Решение по дело №698/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 754
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20201100900698
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

Гр. София, 29.05.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа т.д. № 698/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „Т. - Б.Д.В.” ООД срещу отказ № 20200331094348-2/06.04.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за обявяване в Търговския регистър на нов дружествен договор. Отказът е мотивиран с преценката за ненадлежно свикване на общото събрание, на което е приет договорът, както и с липса на представени удостоверения за актуално състояние на съдружниците – чуждестранни юридически лица.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като невъзможността да се връчи покана за заседанието лично на всички съдружници се дължи на поведението на две от чуждестранните юридически лица, които не са изпълнили задължението си по дружествения договор да информират дружеството за промяна в седалището и адреса на управление. Поддържа, че указанията за представяне на удостоверения за актуално състояние на съдружниците били неясни, както и че не е изтекъл срокът за тяхното изпълнение предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗМДВИП.

Жалбата е неоснователна, но по мотиви, различни от изложените от длъжностното лице.

По аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТР предпоставка за вписването е представяне на доказателства за формалното (от външна страна) съответствие на заявените за вписване обстоятелства (на фактическия състав по тяхното осъществяване) със закона. Когато предмет на обявяване е нов дружествен договор, регистърната проверка обхваща и изследване от външна страна на документите, удостоверяващи надлежното свикване и провеждане на общо събрание и взимане на решение за изменение на договора съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ.

От вписванията в ТР е видно, че към датата на свикване на събранието с дневен ред за изменение на дружествения договор дружеството е имало четирима съдружници, трима от които чуждестранни юридически лица. Поканите за провеждане на ОС са изпратени до съдружниците на посочените в дружествения договор адреси, като две от тях – до съдружниците М.В.М.Ф.ЛТД със седалище на Каймановите острови, и М.О.Ф.ЛТД със седалище в САЩ – са изпратени по пощата с препоръчани писма, но са върнати като недоставени. В известието за доставяне е посочено, че първият получател не е открит на адреса, а за втория – че опитът за доставка е бил неуспешен „в съответствие с данните, предоставени в товарителницата и поради липсата на възможност да се предоставят допълнителни подробности“.

При тези факти съдът намира, че от външна страна се установява изпълнение на изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ относно връчване на покани за свиканото общо събрание. Според актуалната съдебна практика, връчването на поканите следва да се извърши приоритетно по предвидения в дружествения договор начин (Определение № 88/08.02.2018 г. по т. д. № 2170/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), а ако такъв липсва – по всеки начин, годен да удостовери надлежното връчване. В настоящия случай в дружествения договор съдружниците са посочили, че общото събрание се свиква с писмена покана до всеки съдружник, връчена по предвидения в договор начин за доставяне на уведомления (чл. 39), а той съгласно чл. 58 може да бъде и по пощата на адреса, посочен в дружествения договор, като изявлението ще се счита връчено, ако са спазени формалните изисквания по адресиране и окомплектоване на пратката. Няма пречка тази договорно установената фикция да бъде приложена, щом от данните по делото е видно, че е направен опит за връчване съобразно установеното в чл. 58 от договора (относно възможността за договорно установяване на фикции вж. Определение № 494/24.10.2016 г. по т. д. № 53220/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о., Определение № 570/09.12.2019 г. по т.д. № 835/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о.). Ето защо съдът счита, че събранието е надлежно свикано.

При формалната проверка относно надлежното взимане на решението за изменение на дружествения договор обаче се установява, че решението е взето без необходимото мнозинство. Съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ решението за изменение на дружествения договор, каквото е и процесното, се взема с мнозинство 3/4 от вписания капитал, освен ако в дружествения договор е предвидено по-голямо мнозинство. Видно е, че нормата установява императивен минимум на мнозинството, а фактът, че това е мнозинство от вписания, а не от присъстващия капитал, личи от различната законодателна техника, използвана в чл. 230 ТЗ (в този смисъл вж. „Коментар на Търговския закон, Книга втора, чл. 113-чл. 157“, проф. О. Герджиков).

В настоящия случай в дружествения договор е предвидено мнозинство „единодушие от присъстващите“ (чл. 42, ал. 1 вр. чл. 36, т. 1 от договора), но тази клауза е нищожна като противоречаща на императивния материален закон и спазването й е ирелевантно. Ето защо на основание чл. 137, ал. 3 ТЗ решението за изменение на дружествения договор е следвало да бъде взето с гласовете на съдружниците, притежаващи поне 75 % от вписания капитал (6750 лв.), докато в случая решението е взето с мнозинство от 70 % (6 300 лв.). Това е обективна пречка за вписване на заявеното обстоятелство и съответно – основание за отхвърляне на жалбата (открита остава обаче възможността за защита на дружеството срещу бездействието на част от неговите съдружници чрез други законодателно уредени способи, основани на отказа за участие в дружествените дела).

За пълнота следва да се отбележи, че вторият изложен от длъжностното лице аргумент не може да бъде възприет като основание за отказ. Действително, чл. 21, ал. 3, т. 4 от Наредба 1/2007 г. предвижда, че към заявлението следва да се приложи документът, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, ако юридическото лице не е учредено по българското право и не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. При разумното тълкуване на разпоредбата обаче следва да се приеме, че удостоверение за актуално състояние не следва да се представя всякога, а само когато такова въобще не е представяно по партидата на дружеството или представеното не отразява вече актуалните данни относно правосубектността или представителството. В настоящия случай за съдружниците, регистрирани извън страната, са представени удостоверения при подаване на предходни заявления, и тези удостоверения са видими по партидата на търговеца. Няма нормативно основание да се счете, че удостоверенията за актуално състояние имат определен срок за валидност, поради което щом не се твърдят настъпили промени, то не следва да се изисква и представянето на нови удостоверения.

По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. - Б.Д.В.” ООД, ЕИК ********, срещу отказ № 20200331094348-2/06.04.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за обявяване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя на нов дружествен договор.

Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: