Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Велико Търново, 14.03.2016г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2708 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака, без искане за произнасяне относно вината, и съединени с него небрачни искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК - иск по чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете родени от брака малолетни деца, за личните отношения, искове по чл.143 ал. 2 от СК за издръжка на всяко едно от децата, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното изплащане, и иск по чл.53 от СК за фамилното име на жената след развода.
Ищцата Р.Д. А. от гр.*, чрез адв.Б. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника са законни съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 14.05.2006г., от който имат родени две ненавършили пълнолетие деца - Д. на 9 години и В. на 4 години. Твърди, че в началото на съвместния им съпружески живот помежду им е съществувало разбирателство и уважение, но постепенно между съпрузите се появили проблеми, дразги и неразбирателство по някои въпроси от общия им семеен живот, издръжката на семейството и децата. Твърди, че скандалите между тях често са били придружени с физическо насилие от страна на ответника спрямо ищцата след употреба на алкохол. Като връх на напрежението и раздорите сочи нанесения й от ответника тежък побой на дата 19.07.2014г. пред двете им деца, от която дата съпрузите живеят разделени. Поддържат контакти и връзка помежду си от разстояние и се намират в положение на фактическа раздяла. Навежда, че ответникът е спрял изплащането и на вноските по изтеглен през м. януари 2007г. от Банка “ДСК” кредит за закупуване на жилище, вследствие на което семейното им жилище е обявено на публична продан от ЧСИ. Навежда, че след побоя на 19.07.2014г. не е прекъснала връзка с двете си деца, като след опит за блудство от страна на брата на ответника с малолетната Д. и след задържане на ответника на 26.06.2015г. от органите на полицията, когато децата са предадени от полицията на бабата по бащина линия и след като научава за тяхното местопребиваване, е вземала децата си от майката на ответника и в момента същите живеят и се отглеждат от нея в гр.*. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака и с ответника с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника, като с брачния иск съединява и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете родени от брака деца малолетни деца Д. и В., за определяне местоживеенето на децата при нея като тяхна майка и законен представител, на режим на лични отношения между бащата и всяко едно от децата и за присъждане издръжка на всяко едно от децата в размер на 120 лв. месечно за Д. и на 100 лв. месечно за В. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие, както и иск по чл.53 от СК за възстановяване на предбрачното й фамилно име "С." Не претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК поддържа брачния иск и съединените с него небрачни искове. Оттегля направеното с исковата молба нейно искане за произнасяне по вината за твърдяното дълбоко и непоправимо брачно разстройство. По искане на ищцата по чл.214 ал.1 от ГПК съдът допусна изменение - увеличение на съединения и иска за развод небрачен иск по чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка на малолетното дете В. А. от 100лв. на 105лв., или увеличение на същия с 5лв.
Ответникът И.Х.А. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените брачен и небрачни искове. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 04.07.2008г., изд. от Община *, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.05.2006г. От брака си страните имат родени две малолетни деца - Д. И. А., родена на ***г., на 9г., и В. И. А., роден на ***г., на 4г., за които от лятото на 2015г. преки грижи по отглеждането и възпитанието им полага ищцата по делото, тяхна майка.
Установи се, вкл. и от свид. показания на Й., майка на ищцата, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, че след осъществен побой от страна на ответника спрямо ищцата на дата 19.07.2014г. в присъствието на дъщеря им Д., за който по делото е прието като писмено доказателство съдебно - медицинско удостоверение №*/2014г., изд. от д-р Д.Г. - съдебен лекар при МОБАЛ "Д-р С.Ч." гр.*, страните живеят в условията на трайна фактическа раздяла, като не поддържат връзки помежду си като съпрузи, като всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия. Свид. Й. установява, че проблемите в брака на страните се появили след като ответникът си учредил фирма през 2007г., както и че от голямата си дъщеря е чувала, че дъщеря и, ищца по делото, ходи синя при нея, да и се оплаква, че е удряна от ответника. От свид. показания на Й. и от соц. доклад за положението на децата се установи, че от м.август 2014г. ищцата съжителства съвместно с Й. Й., като двамата, заедно с двете и родени от брака с ответника малолетни деца, живеят на квартира в гр.*,ул."*" №*, при добри хигиенно - битови условия. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че след раздялата на страните /20.07.2014г./ децата са отглеждани от бащата в гр.С. до задържането му от органите на полицията за извършено престъпление на 26.06.2015г., след което са предадени от полицията на бабата по бащина линия, която укрива местоположението на децата от ищцата, и след установяването им двете деца са взети от майката, ищца по делото и се отглеждат от нея в семейната и среда в гр.*.
От соц. доклад за положението на децата, изготвен от ДСП *, се установи, че двете деца имат силна емоционална връзка с майка си, нямат негативна емоционална нагласа към бащата и контактите им с него не са възпрепятствани или прекъснати. Видно от соц. доклад, майката и съжителят и осигуряват на двете деца Д. и В. стабилност и подкрепяща ги среда. Малолетната Д. е ученичка в ІVб клас на ОУ "Д. Б." гр.*, а В. посещава ЦДГ "Пролет". Видно от соц. доклад, ищцата работи на постоянен трудов договор към телферен завод в с.Р. и получава месечно възнаграждение, възлизащо на 650-700лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.49 ал.1 от СК за развод, поради разстройство на брака:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно по делото се установи, че страните живеят в условията на трайна фактическа раздяла от 19.07.2014г., от когато не поддържат никакви контакти помежду си като съпрузи, като всеки един от тях води живот, отделно и независимо от другия. Ищцата, считано от м.август 2014г., е установила съжителство с Й. Й. и в семейната си среда отглеждат двете и родени от брака и с ответника малолетни деца, а последният понастоящем пребивава при родителите си в с.С., общ.К.. Установената между страните трайна фактическа раздяла и факта, че всеки един води свой живот, отделно и независимо от другия, като не поддържат никакви физически и духовни отношения като съпрузи, обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК, с оглед оттеглянето от ищцата на искането за произнасяне по вината за разстройството на брака и доколкото съдът не е сезиран с такова искане от ответника, не дължи произнасяне в тази насока.
С брачния иск ищцата е предявила и небрачен иск по чл.59 ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода спрямо двете родени от брака и с ответника малолетни деца Д. и В.. При решаване въпроса кому от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо родените от брака им деца Д. и В. съдът съобрази, че е сезиран с искане в тази насока само от майката, ищцата по делото, както и че същата полага от лятото на 2015г. преките грижи по тяхното отглеждане и възпитание, като жена и майка е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца, както и, видно от соц. доклад, е изградила за децата си подходяща семейна среда за тяхното отглеждане и възпитание, поради което съдът счита, че следва да уважи иска и, като и предостави упражняването на родителските права спрямо двете и деца, по който начин ще се приведе юридическото положение в съответствие с установеното фактическо такова. При вземане на това решение съдът съобрази и установената от соц. доклад налична силна емоционална привързаност между двете деца Д. и В. с майката, наличието на родителски качества и умение у майката да ги отглежда и възпитава и изричното и желание да упражнява родителската власт спрямо децата си, каквото искане ответникът не е изразил в хода на процеса.
Доколкото предоставя упражняването на родителските права спрямо двете деца на майката, съдът следва да постанови, че местоживеенето на двете и деца Д. и В. ще бъде при майката, както и следва да определи подходящ режим на лични отношения между бащата и всяко едно от двете му деца Д. и В., съобразно чл.59 ал.3 от СК и трайната съдебна практика, както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,30ч. в събота до 18,30ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Установи се, че семейното жилище на страните, в което са живели до фактическата раздяла, е продадено на публична продан, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за предоставяне ползването му.
С брачния иск ищцата е съединила небрачни искове по чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка занапред на всяко едно от децата в размер от 120лв. за Д. и в размер от 105лв. за В. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване. Доколкото предоставя упражняването на родителските права спрямо двете деца на майката, бащата следва да бъде осъден да им заплаща издръжка, която, на основание чл.143 ал.2 от СК, дължи безусловно, и която, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Възможността на дължащия издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията му. Малолетните деца - Д. - на 9г. и В. на 4г. безспорно се нуждаят от средства за месечна издръжка за задоволяване на нуждите и потребностите им, които нужди на малолетната Д. безспорно са по - големи, предвид по-голямата и възраст и факта, че е ученичка в ІV клас, при което са и необходими и средства, освен за храна, облекло, лекарства и други, и за закупуване на ученически принадлежности. По делото липсват доказателства за възможността на ответника да престира издръжка. Същият обаче, на основание чл.143 ал.2 от СК, дължи претендираната издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца безусловно, поради което и след преценка на обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК, съдът счита, че исковете по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на двете деца следва да бъдат уважени изцяло в предявеният размер от 105лв. месечна издръжка на малолетния В., съвпадащ с минималния, визиран в чл.142 ал.2 от СК, размер месечна издръжка по закон, и в предявеният размер от 120лв. месечна издръжка за Д., който минимално надхвърля минималният по закон месечна издръжка, но е дължим, предвид по-големите нужди и потребности на Д., с оглед по-голямата и възраст и факта, че е ученичка. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законна лихва при просрочие върху присъдената на всяко едно от децата месечна издръжка, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка на двете деца.
Съдът следва да уважи иска на ищцата по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното и име преди брака, като постанови, че след развода ищцата ще носи предбрачното си фамилно име "С.".
Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне. Съдът не се произнася по вината за брачното разстройство, поради което на основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК разноските остават в тежест на всяка страна така, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” определя ДТ при решаване на делото в размер на 50лв., която, съобразно чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е. всяка от тях от по 25лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъден да заплаща издръжка на двете си малолетни деца, следва да бъде възложена дължимата ДТ върху определената им издръжка общо в размер на 324лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49 ал.1 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №**/14.05.2006г. на Община *, между Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, и И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца Д. И. А., родена на ***г., с ЕГН **********, и В. И. А., роден на ***г., с ЕГН **********, на майката Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на двете ненавършили пълнолетие деца Д. И. А., родена на ***г., с ЕГН **********, и В. И. А., роден на ***г., с ЕГН **********, по местоживеене на майката Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
БАЩАТА И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, има право на режим на лични отношения с всяко едно от двете си малолетни деца Д. И. А., родена на ***г., с ЕГН **********, и В. И. А., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,30ч. в събота до 18,30ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син В. И. А., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 105.00 лв. /сто и пет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 05.10.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Д. И. А., родена на ***г., с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 05.10.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка в полза на двете малолетни деца.
ЖЕНАТА след прекратяване на брака с
развод възстановява предбрачното си фамилно име „С.”.
ОСЪЖДА Р.Д. А. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Х.А. с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем в с.С., къща №*, община К., обл.С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху определената издръжка на двете малолетни деца общо в размер на 324 лв. /триста двадесет и четири лева /, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..