НА № 29, том XX, н.д.№ 6015/92г. , който срок е започнал да
тече от деня на сключването на договора, в сл. това
е 19.08.92г. От страна на ответниците по делото отново бе направено възражение за
погасяване на това право по давност, предвид изтичането на посочения в чл.32,
ал.2 ЗЗД давностен срок. Видно от исковата молба
конститутивния иск за унищожаване на същата е заведен на 30.09.05г.,
т.е. повече от 10 години след сключването на сделката. С
оглед на този обективен факт съдът приема, че така предявения иск с правно
основание чл.31 ЗЗД е погасен по давност, поради изтичането на тригодишния срок
от сключването на договора - чл. 32, ал. 2 ЗЗД, което обуславя неговата неоснователност и като такъв следва
да бъде отхвърлен. Следва да се посочи, че до поставяне под запрещение на лицето, чиято воля е
опорочена, правото да иска унищожаването на сделката е принадлежало само на
това лице, т.е. същото е разполагало с процесуална дееспособност да извършва
лично валидни процесуални действия / както е видно от материалите по делото, че
същото е завеждало гражд.дела и е предприемало действия по защита на
накърнените си права/, което право обаче по отношение на тази сделка то не е
реализирало в дадения му законов срок.
Установява се от събраните по делото доказателства / заключенията по
изготвените и приети от съда три СПЕ и подкрепящите ги гласни доказателства,
изрично посочени по-горе/ , че Ал.Димчев не е бил в състояние да не е могъл да
разбира и ръководи постъпките си към момента на сключване на атакуваната сделка
- 19.08.92г. Установява се , че по това време същият е бил в ремисия, при която
е налице съхраняване на професионалното, семейното и социалното му
функциониране. Както от заключението на в.л. д-р Ж.Н., д-р Р.И. и д-р А.Д.,
така и от показанията на св. Ганчо Ганев се установява,, че едва след
2002г. се наблюдавало влошаване на
психичното му състояние, като през 2005г. агресията му ескалира, за които
обстоятелства индикация съставляват постановените по ЧНД № 4737/03г. на ВРС и
ЧНД № 1911/05г. на ВРС съдебни актове /
определение от 16.04.04г., с което е оставено без уважение предложението
на РП-Варна за настаняване на Ал.Димчев на задължително лечение в
специализирано психиатрично заведение, и решение от 29.06.05г., с което е
постановено настаняването на Ал.Димчев на задължително лечение в Психиатрична
болница с.Карвуна за срок от 6 месеца/. От представените доказателства за полаган труд
от лицето също се установява, че към него момент то е упражнявало такъв, което
съответства на направения по-горе извод относно състоянието му да разбира и
ръководи постъпките си. Предвид това съдът приема, че към момента на сключване
на сделката Ал.Димчев е бил изцяло дееспособен, като при сключването на
сделката съзнателно и разумно той е формирал и изразил воля за нейното
сключване, като е осъзнавал значението и последиците от правните си действия /
в този см. са показанията на св.Петкова „той ми каза, че е прехвърлил на В.
целия имот, тъй като той бил по-добре”/. Ето защо съдът счита , че и на това основание
предявения иск с пр.основание чл.31 ЗЗД се явява неоснователен. Установената
неоснователност на посочения по-горе иск обуславя и неоснователността на
искането по чл.431, ал.2 ГПК / отм/ за
отмяна на НА № 29, том XX,
н.д.№ 6015/92г. на Н-с при ВРС.
3. По предявения иск с правно основание
чл.472 ГПК /отм/за прогласяване на нищожността на нотариалното действие - НА № 110, том VIII, дело № 1782/99г. на СлВ – Варна , поради нарушаване при
неговото извършване на чл.476, б.”а” ГПК /отм/.
Видно от НА за продажба № 38, том I, рег.№ 922, дело № 63/99г., на Н-с
Р.Кожухарова, рег.№ 212 при ВРС, вписан в СлВ под вх.рег.№ 2507, акт № 110, том
VIII, дело № 1782/99г., на двадесет и шест
1999г. А.К. Димчев и З. Й.Д. продават на В.Ф. следния свой придобит по строеж недв.имот
– ½ ид.част от новопостроена надстройка
със застр.площ от 60кв.м., състояща се от антре, две стаи, кухня ,баня
–тоалет и тераса, находяща се на трети етаж от жилищна сграда , построена в
съсобствено дв.място, цялото от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман №
19, представляващо парцел № 3 в кв.4, по пална на
4. По предявения иск за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба , обективиран в НА № 110, том VIII, дело
№ 1782 на СлВ – Варна, поради липсата на предписана от закона форма, на осн.
чл.26, ал.2 , предл.3 ЗЗД.
Съгласно
чл. 18 ЗЗД нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за
действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на
нотариалния акт имат съществено значение за действителността или
недействителността на самата сделка. Съгласно чл. 472 ГПК нотариалното действие
е нищожно, когато при неговото извършване е бил нарушен чл. 476, б.А ГПК. В конкретния случай както бе установено по-горе
, е налице нищожност на нотариалното действие по съставянето на този НА.
Нищожното нотариално удостоверяване подобно на всеки нищожен акт, не поражда
присъщите му правни последици. А щом като нотариалният акт е нищожен, нищожна е
и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 З3Д)
форма, като удостоверената сделка няма да породи правни последици - чл. 26, ал.
2 ЗЗД и нищожният акт няма да се ползува с доказателствена сила. Тази нищожност
също не може да бъде поправена. По така изложените съображения съдът намира за
основателен така предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 , предл.3 ЗЗД,
поради което следва да бъде уважен. Атакувания НА е приет от съда за нищожен, поради което и следва да
прогласи неговата нищожност, а това по своето естество е различно от отмяната му
по реда на чл. 431 ГПК (отм.). На основание чл. 431, ал. 2 от ГПК не се прогласява
нищожност на акта, а той се
отменя, когато се установи, че признатите с него права не съществуват за
титуляра. На
така отмяна подлежат обаче само КНА, какъвто не е атакувания акт, поради което
е налице неоснователност на искането по чл.431 ГПК / отм/. Защитата срещу този
НА , удостоверяващ извършена правна сделка, се осъществява чрез предявяване на
съотв.иск за собственост, при уважаването на който с влязло в сила решение се
отричат претендираните от страните по сделката права. Предявения в евентуалност
иск за унищожаване на договор за покупко-продажба , обективиран в НА № 110, том
VIII, дело № 1782 на СлВ – Варна, на осн.
чл.31 ЗЗД поради това ,че към момента на сключването му прехвърлителя не е
могъл да разбира и ръководи действията си, съдът не следва да разглежда предвид
уважаването на предходните два иска, от които е обусловена и евентуалността на
този иск.
5. По предявения иск за признаване за установено по отношение на отв.В.Ф. и отв.Елфире Ф., че ищецът е собственик на недв.имот - 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Драгоман” / бивша ул.Ас.Златаров/ №
19 , съставляващо парцел № 3, в кв.4 по
плана на 8 п.р., идентичен с ПИ № 1030, ведно с ½ ид.ч. от втори етаж на
жилищна сграда,построена в това място,
състоящ се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище
за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, при граници по
скица : ул.Драгоман, ПИ №1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том
IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС,
както и на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/за отмяна на посочения НА.
Както
бе посочено по-горе, с НА № 41, том III, дело
№ 791/07.03.83г. на Н-с при ВРС, А.К. Димчев е продал на съпругата си З.Й.Д.
следния свой собствен недв.имот - 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо
парцел № 3, по плана на 8 п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна сграда,
разположена на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня,
клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното
място. Доколкото обаче по време на сключване на договора същите са били в
законен брак, то съгл. разпоредбата на чл. 13 от СК / Обн., ДВ, бр. 23 от
22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., според която недвижимите и движимите вещи
и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат
за задоволяване нуждите на семейството/ тези идеални части са
станали СИО.
Впоследствие се установи, че с НА № 147, том IX, дело № 2932/1987г. на Н-с при
ВРС, З. Й.Д. със съгласието на съпруга си Ал.Димчев е прехвърлила на сина си В.Ф. следния
недв.имот: 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в
гр.Варна, ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо парцел № 3, по плана на 8
п.р., ведно с ½ ид.ч. от жилищна сграда, разположена на втория етаж,
състояща се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за
втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, срещу
задължението на последния да я издържа и гледа до края на живота й, а с НА № 29, том XX, дело № 6015/92г. на Н- при
ВРС, А.К. Димчев, със съгласието на З.Д., е продал на В. Нисим Ф. следния недв.имот, представляващ СИО: 1/8
ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул.”Проф.А.Златаров” № 19 , съставляващо парцел № 3, по плана на 8 п.р., ведно
с ½ ид.ч. от жилищна сграда, разположена на втория етаж, състояща се от
две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както
и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, като продавачите си запазват
правото на ползване на имота до края на живота си. Ищецът обосновава
материалноправната си легитимация по иска, твърдейки че е придобил
собствеността върху процесните ид.части /станали СИО в резултат на посочените
сделки, съобразно изложеното от него в писмените му бележки по делото/ по
силата на наследствено правоприемство от Ал.Димчев , както и че тези части не
са придобити от ответниците по делото, предвид нищожността на сделката,
обективирана в НА № 41, том III, дело
№ 791/07.03.83г. По делото от разгледаните по-горе искове безспорно се
установи, че сделките, предмет на НА №
41, том III, дело № 791/07.03.83г. и НА № 29, том XX,
дело № 6015/92г. на Н-с при ВРС, са действителни, поради което и същите са
породили целените с тях правни последици. Доколкото изрично при сключването на
сделките е вписано, че предмет на същите са тези идеални части, които са СИО,
то съдът приема, че отв.В.Ф. и отв.Е.Ф. съгласно тези актове се легитимират
като собственици на 1/8ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 188кв.м.,
находящо се в гр.Варна, ул.”Драгоман” № 19
, съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., ведно с ½
ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда,построена в това място, както и 1/8 ид.ч.
от подобренията в дворното място / т.е. същите са придобили от отв.Д.
получената от нея 1/16 ид.ч. от дворното място и подобренията и ¼
ид.част от втория жилищен етаж, и от Ал.Димчев - 1/16 ид.ч. от дворното място и
подобренията и ¼ ид.част от втория жилищен етаж в резултата на
извършената продажба в полза на отв.Д./. Доколкото предмет на този иск са
именно тези части, то съдът приема, че същият е допустим, въпреки постановеното
решение по гр.д.8877/03г. на ВРС, висящо към момента съгласно писмо от
15.12.06г. на ВОС по гр.д.№1582/05г., спряно към момента, доколкото то има за
предмет правото на собственост върху останалата 1/8ид.част от дворното място и
1/2 ид.част от втория етаж, придобити от Ал.Димчев по замяна отпреди брака. В
тежест на ищецът по делото бе при условията на пълно и главно доказване да
установи обстоятелствата, от които извежда правото си на собственост върху
процесните имоти. В настоящия случай не бяха ангажирани достатъчно
доказателства, които да обосноват правния извод за възникване в патримониума на
ищеца на правото на собственост върху процесните идеални части от имотите по
силата на осъществен деривативен способ – наследство, поради което и предявения установителен
иск следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на установителния иск води
до неоснователност и на предявения иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК /
отм/за отмяна на НА № 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС.
6. По
предявения иск за отмяна на КНА № 90, том I, рег.№ 1472, дело № 52/03г., на Н-с
Р.Кожухарова, рег.№ 212 при ВРС, вписан в СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт №
69, том VII, дело № 1459 / 03г. на осн. чл.431 , ал.2 ГПК /отм/.
Искът
по чл.
431, ал. 2 ГПК (отм.) няма
самостоятелен характер, тъй като представлява правна последица от уважаване на друг иск за собственост при
реализиране защитата на собственика, чийто права се накърняват от
обективираните с нотариалния акт права на лице, легитимиращо се с него.
Или, само когато основанието, на което е издаден нотариалният акт е предмет на
правен спор, съдът е задължен, дори и без направено изрично искане, да го
отмени, когато намери, че същият създава невярна представа за правата, които
удостоверява. В настоящия случай бе предявен единствено иск за
собственост по отношение на идеална част от недв.имот, описан в т.1 от КНА,
който обаче бе приет от съда за неоснователен. По отношение на описания в т.2
имот, както и за останалата част от имота в т.1, такъв иск за собственост не е предявен,
поради което и правото на собственост спрямо тези имоти, предмет на КНА, не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Не е предявен по делото и друг главен иск, който да поставя на
разглеждане спорно право, обхванато от пределите на КНА, а прогласената
нищожност на една от предхождащите КНА сделки не обосновава такова действие.
Предвид изложеното съдът намира, че така предявения иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски се явява основателно съразмерно с уважената част от
исковете, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
сумата от 508,62лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на нотариално действие – нотариален акт за
продажба № **, том *, рег.№ **, дело № **/**г., на Н-с Р.К*, рег.№ ** при ВРС,
вписан в СлВ под вх.рег.№ **, акт № **, том **I, дело
№ **/**г., по силата на който А.К. Димчев и З.Й.Д. продават на В. Нисим Ф.
следния свой придобит по строеж недв.имот, а именно ½ ид.част от новопостроена
надстройка със застр.площ от 60кв.м.,
състояща се от антре, две стаи, кухня ,баня –тоалет и тераса, находяща се на
трети етаж от жилищна сграда , построена в съсобствено дворно място, цялото от
188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19, представляващо парцел № 3 в
кв.4, по пална на
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на договор за покупко-продажба ,
обективиран в нотариален акт за продажба № **, том *, рег.№ **, дело № **/**г.,
на Н-с Р.К**, рег.№ ** при ВРС, вписан в СлВ под вх.рег.№ **, акт № **, том **,
дело № **/**г., по силата на който А.К. Димчев и З.Й.Д. продават на В. Нисим Ф.
следния свой придобит по строеж недв.имот, а именно ½ ид.част от
новопостроена надстройка със застр.площ
от 60кв.м., състояща се от антре, две стаи, кухня ,баня –тоалет и тераса,
находяща се на трети етаж от жилищна сграда , построена в съсобствено дворно
място, цялото от 188кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.Драгоман № 19,
представляващо парцел № 3 в кв.4, по пална на
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск за отмяна на нотариален акт за
продажба № 38, том I, рег.№ 922, дело № 63/99г., на Н-с Р.Кожухарова, рег.№ 212
при ВРС, вписан в СлВ под вх.рег.№ 2507, акт № 110, том VIII, дело № 1782/99г., на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск
с правно основание чл.26, ал.1 , предл.1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на
07.03.1983г., обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС,
поради противоречие на закона предвид липсата на продажна цена, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условие на евентуалност от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т
Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й. Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф.,
ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род. на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10,
иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен на
07.03.1983г., обективиран в НА № 41, том III, дело № 791/83г. на Н-с при ВРС,
поради това ,че към момента на сключването му прехвърлителят А.К. Димчев не е
могъл да разбира и ръководи действията си, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск за отмяна на НА № 41, том III,
дело № 791/83г. на Н-с при ВРС на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10,
иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, сключен на
19.08.1992г., обективиран в НА № 29, том XX,
н.д.№ 6015/92г. на Н-с при ВРС, поради това, че към момента на сключването му
прехвърлителят А.К. Димчев не е могъл да разбира и ръководи действията си, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск за отмяна на НА № 29, том XX, н.д.№ 6015/92г. на Н-с при ВРС на осн. чл.431, ал.2 ГПК
/ отм/ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против В.
Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род. на 08.03.50г. в Гьорлиц,
Германия, с адрес: Германия, Дрезден,
Шубертщрасе № 10, иск с правно основание чл. 97, ал.
1 от ГПК /отм./ за признаване за установено
по отношение на ответниците, че Т.К.Т. е
собственик на следния недв.имот - 1/8ид.ч.
от дворно място, цялото с площ от 188кв.м., находящо се в гр.Варна,
ул.”Драгоман” / бивша ул.Ас.Златаров/ № 19
, съставляващо парцел № 3, в кв.4 по плана на 8 п.р., идентичен с ПИ №
1030, ведно с ½ ид.ч. от втори етаж на жилищна сграда,построена в това
място, състоящ се от две стаи, антре,
перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, при граници по скица : ул.Драгоман , ПИ №1031,
ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том IX, дело № 2932/12.08.87г. на
Н-с при ВРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск за отмяна на НА № 147, том IX,
дело № 2932/12.08.87г. на Н-с при ВРС на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.К.Т., ЕГН **********,***, м-т Траката, ул.7-ма, № 4, против З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, иск за отмяна на КНА № 90, том I,
рег.№ 1472, дело № 52/03г., на Н-с Р.Кожухарова, рег.№ 212 при ВРС, вписан в
СлВ - Варна под вх.рег.№ 2485, акт № 69, том VII, дело
№ 1459 / 03г., на осн. чл.431, ал.2 ГПК / отм/ като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Й.
Запрянова, ЕГН **********,***, В. Нисим Ф., ЕГН **********,***, и Е.И.Ф., род.
на 08.03.50г. в Гьорлиц, Германия, с
адрес: Германия, Дрезден, Шубертщрасе № 10, да заплатят на Т.К.Т., ЕГН **********,***,
м-т Траката, ул.7-ма, № 4, сумата в размер на 508,62 /петстотин и осем лева и
0,62ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред
Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: