Решение по дело №2307/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Чинар плюс“ЕООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. К. И. против Решение № 993/13.10.2023г., постановено по НАХД № 1561/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено наказателно постановление № 689542-[рег. номер]/15.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, с което на „Чинар плюс“ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева И „Чинар плюс“ЕООД, [ЕИК] е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80/осемдесет/ лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е отчел наличието на предпоставки за приложение чл.28 от ЗАНН и чл.93,т.9 от НК. Твърди, че от нарушението не са настъпили вреди. Извършено е за първи път. Случило се е в началото на работния ден след новогодишните празници, траело е около 2 часа, като за този период не са настъпили обстоятелства, които да са довели до застрашаване на интересите на Държавата. Служителят, който е бил на работа в обекта е бил новоназначен и е бил видимо притеснен от проверката, поради което не е могъл да намери паспорта на фискалното устройства. Според него, в решението на съда не са изложени конкретни фактически и правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните.

В съдебно заседание адв. И. поддържа жалбата и направеното с нея, искане.

Ответникът Н. О. „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния му представител, в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„При проверка от служители на НАП, сред които св. А. С., на 03.01.2023г. в 11,24 часа на обект магазин „Султанпазар”, находящ се в [населено място], стопанисван от „Чинар плюс” ЕООД се установило, че задълженото лице не изпълнило задължението си да съхранява в обекта паспорт на фискално устройство като при изискване от страна на проверяващите не е представен паспорт.

На 10.01.2023г. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, който е връчен на упълномощено лице като е записано, че ще подаде възражение. Постъпило е възражение срещу АУАН, с което се сочи, че нарушението не е умишлено и се касае за маловажен случай.

АНО е възприел констатациите в АУАН и е счел, че не се касае за маловажност като е отчел постъпилото възражение срещу АУАН и на 15.03.2023г. издал НП и е наложил за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 500 лева“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно. Произнесъл се е по всички наведени пред него, възражения.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Не е налице твърдяната процесуална незаконосъобразност на оспореното решение. Първоинстанционният съд правилно е установил значимите за спора факти и е изложил съображения както по прилагане на закона, така и по възраженията на настоящия касатор.

Съдът не е обсъждал всяко едно от доказателствата, тъй като никое от тях не е било спорно. Именно след анализ на тези доказателства е установена и фактическата обстановка по делото, по която спор няма. Съдът е посочил приложимия материален закон. Обсъдил е справедливостта на наложеното наказание и се е произнесъл по възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предпоставки за приложение на посочената норма не са налице.

Според чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.

Разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН дава легална дефиниция на понятието маловажен случай. "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Тук съдът отбелязва, че преценка за наличието на маловажен случай може да бъде направена както от наказващия орган, така и от съда.

По- ниска степен на обществена опасност в случая не е налице. Нарушението, за което с наказателното постановление е наложена санкция, е на просто извършване и в конкретния случай представлява именно обикновен случай на неизпълнение на задължение от съответния вид- непредставяне на изискуем със закон документ.

Посочените от касатора факти могат да предпоставят извод за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, но те са отчетени при определяне на размера на наложеното наказание и при преценката за неговата справедливост.

След като съдът е преценил неприложимост на института на „Маловажния случай“, още по- малко подлежи на преценка разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100 лева.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 993/13.10.2023г., постановено по НАХД № 1561/2023г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА „Чинар плюс“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.партер, представлявано от Б. Х. И. да заплати на Национална агенция за приходите София сума в размер на 100лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.