О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
932
Гр.Пловдив, 15.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. Тасев – съдия в Районен съд – Пловдив – VІІІ
наказателен състав в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 3288/2020 г. по описа на
VІІІ н.с., установи следното:
Производството е по реда
на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано
е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 20.03.2020г.
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 318/2018 год. по описа на ІІ-ро РУ при ОДМВР -Пловдив образувано
за извършено престъпление по чл.183 ал.1.
Недоволна от посоченото постановление е останала Н.К.К., която го
обжалва пред Съда и моли по изложените в жалбата съображения същото да
отменено като неправилното и
необосновано върнато за доразследване на Районна прокуратура-гр.Пловдив. К.
счита , че към настоящия момент не са налице основанията за прилагане
разпоредбите на чл. 183,ал.3 от НК във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 от НПК.
Съдът, след като се запозна със събраните по
досъдебно производство № 318/2018 год. по описа на ІІ-ро РУ при ОДМВР -Пловдив ,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същността си - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Наказателното производство е било образувано за
това, че през периода от месец декември 2017г. до месец февруари 2018г. в гр.
Пловдив, след като е бил осъден /с определение от 19.05.2015г. на Окръжен съд
гр.Пловдив по гр.д. № ****/2014г. III бр.с/ да издържа свои низходящи - ****** си
В. А. А. ЕГН ********** с ежемесечна издръжка в размер на 190 лв. и ****** си Г.
А. А. ЕГН********** с ежемесечна
издръжка в размер на 170 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В хода на разследването не е било привлечено лице в
качеството на обвиняем.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
представителят на РП- Пловдив е установил следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Н.К.К. била омъжена
за лицето А. В. А. , като от брака им те имали две деца
ненавършили пълнолетие, а именно Г. А. А. ЕГН ********** и В. А. А. ЕГН **********.
Поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака бил иницииран бракоразводен
процес -гр.д. №****/2014г. по описа на ПРС III бр.с. В хода на делото с
определение от 05.03.2015г. Съдът определил привременни мерки като предоставил
упражняването на родителските права на м. , определил режим на лични контакти
на б. с ****** и определил св.А. да изплаща месечна издръжка в размер на 140
лв. за Г. А. а и 150 лв. за В. А. . С последващо определение от 19.05.2015г.
съдът изменил размера на дължимата издръжка, съответно на 170 лв.за Г. и на 190 лв. за В. .
С решение №536/22.02.2017г. ПРС прекратил брака между св.К. и св.А. А. и
осъдил последния да заплаща на своите деца Г. А. А. и В. А.
А. , чрез м. и законен представител св.Н.К.К., месечна
издръжка в размер на 200лв месечно за ****** В. А. А. и 180лв. месечно за ******
Г. А. А. , считано от депозирането на исковата молба пред съда - 18.06.2014г. С
решението ПРС осъдил св.А. да заплати на
своите деца, месечна издръжка в размер на 200лв. В. А. и
180лв. месечно за ****** Г. А. а, за
изминал период от време, а именно от 25.02.2014г. до 18.06.2014г.
На 10.03.2017г. бил издаден изпълнителен лист №2685 въз основа на който
било образувано изп.дело №162/2017г. по описа на *** З. Д.-Х. . Въпреки
образуваното изпълнително дело св.А. не
изплащал редовно в пълен размер дължимите месечни вноски за издръжка на ****** си.
Така се натрупала дължима сума, която надвишавала размера на две месечни вноски
за двете деца и това мотивирало св.К. да подаде жалба пред Районна прокуратура
гр.Пловдив, която станала законен повод за образуване на настоящото досъдебно
производство. Междувременно отношенията между св.К. и св.А. А. значително се влошили по повод процеса по
прекратяване на брака, упражняването на родителските права и изплащането на
издръжка. Бившите съпрузи започнали да подават жалби един срещу друг пред
различни институции. Това довело до многократното призоваване и разпит на двете
деца по образуваните производства.
Видно от доказателствата , събрани в хода на
досъдебното производство, се установява , че през месец април 2018г. въпреки
съдебното решение определящо упражняването на родителските права и местоживеенето
на двете деца, ****** В. А. по собствено желание отишло да живее в дома на
б. си св.А. А. . Малко по - късно през месец май същата
година и Г. А. а също се преместила в
дома на б. си. От този момент грижи за
двете деца започнал да полага св.А. А. ,
поради което спрял да изплаща дължимата издръжка по сметка на м. св.К..
Поради промяна на обстоятелствата св.А. А. подал искова молба пред ПРС за промяна на
привременните мерки относно режима на упражняване на родителските права и
изплащането на издръжка на децата. Било образувано гр.д. №9523/2018г. по описа
на ПРС. Към този момент бракоразводното решение все още не било влязло в сила,
тъй като свидетелят обжалвал същото пред ВКС. Решение №536/22.02.2017г. по
описа на ПРС влязло в законна сила на 19.11.2018г. Предвид това св.К. завела
изп.д. №177/2018г. по описа на *** З. Д., в хода на което на 04.04.2019г. била
извършена процедура по принудително предаване на ****** В. А. . Към този момент Г. А. а не била в дома на б. си, поради което нейното принудително
предаване не се осъществило.
Междувременно по изпълнително дело №162/2017г. по
описа на *** З. Д. постъпвали плащания от страна на длъжника - св.А. А. –
вносни бележки приложени от л.52 до л. 75 от ДП. С оглед установяване на
наличието и размера на неплатени дължими месечни издръжки на ****** в хода на
разледването по делото била назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на същата към 01.12.2019г. дължимите издръжки от св.А. А. са
по отношение на В. А. били в размер на 83.54лв и по отношение на св.Г.
А. а - 136.76 лева, поради което и
представителят на РП- Пловдив направил обосновано заключение , че този размер
на дължима издръжка се явява по-нисък от размера на една месечна издръжка за
всяко от децата. Правилно е било обсъдено наличието на хипотезата на чл.183 ал.
3 от НК, съгласно която деецът не се наказва, ако преди постановяване на
присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия.
На база СЧЕ е установено , че към момента на
приключване на досъдебното производство останалата дължима сума от св.А. А. възлиза на общо 220, 30 лева, което е под
размера на общата дължима месечна издръжка за двете деца, а именно 380 лева.
Предвид това следва да се приеме, че св.А. е изпълнил задължението си по изплащане на
издръжка за ****** си чрез тяхната м. св.К.. В хода на досъдебното производство не
се установява за нуждаещите се лица да са настъпили други вредни последици. Прокурорът
е взел предвид също така факта, че за период от около година грижи за ****** е
полагал именно св.А. А. , като е
осигурявал на същите необходимите средства и въпреки това е изплатил и
дължимата за този период издръжка.
В жалбата си К. сочи като основание за неприлагане
разпоредбата на чл. 183,ал.3 от НК обстоятелството , че след образуването на
изпълнителното дело А. А. не е погасявал чрез доброволно плащане търсените му суми, както било посочено в
постановлението. Сумите са били събирани по принудителен ред чрез налагане на
запори върху банкови сметки и вземания на длъжника от трети лица. За посочения
период от една година по време на престоя на ****** при б. А. В. А. той
не е погасил доброволно нито една месечна вноска. Напротив, всички погасени
суми са били събрани принудително по изп.дело № 162/2017г.
Съдът намира , че соченото от жалбоподателката , а
именно, че установеното по досъдебното производство принудителното събиране на
задължението не следва да се взема под внимание е неоснователно, тъй като законодателят в
текста на чл. 183,ал.3 от НК не е вменил изискване
задължението на дееца да се изпълнява единствено и само доброволно, а такъв
способ може да бъде и налагането на запор от съдебен изпълнител и то по
посоченото изпълнително дело №162/2017г. по описа на ***
З. Д..
Съдът намира , че правилно и законосъобразно,
представителят на РП- Пловдив е преценил , че в конкретния казус са налице
предпоставките за приложението на чл.183 ал. 3 от НК, поради което и
наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 20.03.2020г. за
прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство №
318/2018 год. по описа на ІІ-ро РУ при ОДМВР -Пловдив образувано за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК