Протокол по дело №1832/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 939
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20233100101832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 939
гр. В., 17.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20233100101832 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците М. Р. Д. и С. Р. П., редовно уведомени за съдебно заседание, не се явяват,
представляват се от адвокат Н. Х. от АК - В., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответниците И. П. И. и И. Г. И., редовно призовани за съдебно заседание, не се
явяват, представляват се от адвокат Д. П. от АК - В., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Х.: Водим допуснатите свидетели.
АДВ. П.: Водим допуснатите свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Н. В. В..
В залата влиза свидетелят Н. В. В..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
1
Н. В. В. – 47 г., женен, неосъждан, български гражданин, зет на ответниците, с адрес
– ****. Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
В залата се явяват ответниците И. П. И. и И. Г. И..
Свидетелят В. отговаря на въпроси на адв. П.:
Познавам И. И. и И. И. от 1994 г. Зет съм им от 2002 г. Аз живея в гр. В.. Познавах С.
Х. К.. Запознахме се покрай тъста и тъщата през 2008-2009 г. Известно ми е че тя прехвърли
жилище на тъща и тъщата. Жилището се намира в Цветния квартал срещу стадион “**”.
Като казвам жилище, имам предвид апартамент. Апартаментът се намира на ул. “**”, вх. 8,
на четвъртия етаж в дясно се намира. Апартаментът е просторен, с голям коридор, три стаи
и кухня. Апартаментът може би е около сто и повече квадрата. Апартаментът е с голяма
тераса. Тя го прехвърли през 2011-2012 г. Тя продължаваше да живее в този имот.
Апартаментът е прехвърлен срещу гледане. Те поемаха всичките сметки и нужди от датата
на прехвърлянето до смъртта й. Те поемаха битовите сметки, плюс тези за входа за
стълбище и асансьор – всичко, което е било нужно, комуналните. В жилището бяха правени
ремонти от тъста. Даже съм участвал в изнасянето на боклуци, с пренасянето на паркет. Те
сменяха мокет, нов паркет сложиха. Това в отделни стаи. В коридора е с теракот, боядиса се
тавана. В банята също тавана. Теракотът в коридора го направи тъста. В една от стаите той
сложи паркет вместо мокет. Където имаше нужда се подмениха. В коридора тавана се
боядиса. В банята се направи таван, смени се смесителя, бойлера се смени, на тоалетната –
казанчето, осветление. Цокалите на терасите се направиха с плочки. Това стана след
прехвърлянето. Тъстът и тъщата се чувстваха собственици на това жилище. Климатици
също сложиха. Заедно даже сме внасяли шкафче за телевизора. С. не е имала претенции за
собственост. Знам кой беше домоуправител като име – М..
Свидетелят В. отговаря на въпроси на адв. Х.:
Апартаментът не беше в много добро състояние. Аз доколкото знам е даван преди
това под наем. Доста боклуци изхвърлихме. Предвид състоянието на апартамента, за това
правихме ремонт. К. е разговаряла за ремонта. На нея всичко и харесваше. С нея говорихме
по други теми.
Свидетеля В. отговаря на въпроси на съда:
Имотът е бил в лошо състояние. В смисъл такъв, че е заносен – даван е под наем, не е
пазено. Решиха да го ремонтират, защото се чувстват като собственици и на нея да й е по-
комфортно. Тъста и тъщата даваха пари за ремонта. Тя не е давала пари. Те посещаваха
имота по всяко време. Отделно тя когато е имала нужда от нещо по-спешно, тя ги викваше.
Тя точно това е казала – в смисъл да се чувстват, че е техен. Точно това е казала. Това тя го е
изразявала лично пред мен. Даже е била доволна като сме говорили заедно колко хубаво е
станало с климатиците, особено лятно време.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Н. В. В..
2
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Н. Н. М.-И..
В залата влиза свидетелят Н. Н. М.-И..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Н. Н. М.-И. – 61 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, с адрес - гр. В., ул.
„**“ ***. Без родство и други връзки на заинтересованост. Предупредена за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката М.-И. отговаря на въпроси на адв. П.:
Познавам И. и И. като съседи. Живея на ул. „**“ ***. Живея там от 1986 г. Познавам
С. Х. К. откакто сме влезли в блока. Предполагам, че и тя тогава е влязла. Долу-горе всички
тогава сме влезли. Тя живееше на четвърти етаж, не точно под мен, но под мен. И. и И. ги
познавам някъде от 2011-2012 г., когато С. ми каза, че е прехвърлила жилището на тях
срещу гледане. Аз бях касиер на входа от 2004 г. до преди 2 години - до 2021 г. Всеки ден И.
идваше сутрин и някой път вечер. Идваше, за да й приготви сутрин храната за деня и
лекарствата; да изчисти; да проветри. Тогава я оставяше и после вечер някой път идваше
също, даже повечето от случаите идваше, за да погледне дали е яла. В нашия вход винаги
сме събирали пари за чистачка, за общ ток, за ремонт. Докато И. стана собственик, тогава
когато се видяхме, когато му прехвърлиха жилището, плащаше Т., след това вече И. си
плащаше като нов собственик всичко. Той ми каза, че е собственик. Тогава, когато се
видяхме, ми каза, че вече той е нов собственик. Т. ми беше казала преди това също. Т. не
беше сигурно дали той ще плаща разходите, но когато се видяхме с И., той каза, че ще
плаща, за да не се притеснява Т. да отваря. Откакто И. стана собственик, той първо смени
мокета, който беше в хола с ламинат, после освежи целия апартамент – баня, тоалетна,
коридори, спалнята, където спеше и поддържаше много добра хигиена. Самата Т. винаги я
поддържаше много чиста и приветлива. Монтираха два климатика откакто той стана
собственик. И. монтира климатиците. Сигурна съм, че И. плащаше всички тези разходи.
Сигурна съм, защото съм чувала много пъти от Т., че вече тя не плаща тези разходи. Аз съм
се обаждала винаги на И., за да мога да си уредя среща с него и той да си плати. След 2011-
2012 г. Т. не ми е казвала, че е собственик на апартамента. Т. каза вече като има нещо да
поддържам връзка с И.. Тогава ми даде телефона на И. евентуално, ако нещо се наложи.
Имаше обща стаичка на етажа. Нея също я поддържаше И.. Общата стаичка я ползваше И.
вече. Т. я е ползвала преди. И. плащаше наема. И. си плащаше всичките разходи вече след
2011-2012 г.
Свидетелката М.-И. отговаря на въпроси на адв. Х.:
Аз съм влизала в жилището на С. К.. Аз бях касиер и съм влизала. За последно
влизах преди да влезе в болницата, когато почина. Почти през седмица-две сме се виждали.
Тя ми споделяше всичко.
3
Свидетелката М.-И. отговаря на въпроси на съда:
С. ми каза вече да търся И.. Това стана въпрос по отношение на всичко – че е
собственик. Т. вече много трудно се движеше. С. имаше предвид в разговора си, че тя няма
нищо общо с този апартамент и да търся И. за всичко. Не знам С. да е ограничавала достъпа
на И. и И. до апартамента и да не ги е допускала в него. Той имаше ключове за апартамента.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Н. Н. М.-И..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С. А. К..
В залата влиза свидетелят С. А. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
В залата влиза ищецът М. Р. Д..
С. А. К. – 70 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, родН. на ищците, с адрес
– ***. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
Свидетелката К. отговаря на въпроси на адв. Х.:
С. и М. са ми роднини. Аз с тяхната баба съм първа братовчедка. Със С. съм
израснала от дете. Били сме като сестри и сме се разбирали много добре. В месеца поне
веднъж сме се виждали и особено по празници тя е идвала вкъщи и е стояла при мен по
месеци и повече, дори и майка ми като беше жива. С. поддържаше връзка с М. и С.. Те са
живели при нея. Тя направи сватбата на С. в апартамента. Абитуриентската на внука си
направи в апартамента също. След това, във времето, внучката й замина зад граница и се
чуваха по телефона. С М., като се ожени, също поддържаха връзка по телефона. С. живееше
на ул. „**“ № 8, мисля че входът беше пак 8, на 4 етаж срещу игрище „**“. Жилището беше
голямо. Тя имаше голям хол, спалня, доста голяма Г-образна кухня, баня, тоалет отделно.
Коридорът беше Г-образен. В коридора имаше килер. Това жилище беше лично нейно
собствено. Тя работеше в Дружба и си го закупи. За прехвърляне на апартамента аз съм й
казвала, когато вече с възрастта тя се промени: „Како, дай аз ще те гледам, да прехвърлиш
апартамента“, а тя: „Ти сега не ме занимавай. Нямаш тази възможност за надплащане“ и т. н.
Никога не е споменавала, че е прехвърлен имота или че ще го прехвърля. Даже сме
коментирали въпроса за внуците. „Не“ – вика, „аз може да го оставя на Държавата“, но не е
споменавала, че е прехвърлен. Тя с дъщеря си се имаше. Докато имаше колата сме ходили на
Б., на Г., на много места. Дъщеря й идваше. Те се чуваха редовно по телефона и с нейните
комшии там от Б.. Тя си поддържаше сама апартамента и си плащаше за всичко. Правеха се
ремонти, поддържаше се апартамента. И климатик си купи в хола. След това си купи за
спалнята. В спалнята си направи ремонт. Купи си нов гардероб, нова спалня – комплект –
4
спалня със скрин. Сложи хубав, нов телевизор. Не знам да е сменяла пода или да го е
поръчвала на някого. Когато съм ходила, това е което съм забелязала и което Ви казах. По
време на първия ремонт си сложи теракот в коридора. Това във времето кога се случи не
мога точно да кажа. С възрастта се забравя. През 2015 г. мисля, че се сложи първия
климатик в хола. През зимата се преместваше и спеше там. Разпъваше си дивана и спеше
там. Втория го сложи някъде към 2020 г. в спалнята. Сложи си и щори на спалнята на
прозореца. Преди 2020 г., преди да си вземе климатика за спалнята, си купи новите мебели
за спалнята. Забравих да кажа, че тя имаше детска стая. В детската стая тя си пускаше
квартиранти. Имало е квартиранти, които с по една-две-три години са си живеели при нея.
Тя си събираше, мисля, че доходите от там. Пенсията й беше доста добричка и винаги ми е
казвала „Мен, парите, кака, ми стигат“. Даже ми е услужвала с пари, които съм й връщала.
М. е ходил при нея, но не мога да кажа колко пъти. Това го знам от нея по телефона. Ние
сме се чуваме почти всяка вечер или през вечер по домашния телефон. Тя си имаше
домашен телефон, нямаше джи ес ем и сме се чували винаги. М. й е предлагал да се
премести при него, но тя категорично отказваше. Тя не ми е казвала защо му е отказвала. Тя
си беше малко с по-твърд характер и предпочиташе самичка. Последните няколко години,
може би две или три години вече нямаше квартиранти и от входа на първия етаж са ми
казвали, че господин И. ли, мисля че И. се казваше човекът, даже съм го сварвала един-два
пъти в тях, той е ходил да й пазари и когато е имала нужда от нещо да й купи от магазина,
да й занесе, защото вече беше трудно подвижна напоследък. Други хора не е споменавала да
й помагат. Казваше, че поддържа връзка с госпожа М., но за да е вършила нещо, услуги, не
ми е казвала. За сметките за входа за нейния апартамент - тя си плащаше абсолютно всичко.
Това ми е казвала. Каквото ми е казвала, това споделям. Тя общуваше и със сестра ми преди
да получи инсулта. Когато получи сестра ми инсулт, те не можеха да комуникират. Сестра
ми получи инсулт през 11.03.2020 г. От там насетне не можеха да комуникират, защото се
загуби говора на сестра ми. Тя комуникираше с братовчедка ми, от вуйчо ми от страната –
Х.. Когато съм ходила в нейното жилище, тя лично ми отключваше. На входната врата - от
вътре си имаше бутон, с който да може да отключи. Последно ходих в апартамента през
март 2022 г. Просто отидох да я видя. Бях в отпуска и отидох в тях. Установих, че вече не
беше много добре. Съвсем бавно се движеше, с две бастунчета. Въпреки всичко тя стана и
ми отвори. Имам предвид, че не може да се движи, че е трудно подвижна, в такъв смисъл.
Лично тя ми отвори. Беше си по нощница, както си седи в леглото. От там аз направих
„Ковид“, двата пъти ме повтори и не смеех да отида, защото виждах, че не е добре, да не й
пренеса нещо и на нея, но се чувахме пак по телефона. Тя почина на **** г. Аз разбрах, че е
починала от внука й и той тогава ми зададе въпроса дали не знам нещо във връзка с
апартамента, дали не го е дарила на някого и аз му отговорих, че не знам. Той ме запита, но
аз като не знам как да му отговаря на момчето. Получих информация и той е получил, че тя
е преписала апартамента. След като е починала, той мисля, че беше домоуправител на
входа. Тогава, след нейната смърт, той е научил, че тя е преписала апартамента. Тя беше
строга и държеше на нейното си. Не се учудвам да го е преписала и да не е казала на
никой. От фризьорката й разбрах, че тя е прехвърлила апартамента. Май месец тя е ходила
5
да й прави косата вкъщи, да й прави прическата. Тя обичаше непрекъснато да си къдри
косата и да се носи с прическа.
Свидетелката К. отговаря на въпроси на адв. П.:
С. се омъжи през хиляда деветстотин и… две хиляди и първа, някъде там, ще ви
излъжа, не мога да помня. М. вече е на почти 40 години. Мога ли да имам спомен точно коя
година е било. Тя никога не е споменавала за И. и И.. Тя е идвала при мен, с месеци е стояла
в къщата, но никога не е споменавала за това. Дори когато я запитах. Тя не е казала на
фризьорката коя година е преписала апартамента. М. живее в същия блок, но не знам точно
в кой вход. С. е поддържала връзка с М., С. така ми е казвала на мен. През 2015 г. сложи
единият климатик и през 2020 г. - втория. Не е сменяла климатик в някое помещение. Моята
братовчедка ползваше стаичката на етажа. Тя плащаше наем към входа. Тя плащаше лично
наема. Не знам кой е бил касиер дълги години там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля С. А. К..

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Х. Р. А..
В залата влиза свидетелят Х. Р. А..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Х. Р. А. – 44 г., разведен, неосъждан, български гражданин, с адрес – ***. Без родство
и други връзка на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетеля А. отговаря на въпроси на адв. Х.:
Познавам М. Д. от поне 20 години, може и малко повече. От деца се познаваме. Баба
му я познавам покрай него. В смисъл минавали сме с него от там, виждал съм я. Ходили сме
до тях поне няколко пъти. Последният път беше когато почина майка му. След като почина
майка му, след погребението, се бяхме чули. Това се случи през 2022 г. Тогава беше моето
последно виждане и ходене там. След погребението те се чуха и отидохме в апартамента. С.
не беше на погребението. По инициатива на М. отидохме да видим баба му след
погребението на майка му. В апартамента беше отключено. Външната врата беше
отключена. Понеже жената беше трудно подвижна. Влязохме през входната врата. Вратата
беше отворена. Влязохме в коридора. Доколкото си спомням беше отворена вратата долу,
но имаше звънци, домофон. По мой спомен влязохме направо. Качихме се. Апартаментът по
същия начин беше отворен, отключен. Влязохме през коридора. Коридорът беше Г-образен,
по спомен. Влязохме в стаята, която като спалничка беше направена. Жената беше на
леглото. Аз за трети път я видях. Преди беше малко по-едра. Сега малко беше отслабнала,
по мой спомен. Разговор - общи неща. Тя знаеше, че е починала дъщеря й. Доколкото
6
разбрах искаха да се видят и да поговорят за майка му, общи неща. Говориха си за сестра му.
Че общо взето, от тук-нататък остават тя и сестра му, като живи роднини и като кръвна
връзка. Думите й, горе-долу бяха: „Всичко остава за вас -за теб и за сестра ти“ – цитирам,
„Вече майка ви почина. Оставате вие двамата – ти и сестра ти“. От М. знам, той я е питал
някой път дали иска да й помага, нещо ако има. Преди 2021 г., съм ходил в апартамента
преди две-три години. Може би пред 2018-2019 г. Сега точно като години… От 2012 г. съм
посещавал този апартамент четири или пет пъти. За климатик мисля, че през 2015 г. имаше.
До преди това не мисля, че е имало климатик. Вече към 2020 г., доколкото знам, че имаше
климатик, но кога е сложен и как точно не мога да кажа. За боядисване - не знам, по-скоро
не. Там други хора, освен С., не съм виждал. След смъртта на майката на М., когато сме
ходили при С. – имаше човек, който й помагаше и той й пазаруваше. Така беше казала
жената. М. й предложи да я вземе при себе си. Тя каза, че има кой да й помага - от първия
етаж, той и пазаруваше и тя искаше да си остане вкъщи. Но го е имала като въпрос. Когато
отиде в болницата, старшата сестра му каза, че апартаментът има друг собственик. До тогава
М. не е знаел. След това ходихме да видим Ю. – този, който е на първия етаж. Той ми каза,
че не знае нищо такова. С някой друг от входа – с домоуправителя, мисля, че Д. се казваше и
той каза, че не знае нищо такова.
АДВ. Х.: М. да Ви е казал, че някакви ремонти е превил в този апартамент?
Свидетеля А.: Точно обратното. Тя не дава да се прави ремонт. По живо не иска да
се дупчи и т. н.
АДВ. Х.: Нямам други въпроси.
Свидетеля А. отговаря на въпроси на адв. П.:
След 2011-2012 г. съм ходил в апартамента 4-5 пъти максимум. Подът в хола беше с
плочки, доколкото си спомням. В коридора е теракот. В банята не съм влизал. Не се сещам
да съм ходил в тоалетната. Баба му беше малко по- строга като човек и много-много да се
ходи напред-назад – не. Аз бях на погребението на майката на М.. Баба С. я нямаше, защото
трудно се движеше. В болницата старшата сестра каза на М., че апартаментът е прехвърлен.
Той е бил с жена си и са питали за ключове от апартамента. Доколкото разбрах, старшата
сестра е казала: „Какви ключове? Вие какви сте?“ Собственикът на апартамента е бил вече
там, нещо такова. Старшата сестра не е казала кога това лице е станало собственик. Единият
климатик беше в спалнята.
АДВ. П.: Сигурен ли сте, че 2015 г. имаше климатик там?
Свидетеля А.: Точната година не мога да я кажа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Х. Р. А..
АДВ. Х.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък с разноските,
ведно с доказателство за направените разходи.
АДВ. П.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък за разноските,
7
ведно с договор за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
състезания.
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. Х.: Считам, че в производството по делото се установи по категоричен начин,
че договор между страните № 200/11.05.2011 г. не е сключен, тъй като при извършването на
нотариалното удостоверяване са нарушени изискванията на чл. 580, т. 6 от ГПК, което по
закон прави сделката нищожна и не позволява същата да породи правни последици,
съответно да прехвърли собственост. Поради тази причина считам, че ответниците не са
придобили собствеността, въз основа на нотариален акт № 200 от 2011 г. Също така считам,
че не са придобили правото на собственост върху имота по давностно владение, като
недобросъвестни владелци, каквото е твърдението на насрещната страна и считам, че такова
владение не биха могли да осъществяват. Фактът, че в нотариалния акт под точка втора,
второ римско, изрично е записано, че С. К. си запазва правото на ползване пожизнено и
безвъзмездно, и договорът е сключен при това условие, изрично е декларирано това от
ответната страна в трето римско от договора, че са съгласни с условията по точка първа и
втора, говори, че ответната страна е знаела и е приела условията прехвърлителят изцяло да
ползва имота и че те придобиват само голата собственост. Известно е и считам, че като
собственици в този смисъл на думата, ако те са се възприемали като такива, са били лишени
от всякаква възможност съответно да ползват имота, тъй като запазеното право на ползване,
в случая изцяло дава възможност да упражняваш правомощия на ползване и наблюдение.
Това, което се изложи днес в съдебно заседание от свидетелските показания на ответната
страна за извършени ремонти и грижи за имота, в предходното производство по гражданско
дело № 1944/2022 г. бяха наведени изрично заявени от свидетелите на ответната страна, че
грижи за жилището са извършвани, но със съзнанието, че те са изпълнявали задължението
си по договора да се грижат за нея, съответно за домакинството и за жилището. Това, че е
така е видно от производството по предишното дело, което е приложено при Вас по делото,
с протокол № 2087/21.12.2022 г. В тази връзка, аз оспорвам показанията, които бяха
изложени днес от свидетеля Н. И. М., която заяви неща, които са категорично обратно на
това, което е заявила в цитирания протокол, поради което считам, че същите не следва да
бъдат приети. В този смисъл считам, че в производството би могло да се направи
категоричен извод, че тя не просто е живяла сама, но и винаги се е възприемала като
8
собственик, предвид показанията, които бяха дадени от другите свидетели в настоящото
производство. С оглед на горното, моля да уважите така предявения от нас иск, с който да
приемете, че сключения договор е нищожен, да приемете за установено, че доверителите ми
са собственици на имота и да осъдите ответната страна да предаде владението. Подробно ще
изложа писмени бележки.
АДВ. П.: Моля да отхвърлите предявения иск и да присъдите направените по делото
разноски. Има един безспорен факт в този процес, че на 11.05.2011 г. С. Х. К. е сключила
един договор за прехвърляне на имота срещу гледане и издръжка, като не се оспорва, че
трите имена, положени под „прехвърлител“ са именно на С. Х. К.. За съжаление при
нотариалното производство е допусната една съществена грешка - прехвърлителката не е
положила подпис. Между страните има висящо друго дело за разваляне на договора за
гледане и издръжка. Искът от първата инстанция е отхвърлен, апелативният съд е потвърдил
решението на окръжния съд. В момента делото е висящо пред ВКС и се чака произнасяне по
касационната жалба, за допускане или не на касационно обжалване. Понеже се поставя
въпроса, видите ли да не се кредитират показанията на свидетелката М., които са дадени по
другото дело. Първо - доказателства по предходното дело не могат да бъдат доказателства в
този процес. Второ - няма абсолютно никакви противоречия в показанията на свидетеля.
Друг е въпросът, че предмет на доказване бяха съвсем други обстоятелства - дали моите
доверители са изпълнявали задълженията си за гледане и издръжка. Ние също имаме
твърдения и по другото дело за тези извършени ремонтни работи. По отношение на тези
климатици - през 2015 г. се твърди, че е имало климатици. Има писмени доказателства в
тази насока. Видно е на чие име са закупени климатиците. Безспорно е, че моите доверители
са упражнили фактическата власт като недобросъвестни владелци в периода след смъртта на
С. – лично, а до смъртта на С. - чрез своята прехвърлителка, което съм го навел. Ще
представя подробни писмени бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в
двуседмичен срок, а на процесуалния представител на ответната страна – в 20-дневен срок,
считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, да представят писмени защити.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 12.07.2024 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
9