Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 431 по описа за 2020 г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение от 15.10.2019 г. по
гр.д. № 2211 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав е
признато за установено, че Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: 2 399, 09 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 158791, ведно със законната
лихва от 08.10.2018 г. до окончателно ѝ изплащане; 45, 31 лв.,
представляваща стойност на извършеното дялово разпределение за периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65024/2018 г. по
описа на СРС, 31 с-в; отхвърлени са исковете за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
2 529, 49 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г., както и
за цената за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 48, 18 лв.. и за периода от 01.05.2015 г. до
30.09.2015 г., както и за сумата от 228, 21 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2015 г. до 28.09.2018 г., както
и за сумата от 8, 02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.10.2015 г. до 28.09.2018. С Решение
от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2211 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд,
31-ви състав е признато за установено oще, че А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД заплащане на сумите, както следва: 1 630,
15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
28.12.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*****, аб. № 158791, ведно със законната лихва от 08.10.2018 г. до окончателно
ѝ изплащане; 25, 22 лв., представляваща стойност на извършеното
дялово разпределение за периода от 28.12.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 65024/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в; отхвърлени са
исковете за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2 529, 49 лв. и за периода от 01.05.2015 г.
до 27.12.2016 г., както и за цената за услуга дялово разпределение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 48, 18 лв.. и за
периода от 01.05.2015 г. до 27.12.2016 г., както и за сумата от 228, 21
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2015
г. до 28.09.2018 г., както и за сумата от 8, 02 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2015 г. до
28.09.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.А. и А.В.Б. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 323, 19 лв., представляваща сторените по
делото разноски съобразно уважената част на исковете, както и сумата от 118, 42
лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 65024/2018
г. по описа на СРС, 31 с-в. Решението е постановено при участие на трето
лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана
въззивна жалба вх. № 5180475/01.11.2019 г. по регистъра на СРС от ответниците
по исковете А.В.Б. и Д.М.А.. Жалбоподателите навеждат оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение в атакуваните части поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочено е, че неправилно е прието, че А.В.Б. е потребител на топлинна енергия
за процесния имот, доколкото липсват каквито и да било доказателства да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване. От събраните по делото
доказателства се установявало, че единствено Д.М.А. е заявил с молба –
декларация желанието си да е потребител на топлинна енергия, поради което
единствено той има качеството на такъв. Поддържа се, че липсва подадена
молба-декларация от А.В.Б. до „Т.С.“ ЕАД с искане за откриване на партида
/абонатен номер/, тъй като въззивницата счита, че за да е основателна
претенцията на топлопреносното предприятие е необходимо да се докаже не само,
че ответникът е титуляр на вещно право върху процесния имот, а и че е подал
молба за присъединяване. Оспорва се обвързаността на страните от приложените
общи условия. Въззивниците считат, съдът не е съобразил, че реалният отчет и
служебното начисляване на топлинна енергия уреждат различни по вид вземания, произтичащи
от различни юридически факти, както и че приспадане и добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие
на потребителя на топлинна енергия, а такива доказателства по делото не са
представени. Поддържат и че по делото не е доказана изправността на
измервателните уреди, което представлява неизпълнение на законово и договорно задължение,
даващо основание за отхвърляне на предявените искове. Сочи се и че не са
представени отчетни документи от третото лице-помагач, поради което и липсва
основание за начисляване на задължения за плащане. Според жалбоподателите са
допуснати редица процесуални нарушения от първоинстанционния съд: при изготвяне
на експертизите вещите лица са работили по несвоевременно представени по делото
доказателства или по несъществуващи документи, въпреки изричното оспорване не са събрани доказателства
пред първостепенния съд за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, не е
направен доклад и не е разпределна доказателствената тежест между страните по
спора и ищецът не е доказал нито наличие на договорно правоотношение, нито
количество потребена топлоенергия. Иска се решението да бъде отменено в
атакуваните части, както и по отношение на присъдените разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на
ответника „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 01.10.2020 г. въззивницте А.В.Б. и Д.М.А. не се явяват и не изпращат
представител. По делото е постъпило подадено от тях становище с вх. №
266287/30.09.2020 г., докладвано в съдебно заседание, с което не възразяват
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат въззивната си жалба и доводите,
че А.В.Б. не е собственик или титуляр на вещно право по отношение на процесния
имот, както и че доказателства в тази връзка не са събрани от
първоинстанционния съд, а по отношение Д.М.А. не се доказва потребена
топлоенергия, доколкото вещото лице по изслушаната СТЕ е работило само
документи, издадени от ищеца и третото лице – помагач, които документи са
частни и според жалбоподателите не могат да служат като доказателство пред
съда.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представил. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт Албена Костадинова
молба с вх. № 266126/30.09.2020 г., докладвано в съдебно заседание, с която не
възразява да се даде ход на делото, оспорва се въззивната жалба и се иска
същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски и евентуално оспорва
претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на въззивниците поради
прекомерност.
Третото лице – помагач „Т.с.“
ЕООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2001144/15.01.2019 г. уточнена с молба от
27.03.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
срещу А.В.Б. и Д.М.А., с която дружеството е поискало от съда да признае за
установено на основание чл. 422 вр. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо
А.В.Б., както следва за
заплащане на сумата от 2 529, 50 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до
м.04.2018 г., сумата от 48 лв. – главница за дялово разпределение,
сумата от 8, 02 лв. – лихва за
дялово разпределение за м.08.2015 г. – м. 04.2018 г., сумата от 228, 21 лв. – законна лихва за забава
от 01.10.2015 г. до 28.09.2018 г. върху главницата за топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху главниците от 08.10.2018 г. до окончателното им изплащане
и за съществуване на вземанията му спрямо Д.М.А., както следва за заплащане на сумата
от 2 529, 50 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м.04.2018 г., сумата от 48
лв. – главница за дялово разпределение, сумата от 8, 02 лв. – лихва за дялово разпределение за м.08.2015 г. – м.
04.2018 г., сумата от 228, 21 лв. –
законна лихва за забава от 01.10.2015 г. до 28.09.2018 г. върху главницата за
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главниците от 08.10.2018 г.
до окончателното им изплащане. С молба от 27.03.2020 г. ищецът е уточнил, че
претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 16.05 лв. – общо е за периода от 01.10.2015 г. до 28.09.2018 г. За
посочените суми /с отразената корекция/ общо е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по заповедно дело № 65024/2018 г. на Софийски районен съд, 31 с-в.
Ответникът Д.М.А. в срока по чл.
131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез адв. А.И., и е оспорил исковете.
Посочил е, че оспорва основанието, на което са начислени сумите за топлинна
енергия и възнаграждение за дялово разпределение и е направил възражение за
погасителна давност. Счита, че вземанията за периода от 05.2015 г. са били
изискуеми от потребителя от момента на възникването им с издаването на
прогнозните фактури, а издаването на последваща изравнителна фактура не променя
началната дата, от която започва да тече давностният срок, както и че погасяването
на главниците по давност води до погасяване и на акцесорните вземания. Изрично
е посочил, че оспорва основанието за дължимост на сумите, счита, че са погасени
по давност, оспорва и основанието за дялово разпределение, а в друга част на
задължението не оспорва размера, като се е противопоставил на искането за
назначаване на експертизи. Ответникът оспорва наличието на облигационни
отношения между него и ищеца, тъй като не са представени доказателства, от
които да е видно, че е собственик или носител на вещно право по отношение на
процесния имот. Поддържа още, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че
е потребител на топлинна енергия, а по смисъла на чл. 62 от Закона за
потребителите дори да се достави топлинна енергия на потребителя, той не дължи
нейното заплащане, ако не я е поръчал. Намира искът за признаване на
установено, че дължи суми за дялово разпределение за неоснователен, доколкото в
самата искова молба ищцовото дружество твърди, че дяловото разпределение се
извършва от „Т.с.“ ЕООД. По отношение на претенциите за лихви сочи, че ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на фактурите,
респективно не е установил изпадането в забава. Иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответницата А.В.Б. в
предоставения ѝ срок е подала отговор на исковата молба, чрез адв. А.И.,
и е оспорила исковете. Посочила е, че оспорва основанието, на което са
начислени сумите за топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение и
е направила възражение за погасителна давност. Счита, че вземанията за периода
от 05.2015 г. са били изискуеми от потребителя от възникването им с издаването
на прогнозните фактури, а издаването на последваща изравнителна фактура не
променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, както и че
погасяването на главниците по давност води до погасяване и на акцесорните
вземания. Изрично е посочила, че оспорва основанието за дължимост на сумите,
счита, че са погасени по давност, оспорва и основанието за дялово
разпределение, а в друга част на задължението не оспорва размера, като се е
противопоставила на искането за назначаване на експертизи. Ответницата оспорва,
че е била в облигационни отношения с ищцовото дружество като собственик или
носител на вещно право на процесния имот. Поддържа още, че в тежест на ищцовото
дружество е да докаже, че е потребител на топлинна енергия, а по смисъла на чл.
62 от Закона за потребителите дори да се достави топлинна енергия на
потребителя, той не дължи нейното заплащане, ако не я е поръчал. Намира искът
за признаване на установено, че дължи суми за дялово разпределение за
неоснователен, доколкото в самата искова молба ищцовото дружество твърди, че
дяловото разпределение се извършва от „Т.с.“ ЕООД. По отношение на претенциите
за лихви сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на
публикуване, респективно не е установил изпадането в забава. Иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК
„Т.-С.“ ЕООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 65024/2018 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3078349/08.10.2017
г. е издадена заповед за изпълнение от 22.10.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.В.Б. и Д.М.А. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД всеки по
половината от следните суми: 5 058, 98 лв. – главница топлинна енергия за
периода от м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. за имот в гр. София, ж.к. „*****, аб.
№ 158791, 96, 36 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2015
г. – м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.10.2018 г. до изплащане на вземането, 456, 42 лв.
– мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 01.10.2015
г. до 28.09.2018 г., 16, 05 лв. – мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода от 01.10.2015 г. до 28.09.2018 г. и 162, 56 лв.
съдебни разноски. За заповедта длъжниците Д.М.А. и А.В. Б.са уведомени на
26.10.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК А.В.Б.
е подала възражение с вх. № 3084301/30.10.2018 г. и възражение с вх. №
3086612/07.11.2018 г., а Д.М.А. е подал възражение с вх. № 3084296/30.10.2018
г. и възражение с вх. № 3086613/07.11.2018 г. На 17.12.2018 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на
доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 15.01.2019 г.
От удостоверение за наследници
на В.Д.Н.от 27.05.2002 г. се установява, че след смъртта ѝ на 22.05.2002
г. починалата е оставила като законни наследници сина си - Д.М.А. и дъщеря си -
К.М.Я.. Приет е нотариален акт № 132, том I, рег. № 5791, дело № 121 от 2006 г., с който е
сключен договор за покупко-продажба от 30.11.2006 г. между К.М.Я. в качеството
ѝ на продавач и Д.М.А. в качеството му на купувач, по силата на който
продавачът продава на купувача ½ ид.ч. от свой недвижим имот,
представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж.к. „Илинден“, ул.
„Зографски манастир“, бл. ******. В документа е посочено, че продавачката е съсобственик
недвижимия имот, а при съставянето на акта са представени следните документи,
удостоверяващи правото на собственост: нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 194, том I, н.д. 194
от 22.12.1976 г. на нотариус при СРС. Приет като доказателство е нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 197, том I, рег. № 2590, дело 166 от 2016 г. от 28.12.2016 г., по силата на който Д.М.А.
дарява на малолетния си син Д.Д.А., действащ чрез своята майка и законен
представител А.В.Б. своя недвижим имот самостоятелен обект в сграда,
идентификатор 68134.1203.917.8.28, с адрес в гр. София, ж.к. „Илинден“, блок ******,
ап. 28, като дарителят Д.М.А. и А.В.Б. си запазват правото на безвъзмездно и
пожизнено ползване върху дарявания недвижим имот заедно и поотделно. От
съдържанието на сключените договори и данните в удостоверението за наследници
следва, че до момента на сключване на първата разпоредителна сделка собственик
на останалата ½ ид.ч. е бил ответникът Д.М.А., а след закупуването на
½ ид.ч. на сестра му през 2006 г., той е станал едноличен собственик на
наследствения апартамент, с който през 28.12.2016 г. се е разпоредил в полза на
сина си, като е запазил за себе си и е учредил на А.В.Б. вещно право на
ползване.
Като доказателство по делото е
приета молба-декларация с вх.№ 497/19.02.2003 г., подадена от Д.М.А. с адрес ***
с искане до Директора на Т.Р.Земляне да му бъде открита партида по
горепосочения адрес, като е посочено, че семейството му се състои от 1 член, а
досегашният потребител с аб. № 158791 е била В.Д.Я..
По делото е приет като
доказателство договор № 94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ АД
– възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в
сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща извършваната
услуга съгласно ценоразпис.
Като доказателство е приет
протокол от Общото събрание на етажните собственици от ул. „Зографски
манастир“, бл. 128, вх. Б, в който е обективирано взетото решение да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД.
Протоколът е подписан и от В.Д.Н., като собственоръчно е изписан обемът на
имота 145 куб.м., радиатори – 7, разпределители -6, вентили – 6 и вид на
плащане – разсрочено. Приет е и договор № 1090/17.10.2001 г., сключен между „Т.с.“
ЕООД и Етажна собственост с адрес ***, Б, В, представлявана от Л.Н.И., И.З.Д.и Н.В.Б.за
доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително и издаването на обща и
индивидуални сметки. В чл. 5.2. от сключения между страните договор е уговорена
абонаментна цена за отчитане показанията на уредите.
По делото са приети
като писмени доказателства съобщение към фактура № **********/31.07.2016 г., от
което е видно, че за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. сумата за реално
консумирана топлинна енергия е 1298, 14 лв., по която не са постъпили плащания
и същата е дължима до 14.09.2016 г., посочени са подробно издадените кредитни
известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за период,
съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г., от което е видно, че за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. сумата за реално консумирана топлинна
енергия е 1697, 51 лв., по която не са постъпили плащания и същата е дължима до
14.09.2017 г., посочени са подробно издадените кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена топлинна енергия за период.
По делото са приети
индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени на клиент Д.М.А., с
адрес *** за отчетен период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., от която е видно, че
сумите по издадените фактури за отопление и топла вода за периода са в общ
размер на 887, 83 лв., а разходът за същите е в общ размер на 1 081, 79
лв. и следва да се доплати сумата от 232, 75 лв. с ДДС, справка за отчетен
период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., от която е видно, че сумите по издадените
фактури за отопление и топла вода за периода са в общ размер на 1 104, 23
лв., а разходът за същия е в общ размер на 1 414, 59 лв. и следва да се
доплати сумата от 372, 43 лв. с ДДС, справка за отчетен период 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г., от която е видно, че сумите по издадените фактури за отопление и
топла вода за периода са в общ размер на 1 631, 75 лв., а разходът за същия
е в общ размер на 1 719, 45 лв. и следва да се доплати сумата от 105, 24
лв. с ДДС.
Приложени са още
протоколи за отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника Д.М.А.,
съгласно които реален отчет на уредите за периода 01.05.2015 г. -30.04.2016 г.
е извършен на 04.05.2016 г., за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на 26.04.2017
г., за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на 27.04.2018 г.
Приети са изравнителни
сметки, съгласно които за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. дължимата
сума за реално консумирана топлинна енергия в имота е 1 298, 14 лв., за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. дължимата сума за реално консумирана
топлинна енергия в имота е 1 697, 51 лв.
В прието по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверка в счетоводството на ищеца е посочило, че по
записвания на „Т.С.“ ЕАД процесните суми са дължими от ответниците, тъй като
няма данни за извършени от абоната плащания за суми за топлинна енергия. За
периода от м.05.2015 г. до 04.2018 г. ищцовото дружество е начислявало суми по
прогнозни данни на обща стойност от 4 348, 58 лв. и след издаване на
изравнителни сметки за трите отоплителни периода са осчетоводени в м. 07.2016
г., м. 07.2017 г. и м. 07.2018 г. обща сума за доплащане в размер на 710, 40
лв. Експертът е посочил, че незаплатените суми за топлинна енергия възлизат на
5 058, 98 лв. /сбор от прогнозните суми в общ размер на 4 348, 58 лв.
и изравнителните сметки от 710, 40 лв./, а незаплатените суми за услугата
дялово разпределение е в общ размер на 96, 36 лв. Законната лихва за трите
фактури, начислена от 30.09.2015 г. до 28.09.2018 г. възлиза на 456, 42 лв., а
лихвата върху сумата за дялово разпределение е в размер на 16, 05 лв.
С оглед своевременно
извършените оспорвания и направените възражения пред първоинстанционния съд, с
определение от 28.05.2019 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо от се
доказване обстоятелството, че в имота е била доставена топлинна енергия през
процесния период в претендираното количество. Спорно между страните е дали ответниците са материално-правно
легитимирани да отговарят по субективно съединените искове, налице ли е
основание за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и дялово
разпределение и погасени ли са по давност вземанията на ищеца.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените искове,
които са предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
– за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
Предмет на въззивно
обжалване е първоинстанционното решение, в
частите, с които са уважени исковете за установяване съществуването на вземания
за заплащане на стойността на доставена топлоенергия и за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията. В частите, в които
главните и акцесорните искове са отхвърлени, а първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваните части е допустимо.
По правилността на решението в обжалваните
части:
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците
да заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения
и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /,
поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото. По отношение на иска за установяване
съществуване на вземане за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
на енергията следва да се докаже и че ищецът е носител на претендираното
вземане.
По делото се установи,
че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София“
ЕАД като длъжниците са осъдени да му заплатят стойност на потребена топлинна
енергия, възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период, както и мораторна лихва върху главниците. Възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода
на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда
се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя,
без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите
на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и
в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва, че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по
делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Противно на
оплакванията на въззивниците, от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че ответникът Д.М.А. в процесния период м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г. е бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 158791, а
ответницата А.В.Б. е била потребител на топлинна енергия за периода от
28.12.2016 г. до м. 04.2018 г. От приложените документи се установява, че Д.М.А.
и сестра му К.М.Я. са единствените наследници на починалата им майка В.Д.Н.. След
смъртта ѝ ответникът е подал молба до ищцовото дружество за
присъединяване към абонатната мрежа. Впоследствие през 2006 г. е придобил по
силата на прехвърлителна сделка еднолично собствеността върху наследения
недвижим имот. С нотариален акт от 28.12.2016 г. се е разпоредил с имота, като
го е дарил на малолетния си син и е учредил пожизнено и безвъзмездно в своя и в
полза на А.В.Б. вещно право на ползване. Ето защо настоящият състав намира, че
за процесния период от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. ответникът Д.М.А. е
притежавал качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот.
Това качество е придобила и ответницата А.В.Б., считано от учредяването в нейна
ползва на вещно право на ползване. Поради това и за периода след възникването
на право на ползване на Б., двамата притежават качеството потребители и
отговарят за претендираните суми за топлинна енергия разделно – по ½ за
всеки. Подаването на молба-декларация от Д.М.А. не изключва отговорността на А.В.Б.
за заплащане на дължимата цена за доставена топлинна енергия, доколкото се
установи, че същата отговаря на критериите за потребител, въведени в законовата
дефиниция по чл. 153 ЗЕ, а и молбата е подадена преди А.В.Б. да придобие
качеството потребител.
При тези данни съдът
приема, че по делото е установено, че между страните е възникнало валидно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота.
С определение от
28.05.2019 г. по гр.д. № 2211 по описа за 2019 г. на СРС, 31 с-в с оглед
направените възражения в подадените отговори на исковата молба са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за процесния период
в процесния имот е употребена топлинна енергия и са използвани услуги дялово
разпределение, чиито стойности са в размерите, посочени в исковата молба.
Ответниците не са възразили в първото съдебно заседание и съдът е обявил
изготвеният доклад за окончателен. Наведените във въззивната жалба доводи, че
не са доказани размерът на енергията и изправността на уредите, съдът намира за
преклудирани, доколкото не са направени своевременно пред първоинстанционния
съд. Едва пред въззивна инстанция са направени възражения, че не е доказано
количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот. В тази връзка са направени
и оспорвания на съдебно-техническа експертиза, каквато въобще не е била изготвяна
пред първоинстанционния съд, доколкото е заявено изрично противопоставяне от
страна на ответниците за назначаване на такава, а и както беше посочено съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на тези обстоятелствата.
Подобни възражения, заявени след изтичане на срока по чл. 131 ГПК и още повече
едва на въззивна инстанция и то при изрично изявление, че сочените
обстоятелства не се оспорват са преклудирани и не подлежат на разглеждане. Само
за изчерпателност на мотивите следва да се посочи, че количеството и въобще
доставянето на топлинна енергия до процесния имот се установява от приетите и
неоспорени от страните писмени доказателства – протоколи за реален отчет, за
които е отразено, че носят подписа на Д.М.А. и изравнителните сметки.
От заключението по
изслушаната и приета като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите събрани по
делото доказателства, по делото се установя размера на незаплатените суми за
топлинна енергия за процесния период. Този размер съвпада с посоченото в индивидуалните
сметки на клиентите, както и със съобщенията по фактури. Правилно в обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, чде ответникът Д.М.А. отговаря за претендираната
½ от дължимата сума за целия периода от м. 05.2015 г. до 04.2018 г., а
ответницата А.В.Б. отговаря за ½ от дължимата сума за топлинна енергия
за периода, в който е притежавала качеството потребител - 28.12.2016 г. до
04.2018 г., тя не отговаря за половината от сумата, дължима за периода от
01.05.2015 г. до 27.12.2016 г., изчислена служебно от съда съгласно изготвените
от вещото лице таблици на вещото лице в размер от 899, 34 лв.
Настоящият състав
намира релевираното възражение за погасителна давност за частично основателно
при съобразяване на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и действащите общи
условия, одобрени от ДКЕВР и в сила от 12.03.2014 г., на които се позовава
ищецът в исковата молба. Съобразявайки дадените задължителни указания за
тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3 по
описа за 2011 г. на ОСГТК на ВКС и предвид обстоятелството, че заявлението по
чл. 410 ГПК срещу длъжниците е подадено на 08.10.2018 г., съдът счита, че претендираните
с него суми за периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г. в общ размер на 130,
40 лв. са погасени по давност. При това положение Д.М.А. дължи за периода от
01.05.2015 г. до 27.12.2016 г., изчислена съгласно таблиците в заключението на
вещото лице, сума в размер на 768, 94 лв. За вземанията след 01.10.2015 г. с
оглед датата на подаване на заявлението, не е изтекъл тригодишният давностен
срок и възражението за погасителна давност е неоснователно. Ето и защо и
изводите на въззивната инстанция като краен резултат относно погасяването на
част от вземането за главница за топлинна енергия срещу Д.М.А. съвпадат с тези
на първоинстанционния съд. Доколкото вземанията срещу ответницата А.В.Б. са
възникнали след 28.12.2016 г., когато тя е придобила качеството „потребител на
топлинна енергия“, то и вземанията спрямо нея не са погасени по давност.
По делото не са
ангажирани доказателства от ответниците за погасяване на тези задължения, поради
което и съдът приема, че правилно районният съд е уважил исковете за признаване
дължимост на суми за топлинна енергия в съответните части.
По исковете за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията:
По делото не се спори,
а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, че за процесния период
разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено
от третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД срещу възнаграждение по договор, сключен с
етажните собственици на сградата. При така установеното съдът приема, че
правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото
лице –помагач. Същото е изрично уговорено в договора, като това съответства и
на общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил
това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че
иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за
обезщетение за забава на плащането му е неоснователен. Разпоредбата на чл. 26 ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за
приложението ѝ съдът следи служебно, а в случая е налице и нарочно оплакване
във въззивната жалба. С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния
съд в частите, с които са уважени исковете срещу Д.М.А. за главница от 45, 31
лв. – представляваща стойност на извършено дялово разпределение за периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
08.10.2018 г. и срещу А.В.Б. за главница 25, 22 лв. – представляваща стойност
на извършено дялово разпределение за периода от 28.12.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2018 г. следва да се отмени
и тези искове да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
делото отговорността за разноски следва да се разпредели между страните
съобразно уважената част от исковете, респективно уважената част от въззивна
жалба. Липсват доказателства А.В.Б. и Д.М.А. да са сторили разноски пред
първоинстанционния съд, макар да са поискали такива. СРС е приел, че
приложеният договор за правна защита и съдействие, сключен между Б. и адв. А.И.
не може да удостовери действително задължаване и плащане на уговорено
адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело. Не е поискано и
изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
С първоинстанционното
решение А.В.Б. и Д.М.А. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски за
заповедното производство в размер на 118, 42 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 323,19 лв., но с оглед изхода на производството и
отхвърлянето на иска за признаване на вземането за възнаграждение за дялово
разпределение настоящият състав намира, че същите следва да бъдат редуцирани,
както следва до 116, 38 лв. – разноски в заповедното производство и 292, 15 лв.
– разноски в исковото производство, като над този размер първоинстанционното
решение следва бъде отменено.
Пред въззивния съд А.В.Б.
и Д.М.А. не са поискали присъждане на разноски. Ето защо и безпредметно е
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД е направила искане за присъждане на сторените разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав намира, че на „Т.С.“ ЕАД следва да се
присъждат разноски пред въззивна инстация. Претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
не е осъществено. Депозирана е само молба от 30.09.2020 г., която е бланкетна и
не може да обоснове такъв извод.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2211 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в частите, с които е
признато за установено, че Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 422
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 45, 31 лв., представляваща стойност на извършеното дялово
разпределение за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 65024/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 ЗЕ
вр. с чл. 79
ЗЗД за признаване за установено, че Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** заплащане
на сумата от 45, 31 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
08.10.2018 г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 28 в гр. София, ж.к.
„Илинден“, бл. ****** за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65024/2018 г. по описа на
СРС, 31 с-в.
ОТМЕНЯ Решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2211 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в частта, с която е признато
за установено, че А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл.
422 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД заплащане на сумата от 25, 22 лв.,
представляваща стойност на извършеното дялово разпределение за периода от
28.12.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 65024/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 422 вр.
с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 ЗЕ
вр. с чл. 79
ЗЗД за признаване за установено, че А.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД заплащане на сумата от
25, 22 лв., представляваща стойност на извършеното дялово разпределение
за периода от 28.12.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 08.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65024/2018 г. по описа на СРС, 31 с-в.
ОТМЕНЯ Решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2211 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в частта, с която в
частта, с която Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** са осъден да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** разноски по заповедно дело в размер на 2, 03 лв. /разлика между 118, 42 лв. и
116, 38 лв. /и разноски по исково дело в размер от 31, 03 лв. /разликата между 323, 19 лв. и 292, 15 лв./ с оглед
изхода на производството.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.10.2019 г. по гр.д. № 2211 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, 31-ви състав в останалите обжалвани части.
В необжалваните части решението е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2