Решение по дело №266/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260929
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20211720100266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Перник, 2.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 266 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

          Производството е образувано по искова молба от Ю.З.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 471.06 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване па отпадни води за периода от 25.09.2012г. до 24.04.2014г., сума в размер на 34.10 лева - законна лихва за забава от 02.12.2012г. до 12.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски, поради погасяването й по давност.

В исковата молба се сочи, че  ищецът въз основа на молба, с вх. № 3045 от 17.03.2015г. на „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 440 по описа на ЧСИ С.В.Б. за 2015г. Горепосоченото изпълнително производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 471.06 лева - главница, представляваща стойност па доставка па питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 25.09.2012г. до 24.04.2014г., сума в размер на 34.10 лева - законна лихва за забава от 02.12.2012г. до 12.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени но делото разноски.

Претендираните от ответното дружество суми се твърди, че не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност. Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване на вземането, по съществото си представлявало възражение за изтекла погасителна давност, което се сочи, че е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск за признаване със сила на присъдено нещо е несъществуването на спорно то парично вземане па ответника по иска, може да бъде всеки юридически факт, който е изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане на ответника, който може да се релевира е иск или възражение.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем. за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия. Според единната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК на НКС вземанията на ВиК дружества се характеризират като „периодични плащания” по смисъла па чл. 111, б. „в” от ЗЗД и като такива се погасяват с тригодишна давност. В общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник е уредено, че предоставената услуга - доставка па питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа за което ВиК операторът издава месечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, т.е., във всички случаи се касае за периодични плащания. Конкретният случай по настоящето дело попадал  в обхвата на горецитирания задължителен за останалите съдилища тълкувателен акт, поради което счита, че претенцията на дружеството, в г.ч. главница п лихва, с погасена поради изтекъл давностен срок.

Посочва, че когато взискателелят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява па основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради г. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването па съответните правно релевантни факти. В тази насока са и мотивите на тълкувателното решение от 26 юни 2015 год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа Върховният касационен съд Предвид гореизложеното и обстоятелството, че по изп. дело № 440 по описа па ЧСИ С.В.Б. за 2015г. взискателелят не е поискал извършване на изпълнителни действия, респ. не е внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение па повече от 3 години вземането е погасено по давност. Моли се за уважаване на иска и да признае за установено но отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи на „ВОДОСНОБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, сумата в размер на 471.06 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване па отпадни водп за периода от 25.09.2012г. до 24.04.2014г., сума в размер на 34.10 лева - законна лихва за забава от 02.12.2012г. до 12.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер па 25.00 лева направени поделото разноски.

            С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

   В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, Перник,   е депозирал писмен отговор, в който оспорва претенцията. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Оспорва изцяло предявеният от Ю.З.Б. отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнително дело № 440 по описа на ЧСИ Б. за 2015г., образувано по Изпълнителен лист, издаден по ГД № ****г. по описа на Г1РС по следните съображения:Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт.Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано момента на изтичане на две години от последното процесуално действие, като постановлението на съдебният изпълнител има само декларативно действие.Вземането продължава да съществува, по то не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на естествено вземане. Вземането може да бъде събрано, само ако длъжникът плати доброволно.

С оглед изложеното, след тази дата нямало предприети нови действия по принудително събиране, дружеството не с провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.

Освен това счита, че ищецът заявява искане, основано на едни и същи факти. С едни и същи процесуални действия се установяват релеван тни факти и за главницата, и за лихвата, поради което е налице едни иск, а не два или повече и следва да се присъди в условията на евентуалност един минимален размер на адвокатски хонорар. В конкретния случай вземането, което се оспорва е обективирано в един изпълнителен лист-главница, лихви и разноски.На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК оспорва размера на адвокатското възнаграждение. Моли се за отхвърляне на заявената претенция.

В проведеното по делото съдебно заседание не са се явили представители на двете страни по делото, като съдът е докладвал и приел по делото молби от същите, а именно:постъпила по делото молба с рег.№ 269546/21.04.2021 г., депозирана пълномощника на ответника адв. П.,  с която е представена квитанция за заплатена такса за заверено копие на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б. и молба-становище с рег.№ 271908/31.05.2021 г., депозирана по делото от адв. П., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Сочи, че поддържа съображенията изложени в исковата молба, не възразява по проекто-доклада на съда. Моли да бъдат приети по делото изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С. Б. и ЧГД № **** г. по описа на РС-Перник. Няма други искания. В случай, че ответното дружество заяви процесуални искания, моли за възможност да изрази становище по същите. Изразява становище по същество на спора. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Към молбата е представен списък на разноски.За ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Перник – редовно призовани чрез юрисконсулт Мирослава Кирилова, представител не се явява. Съдът е докладвал и приелпостъпила по имейл становище с рег. № 272078/02.06.2021 г. от процесуалния представител на „ВиК“ ООД - Перник юрисконсулт Десислава Йорданова, в което посочва, че поддържа  депозирания отговор, че съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното дело може да оспори чрез иск изпълняемото право па взискателя, само при условие, че възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, считано момента на изтичане на две години от последното процесуално действие, като постановлението на съдебният изпълнител има само декларативно действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по принудителен начин, придобило е качеството на естествено вземаме. Вземането може да бъде събрано, само ако длъжникът плати доброволно. С оглед изложеното, след тази дата няма предприети нови действия по принудително събиране, дружеството не е провокирало завеждане на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за принудително събиране.

Счита, че ищецът заявява искане, основано па едни и същи факти. С едни и същи процесуални действия се установяват релевантни факти и за главницата, и за лихвата, поради което е налице едни иск, а не два или повече и следва да се присъди в условията на евентуалност един минимален размер па адвокатски хонорар. В конкретния случай вземането, което се оспорва е обективирано в един изпълнителен лист-главница, лихви и разноски. Към молбата е представено пълномощно.

Поради допусната техническа  грешка при изписването и изискване по делото на изп дело 440 /2013  г. на ЧСИ Б., делото отново е било върнато в зала за изискване и приобщаване към доказателствата по делото на коректното изп. Дело. В проведено с.з. на 26.07.2021 г. към делото е приобщено коректното и.д. и е приключило събирането на доказателствата по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение №2749 от 23.05.2014 г. по ч.гр. № ****г. по описа на ПРС за 2014г.,  и Изпълнителен лист от 23.11.2012 г., въз основа на Заповед № №2749 от 23.05.2014 г. по ч.гр. 3364 по описа на ПРС за 2014г., а именно сумите в размер на: сумата в размер на 471.06 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване па отпадни води за периода от 25.09.2012г. до 24.04.2014г., сума в размер на 34.10 лева - законна лихва за забава от 02.12.2012г. до 12.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски, поради погасяването й по давност и въз основа на които е било образувано изп.д.№   *** г., по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС.

ВИДНО  от печата на заповедта и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело,  като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 30.10.2014 г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на 30.10.2014 г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба с вх. № 3045 от 17.03.2015г. е било образувано изп.д.№ *** г.,   по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело № *** г., по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. По делото няма депозирана нито една друга молба от взискателя за насочване на изпълне­нието, с изключение на молбата за образуване, като единствените изпълнително действие по делото е изпратеното запорно съобщение - за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му от 24.03.2015 г. Изпратената ПДИ от 24.03.2015 г. също  е била връчена на длъжника на 4.09.2015 г.. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до работодателя от 24.03.2015 г, поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 24.03.2017г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.   

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 14.05.2013 г., (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната на 17.03.2015 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело , като е било образувано изп.д.№  440/15г., по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

           От материалите по изпълнителното дело №  440/15г., по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС,се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. Единственото  изпълнително действие по делото е изпратеното запорно съобщение –- за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му от 24.03.2015 г. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение от 24.03.2015 г поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 24.03.2017 г.

            Доколкото обаче към тази дата /24.03.2017  г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата не на пос­ледното валидно и годно да прекъсне давността изпълнително действие, т.е. от 24.03.2015 г . - да­тата на която е наложен запорът, а от датата на влизане в сила на цитираното решение – 26.06.2015 г., тъй-като до влизането му в сила давност не е текла.Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

 

Така, с оглед изложеното, се установява, че от последното изпълнително действие- 24.03.2015 г  и от датата на влизане в сила на цитираното ТР- 26.06.2015 г. до подаване на и.м. – 21.01.2021 г.  са изминали повече пет години, което обуславя извода, че взе­мането  е погасено по давност  и следователно искът е основателен.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ЧСИ Ст. Б. /видно и от представеното с настоящата ИМ копие от гореописания ИЛ/ на не е прекратил производството по делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 и не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

            По въпроса Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.

Всичко гореизложено налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК  ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер или за сумата от 300 лева, което следва да му бъде заплатено, като относно възражението за прекомерност, на ответната страна, то следва да се посочи, че по делото се претендира законовия минимум на възнаграждение, поради което и същото няма кака да бъде намалено. Съобразно представен списък- стр. 29 от делото, се претендира и заплатената държавна такса по делото-50 лева и таксата за изискване на ид- 24 лева или общо разноски в размер на 374 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответната страна по делото.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по ПРЕДЯВЕНИЯ  ИСК ОТ  Ю.З.Б., ЕГН **********,***, с пълномощник  адв. К.П., с адрес ***, СРЕЩУ "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, че ищецът НЕ  ДЪЛЖИ   ответното дружество сумата в размер на 471.06 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване па отпадни води за периода от 25.09.2012г. до 24.04.2014г., сума в размер на 34.10 лева - законна лихва за забава от 02.12.2012г. до 12.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени поделото разноски,   въз основа на които е било образувано изп.д.№***г.  на ЧСИ - С. Б., с рег. №*** на КЧСИ, район на действие ПОС, поради погасяването й по давност.

 

 

 

 

  ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.З.Б., ЕГН **********,***, сумата в размер на 374 лева – направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. ****г по описа на ПРС за 2014г .по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.

 

             Вярно с оригинала:С.Г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: