р  е  ш  е  н  и  е

№

 

гр. Плевен, 20.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на  двадесети  март  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                  и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 299  по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0257-000180 от 15.10.2015 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 ЗДП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на  М.Р.А. *** наложени две административни наказания – гроба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН се позовава на института на погасителната давност и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в  съдебно заседание и не взема становище по  основателността на депозираната жалба.  

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 20.09.2015 година в град Плевен на жалбоподателят А. бил съставен акт за извършени две административни нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 предложение първо и второ от ЗДП, а именно :  на 20.09.2015 година в село Садовец, Плевенска област управлявал лек автомобил *** с рег. № *** като не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

Актът за административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред срещу подпис.

Впоследствие, на 15.10.2015 година е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба общо в размер на 20 лева  за извършени две административни нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 предложение първо и второ от ЗДП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 23.01.2019 година.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление № 15-0257-000180 от 15.10.2015 година на ***; акт за установяване на административно нарушение с бланков № 069067 от 20.09.2015 година на *** при ***;; Заповед № 8121з – 748 от 24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи; справка за нарушител на името на жалбоподателя М.Р.А..,  както и от гласните такива, обективирани в показанията на свидетелите Б.И.И. и Ц.Д.Ц., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът прие, че към настоящият момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. 

Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в ад­министративно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство. Института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове  и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК.. В случая отговорността на жалбодателя е била ангажирана на основание чл.  20 ал. 2 ЗДП, открито на 20.09.2015 г., т.е. следва да се приеме, че най-късно към този момент нарушението е било осъществено. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл най-късно на 20.03.2017 г. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0257-000180 от 15.10.2015 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 ЗДП и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП на  М.Р.А. *** наложени две административни наказания – гроба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП и глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: