Р Е Ш Е Н И Е
№260245, 23.06.2022г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив шести граждански състав
на осми юни две хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
секретар : Тодорка Мавродиева
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 659 по описа за 2021 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от М.П.Г., П.К.П., Н.К.Г., К.Б.Г., Е.В.Д., Е.В.Т. против Решение №
261809/21.12.2020, пост. по гр.д.№20149/2018, ПРС, с което е отхвърлен иска им
за делба против Н.Г.П.-М., Д.И.М., Р.А.М., по отношение на следния недвижим
имот:
поземлен имот с идентификатор 56784.506.271 по
КККР на **, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес гр.***, ***, площ 576 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, номер
по предходен план: 842.849, квартал 618 по плана на Пета градска част, парцел
ХІ-842, 849, съседи: 56784.506.273, 56784.506.272, 56784.506.9551,
56784.506.270, 56784.506.268, 56784.506.267, 56784.506.275., като са присъдени
и разноски.
Жалбоподателите поддържат,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че позоваването на ППВС
№2/1982 в случая е неправилно, т.к. не се отчита особеността на конкретния
казус. Поддържат, че съгласно становището на Главния архитект в имота може да
се извърши свързано средно етажно застрояване, поради което имотът е поделяем.
Считат и че съдът не е съобразил факта, че едната сграда, тази притежавана от
тях е пред самосрутване. Молят съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което допусне делба на процесния имот.
Въззиваемата страна Д.И.М.
оспорва въззивната жалба, като поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно. Поддържа изложените в решението съображения за недопустимост
на делбата, поради наличието на хоризонтална етажна собственост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н.Г.П.-М.,
чрез особения си представител адв. Е. К. заявява становище за основателност на
жалбата. Моли за допускане на делба на процесния имот.
Въззиваемата страна Р.А.М.-С.
оспорва въззивната жалба, като счита за правилни мотивите на съда да
недопустимост на делбата. Поддържа, че
СТЕ е установила категорично неподеляемостта на имота, а и становището на Главния
архитект не е в смисъл за поделяемост. Моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски.
В хода на производството е
починал жалбоподателят К.Б.Г., като на негово място като страни са
конституирани наследниците му по закон – Я.Д.Г., Б.К.Г., Д.К.Г.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на
решението и допустимостта в обжалваната му част. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по молба, подсъдна на РС, произнесъл се е в
законен състав.
Производството по делото е делба
първа фаза по допускането.
Предявеният иск е за делба на дворно
място, съставляващо ПИ56784.506.271 по КККР на ***, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г.,
в което са налице самостоятелни сгради,
в които страните по делото притежават индивидуални / някои съсобствени/ обекти.
За да се обоснове допустимост на така предявения иск се твърди, че е възможно
поделянето на дворното място на два самостоятелни поземлени имота, всеки от
които да обслужва сградата, която се намира в него.
За да отхвърли така предявеният иск,
районният съд е установил, че страните са собственици на индивидуални обекти,
построени в процесния ПИ, но е приел, че делбата е недопустима, доколкото
дворното място има обслужващо предназначение на построените в него сгради.
Отделно е посочил, че за да се извърши делбата следва да се прецени
градоустройствения статут на имота към момента на постановяване на решението.
Приел е, че доколкото няма заповед за промяна на ПУП и проект за изменение, то
е недопустимо допускането на делба на този имот.
Спорът пред настоящата инстанция е
единствено около въпроса възможно ли е разделяне на делбения имот на
самостоятелни ПИ. Не се спори относно собстеността върху построените сгради в
него, респ. по въпроса на правата на
собственост върху самия делбен имот. Поради това и настоящата инстанция няма да
преповтаря мотивите на първоинстанционния съд и да изследва повторно правата в
тази съсобстевност.
Безспорно от документите за
собственост и от представената скица на имота се установява, че в него са
построени четири сгради, върху които страните притежават индивидуална
собственост / за някои от тях съсобственост по наследство/. Това придава статут
на дворното място на обслужващо такова сградите, поради което по отношение на
него е възникнала т.нар. хоризонтална етажна собственост. Съгласно разясненията
, дадени в ППВС №2/82, а и установени в трайната последваща съдебна практика,
делбата на такъв имот е недопустима, предвид обслужващото предназначение на
имота. Изключение от това правило се допуска в два случая – когато е налице
съсобственик на дворното място, който не притежава сграда или самостоятелен
обект в сграда в това дворно място или в случай, че съгласно
градоустройствените правила и норми е възможно разделянето на това дворно място
на самостоятелни парцели/ поземлени имоти/, които да обслужват самостоятелно
построените в него сгради. Очевидно в настоящето производство се претендира
втората възможност. В тази връзка
първата инстанция е изискала становище от Главния архитект на Община ***
за поделяемост на имота и е допуснала СТЕ с в.л. геодезист със задача за
изследва подобна възможност.
Във връзка с искането на съда Гл.
архитект е поставил въпроса за разглеждане в ЕСУТ при Община ***. Решението,
взето с Протокол № 44/20.11.2019г., повторено в становището на Гл. Архитект, е че като се вземе предвид
размера на процесното УПИ XI-842,849, кв.618, V-та гр.ч. и застрояването в него, то имотът е поделяем и е възложено
внасянето на скица-предложение за изменение на ПУП за процесното УПИ, съгл.
чл.134, ал.7 от ЗУТ при спазване изискванията на чл.19, ал.5 от ЗУТ. В
становището на ЕСУТ е записано, че е изготвен проект за изменение на ПУП, който
е в процес на одобрение от ОбС-***. В допълнително становище на Гл. архитект
/л.99/ е уточнено, че действащия
застроителен план предвижда ново средно свързано застрояване с УПИ V, като съществуващите сгради в процесното УПИ не се запазват. В този смисъл
при приложение на чл.19, ал.5 от ЗУТ размерите на УПИ в квартали със средно
застрояване се определят от самия ПУП и начинът на подялба е въпрос на
проектантско решение.
По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л.В.
К., която дава становище, че от техническа гледна точка имотът е неподеляем.
Пред въззивната инстанция е приета
СТЕ с в.л. инж. С. Ж., която установява, че построената в лицевата част на
парцела многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.506.271.5 е масивна с
носещи тухлени зидове, дървен гредоред, преградни зидове от кирпич и тухла.
Сградата е в много лошо състояние и при неподдържане е застрашена от
конструктивни деформации и срутване на отделни елементи. Към момента не е годна
за обитаване и ползване.
Приета е и САрхЕ с в.л. арх. Р. И.-Н.,
която дава заключение, че не е възможно от техническа гледна точка разделяне на
процесния имот на две самостоятелни УПИ. С оглед оспорване на измерванията на
тази експертиза е допусната комбинирана такава, като е включено и в.л.
геодезист. В част геодезия на комплексната експертиза, изготвена от в.л. К. К.-В. е извършено геодезично заснемане и са сравнени
данните от кадастъра, при което се установява, че границите по кадастрална
карта на ПИ и съществуващите на място
съвпадат. Според това вещо лице е възможно разделянето на процесния имот на два
самостоятелни такива чрез прокарване на улица-тупик, която да стане общинска
собственост. Експертът представя и три проектни решения, които се различават
помежду си по дължината на тупика, който във всички случаи е с минимално
изискваната от ЗУТ ширина от 3,5м.
В архитектурната част на комплексната
експертиза в.л. арх. И.-Н. е установила,
че за да се реализира предложението за прокарване на улица-тупик и за спазване
на изискването за ширина от 3,5м., то сграда с идентификатор 56784.506.271.5 ,
построена на лицевата част на УПИ следва да бъде съборена, т.к. липсва отстояние
от граничната линия. Експертът заключава, че тези три проекта могат да бъдат
приложени само по отношение на незастроен терен, при неотчитане на
предвижданията за застрояване и при неотчитане на съществуващата плътна ограда
със съседен имот, която е съсобствена със собствениците на този имот – УПИVII-506,272. Според този експерт, за да се осъществи проекта по геодезическата част е необходимо съгласие на
всички съсобственици, за да се третира имота като незастроен. Доколкото подобно
съгласие не е налице , счита че по отношение на имота са налице предпоставките
на чл.201, ал.2 от ЗУТ – т.е. следва да се съобрази съществуващото застрояване,
при което не са налице предпоставките за разделяне на имота.
Копия от комплексната експертиза е
изпратена на гл. архитект на район „***“, Община *** за становище. Тук е
мястото да се отговори на възражението на жалбоподателите относно
компетентността на гл. архитект на района, че с оглед приложение на чл.201,
ал.1 от ЗУТ, който предвижда че „при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с
цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската/районната
администрация относно поделяемостта на имота“, при административно устройство
на община *** на райони, то законодателят е предвидил именно районната
администрация да дава подобно становище. В постъпилото такова е подчертано, че
при съобразяване на следните критерии : - съобразяване с изискванията за площ и
размери по чл.19 от ЗУТ ; - изследване на равнопоставеността на
новообразуваните УПИ и възможностите за застрояване; - действащия ПУП –ПЗ с РУП,
то не са налице условията за поделяемост на процесния УПИ. Подчертано е, че СТЕ в част геодезия не е
съобразена с действащия ПУП-ПЗ с РУП. По
отношение на предвижданията за застрояване е посочено, че за предната част на
имота е предвидено три и пет етажно застрояване на калкан, а за дъното на УПИ –
едно и триетажно застрояване. Посочено е
и че параметрите за площ и лице трудно биха се покрили. Посочено е и че при прокарване
на улица-тупик се засяга предвиждането на застрояване в самия имот, доколкото
следва да се спазват изискванията на чл.32, ал.1 от ЗУТ за отстояния, а
съществуващата, законно изградена шест етажна постройка в съседния УПИ -506,273
става изградена в разрез с нормите на ЗУТТ за отстояние на сградите. Следва
да се подчертае и обстоятелството, че това становище на г архитект е дадено при
наличието на влязъл в сила ПУП, който факт не е бил налице при педходното
становище на гл. архитект на общината.
Предвид така посочените експертизи и
становища, настоящата инстанция намира, че не са налице законови възможности за
разделяне на процесния имот на два самостоятелни такива. Вярно е, че съдът не е
длъжен да се съобразява със становището на гл. архитект, ако намери същото за
необосновано, в който случай може да даде задължителни указания за изменение на
плана / виж О№ 478/06.10.2015, гр.д.№3347/2015, Iг.о., ВКС/, но в случая това не е така. Приетата комплексна СТЕ в част
архитектура е категорична, че имотът е неподеляем по няколко съображения,
свързани както с наличието на съществуващи сграда, която би била засегната при
прокарването на улица, така и с неотчитането на съществуващи строежи,
съсобствени с трети лица – оградата между двата имота. В становището на главния
архитект са посочени и още две пречки – засягането на законно изградена шест етажна
жилищна сграда в съседен имот, която при евентуално прокарване на задънена
улица би се явила построена в нарушение на правилата на ЗУТ относно отстоянията
на сградите, т.е. отново се засягат правата на трети на делбата лица. На
следващо място е посочено, че двата новообразувани имота не биха били
равностойни, доколкото предвижданията за строителство в лицевата част на имота
значително надвишават по брой етажи и разположение предвижданията за
строителство в дъното му, а именно по този начин е даденото предложение за
разделяне. Необходимостта от изследване на равнопоставеността на двата
новообразувани ПИ е също установена от практиката / напр. О465/28.10.20,
гр.д.№1189/20, IIг.о.,ВКС/, т.к. при евентуално
разделяне за собствениците на единия от новообразуваните имоти може да се
нанесе икономическа щета, ограничавайки ги във възможността за бъдещо
застрояване. Именно такъв е настоящия случай, доколкото собствениците на
сградата в дъното на процесния имот биха били ограничени за строят предвид
предвижданията по план само на едно и три етажно строителство, което следва да
е съобразено със съществуващото строителство в съседни имоти. От друга страна
за собствениците, които получат лицевия имот предвижданията са за три и пет етажно строителство. Очевидно е че
подобно разделяне води до изгода за едните съсобственици и вреда за
другите. Друг, много съществен довод за
невъзможност за разделяне на имота е засягането на придобити права и
собственост от трети лица, което е недопустимо.
Предвид тези съображения, съдът
намира, че извършването на делба на процесния ПИ чрез обособяване на два нови
имота е невъзможна от техническа гледна точка, поради което и предявеният иск
за делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като постановено
при същия краен резултат следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК
Жалбоподателите следва за заплатят на
въззиваемите Д.И.М. -600лв, а на Р.А.М.-С.-300лв.,
разноски за въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261809/21.12.2020, пост. по гр.д.№20149/2018, ПРС.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********,
П.К.П., ЕГН **********, Н.К.Г., ЕГН **********, Е.В.Д., ЕГН **********, Е.В.Т.,
ЕГН **********, Я.Д.Г., ЕГН **********, Б.К.Г., ЕГН **********, Д.К.Г., ЕГН **********,
да заплатят на Д.И.М. , ЕГН **********, сумата от 600лв, разноски за въззивното
производство
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********,
П.К.П., ЕГН **********, Н.К.Г., ЕГН **********, Е.В.Д., ЕГН **********, Е.В.Т.,
ЕГН **********, Я.Д.Г., ЕГН **********, Б.К.Г., ЕГН **********, Д.К.Г., ЕГН **********,
да заплатят на а на Р.А.М.-С., ЕГН **********,
сумата от 300лв., разноски за въззивното производство
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :