Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, 04.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен
състав, в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 15220 по описа на СГС
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. с чл. 435, ал.2, т. 6, предл.2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от В.Г.Г.
срещу разпореждане без дата, с което ЧСИ
е отказал да прекрати изпълнително дело № 20188490401159 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 с район на
действие СГС.
Жалбоподателят поддържа, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Изпълнителното дело било
образувано въз основа на влязло в сила на 31.03.2016г. наказателно
постановление и по възлагателно писмо от Столична община. Вземането – предмет
на принудително изпълнение, било погасено по давност съгласно чл. 82, ал. 1, б.
„а“ ЗАНН, с изтичане на две години от влизане в сила на наказателното
постановление, а искането за образуване на изпълнително производство от
взискателя било заявено след изтичане на давностния срок, поради което
изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Моли съда да отмени
атакуваното разпореждане и вместо това
да прекрати изпълнителното производство.
Взискателят по изпълнението и
ответник по жалбата С.О.не е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди становищата на
жалбоподателя и ЧСИ, както и събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния
изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело. Поради това
съдът следва да се произнесе по основателността на жалбата.
Видно от представените доказателства изпълнително
дело № 20188490401159 по описа на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 с район на действие СГС е образувано по възлагателно писмо на
Столична община, с което е възложено събиране на публично задължение от
длъжника на основание влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена глоба. След
образуването на изпълнителното дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника и настоящ жалбоподател. С молба длъжникът е поискал от
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, тъй като е налице основанието по
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
С обжалваното разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство като е изложил мотиви, че не разполага с правомощия
да преценява дали е налице или не изтекла в полза на длъжника погасителна
давност.
При така установеното съдът намира следното:
Съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им
се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това налага извод, че
основанията за прекратяване на така образуваното изпълнително производство са
изчерпателно изброените в чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред тях липсва като основание за
прекратяване на изпълнителното производство релевирано от длъжника възражение за
давност. ГПК не предоставя на съдебния изпълнител правомощия да извършва
преценка за погасяване по давност на вземания и съответно да прекратява
производството на това основание, с изключение на хипотезата на чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК. Доводи на длъжника за погасяване на вземанията, респ. за
погасителна изпълнителска давност по специалния ЗАНН, могат да бъдат
разглеждани само в исково производство относно съществуване на вземането и в
рамките на защитата срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, а не по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Следователно
защитата срещу изпълнението, основана на доводи за изтичане на давностния срок
по чл.82, ал.2 от ЗАНН, следва да бъде осъществена по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото са налице предпоставките на чл. 439, ал. 2 ГПК. В този смисъл
Определение № 988 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2014 г.
Определение № 24 от 10.09.2015 г. на АдмС - Велико Търново по к. н. а. х. д. №
10271/2015 г. Решение № 282 от 19.12.2018 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
541/2018 г. (допълнително арг. от Определение № 5 от 13.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1211/2011 г., I т. о., ТК)
Аргументи в този смисъл следват и от Тълкувателно решение по т. д. №
3/2016 г. по описа на Върховния административен съд на Република България - ОСС
от I и II колегия, в което е изяснено, че давността, включително тази, касаеща
изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.
По тези съображения съдът намира, че атакуваното
разпореждане на ЧСИ е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане без
дата, с което ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнително дело № 20188490401159 по
описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 с район на действие СГС на основание чл. 82, ал.
1, б. „а“ ЗАНН.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.