№ 14676
гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110112406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
С въззивната жалба ответникът е направил възражение в частта за
разноските относно заплатеното юрисконсултско възнаграждение и
разноските за внесени депозити за изготвяне на заключения от вещи лица.
Молбата е изпратена на ищеца за становище като част от въззивната
жалба.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД взема общо становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и
допустима разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК юридическото лице има
право да иска присъждане на възнаграждение определено по реда на ЗПП.
При разрешаване на въпроса следва да се вземе предвид вече създадена
задължителна практика, свързана с претенцията за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Така, в определение № 259 от 25.06.2012 г.
по ч.гр. д. № 193/2012 г. на ІІ г.о. и определение № 520 от 10.07.2012 г. по
ч.гр. д. № 504/2012 г. на ІV г.о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК, се приема,
че не е необходимо искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение да бъде конкретизирано по размер в списъка по чл. 80 ГПК.
Това разрешение изхожда от особеността на представителството в този
случай. Юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, заплаща на
юрисконсулта трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за
представителство по конкретното дело. Поради това не е налице разход,
който страната вече е направила, за да може да го посочи в списъка на
разноските, а изрично уредено от закона право да претендира
възнаграждение, равно на адвокатското възнаграждение, т.е. с нормативно
определен размер. Определение № 739 от 06.08.2012 г. по т.д. № 498/2012 г.
на ТК, ІІт.о. приема, че списъкът на разноските може да бъде инкорпориран в
1
подаден от страната отговор или молба, а не е нужно да представлява отделен
документ.
Воден от цитираните разрешения и от посочените особености на искането по
чл. 78, ал. 8 ГПК, настоящият състав приема, че юрисконсултското
възнаграждение представлява особен вид разноски, които не са
предварително заплатени от страната, а й се полагат по силата на закона и в
посочен от нея размер.
Неоснователно е и оплакването срещу присъждане на разноски за
заплатено възнаграждение за експертизи. Съдът намира, че ответникът е
станал повод за допускане на експертизите и следва да понесе разходите
сторени в тази връзка.
Ето защо съдът намира че молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , молба по чл. 248, ал.1 ГПК, подадена от Г. Й.
К., съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 42713/15.02.2023г., подадена с
която се иска изменение на решение № 501 от 11.01.2023 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2