О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ……………./06.10.2020 г. гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА ч.гр.дело № 8295 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по частна жалба от С.Б.И.
срещу разпореждане от 22.06.2020 г. на ЧСИ А.П.за връщане на жалба на същата
вх.№ 2809/16.03.2020 г. с допълнение към нея вх.№ 3813/29.05.2020 г. с вх. № 2441/31.08.2015 г. по изпълнително
дело № 20168490400839.
В частната жалбата се поддържа,
че жалбоподателката-длъжник в изпълнението, не е получавала соченото съобщение
от 16.03.2020 г. с указания за отстраняване нередовности на жалбата й, а и със
съдебния изпълнител е водена и
кореспонденция и по телефона, и че исканите още 28 лв. за администриране
на жалбата са прекомерни.
Ответната страна по частната
жалба-взискателят Столична община, не е взела становище.
В мотивите си ЧСИ П.поддържа, че
частната жалба е неоснователна, защото действително съобщението с указанията от
16.03.2020 . не е било надлежно връчено по пощата, но жалбоподателката е била
надлежно уведомена по телефона от служител на съдебния изпълнител, за дадените
указания, на три пъти 16.03.2020 г., 27.03.2020 г. и 14.04.2020 г., за което
има съставени и протоколи за това, като с първото обаждане от 16.02.2020 г. й е
указан и срока за изпълнение. И като указанията не били изпълнени и в срока,
започнал да тече от 21.05.2020 г. съгласно пар.13 от ПЗР на ЗЗ, жалбата е
върната като нередовна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е е допустима: подадена
в срок -1 седмица от датата на постановяване на обжалваното разпореждане, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния зипълнител съгласно чл.436, ал.4. Разгледана
по същество, тя е основателна.
С разпореждане от 16.03.2020 г.
частният съдебен изпълнител е оставил без движение жалба вх. 2809/16.03.2020 г.
на С.Б.И. с указания за довнасяне на такса на ЧСИ в размер на 28 лв., както и да представи един броя преписи от жалбата.
Съгласно 4 бр. протоколи за
уведомяване по телефона, служител на ЧСИ П., на дата 17.03.2020 г., е провел
разговор с длъжника С.Б.И. за представяне на още 1 препис от жалбата и че има
до нея указания за доплащане на дължими такси за администриране на жалбата. В
последствие са проведени още 2 телефонни разговора- на 27.03.2020 г.,
14.04.2020 г., удостоверяващи че не е получен искания препис от жалбата и че
жалбоподателката не сочи друг адрес или друг начин да получи връчване на документи,
тъй като е извън София. Последния протокол сочи, че жалбоподателката не е
отговорила на позвъняването.
С допълнение към жалбата си с вх.№
3813/29.05.2020 г. С.Б. е представиля на
ЧСИ П.препис от жалбата и др. книжа, вкл. и документ за платена държ.такса по
сметка на СГС 25 лв. от 12.03.2020 г. , също и документ за платена такса 20 лв.
от 12.03.2020 г. по сметка на ЧСИ П.за обжалване пред съд.
Указанията по съобщението от
16.03.2020 г., изпратени по пощата на 27.05.2020 г. не са били надлежно връчени – обратната
разписка е върната от пощата на 18.06.2020 г. с отбелязване, че пратката не е
потърсена.
С разпореждане на ЧСИ П.от
22.06.2020 г. е върната жалбата от 16.03.2020 г. с допълнението към нея от
29.05.2020 г. с мотиви, че дадените указания със съобщението от 16.03.2020 г. ,
изпратено по пощата с обратна разписка като непотърсено, сочи на неизпълнение
указанието за довнасяне в 7 дневен срок на 28 лв. такса по сметка на ЧСИ за
администриране на жалбата, при което същата подлежи на връщане съгласно чл.262,
ал.2, т.2 от ГПК.
Съобразно приложените писмени
доказателства в изпълнителното производство, съдът намира, че на са налице
предпоставките, визирани в чл. 262 от ГПК за връщане на депозираната от
жалбоподателя жалба срещу разноските по делото. Неправилно ЧСИ П.е приел с
обжалваното разпореждане, че съобщението с указанията от 16.03.2020 г. е било
връчено по пощата и срокът тече от него / макар в мотивите си по обжалваното
разпореждане да сочи, че не е зачел това връчване за редовно/. Разпоредбите на
чл. 44 ГПК съдържат детайлна регламентация на удостоверяването на връчването
при всеки от допустимите от закона начини на връчване, като по отношение
връчването по пощата в ал. 2, изр. 2 е посочено изрично, че същото се
удостоверява с обратната разписка. Условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от
Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на
съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска
пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от
Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ
на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите
правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които
следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка
не е предадена при посещение на адреса, като срокът за получаване не може да е
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в
общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е
не по-малък от две. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще
се счита за доставена на получателя.
Ето защо в случая върнатата на
ЧСИ П.обратна разписка с отбелязване последно на 18.06.2020 г., че пратката не
е потърсена от адресата, не означава надлежно връчване на пратката. Отделно от
това, от дата 18.06.2020 г. – дори и
хипотетично да се приеме, че от тази дата тече 7 дневния срок за изпълнение на
дадените указания, до датата 22.06.2020 г. когато е постановено обжалваното
разпореждане за връщане на жалбата, не са изтекли законоустановените 7 дни за
изпълнение на указания, и жалбата не е можела да се върне на 22.06.2020 г.
На второ място, въззивният съд
намира, че на жалбоподателката не е било съобщено в какъв срок следва да
отстрани нередовностите по жалбата й- протоколите за проведени телефонни разговори с нея от
служител на ЧСИ П.не удостоверяват такъв факт- че е указан на жалбоподателя и
срок за изпълнение на указанията, нито същите съдържат удостоверяване, че на
същата е съобщен и какъв размер на такса следва да довнесе за админстриране на
жалбата й. Ето защо тези протоколи, макар и по силата на чл.44, ал.2 от ГПК да
могат да удостоверяват връчване на съобщения, поради липсата в конкретния
случай на удостоверяване в тях на съобщаване на данни за таксата за довнасяне и
срок за изпълнение на указанията, не могат да се считат за удостоверяващи
факти, каквито не са отразени в тях.
Изложеното сочи на извод, че към
датата на обжалваното разпореждане- 22.06.2020 г., на жалбоподателката не е
било връчено съобщението от 16.03.2020 г. нито по друг начин, вкл. и по
телефона, на същата не е било съобщено указанието за довнасяне на още 28 лв.
такса на ЧСИ нито е указан срок за изпълнение на указанията.
Обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и делото върнато на частния съдебен изпълнител за
администриране на жалбата.
Воден от изложеното, СГС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане изх.№ 4823 от 22.06.2020 г. на ЧСИ А.П.за връщане на
жалба на С.Б.И. вх.№ 2809/16.03.2020 г. с допълнение към нея вх.№
3813/29.05.2020 г. по изпълнително дело
№ 20168490400839.
ИЗПРАЩА на ЧСИ П.препис от
настоящето определение за действия по администриране на горепосочената жалба
съгласно чл.436, ал.4 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.